Побеснялата демокрация

Ал­бе­на ШКОД­РО­ВА,
ди­рек­тор на BIRN,
Бал­кан­ска­та мре­жа за раз­след­ва­щи
ре­пор­та­жи за Бъл­га­рия

Две Сър­бии? Мо­же и три Бос­ни, осе­м Бъл­га­рии или 43 гра­до­ве-дър­жа­ви вмес­то Хър­ва­тия, в за­ви­си­мост да­ли до­пит­ва­ния­та ад­ре­си­рат ин­те­ре­си­те на ет­ни­чески­те об­щнос­ти, мес­тни­те влас­ти или собс­тве­ни­ци­те на ри­бо­лов­ни лод­ки.

На те­ри­то­рия, на коя­то ико­но­ми­ка­та не ра­бо­ти, по­ли­ти­чес­ка­та кул­ту­ра е зас­то­по­ре­на някъ­де пре­ди Джон Лок, а ува­же­ние­то към чо­веш­ки­те пра­ва и дос­той­нство ва­ри­ра спо­ред то­ва за ко­го ста­ва ду­ма, пра­ви­ла­та на ли­бе­рал­ни­те де­мок­ра­ции пон­яко­га да­ват осо­бе­ни ре­зул­та­ти.

Та­ка е и с пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние. От ат­ри­бут на де­мок­ра­ция­та то пос­те­пен­но за­поч­на да се прев­ръ­ща в пан­де­мия на Бал­ка­ни­те, въз­пол­звай­ки се от всяка сла­бост на кон­цеп­ция­та за на­цио­нал­ни дър­жа­ви.

За­що ка­та­лон­ци­те гла­су­ва­ха в сре­да­та на юни та­зи го­ди­на за по-гол­яма не­за­ви­си­мост в рам­ки­те на Ис­па­ния? Те го­ворят раз­ли­чен ези­к, има­т раз­лич­на кухня (кое­то за тях е рав­но­сил­но на раз­лич­на ре­ли­гия) и ис­то­ри­чес­ки са би­ли жер­тва на сис­те­ма­тич­на дис­кри­ми­на­ция в рам­ки­те на кралс­тво­то.

Мо­ти­ви­те им за се­гаш­но­то гла­су­ва­не оба­че бяха праг­ма­тич­ни: през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия ра­йо­нът им преусп­ява в срав­не­ние с ос­та­на­ли­те про­вин­ции и по­ви­ше­на­та ав­то­но­мия ще им да­де дос­тъп до по-гол­яма част от пла­ща­ни­те от са­ми­те тях да­нъ­ци, как­то и уп­рав­ле­ние на тран­спор­тна­та ин­фрас­трук­ту­ра и по-са­мос­тоя­тел­на ими­гра­цион­на и тру­до­ва по­ли­ти­ка.

За­що ма­ке­дон­ци­те, хър­ва­ти­те и сло­вен­ци­те на­пус­на­ха Юго­сла­ви­я през 1991 г.? За­що­то им ом­ръз­на да бъ­дат ек­сплоа­ти­ра­ни в ин­те­рес на его­то на сръб­ския дел­ни­чен на­цио­на­ли­зъм. Някои от тях го­во­ре­ха раз­лич­ни ези­ци, из­повядва­ха раз­лич­ни ре­ли­гии и в на­ча­ло­то на 90-те то­ди­ни на ми­на­лия век вярва­ха в свои­те ико­но­ми­ки, но най-ве­че сте­пен­та на не­по­но­си­мост към сър­би­те бе­ше дос­тиг­на­ла своя­та кул­ми­на­ция.

За­що ко­сов­ски­те ал­бан­ци ис­кат да се от­делят от Сър­бия? За­що­то из­повя­дват дру­га ре­ли­гия, го­ворят друг ези­к, има­т дру­ги оби­чаи, а ПО­ЛИ­ТИЧЕС­КИ­ТЕ СЪ­БИ­ТИЯ РАЗ­ПА­ЛИ­ХА ТА­КА­ВА НЕ­ТЪР­ПИ­МОСТ МЕЖ­ДУ ДВА­ТА ЕТ­НО­СА че към 2005 г. ни­то еди­н от тях не би по­не­съл да бъ­де уп­равляван от дру­гия.

