Поезията на Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова
Ръце
ИК Жанет-45
Пловдив, 2006

Точност

Стихотворения - панта на вратата между преките и преносните значения. Бели стихове, в които авторката се римува със себе си. Платоническа лирика, фиксирана в първото лице и сегашното време на Екатерина Йосифова. Първо лице, загрижено да е второ и трето - за да бъде първо. Сегашно време в повторителността на миналото. Непринудено и своенравно благородство.

“Ръце”, както и предишната сбирка на поетесата - “Нагоре-надолу”, отваря вселената на ведрия нервен опит. Вярваме му - дори преди да го проумеем. Защото Екатерина Йосифова продължава да пише с онази жестока чистота на стиха, след която не се интересуваме дали той е поезия. Пише с определено по-работната си ръка - дясната, сигурна, че определено по-красивата е лявата.

Пише и стихът й вече е свръхточно организиране на битието. Лековито примирие с него. Нежно накъсано знание, което черпи от неяснотите си.

Поезията на Екатерина Йосифова отново е най-младата. Отново е красотата, която си налучква силата, без да си знае името.