По сле­ди­те на скри­та­та ка­ме­ра...

Автори:
    Йорданка Бекирска

Оте­ква­щи в съз­на­ние­то тро­га­тел­ни ис­то­рии на майки, чии­то де­ца има­т проб­лем с нар­ко­тич­на­та за­ви­си­мост, ди­рек­тни ин­тер­вю­та с нар­ко­за­ви­си­ми... И скри­та ка­ме­ра, зас­не­ла ле­ку­ва­щи се с ме­та­дон ли­ца... То­ва се случ­ва във фил­ма “За­ви­си­мост”.* На­ред с раз­ка­за­ни­те ис­то­рии изо­билс­тва­т неп­ре­къс­на­ти са­мо­цел­ни и ед­нов­ре­мен­но дос­та сме­ли ме­та­фо­ри, съз­да­ва­щи край­но не­га­тив­на наг­ла­са, зат­вър­жда­ва­ща стиг­ма­ти­за­ция­та в пред­ста­ва­та за нар­ко­за­ви­си­ми­те, кои­то най-мал­ко се нуж­даят от то­ва. Ед­но без­край­но съ­пос­тав­яне странс­тва меж­ду ис­то­рии­те и ку­пи­ща­та бок­лу­ци, мач­ка­ни от всич­ко­пог­лъ­ща­ща ме­лач­ка на не­нуж­ни из­хвър­ле­ни ве­щи. Ни­ма те­зи хо­ра са по-мал­ко рав­ни от дру­ги, ни­ма те нямат се­мей­ства, прия­те­ли?

Зас­не­ти­те със скри­та ка­ме­ра ли­ца, са ле­ку­ва­щи­те се с ме­та­дон, око­ло сгра­да­та, къ­де­то се про­веж­да ме­та­до­но­ва­та прог­ра­ма. При пра­ве­не­то на за­пи­са, оба­че, уча­стни­ци­те не са знае­ли, че са обе­кт на неп­ра­во­мер­ни­те сним­ки и не са да­ва­ли съг­ла­сие­то си. Из­лъч­ва­не­то на ма­те­риа­ла е съп­ро­во­де­но с над­пи­са “с­кри­та ка­ме­ра”, но не са пред­прие­ти необ­хо­ди­ми­те мер­ки, за да бъ­де за­па­зе­на в тай­на са­мо­лич­нос­тта на уча­стни­ци­те. Из­пол­зва­не­то на скри­та ка­ме­ра за це­ли, кои­то не са в об­щес­твен ин­те­рес, е в раз­рез с нор­ми­те на по­ве­де­ние, кои­то пос­тавя Ети­чния­т ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии. По­доб­но де­ло се оп­ре­деля ка­то не­мо­рал­но и нее­тич­но и от про­фе­сио­на­лис­ти­те до­ку­мен­та­лис­ти.

От из­лъ­че­но­то не ста­ва ясно, че то­ва, кое­то се ин­жек­ти­ра е ме­та­дон, а се съз­да­ва под­веж­да­що усе­ща­не за прие­ма­не на по­ред­на­та до­за нар­ко­тик. Въ­веж­да­не­то в заб­луж­де­ние е ин­те­ре­сен пох­ват, но в то­зи слу­чай во­ди до пов­тор­но на­ру­ша­ва­не на Ети­чни­я ко­декс.

Ли­ца­та на фил­ми­ра­ни­те уча­стни­ци се виж­дат съв­сем ясно, на мес­та до­ри ос­та­ват от­кри­ти, а са­мо­лич­нос­тта им - не­за­щи­те­на. Вър­ху очи­те на някои от ли­ца­та е пос­та­ве­на чер­на лен­та, коя­то не из­пълн­ява пред­наз­на­че­ние­то си. Има мо­мен­ти във фил­ма, ко­га­то ка­ме­ра­та се приб­ли­жа­ва в бли­зък ка­дър и, въп­ре­ки чер­на­та лен­та, коя­то пок­ри­ва са­мо очи­те им, те мо­гат да бъ­дат раз­поз­на­ти без ни­как­во уси­лие, за­що­то всич­ки дру­ги от­ли­чи­тел­ни бе­ле­зи (нос, уши, бра­дич­ка, ус­тни) ос­та­ват не­зак­ри­ти. Лен­та­та е пос­та­ве­на та­ка, все ед­но уча­стни­ци­те има­т чер­ни слън­че­ви очи­ла. Без­спо­рен е фак­тът, че слън­че­ви­те очи­ла не правят чо­век не­раз­поз­на­ваем. Спо­ред твър­де­ния­та на някои от за­сег­на­ти­те ли­ца и до днес има хо­ра, поз­на­ти и не­поз­на­ти, кои­то ги сре­щат и из­раз­яват не­га­ти­виз­ма си към тях и здра­вос­лов­ния им проб­лем - нар­ко­тич­на за­ви­си­мост.