В Чер­на го­ра жи­веят 32 % сър­би, а мно­зинс­тво­то от 43 % чер­но­гор­ци го­во­ри общ ези­к и из­повя­два об­ща ре­ли­гия с тях. Ико­но­ми­ка­та на стра­на­та е нез­на­чи­тел­но по-доб­ра от сръб­ска­та, на­ро­дът бе­ше лоя­лен към ре­жи­ма на Ти­то, а след то­ва и към Ми­ло­ше­вич поч­ти до не­го­во­то па­да­не. Се­рио­зен ан­та­го­ни­зъм меж­ду ет­но­си­те не е има­ло от Пър­ва­та све­тов­на вой­на, а пос­лед­но­то нап­ре­же­ние от 1997 г. бе­ше из­чез­на­ло към края на ми­на­ла­та го­ди­на.

За­що то­га­ва Чер­на го­ра поис­ка да се от­де­ли от Сър­бия? За­що­то не одо­брява по­ли­ти­ка­та на се­гаш­но­то сръб­ско пра­ви­телс­тво да ук­ри­ва от Ха­га Рат­ко Мла­дич. Хм. Спра­вед­ли­во. Се­га ве­че шот­лан­дци­те раз­по­ла­гат с пре­це­дент, ако слу­чай­но ре­шат да се от­делят от Ве­ли­коб­ри­та­ния по­ра­ди ес­те­ти­чес­ка не­по­но­си­мост към Вик­то­рия Бе­към.

Чер­на го­ра е свър­за­на със Сър­бия по еди­н или друг на­чин от XIV в. на­сам. В раз­лич­ни пе­рио­ди от ис­то­рия­та тя е срав­ни­тел­но ав­то­ном­на об­ласт в сръб­ско­то кралс­тво, убе­жи­ще за сръб­ски­те бла­го­род­ни­ци след по­ра­же­ние­то при Ко­со­во по­ле и не­за­ви­сим ан­клав в Ото­ман­ска­та им­пе­рия, раз­по­ло­жен вър­ху мно­го по-мал­ка те­ри­то­рия, от­кол­ко­то е днеш­на­та ре­пуб­ли­ка.

Пос­лед­ният се­рио­зен кон­фликт меж­ду чер­но­гор­ци и сър­би е от­пре­ди око­ло 100 го­ди­ни. В пе­рио­да око­ло Пър­ва­та све­тов­на вой­на, бо­ре­щи се да удъ­ржа­т до­би­та­та през 1878 г. не­за­ви­си­мост, око­ло по­ло­ви­на­та от ЖИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ НА МАЛ­КО­ТО ПЛА­НИН­СКО КРАЛС­ТВО ИС­КАТ СЪЮЗ С БЕЛ­ГРАД

Сър­бия оба­че по оно­ва вре­ме не е на въл­на до­пит­ва­ния. На­род­но­то съб­ра­ние на Чер­на го­ра гла­су­ва за при­съе­дин­ява­не след дос­та бру­тал­но из­ви­ва­не на ръ­це - акт, кой­то ан­та­го­ни­зи­ра цяло­то на­се­ле­ние на Чер­на го­ра, до­ри оне­зи пред­по­ла­гае­ми 50 %, кои­то по прин­цип под­крепят съю­за.

Де­зор­га­ни­зи­ра­ни­те опи­ти за про­тес­ти са по­ту­ше­ни на­бър­зо и от­то­га­ва доп­ре­ди ме­сец мал­ко­то пар­че край­бре­жие око­ло Буд­ва и Ко­тор на Ад­риа­ти­ка и го­ле­мият пла­нин­ски ма­сив на Чер­на го­ра, в кой­то се на­ми­ра най-дъл­бо­кият ка­ньон в Ев­ро­па, са дър­жав­но свър­за­ни с Бел­град.

