Петдесет години от въстанието на тибетците срещу китайската окупация - Кирил Кобрин и Юлия Жиронкина

Днес (10 март 2009 г.) се навършват 50 години от антикитайското въстание в столицата на Тибет – град Лхаса. Събитията от 1959 г. завършиха с отпътуването от страната на духовния водач на тибетците – Далай Лама XIV и установяването на пряко китайско управление в Тибет.

Привържениците на Далай Лама наричат действията на маоистите в този автономен район на Китайската народна република „геноцид", а официалният Пекин твърди, че правителството на Тибет в изгнание води сепаратистка дейност. Днес в много страни на света имаше демонстрации, а в самия Тибет бяха приети допълнителни мерки за предотвратяване на бунтове на жителите.

Китайската позиция по отношение на Тибет е еднозначна – това е огромно пространство, то заема около една трета от сегашната територия на Китайската народна република. Разбира се, Китай извънредно много се опасява от евентуалното отделяне на Тибет, от достигането на независимост на тази страна. И от този страх са продиктувани всички действия на китайските власти, които ние сега наблюдаваме. А Далай Лама, както е известно, пътешества твърде много по света и постоянно се обръща за помощ към международната общност. Само ако мнозинството от държавите в света приемат тибетския проблем много по-сериозно, отколкото сега, и ако би могло да има сплотени действия на отделните страни, то би могло нещо да се направи за решаване на тибетския въпрос.

Произнасяйки слово във връзка с петдесетата годишнина от въстанието в Лхаса, Далай Лама направи рязко изявление. Според него, китайската политика в района води към унищожаване на културата на местните жители. По думите му, Пекин се опитва да сломи духа на съпротива на местните жители. „Мисля, че комунистите използват различни методи – промиване на мозъците, изкривяване на информацията, покровителство, но също и жестокост, хвърляне на хора в затвора, мъчения. Но на тях няма да им се удаде да сломят духа на тибетците" казва духовния водач на тибетския народ. Наблюдатели твърдят, че този път Далай Лама се е отказал от своя обичаен мирен тон, и между другото е заявил, че животът на тибетците вън от пределите на Отечеството е „ад на земята".

Впрочем, духовният лидер призовава съотечествениците си да не се отчайват. „Ние сме длъжни да гледаме напред в бъдещето и да работим за общата ни полза. Ние се стремим към законна и истинска автономия, такава, която да позволи но тибетците да живеят в границите на Китайската народна република. В отговор представител на китайското външно министерство заяви, че думите на Далай Лама са „лъжа". „Кликата на Далай Лама смесва истината и лъжата. Тя разпространява слухове. Демократичните реформи, осъществени от китайското правителство , са най-мащабните и значителни в цялата история на Тибет", заявяват от Министерството на външните работи на Китай. В навечерието на годишнината от въстанието председателя на КНР Ху Цзинтао призова да бъде издигната „велика стена" срещу тибетския сепаратизъм.

Тибетския проблем е един от най-известните в съвременния свят. Това е свързано както с остротата му, така и с тази невероятно успешна обществена кампания в поддръжка на тибетците, която провежда Далай Лама. Той има влиятелни приятели в цял свят: политици, актьори, писатели, обществени дейци. Именно широката поддръжка в западните страни позволи на тибетците за пореден път да напомнят за себе си в навечерието на Олимпиадата, която се проведе миналата година в Пекин.