В ре­зул­тат на из­лъч­ва­не­то на фил­ма, по то­зи бе­зот­го­во­рен и необ­мис­лен на­чин, еди­н от уча­стни­ци­те е пре­търпял се­риоз­ни неи­му­щес­тве­ни вре­ди, из­раз­ява­щи се не са­мо в срам и опо­зор­ява­не на чес­тта и дос­той­нство­то му, а та­ка съ­що и са пре­диз­ви­ка­ли шо­ки­ращ пов­рат в до­то­га­ва бе­зоб­лач­ни­те му се­мей­ни от­но­ше­ния. Вследс­твие на из­лъ­че­ния ма­те­риал и на­кърн­ява­не­то на неп­ри­кос­но­ве­нос­тта на лич­ния му жи­вот, не­го­ва­та бре­мен­на прия­тел­ка го на­пус­ка и або­рти­ра. Та­ка­ва раз­връз­ка, ре­зул­тат от не­съоб­ра­зи­тел­нос­тта и без­ха­бе­рие­то на ав­то­ри­те, пре­диз­вик­ва дъл­бок и не­поп­ра­вим стрес у не­го.

С то­зи акт ле­ко­мис­ле­но е по­ру­га­но ос­нов­но­то чо­веш­ко пра­во, про­въз­гла­се­но от Кон­сти­ту­ция­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, а име­нно неп­ри­кос­но­ве­нос­тта на лич­ния жи­вот на граж­да­ни­те. Бе­зот­го­вор­но­то от­но­ше­ние на ав­то­ри­те е не­за­кон­на на­ме­са в лич­ния жи­вот на пос­тра­да­ли­те и по­се­га­телс­тво вър­ху чес­тта, дос­той­нство­то и доб­ро­то им име. Гру­бо­то по­газ­ва­не на лич­на­та им неп­ри­кос­но­ве­ност чрез пуб­лич­но­то по­каз­ва­не на фак­ти от лич­ния им жи­вот, за кое­то те не са да­ва­ли съг­ла­сие­то си, по­каз­ва лип­са­та на про­фе­сио­на­ли­зъм и нее­тич­на злоу­пот­ре­ба с лич­нос­тта им.

Друг фак­тор, кой­то со­чи на­ру­ша­ва­не­то на кон­сти­ту­цион­но про­въз­гла­се­но­то пра­во, е лип­са­та на об­щес­твен ин­те­рес при зас­не­ма­не­то на ле­ку­ва­щи­те се с ме­та­дон, на­ми­ра­щи се око­ло сгра­да­та, в коя­то се про­веж­да ме­та­до­но­ва­та прог­ра­ма. Сле­до­ва­тел­но, няма за­ко­ноус­та­но­ве­на при­чи­на да бъ­дат от­кри­ти и лес­но­раз­поз­на­вае­ми ли­ца­та им.

В За­ко­на за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни из­чер­па­тел­но са из­брое­ни слу­чаи­те, ко­га­то об­ра­бот­ва­не­то на лич­ни дан­ни е до­пус­ти­мо. В то­зи слу­чай ни­то ед­но от тях не е на­ли­це. Нап­ро­тив, до­ри съ­щият за­кон заб­ран­ява об­ра­бот­ва­не на лич­ни дан­ни, кои­то се от­насят до лич­но­то здра­ве. Ка­то се пре­дос­тавят на ши­ро­ка­та пуб­ли­ка лич­ни­те дан­ни, свър­за­ни със здра­ве­то на фил­ми­ра­ни­те ли­ца, се на­ру­ша­ва та­зи заб­ра­на.

