Помощните училища - може би мисия възможна

Тук ще раз­ка­жа че­ти­ри ис­то­рии, кои­то нау­чих през пос­лед­ния ме­сец. Те са от по­се­ще­ния в по­мощ­ни учи­ли­ща. Без из­во­ди или ко­мен­та­ри. Са­мо ще до­пълня, че все още си мисля как да раз­местя дей­ства­щи­те ли­ца, та­ка че да са си на място­то.

ИС­ТО­РИЯ ПЪР­ВА

8 юни 2006 г. Учи­ли­ще в се­вер­на Бъл­га­рия. Ди­рек­тор­ка­та ме пос­ре­ща срав­ни­тел­но гос­топ­рием­но. Ре­зер­ви­ра­на е, но ко­га­то раз­би­ра, че ние не сме вра­го­ве и че глав­на цел на БХК не е “да зат­во­ри по­мощ­ни­те учи­ли­ща на всяка це­на”, ста­ва по-от­кри­та. Гор­дее се с проек­ти­те с швей­цар­ска­та об­щи­на Тун, коя­то да­ва средс­тва за ате­лие­та по из­кус­тва на де­ца­та, в кои­то от та­зи го­ди­на са вклю­че­ни до­ри и ро­ди­те­ли­те. Из­ра­бот­ват се па­на от ка­мъ­ни и су­ве­ни­ри от при­род­ни ма­те­риа­ли, ри­су­ва се стък­ло. Не раз­би­рам за­що е нуж­но швей­цар­ци­те да фи­нан­си­рат проект, за да се купят ле­пи­ло, хар­тия, глан­цо­ви блок­че­та, бои за стък­ло. Но прие­мам, че в Габ­ро­во, в то­ва учи­ли­ще се пра­ви та­ка. Виж­дам мо­дер­но обо­руд­ва­н физ­кул­ту­рен са­лон с всич­ко необ­хо­ди­мо за фит­нес за­ла, но тол­ко­ва те­сен, че уре­ди­те не мо­гат да се из­пол­зват ед­нов­ре­мен­но. Осо­бе­но от де­ца с ум­стве­ни ув­реж­да­ния.

Пос­ле раз­глеж­дам стая­та с ком­пют­ри, да­ре­ни от Ми­нис­терс­тво­то на тран­спор­та и съоб­ще­ния­та, въп­ре­ки че в по­мощ­ни­те учи­ли­ща ком­пю­тър­на гра­мот­ност и ком­пю­тър­ни тех­но­ло­гии по прог­ра­ма не се изу­ча­ва­т. И тук е ис­то­рия­та за мом­че­то, кое­то след за­ни­ма­ния с те­зи ком­пют­ри ус­пяло да на­ме­ри в ин­тер­нет прог­ра­ма, с коя­то де­ца­та се уча­т да из­пис­ват бук­ви­те и циф­ри­те. Мом­че­то е с фи­зи­чес­ко ув­реж­да­не (ос­вен ум­стве­но­то) и не мо­же да бъ­де ре­ха­би­ли­ти­ра­но, та­ка че да дър­жи хи­ми­кал. Но то ус­пява да се спра­ви, а ро­ди­те­ли­те му ре­ша­ват да му купят ком­пю­тър, въп­ре­ки че дос­ко­ро не смята­ли, че им е по въз­мож­нос­ти­те.

Учи­те­ли­те в учи­ли­ще­то са пре­ми­на­ли еле­мен­тар­но ог­ра­мот­ява­не за ра­бо­та с ком­пют­ри. През лято­то ка­би­не­тът ще бъ­де дос­тъ­пен за де­ца­та, но проб­ле­мът е да се оси­гу­ри учи­те­л, кой­то да ги на­пътс­тва.

ИС­ТО­РИЯ ВТО­РА

1 юни 2006 г. Учи­ли­ще в юж­на Бъл­га­рия. Най-гол­ямо­то за де­ца с ум­стве­на изо­ста­на­лос­т. В не­го има ус­ло­вия за жи­вот и ра­бо­та с де­ца­та, до­ри чес­то смис­ле­на. Раз­каз­ват ни за се­ми­нар, орга­ни­зи­ран от МОН, за раз­прос­тра­не­ние на прог­ра­ма­та “С­тъп­ка по стъп­ка”, раз­ра­бо­те­на от ед­нои­мен­на­та фон­да­ция. По­ка­не­ни би­ли 10 по­мощ­ни учи­ли­ща. Цел­та на прог­ра­ма­та е да ком­пен­си­ра со­циа­лия и ко­му­ни­ка­тив­ния де­фи­цит на ром­ски­те де­ца, кой­то чес­то е диаг­нос­ти­ци­ран ка­то “ле­ка ум­стве­на изо­ста­на­лост­” и да ги вър­не в ма­со­ви­те учи­ли­ща, до­ка­то още са в на­ча­лен курс на обу­че­ние. Прог­ра­ма­та е въ­ве­де­на в учи­ли­ще­то през уче­бна­та 2004/2005 г. Де­ца­та, вклю­че­ни в нея, по об­що мне­ние на про­вер­ява­щи учи­ли­ще­то ор­га­ни и на учи­те­ли­те, има­т по-доб­ри ре­зул­та­ти и ско­ро мо­гат да бъ­дат пре­мес­те­ни в об­щооб­ра­зо­ва­тел­ни учи­ли­ща.

