Положението на албанските пълнолетни сираци

Юни 2007 г. е и две 18-го­диш­ни мом­че­та ча­кат пред об­щи­на­та във Вльо­ра, ал­бан­ски град. Мом­че­та­та са за­вър­ши­ли сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние и ча­кат да по­молят кме­та да им оси­гу­ри някак­во жи­ли­ще. След де­сет дни те трябва да на­пус­нат об­ще­жи­тие­то, къ­де­то са жи­ве­ли през пос­лед­ни­те че­ти­ри го­ди­ни. Но няма къ­де да оти­да­т. Те­зи мом­че­та са от­гле­да­ни в си­ро­пи­та­ли­ща и нямат се­мей­ство или дом, кои­то да ги прие­мат.

Си­ра­ци­те в Ал­ба­ния ми­на­ват през го­ле­ми труд­нос­ти не са­мо в детс­тво­то си. В та­зи стра­на мре­жа­та от ро­ди­те­ли и род­ни­ни чес­то е път към ра­бо­та и брак. Си­ра­ци­те трябва да се за­щи­та­ват в об­щес­тво, кое­то пон­яко­га ги гле­да с по­доз­ре­ние. Еди­н си­рак об­яснява: “Гле­дат ни с през­ре­ние, ка­то хо­ра без об­ра­зо­ва­ние и ро­ди­те­ли, от кои­то мо­же да се оча­ква всич­ко.”

Из­след­ва­не на Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл на по­ло­же­ние­то на пъл­но­лет­ни­те си­ра­ци в Ал­ба­ния по­каз­ва, че вед­нъж щом по­рас­нат, те няма къ­де да оти­да­т и ос­та­ват в за­не­ма­ре­ни­те учи­лищ­ни об­ще­жи­тия, чес­то с го­ди­ни. Мо­же да бъ­дат из­го­не­ни по всяко вре­ме с крат­ко или ни­как­во пре­дуп­реж­де­ние. Как­то раз­каз­ва 21-го­диш­но мо­ми­че без ро­ди­те­ли: “От пет го­ди­ни жи­вея с три дру­ги мо­ми­че­та в ед­на от стаи­те. Ис­кат да си тръг­нем, но къ­де да оти­де­м?”

Пъл­но­лет­ни­те си­ра­ци, из­рас­на­ли в ал­бан­ски ин­сти­ту­ции, ста­ват по­дат­ли­ви към изо­ла­ци­я, без­ра­бо­ти­ца и бед­ност. Из­ла­га­ни са на злоу­пот­ре­би и ек­сплоа­та­ция или са във­ли­ча­ни в прес­тъп­ле­ния. Мла­ди­те же­ни са из­ло­же­ни на опа­снос­тта да ста­нат ми­ше­ни на тра­фи­кан­ти на хо­ра, кои­то ги под­мам­ват с пред­ло­же­ния за брак или за­кон­на ра­бо­та, са­мо за да ги при­нудят да прос­ти­туи­рат. Си­гур­нос­тта и до­мът са меж­ду­на­род­но приз­на­то чо­веш­ко пра­во. До­ка­то ал­бан­ско­то за­ко­но­да­телс­тво приз­на­ва осо­бе­на­та уя­зви­мост на си­ра­ци­те и да­ва га­ран­ции за пра­во­то на прио­ри­тет­но оси­гур­ява­не на дом, всъщ­ност мал­ко хо­ра са се въз­пол­зва­ли от та­зи въз­мож­ност. Ал­ба­ния е ед­на от най-бед­ни­те стра­ни в Ев­ро­па, със се­рио­зен жи­ли­щен не­дос­тиг в град­ски­те цен­тро­ве и то­ва об­стоя­телс­тво най-чес­то се спо­ме­на­ва ка­то оп­рав­да­ние за лип­са­та на при­ли­чен под­слон за си­ра­ци­те.

Док­ла­дът на Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл “Ал­ба­ния: Няма място, кое­то да се на­ре­че дом - пъл­но­лет­ни­те си­ра­ци и пра­во­то на под­слон” при­зо­ва­ва ал­бан­ско­то пра­ви­телс­тво да да­де пре­димс­тво за со­циал­но приют­ява­не на та­зи гру­па. Как­то еди­н си­рак каз­ва: “”До­мът зна­чи жи­вот, ста­бил­ност.”

www.amnesty.org