Писмо-отказ на Леа Коен да участва в кръгла маса на СУ за спасяването на българските евреи

Автори:
    Леа Коен

Здравейте, Албена*.
Благодаря ви за поканата.


Намирам за много положително, че полагате усилия за разработване на тематиката на реакциите на българското общество на антисемитските преследвания в периода 1940- 1944.
Затова ще разберете, че в отказа ми да участвам в организираната от вас в СУ кръгла маса за спасението на българските евреи няма лично отношение.
Причините са от друг характер и ще се опитам да ги изложа накратко.
Смятам, че от месеци насам няма нормални условия за спокоен и безпристрастен дебат по темата за спасението и неспасението (радвам се, че този термин, който въведох, постепенно се възприема). Тя ненормално беше инструментализирана като част от измислени конфликти с Македония, където не й е мястото. Всички забравиха за гръцките и сръбските евреи, както и за българските извън територията на царството, изпратени още през 1942 в Аушвиц. Води се безумна по своя тон и характер пропаганда на спасението, като изобщо не се взима предвид мнението на "спасените". Една от тях съм аз в ролята на 6 месечно бебе през 1943, но вече с лична заповед от КЕВ за изселване и въдворяване в гето. Фактът,че съм оживяла, не може да изтрие друг факт – на 52 души най-близки мои роднини от Скопие, загинали до един. Тези лични обстоятелства не са обаче единствена причина да не приемам начина и средствата, с които се провежда тази кампания по спасението. Има по-важни причини, които ще упомена: изкривяване на исторически факти или безцеремонност към жертвите, включване в "почетни" листи на одиозни личности с отговорност за извършеното масово убийство, пълно незачитане на чувствата на пострадалите, жестока медийна цензура спрямо противниците на "партийната линия". Абсурдно е обстоятелство, че във всички програми, структури и прочее НЯМА евреи (дано да се намерят за честването!). За да се стигне до чудовищния факт еврейски организации и отделни евреи да бъдат публично ЗАПЛАШВАНИ, какъвто е случаят с писмото на "интелектуалците", написано в най-добрите традиции на Вишински, на което никой не реагира (освен професор Искра Баева), ако не заради темата, то поне заради недопустимите открити заплахи в него.


Такова публично поведение от страна на политици, медии и историци изисква от мен и други, които споделят същото, гробно мълчание. Нека след като не можем да бъдем чути с думи да отговорим с мълчание на една срамна историческа и морална подмяна, в която "спасението" се превръща с всеки изминал ден. Достойното дело на различни българи, спомогнали за оцеляване на 80 процента от евреите в царство България, е съизмеримо също с техните страдания, жертва и кураж, както и с убийството на 11 343, в което тогавашните български власти и монарх са съучастници. Тези факти не могат да бъдат отминати. За убитите от новите територии на царство България, както е известно никой не е осъден, а дори Александър Белев е с отменена присъда, факт, отминаван с безразличие от цялото общество.

Поради тези причини няма да взема участие в тази кръгла маса, нито в никое друго мероприятие, организирано с пропагандна цел, щедро платено от институциите, които организират тази пропаганда в несъответствие с ЦЯЛАТА истина за онези мрачни събития.

Като ви благодаря още веднъж за поканата, оставам с най-искрени чувства на уважение към усилията ви да проникнете в историята на еврейската общност.

Леа Коен

* Писмото на Леа Коен е адресирано до Албена Танева, Център за еврейски изследвания, СУ "Св. Климент Охридски".