По следите на скритата камера...
Отекващи в съзнанието трогателни истории на майки, чиито деца имат проблем с наркотичната зависимост, директни интервюта с наркозависими... И скрита камера, заснела лекуващи се с метадон лица... Това се случва във филма “Зависимост”.* Наред с разказаните истории изобилстват непрекъснати самоцелни и едновременно доста смели метафори, създаващи крайно негативна нагласа, затвърждаваща стигматизацията в представата за наркозависимите, които най-малко се нуждаят от това. Едно безкрайно съпоставяне странства между историите и купищата боклуци, мачкани от всичкопоглъщаща мелачка на ненужни изхвърлени вещи. Нима тези хора са по-малко равни от други, нима те нямат семейства, приятели?
Заснетите със скрита камера лица, са лекуващите се с метадон, около сградата, където се провежда метадоновата програма. При правенето на записа, обаче, участниците не са знаели, че са обект на неправомерните снимки и не са давали съгласието си. Излъчването на материала е съпроводено с надписа “скрита камера”, но не са предприети необходимите мерки, за да бъде запазена в тайна самоличността на участниците. Използването на скрита камера за цели, които не са в обществен интерес, е в разрез с нормите на поведение, които поставя Етичният кодекс на българските медии. Подобно дело се определя като неморално и неетично и от професионалистите документалисти.
От излъченото не става ясно, че това, което се инжектира е метадон, а се създава подвеждащо усещане за приемане на поредната доза наркотик. Въвеждането в заблуждение е интересен похват, но в този случай води до повторно нарушаване на Етичния кодекс.
Лицата на филмираните участници се виждат съвсем ясно, на места дори остават открити, а самоличността им - незащитена. Върху очите на някои от лицата е поставена черна лента, която не изпълнява предназначението си. Има моменти във филма, когато камерата се приближава в близък кадър и, въпреки черната лента, която покрива само очите им, те могат да бъдат разпознати без никакво усилие, защото всички други отличителни белези (нос, уши, брадичка, устни) остават незакрити. Лентата е поставена така, все едно участниците имат черни слънчеви очила. Безспорен е фактът, че слънчевите очила не правят човек неразпознаваем. Според твърденията на някои от засегнатите лица и до днес има хора, познати и непознати, които ги срещат и изразяват негативизма си към тях и здравословния им проблем - наркотична зависимост.
В резултат на излъчването на филма, по този безотговорен и необмислен начин, един от участниците е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се не само в срам и опозоряване на честта и достойнството му, а така също и са предизвикали шокиращ поврат в дотогава безоблачните му семейни отношения. Вследствие на излъчения материал и накърняването на неприкосновеността на личния му живот, неговата бременна приятелка го напуска и абортира. Такава развръзка, резултат от несъобразителността и безхаберието на авторите, предизвиква дълбок и непоправим стрес у него.
С този акт лекомислено е поругано основното човешко право, провъзгласено от Конституцията на Република България, а именно неприкосновеността на личния живот на гражданите. Безотговорното отношение на авторите е незаконна намеса в личния живот на пострадалите и посегателство върху честта, достойнството и доброто им име. Грубото погазване на личната им неприкосновеност чрез публичното показване на факти от личния им живот, за което те не са давали съгласието си, показва липсата на професионализъм и неетична злоупотреба с личността им.
Друг фактор, който сочи нарушаването на конституционно провъзгласеното право, е липсата на обществен интерес при заснемането на лекуващите се с метадон, намиращи се около сградата, в която се провежда метадоновата програма. Следователно, няма законоустановена причина да бъдат открити и лесноразпознаваеми лицата им.
В Закона за защита на личните данни изчерпателно са изброени случаите, когато обработването на лични данни е допустимо. В този случай нито едно от тях не е налице. Напротив, дори същият закон забранява обработване на лични данни, които се отнасят до личното здраве. Като се предоставят на широката публика личните данни, свързани със здравето на филмираните лица, се нарушава тази забрана.
С безотговорните си и непрофесионални действия авторите на филма нарушават и разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). ЕКПЧ закриля правото на неприкосновеност на “личния живот” - общо понятие, което обхваща физическата и морална неприкосновеност на личността. Именно това право обаче е нарушено, след като, без съгласието на участниците, те са били филмирани и не е била положена необходимата грижа за съхраняване на самоличността им. По този начин факти от личния им живот са били грубо изложени на показ и неприкосновеността им е погазена. До каква степен това вмешателство в личния им живот е било необходимо? Трябва да съществуват особено сериозни причини, за да може намесата от страна на държавните власти да се приеме за законна, от гледна точка на европейските разпоредби. Но тук липсват такива. В конкретния случай намесата и грубото поругаване на честта и достойнството на заснетите със скрита камера лица не са в “интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите”. Понятието "необходимост" е свързано с това за "демократично общество". Според практиката на съда, нарушаването на право, гарантирано от конвенцията, не може да бъде разглеждано като "необходимо в едно демократичното общество", ако то не е, пропорционално на преследваната законна цел. А законна цел в случая е трудно да се обсъжда, след като тя не съществува.
Необходимо е да се отбележи, че действията на ответника не се защитават от конституционно провъзгласеното право на ответника, а именно свободата на изразяване на мнение. Причината за това се крие зад норма в българската Конституция, която казва, че “това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго”.
Подобна липса на мисъл за нарушаването на правата на човека е невъзможно да остане незабелязана. Българският хелзинкски комитет зае своята позиция по случая и ще окаже посредничество между страните по спора за постигане баланс между свободата на словото и правото на личен живот.
Продуцентска къща “Арт Уинaр” е създала този филм по действителни случаи. Автор и продуцент е Биляна Траянова, режисьор е Деян Русев, оператори - Румен Василев, Ваньо Георгиев и Росен Даскалов. Премиерата му се е състояла в Дома на киното. Забелязан на тази премиера, докумeнталният филм бива излъчен двукратно и по “Канал 1” на БНТ.