Раз­би­рам, че ин­тег­ра­ция­та на де­ца с ум­стве­на изо­ста­на­лос­т през 2004/2005 г. се из­вър­шва­ла на пар­че, емо­цио­нал­но и под на­тиск от ми­нис­терс­тво­то. Пос­ле от МОН поя­сни­ли, че ин­тег­ра­ция­та трябва да се съ­че­тае с ре­сур­но под­по­ма­га­не на ин­тег­ри­ра­ни­те в ма­со­ви учи­ли­ща де­ца. То­ва за­поч­на­ло да се пра­ви. Се­га все по­ве­че ро­ди­те­ли на де­ца с ув­реж­да­ния се ин­те­ре­су­ват от въз­мож­нос­ти­те за ин­тег­ра­ция.

ИС­ТО­РИЯ ТРЕ­ТА

1 юни 2006 г. В дво­ра на учи­ли­ще­то пи­там ди­рек­тор­ка­та за как­во слу­жат дър­вес­ни­те пъ­но­ве сред зат­ре­ве­на­та площ. Об­яснява ми, че място­то би­ло пред­ви­де­но за иг­ра и от­дих на де­ца­та, кои­то са­ми да боя­ди­сат пъ­но­ве­те в раз­лич­ни цве­то­ве. На тях оба­че се­де­ли по­ве­че учи­те­ли­те, пу­ше­ли и раз­го­вар­яли, до­ка­то де­ца­та иг­рае­ли в зад­ния двор на учи­ли­ще­то. На ди­рек­тор­ка­та й ом­ръз­на­ло да на­помня на ко­ле­ги­те си за за­дъл­же­ния­та им да се гри­жат за де­ца­та през из­въ­ну­чеб­но вре­ме и прос­то на­ре­ди­ла да от­ре­жат пъ­но­ве­те на ви­со­чи­на 20 см, та­ка че де­ца­та да мо­гат да ги из­пол­зват, а учи­те­ли­те - не. Хо­ра се уп­равл­яват труд­но, осо­бе­но ако се опи­тва­ш да им съз­да­ваш мо­ти­ва­ция, а те са ине­ртни, смята ди­рек­тор­ка­та.

ИС­ТО­РИЯ ЧЕТВЪРТА

9 юни 2006 г. Учи­ли­ще в За­пад­на Бъл­га­рия. Клю­чо­ва ду­ма, из­пол­зва­на от ди­рек­тор­ка­та, е “да­ри­тел­”. Тя пра­ви всич­ко с по­мощ­та на да­ри­те­ли.

Раз­каз­ва ми за де­те, кое­то има­ло на­вик да яде хар­тия и за­то­ва го на­ка­ра­ли да из­рязва кар­тин­ки и да ги ле­пи в тет­рад­ка. Мом­че­то ле­пи из­рез­ки от вес­тни­ци със сним­ки на ка­тас­тро­фи и це­но­раз­пи­си на сто­ки от го­ле­ми ма­га­зи­ни. На тръг­ва­не ми по­каз­ва ви­зит­на кар­тич­ка на за­мес­тник-ми­нис­тър­ка­та Му­ка­ддес Нал­бант.

В то­ва учи­ли­ще пси­хо­лож­ка­та е мно­го мла­да, то­ку-що за­вър­ши­ла. Пра­ви мно­го из­след­ва­ния на де­ца­та, но не се включ­ва в из­ра­бот­ва­не­то на ин­ди­ви­дуал­ни­те им прог­ра­ми за обу­че­ние и об­ра­зо­ва­ние. И мо­же би с пра­во, за­що­то в ед­на от тях за де­те от пър­ви клас е за­пи­са­но: “цел на обу­че­ние­то - при­до­би­ва­не на ес­те­ти­чес­ко и пат­рио­тич­но въз­пи­та­ние”. Или в дру­га, пак за пър­ви клас: “за­да­чи за вто­ри срок - да се раз­съж­да­ва вър­ху фи­ло­соф­ски­те ас­пек­ти доб­ро-зло”. Пи­там я тя как раз­би­ра те­зи прог­ра­ми и ми каз­ва, че ги из­ра­бот­ва клас­ният ръ­ко­во­ди­тел. Ста­ва ясно, че не е за­поз­на­та до­ри еле­мен­тар­но със за­ко­но­да­телс­тво­то, свър­за­но с по­мощ­ни­те учи­ли­ща.

Гос­ти от Гер­ма­ния и Бел­гия дар­яват лег­ла, хра­на, средс­тва за ек­скур­зии и то­ва е глав­на­та гри­жа на ръ­ко­водс­тво­то. Пред мен се сби­ват две де­ца и мо­ми­че­то раз­кър­вав­ява но­са на мом­че­то. Вяла реак­ция от стра­на на пер­со­на­ла и ме­ди­цин­ска­та сес­тра. Тя обо­жа­ва да из­ра­бот­ва гли­не­ни су­ве­ни­ри и го пра­ви заед­но с де­ца­та.