От­но­ше­ния­та меж­ду ет­но­си­те в об­лас­тта, а съ­що и меж­ду об­лас­тта и Сър­бия има­т свои­те доб­ри и ло­ши пе­рио­ди през го­ди­ни­те, но ка­то цяло жи­те­ли­те на Чер­на го­ра ос­та­ват лоя­лен под­дръж­ник и парт­ньор на Бел­град.

За­то­ва ко­га­то през 1997 г. то­га­ваш­ният пре­миер на Чер­на го­ра Ми­ло Джу­ка­но­вич об­ръ­ща гръб на Ми­ло­ше­вич, гол­яма част от на­се­ле­ние­то - всич­ки с из­клю­че­ние на бос­нен­ци­те - са в шок.

То­ва е на­ча­ло­то на пол­яри­зацията вът­ре в ре­пуб­ли­ка­та меж­ду же­лае­щи­те не­за­ви­си­мост и тех­ни­те опо­нен­ти. В спо­ра по­меж­ду им оба­че няма ясно до­ми­ни­ра­ща по­зи­ция и за­то­ва, ко­га­то ре­жи­мът в Бел­град па­да през 2000 г., не­ща­та ути­хва­т.

До­ка­то уп­равл­ява­щи­те не ги раз­пал­ват от­но­во с иде­ята си за ре­фе­рен­дум.

По­не­же иде­ята за са­мос­тоя­тел­ност тол­ко­ва оче­вид­но е дви­же­на от влас­тта, под­дръж­ни­ци­те на съюз със Сър­бия об­вин­яват чес­то Джу­ка­но­вич в на­ме­ре­ния да уп­равл­ява Чер­на го­ра ка­то час­тна фир­ма. Трябва да се приз­нае, че ос­но­ва­ния­та им са под­креп­яни от твър­де­ния­та на някол­ко ев­ро­пей­ски по­ли­ции, че мал­ка­та пла­нин­ска ре­пуб­ли­ка е ос­но­вен из­точ­ник на не­ле­гал­но вне­се­ни ци­га­ри в Ев­ро­пей­ския съюз.

Джу­ка­но­вич, ес­тес­тве­но, со­чи дър­жав­ни­чес­ки ар­гу­мен­ти зад дей­ствия­та си - въз­мож­нос­тта Чер­на го­ра, коя­то е 17 пъ­ти по-мал­ка от Сър­бия, да из­пол­зва по­тен­циа­ла си на ту­рис­ти­чес­ки обе­кт, за да се из­мък­не от ико­но­ми­чес­ко­то бла­то пре­ди Сър­бия. Той и ми­нис­три­те му се по­зо­ва­ват на ве­че пос­тиг­на­тия нап­ре­дък, нап­ри­мер ръс­та на брут­ния вът­ре­шен про­дукт и на­малява­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та, со­чей­ки мал­кия раз­мер на но­ва­та дър­жа­ва ка­то пре­димс­тво, а не не­дос­та­тък.

Те оба­че има­т проб­лем да убе­дят как­то меж­ду­на­род­на­та об­щност, та­ка и собс­тве­ни­те си граж­да­ни, че дей­ствия­та им целят не­що по­ве­че от трай­но със­ре­до­то­ча­ва­не на ико­но­ми­чес­ка­та и по­ли­ти­чес­ка­та власт в свои ръ­це.

Сред­ният и дреб­ният биз­нес в ре­пуб­ли­ка­та, кои­то са тра­ди­цион­но свър­зани със Сър­бия и за­ви­сими от ней­ни­те па­за­ри, оча­кват да пос­тра­дат от раз­дел­яне­то.

Неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции в Чер­на го­ра твърдят, че уп­равл­ява­щи­те не правят ни­що да из­граж­дат дър­жав­ни ин­сти­ту­ции, за­що­то то­ва СА­МО БИ ОГ­РА­НИ­ЧИ­ЛО ТЯХНА­ТА БЕ­ЗОТ­ЧЕТ­НА ВЛАСТ

В под­кре­па на съм­не­ния­та док­лад на ЕС от ми­на­ла­та го­ди­на зая­ви, че има пряка връз­ка меж­ду пра­ви­телс­тво­то и ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност в стра­на­та.

