По повод на публикуваното*: Подходяща ли е за ромския език кирилицата

Автори:
    Любомир Сердев

Ромите са индоевропейски народ с прародина в Северна Индия. Преселническите му странствания минават през Иран, после се раздвояват към Египет на юг и към Мала Азия и Кавказ на север. У нас, а и на Балканите ромите идват с турците през XIV век. Постепенно се разселват почти из цяла Европа. Попаднали всред народи и в държави с установен вече свой обществен ред и администрация, ромите са длъжни да приемат този факт, за да оцелеят, повлиявайки се по този начин и от съответната култура и нрави. Донесеният романски език също се повлиява от локалния език, без да загубва своята идентичност.

Държавните граници, липсата на масови съобщителни средства по онова време, големите разстояния между отделните ромски диалекти и др. допринасят за раздвояване на пътищата за развитието им и образуване на бъдещи отделни ромски езици. Така е станало и с разпадането на латинския език и образуването на днешните романски езици, както и с разпадането на старобългарския език и образуването на днешните славянски езици. И въпреки че при тях ясно прозира граматичното, лексикалното и други сходства със стария матерен език, те са вече отделни езици. Дори преди няколко години България призна официално македонския език, въпреки че в своята същност това е български диалект.

Различието между българските ромски диалекти и ромските диалекти в другите страни е много по-голямо, независимо че общият корен се е запазил. Вече е невъзможно да се говори за единен ромски език, а за ромска група езици от индоевропейското езиково семейство.

В края на XX век големите обществени промени в Европа обърнаха внимание и на етническия проблем. Ромите показаха, че ги има и тяхното съществуване не е за подценяване. На 7 април 1990 г. е приета Варшавската декларация за преподаване на “международно признатия стандарт на ромския език по поръчка на Международния ромски съюз. Този стандарт включва единна правописна система на основата на латиницата”. Пак според този стандарт “в областта на морфологията, глагола и имената различията между диалектите не са съществени. Единството на правописната система дава възможност различните диалекти да се разбират в основни линии.”

Нека изтъкнем, че споменатият Международен ромски съюз е създаден на Запад, където всички писмености и азбуки са на латиница, затова и “единната правописна система” е по техен образец, отразяваща само западните диалекти на ромската езикова група. Действителността е точно обратната. Преди няколко години у нас се проведе среща на ромски представители от балканските страни. Особеностите бяха две:

1. Тези ромски представители се разбираха помежду си “в основни ромски линии” чрез преводачи.

2. Всички ромски делегации представиха своята правописна ромска система на азбуката на страната си, освен българската, имитираща английската азбука.

В страните с кирилица обаче също са приложили своята азбука на кирилица, а не чужда. Ето защо отпада възможността ромите от цял свят, или поне в Европа да се разбират “в общи линии” на ромски език, и то с английска азбука. Известно е, че излязоха неприложими опитите на някои наши “научни” личности да сътворят ромска писменост, буквари, учебници, речници и т. н. с имитации на английската азбука. Неприложимо е и нанасянето на азбуката на един език едно към едно върху друг език, когато тези езици отстоят помежду себе си на векове. Опитите на споменатите “научни” специалисти са продиктувани по принцип от тяхното служебно положение или политическа принадлежност. Тези езикови проблеми трябва да се решават само от специалисти филолози, посветени на езиковата материя на ромския език.

Пренебрегва се родната ни азбука, кирилицата, което не прави нито една страна. С изненада научаваме от вестниците, че наши “специалисти” изтъкват турския език като предпочитан от ромчетата. Общото между турците и ромите е във фолклора и ритмиката в музиката. Съвременната турска азбука (на латиница) е смес от три азбуки. В крайна сметка родителите ще решават какъв език ще се учи, а не детето със своето детско разбиране и “самосъзнание”. Ако родителите предпочетат турския пред ромския, те автоматично изгубват своята ромска идентичност, която така ревностно бранят.

Езиковият въпрос е свързан и с интеграцията на ромите. Нелогично е да се прави приобщаване към българското общество с чужда азбука. Ако съдим по изнасяното напоследък в българските медии, интеграцията, проведена по горепосочените методи, е довела до нулев резултат. “Интегрирани” са само отпусканите пари за нея.

Питам се дали ще бъдат достатъчни десетте години, предвидени за ромското интегриране. И въпреки че сме обвързани с международна конвенция за малцинствата, би трябвало да отстояваме и собствените си възможности и интереси, както правят другите страни от тази конвенция. Кирилицата е вече редовно призната като равностойна на латиницата именно в ЕС. При вземане на решение по кардиналния въпрос за бъдещата ромска азбука в България трябва да се уважи мнението на специалисти филолози, можещи единствено да дадат правилно становище и решение.

Любомир Ив. Сердев
Монтана
автор на Ромската азбука (на кирилица),
на Ромския буквар (на кирилица),
на Учебник по ромски език
и на Ромско-български и Българско-ромски речници


* “Защо ромите в България предпочитат да учат турски език вместо майчин” от Георги Жечев, сп. “Обектив”, бр. 128, януари 2006 г.