Последен убиха свещеника, че ги изповядаше

Разговор на Станислава Пирчева с д-р Иван Николов

(интервюто е излъчено по БНР)

По данни на Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. 500 свещеници от 2 500 са били репресирани. От тях около 150 са убити и днес са обявени за свещеномъченици. Д-р Иван Николов, син на изчезнал след девети свещеник, разказва следната история:

Аз съм родом от Долни Дъбник, Плевенско. Баща ми беше свещеник. В Плевенска област тогава са убити 6-има свещеници: свещеникът на Горни Дъбник, на Долни Дъбник (баща ми е от Долни Дъбник), на с. Кръстеник, на Брашляница, Осмо Калугерово, сега Асеновци, и на едно голямо село край Кнежа. Колко жестоко е било това. Ще ви кажа как са станали убийствата на 15 души от Осмо Калугерово, сега Асеновци. От свидетел на това, който твърди, че е бил охрана и го обявяват на сина на един от убитите: „Последен беше свещеникът, че ги изповядваше. Започнаха с кмета, директора на гимназията, на банката. На всеки първо му режеха ушите, след това носа, след това му вадиха очите и накрая му отсичаха главата.

Тази необяснима жестокост Иван Николов си обяснява с насажданата през годините омраза. Ето и неговата лична история:

Моят баща, свещеник на Долни Дъбник, и свещеникът на Горни Дъбник са убити заедно с един богат човек от Горни Дъбник, търговец на жито, в една и съща нощ, на едно и също място, край Вит. В селата на община Долни Дъбник са убити 8 души. Един от убийците е твърдял, че намушкал баща ми 7 пъти с нож и накрая разбивали главите на убитите, защото трудно излизала човешката душа. Тази омраза е необяснима. Една седмица след като изчезна баща ми, пратиха 1 пиян руснак да ни разстреля вкъщи - мен, майка ми и брат ми - бяхме деца, като фашисти. Майка ми разтреперяна попита: „Аз ли, децата ли?“ Може би макар и пиян, разбра, че има нещо невярно, защото след половин час прекрати тази история. Намесиха се съседи и човек от общината, но изживяването е страшно.

Баща ви добър свещеник ли беше? Търсеха ли го хората?

Беше любимец на тогавашния митрополит, защото беше организирал и реализирал строежа на най-хубавата църква в българско село. Беше добър оратор, беше широка душа и не е имал някаква нагласа и даже е съветвал такива младежи, които са били по-интелигентни – завърши си образованието, тогава се занимавай с политика. В неговото досие в Държавна сигурност, мога да ви го покажа, има само два реда – не се намериха компрометиращи документи и факти, интересуващи Държавна сигурност.

Според Николов редно е и Българската православна църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917-а и, ако се съди по влиянието, което руската църква има над българската, то и в България скоро време трябва да се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресираните над духовенството и църквата тепърва предстои. Историята на Българската православна църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 г. е била пазител на националната идентичност и основен фактор за образованието на българите. Тя е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата от 1944 ще бъдат отправени срещу църквата. Факт е, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд, издевателствата над свещеници и духовници започват веднага след като в страната се разнася вестта за преврата на 9-ти септември. Бащата на Иван Николов е сред свещениците, обявени за свещеномъченици.

Неговият портрет е на църквата, мога да ви я покажа, че това са 170 години от изграждането на църквата в Долни Дъбник, ще видите старата и новата. Това е било върхът на неговата религиозна дейност. Малко след това беше убит. Нашите религиозни пастири трябва да си посипят главите с пепел. Ако имат достойнство, трябва да се оттеглят от своя пост и да дойдат достойни хора, ако искаме Българската православна църква да има своя авторитет, какъвто е имала по време на турското робство, какъвто е граден в границите на цяла Санстефанска България. Вярваме, че това ще стане, защото сегашното правителство има такива задължения и ще се намери сили да се решат тези въпроси.