С бе­зот­го­вор­ни­те си и неп­ро­фе­сио­нал­ни дей­ствия ав­то­ри­те на фил­ма на­ру­ша­ват и раз­по­ред­би­те на Ев­ро­пей­ска­та кон­вен­ция за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка и ос­нов­ни­те сво­бо­ди (ЕК­ПЧ). ЕК­ПЧ зак­риля пра­во­то на неп­ри­кос­но­ве­ност на “ли­чни­я жи­вот” - об­що пон­ятие, кое­то об­хва­ща фи­зи­чес­ка­та и мо­рал­на неп­ри­кос­но­ве­ност на лич­нос­тта. Име­нно то­ва пра­во оба­че е на­ру­ше­но, след ка­то, без съг­ла­сие­то на уча­стни­ци­те, те са би­ли фил­ми­ра­ни и не е би­ла по­ло­же­на необ­хо­ди­ма­та гри­жа за съх­ран­ява­не на са­мо­лич­нос­тта им. По то­зи на­чин фак­ти от лич­ния им жи­вот са би­ли гру­бо из­ло­же­ни на по­каз и неп­ри­кос­но­ве­нос­тта им е по­га­зе­на. До как­ва сте­пен то­ва вме­ша­телс­тво в лич­ния им жи­вот е би­ло необ­хо­ди­мо? Трябва да съ­щес­тву­ват осо­бе­но се­риоз­ни при­чи­ни, за да мо­же на­ме­са­та от стра­на на дър­жав­ни­те влас­ти да се прие­ме за за­кон­на, от глед­на точ­ка на ев­ро­пей­ски­те раз­по­ред­би. Но тук лип­сват та­ки­ва. В кон­крет­ния слу­чай на­ме­са­та и гру­бо­то по­ру­га­ва­не на чес­тта и дос­той­нство­то на зас­не­ти­те със скри­та ка­ме­ра ли­ца не са в “и­н­те­рес на на­цио­нал­на­та и об­щес­тве­на­та си­гур­ност или на ико­но­ми­чес­ко­то бла­го­със­тоя­ние на стра­на­та, за пре­дот­врат­ява­не на без­ре­ди­ци или прес­тъп­ле­ния, за за­щи­та на здра­ве­то и мо­ра­ла или на пра­ва­та и сво­бо­ди­те на дру­ги­те”. Пон­ятие­то "необ­хо­ди­мост" е свър­за­но с то­ва за "де­мок­ра­тич­но об­щес­тво". Спо­ред прак­ти­ка­та на съ­да, на­ру­ша­ва­не­то на пра­во, га­ран­ти­ра­но от кон­вен­ция­та, не мо­же да бъ­де раз­глеж­да­но ка­то "необ­хо­ди­мо в ед­но де­мок­ра­тично­то об­щес­тво", ако то не е, про­пор­цио­нал­но на прес­лед­ва­на­та за­кон­на цел. А за­кон­на цел в слу­чая е труд­но да се об­съж­да, след ка­то тя не съ­щес­тву­ва.

Необ­хо­ди­мо е да се от­бе­ле­жи, че дей­ствия­та на от­вет­ни­ка не се за­щи­та­ват от кон­сти­ту­цион­но про­въз­гла­се­но­то пра­во на от­вет­ни­ка, а име­нно сво­бо­да­та на из­раз­ява­не на мне­ние. При­чи­на­та за то­ва се крие зад нор­ма в бъл­гар­ска­та Кон­сти­ту­ция, коя­то каз­ва, че “то­ва пра­во не мо­же да се из­пол­зва за на­кърн­ява­не на пра­ва­та и доб­ро­то име на дру­ги­го”.

По­доб­на лип­са на ми­съл за на­ру­ша­ва­не­то на пра­ва­та на чо­ве­ка е не­въз­мож­но да ос­та­не не­за­бел­яза­на. Бъл­гар­ският хел­зинк­ски ко­ми­тет зае своя­та по­зи­ция по слу­чая и ще ока­же пос­ред­ни­чес­тво меж­ду стра­ни­те по спо­ра за пос­ти­га­не ба­ланс меж­ду сво­бо­да­та на сло­во­то и пра­во­то на ли­чен жи­вот.

Про­ду­цент­ска къ­ща “Ар­т Уинaр” е съз­да­ла то­зи филм по дей­стви­тел­ни слу­чаи. Ав­тор и про­ду­цент е Бил­яна Трая­но­ва, ре­жи­сьор е Деян Ру­сев, опе­ра­то­ри - Ру­мен Ва­си­лев, Ва­ньо Геор­гиев и Ро­сен Дас­ка­лов. Пре­мие­ра­та му се е със­тоя­ла в До­ма на ки­но­то. За­бел­язан на та­зи пре­мие­ра, до­кумeнтал­ният филм би­ва из­лъ­чен двук­рат­но и по “Ка­на­л 1” на БНТ.