Но все пак Чер­на го­ра из­бра своя­та не­за­ви­си­мост с ре­фе­рен­дум. Убе­жда­вай­ки, че ста­ва ду­ма за на­цио­нал­но­то щас­тие, уча­стни­ци­те в кам­па­ния­та из­ва­ди­ха на по­вър­хнос­тта по­заб­ра­ве­ни про­ти­во­ре­чия - не са­мо у до­ма, но и в ре­ди­ца съ­сед­ни стра­ни.

Ако някой е има­л илю­зии, че ре­фе­рен­ду­мът в Чер­на го­ра ще е пос­лед­но­то дви­же­ние в раз­па­да­не­то на бив­ша Юго­сла­ви­я, те ед­ва ли са трая­ли по­ве­че от някол­ко ча­са. Об­явява­не­то на око­нча­тел­ни­я му ре­зул­тат по­дей­ства ка­то стар­тов из­стрел по­не на три про­це­са.

В се­вер­ни­те ра­йо­ни на Чер­на го­ра, за­се­ле­ни с 45% сър­би, 38% бос­нен­ци и ед­ва 20% чер­но­гор­ци, нас­тъ­пи за­бе­ле­жи­ма пол­яри­за­ция на ет­ни­чес­ка ос­но­ва. Нап­ре­же­ние­то в то­зи ет­ни­чес­ки сме­сен ра­йон, кое­то ед­ва се бе­ше ус­по­кои­ло след па­да­не­то на ре­жи­ма на Ми­ло­ше­вич, от­но­во ес­ка­ли­ра.

В съ­що­то вре­ме в Са­рае­во пре­мие­рът на Ре­пуб­ли­ка Сръб­ска, ед­на от три­те еди­ни­ци на Бос­на и Хер­це­го­ви­на, ре­ши, че е вре­ме пак да поиз­пол­зва иде­ята за от­дел­яне на сър­би­те в са­мос­тоя­тел­на дър­жа­ва. До­ка­то някои от­ка­за­ха да взе­мат на­се­риоз­но ду­ми­те му, об­явявай­ки ги за пре­диз­бор­на кам­па­ния, дру­ги се при­тес­ни­ха, а ба­щи­те на Дей­тън­ско­то спо­ра­зу­ме­ние се вбе­си­ха.

В Бел­град ре­фе­рен­ду­мът не са­мо под­си­ли кри­за­та на сръб­ско­то на­цио­нал­но са­мо­чувс­твие, но и ус­лож­ни проб­ле­ма с Ко­со­во. Въп­ре­ки че пър­во­на­чал­но пос­рещ­на­ха ло­ша­та но­ви­на със сви­ва­не на ра­ме­не, ши­рок кръг по­ли­ти­чес­ки си­ли в Бел­град ско­ро си да­до­ха смет­ка, че не си стру­ва да по­насят са­ми ви­на­та за слу­чи­ло­то се и я сто­ва­ри­ха вър­ху оче­вид­ни­я враг.

Де­се­ти­на дни ме­дии­те в Сър­бия бяха зае­ти да об­вин­яват ко­сов­ски, ма­ке­дон­ски, а и чер­но­гор­ски ал­бан­ци, че са гла­су­ва­ли за са­мос­тоя­тел­ност на Чер­на го­ра в спе­циал­на кам­па­ния, с да­леч­на­та цел да уле­с-нят пътя на Ко­со­во към не­за­ви­си­мост.

То­ва са­мо да­де още ар­гу­мен­ти на ра­ди­ка­ли­те в про­тек­то­ра­та, кои­то в сре­да­та на юни влязо­ха в коа­ли­ция и наб­ра­ха сме­лост от­кри­то да зап­ла­шат с на­си­лие, ако УН­МИК пос­мее да про­дъл­жи ман­да­та си в Ко­со­во.

Та­ка че - край? Или но­во на­ча­ло?