Плашилото на забрадките

Разговор на Антоанета Ненкова с Михаил Иванов

Случаят „Сайде Мехмед”- момичето от Западните Родопи, чийто шал го отстрани от училище за седмица, на практика бе сблъсък между правото на свободно вероизповедание и правото на светско образование. Къде е изходът?
Не смятам, че има сблъсък  между двата вида права, както вие се изразявате. Става дума за единна вътрешно непротиворечива система от права, които са  гарантирани от редица международноправни документи, по които България е страна и които са част от нашето вътрешно законодателство.
Ще посоча Европейската конвенция за правата на човека, Допълнителния (Първия) протокол към нея, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. Тези права са гарантирани и от Конституцията. Нещо повече, според нашия основен закон училищното обучение до 16-годишна възраст (а Сайде е по-малка) е не само право, но и задължение. 

Компромисът за МОМН е Сайде да свали забрадката.
На първо място си мисля за Сайде, за това по какъв начин се отразява това, което става, дълбоко в нейната душа и то, когато тя е на толкова уязвима възраст. Мисля, че най-важното сега е 14-годишното момиче да знае, че има хора, които я обичат и уважават такава, каквато е и каквато иска да бъде, които уважават нейните чувства, включително и нейните религиозни чувства.
Мисля си и за мюсюлманите в Родопите, чиято идентичност за пореден път през последните 100 години е подложена на натиск, включително и с обвинения за „радикален ислям” – термин, чието съдържание не е изяснено и се използва манипулативно.

Казусът е на масата на Комисията за защита от дискриминация. Можете ли да предположите какво ще бъде становището, ще се променя ли закон, как ще се търси баланс?
Комисията за защита от дискриминация е независим държавен орган и не бих искал да се намесвам по този начин в нейната работа.

Кажете тогава какъв е международният стандарт - как другите излизат от подобни ситуации?
Правото на образование е формулирано във всички споменати международни договори и правни документи, както и в българската Конституция, като неподлежащо на каквото и да било ограничение. В Допълнителния протокол се изисква без уговорки „никой да не може да бъде лишен от правото на образование”. В Конвенцията за правата на детето, за да се осигури равноправно ползване на това право от всички деца, държавите се задължават „да предприемат всички подходящи мерки за осигуряването на училищната дисциплина”.
Надявам се, че става ясно всъщност кой прави нарушение – това е този, който е отстранил Сайде от училище и я е лишил в продължение на една седмица от нейното право и задължение на образование. Ако училищните власти смятат, че с това, че ходи с покрита глава, Сайде нарушава дисциплината, то те първо трябва да се обосноват в какво точно се състои нарушението и второ, да се съобразят с обстоятелството, че отстраняването й от училище е нарушение не от нейна, а от тяхна страна. Не смятам, че може да се приеме аргументът, според който в случая се нарушава светският характер на българското образование. Нима носенето на забрадка променя светския характер на съдържанието на изучаваните предмети и на начина, по който те се преподават.
От друга страна, отстраняването на Сайде от училище за това, че ходи с покрита глава от религиозни съображения, ограничава нейното право на свобода на мисълта и религията. Нека да кажа, че при упражняването на това право са възможни известни ограничения. Европейската конвенция за правата на човека например регламентира, че са допустими ограничения - такива, които са „предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защита на обществения ред, здравето и морала или на правата и свободите на другите” (същите ограничения намираме и в Конвенцията за правата на детето). Аналогично в нашата Конституция се казва, че „свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани”.

Все пак възможно ли е днес, в дигиталния 21-ви век, съжителство между две различни човешки права – правото на религиозна свобода и правото на образование?
Конвенцията за правата на детето се основава на принципа, според който „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи”. И така въпросът към училищните власти и към всички, които имат отношение към този случай, е кои са висшите интереси на Сайде.
Училищният правилник не е закон. У нас няма закон, който да забранява носенето на забрадки. И ако българският парламент прецени, че такъв закон е необходим, той ще трябва да обоснове по какъв начин носенето на забрадки нарушава обществената сигурност, обществения ред, здравето и морала или правата и свободите на другите или пък, че то е насочено срещу националната сигурност. Освен това, в конкретния случай трябва да се попита още с какво Сайде е нарушила (ще изброя още един път) националната и обществената сигурност, обществения ред, здравето и морала или правата и свободите на някой друг. В Европейската конвенция се съдържа текст, според който правата и свободите, предвидени в нея, не могат да бъдат ограничавани в степен по-голяма от предвидената в самата конвенция.
Не е маловажно да се каже и още, че според Допълнителния протокол към Европейската конвенция държавата трябва да „уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения” (аналогични текстове се съдържат в Конвенцията за правата на детето и в Конвенцията за борба срещу дискриминация в областта на образованието). Така че в такива случаи мнението на родителите не може да бъде оставено без значение.

За себе си разбрахте ли на кого и на какво всъщност попречи шалът на Сайде?
Мисля, че е налице сблъсък между различни гледни точки, характерен и за други европейски страни. Вижте какви спорове се водят в Турция например по въпроса в кои случаи е допустимо носенето на забрадки като религиозни символи. Лошото е, че при отстояването на своята гледна точка някои овластени противници на носенето на забрадки използват средствата на административната принуда.
Нека да не забравяме, че когато става дума за млади хора, това влияе силно на техния вътрешен свят и може да нанесе трудно преодолими поражения върху целия им по-нататъшен живот.

Михаил Иванов е преподавател в НБУ по права на човека и етническа политика, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев (1991-1997).