Правата на нехетеросексуалните двойки - Приемането на другостта ни прави спокойни

Вземам повод от дебатите покрай новия Семеен кодекс. Фактическото съжителство - правноуредената възможност за една двойка, след регистрация да живее на семейни начала с последиците на брака - бе най-спорният текст в проектозакона Тази нова възможност в крайна сметка не беше подкрепена от народните представители и от редица обществени групи и отпадна от проектозакона .

Фактическото съжителство щяло да подкопае основите на брака. Още "по-страшно" - щяло да създаде предпоставки за правна регламентация на съжителство между еднополови партньори.

Депутати, религиозни лидери (в болшинството си мъже) не видяха, че зад това предложение не стоят заплахи, а сигурност. Сключването на брак традиционно влече значителен финансов разход и затова се избягва от двойките. Регистрирането на фактическо съжителство - напротив, би ставало бързо и без напрежение. Фактическото съжителство е гарант за жената без брак, че няма да остане на улицата, когато партньорът й почине в катастрофа (защото по-често двойките живеят в апартамент, собственост на мъжа).

Фактическото съжителство можеше да даде възможност за семеен живот, с всички правни последици от това, и за еднополовите партньори. Не е незаконно да обичаш човек от същия пол. Защо тогава щом се обичат, да не могат да бъдат двойка и пред закона и да уредят живота си и от правна гледна точка. Хем са двойка, хем законите не им признават статус на семейство. Това е типичен пример за изоставане на законодателството от ситуацията в живота и пример за дискриминация, въведена в закон и поддържана от законодателя независимо от човешката необходимост на двама човека да получат законово признание на своята връзка.

Пак така, противно на реалиите, висящ от правна гледна точка остава въпросът за децата на хомосексуалната двойка. Дори единият партньор да е майка/баща, другият партньор няма възможност по сегашното ни законодателство нито да припознае детето, нито да осинови дете, което си има родител от неговия/нейния пол. Това влече, разбира се, неблагоприятни последици както за хомосексуалната двойка, така и за техните деца, които не могат законно да наследят и двамата си родители едновременно. Осиновяване от единия партньор, също може да бъде осуетено, заради дискриминативен отказ, основан на предубеждението, че за детето е най-добре да бъде отглеждано от мъж и жена едновременно. В началото на тази година Европейският съд по човешките права в Страсбург поиска от Франция да преустанови дискриминацията, основана на сексуална ориентация - при осиновяване на дете. По делото Е. Б. срещу Франция местните власти не бяха позволили на единия партньор в хомосексуалната двойка да осинови дете.

Гей/лесбийската двойка не се радва и на приемане в обществото. Свидетели сме на скандално и враждебно настроение, насаждано спрямо хората с нехетеросексуална ориентация, извършвано от журналисти, депутати и пр. Повечето органи за мониторинг над медиите не оказват необходимия контрол и санкция, въпреки употребената враждебна реч, вкл. подстрекаването към насилие от политически фигури като например Боян Расате в националния ефир. При липсата на закрила, хората се страхуват да признаят своето привличане към другия пол, за да не срещнат агресията на обществото. Колко хомосексуални двойки виждате на ден, на улицата?

Отскоро виждаме група активисти, за равни права, веднъж годишно да шестват на гей парада. По време на миналогодишния парад, участниците са били около 80 души. Само толкова от цялото общество в България дръзнаха да заявят открито своята сексуална ориентация или да подкрепят каузата. В същото време, на същия този парад само задържаните от полицията противници на нехетеросексуалните бяха 60 човека. Вместо празненство, парадът се обърна на тържество на насилието и омразата към другостта. На плакатите на активистите същевременно беше лозунгът внимавай кого мразиш, за да не се окаже, че е някого, когото обичаш.

В нашия пъстър свят - да мразиш другия, да се конкурираш с него/нея, да вредиш, се е превърнало в бизнес и основа за политическа активност на цели групи хора. Приятелите ни са малко, защото малко хора приличат на нас и имат нашите интереси. Не можем да приемем различния от нас - този, който слуша друга музика, облича се другояче или има различна от нашата сексуална ориентация. В действителност обаче, всеки е уникален, различен и е невъзможно да намерим хора, които са идентични на нас, и само те да ни бъдат приятели. Все има нещо, което е различно у другия, т. е. което не одобряваме. Неприемането на другостта обаче ни създава напрежение, стрес за самите нас. Трудно, но полезно за вътрешния ни мир се оказва приемането. Приемането на другостта на прави спокойни и, наред с това, гарантира, че нашата агресия няма да навреди другиму.

*Даниела Фъртунова е адвокатка, работи в Правната програма на Българския хелзинкски комитет. Текстът е публикуван в бр. 4 на списанието за самопомощ и себеусъвършенстване SELF-HELP.

Он-лайн изданието на списанието можете да поръчате от сайта на SELF-HELP - www.selfhelp.bg

Прочетете и другите статии на Български хелзинкски комитет за сп. SELF-HELP:

"Правото на здраве" на адрес: http://www.selfhelp.bg/petata-rasa/decata-na-don-kihot/156-pravoto-na-zdrave.html и "Помощ при дискриминация" на адрес: http://www.selfhelp.bg/petata-rasa/decata-na-don-kihot/157-pomosht-pri-diskriminacia.html