Тибетският въпрос има дълбоки исторически корени, но кулминацията на драмата настъпи преди петдесет години. Китайската армия нахлу в Тибет веднага след създаването на Китайската народна република през 1949 г. тяхното настъпление беше в посока от североизточната към източната част на страната, където сега са провинциите Кхам и Амдо. До 1950 г. бяха убити най-малко пет хиляди тибетски войници. Китай назоваваше това настъпление „политика на мирното освобождение и това през 1951 г. доведе до подписването на мирно съглашение от 17 точки и да пълната анексия на Тибет от Китай. Но през следващите девет години Далай Лама ХІV си оставаше духовен лидер на тибетците, макар че той и цялата страна се намираха под политическия и военен контрол на китайците. През втората поливан на петдесетте години властта на комунистическото китайско ръководство в Тибет се усили, а вълненията на тибетците се потушаваха с невероятна жестокост. На 10 март 1959 г. няколкостотин тибетци обкръжиха двореца на своя водач в столицата Лхаса, защото се опасяваха за живота и свободата му. Съпротивата в Тибет, и без това тлееща от няколко години, се превърна в масово въстание, което в края на краищата, претърпя крах. На 17 март Далай Лама бе принуден да избяга от столицата и да се скрие на територията на Индия, в Дхарамсал. И до днес там се намира резиденцията му, там се е разположило и правителството на Тибет в изгнание. Между китайското ръководство и тибетците има даже терминологичен спор – какво беше отпътуването на Далай Лама, „бягство" или „изгнание"?

Това , което китайските власти правят в Тибет, се нарича „геноцид", твърдят множество историци и правозащитници. Но ръководството на КНР, както видяхме, смята ,че дейността му в този район е осъществяване на „демократични реформи". От гледна точка на Китай в средата на миналия век Тибет представляваше една затворена изостанала теократична държава, в която господстваше феодализма. В тази страна в качеството им на наказания за нарушения на закона се практикуваха такива неща като избождане на очите, отсичане на крайниците и други жестокости. В Тибет нямаше медицина, светско образование, нормална напоителна система и каквато и да било промишленост. Между другото, липсата на промишленост не се отрича нито от тибетците, нито от техните поддръжници. От западна, мултикултуралистична гледна точка тибетската култура и бит бяха уникални, това бе особен свят, който маоистите безжалостно унищожиха. Голямата популярност на тибетския будизъм на Запад е фактор, който подкрепя този твърде разпространен в Европа и в САЩ възглед.

Китай, разбира се, се отнася рязко отрицателно към дейността на Далай Лама на тибетското правителство в изгнание и не встъпва в преки контакти с негови представители. В навечерието на петдесетгодишнината от въстанието в Тибет са разположени допълнително хиляди китайски войници и полицаи, а пътуванията на чуждестранни журналисти в тази провинция са крайно затруднени. В съседен Непал са арестувани сто тибетски активисти, които имаха намерение да направят протестна акция пред посолството на КНР в столицата Катманду. Но демонстрации и митинги в защита на Тибет и на неговата култура са състояха в много градове по света.

За историята на тибетския проблем в ефира на Радио „Свобода „ разказва редактора на сайта на Центъра за тибетска култура и информация Юлия Жиронкина:

„През 1954-55 г. Далай Лама направи много срещи с мнозина представители на Китайската компартия. Тогава той получи обещания за това, че даже в случай на създаване на тибетски автономен район, за което ставаше дума тогава, тибетската култура, тибетското своеобразие и религия ще бъдат напълно запазени. Обаче, за съжаление, всички тези обещания след това се оказаха само празни думи. Това доведе до насилствено провеждане на т.н. „демократически реформи", които започнаха първо в същите тези провинциите Кхам и Амдо, разпространиха се в Централен Тибет и доведоха до неимоверен хаос и разрушения по цялата територия на Тибет.

Тибетското правителство носи името „тибетско правителство в изгнание". Обаче, безусловно, това бе доброволно оттегляне в емиграция на Негово светейшество Далай Лама. Той се оттегли заедно с министрите си, това бе една малка група, която с голям труд успя да преодолее хималайските планини и намери убежище в Индия, където всъщност това правителство в емиграция съществува и да днес, действа и отстоява позициите на тибетския народ – както вътре в самия Тибет, така и извън него.

Аз мисля, че ако питате кой да е тибетец, независимо от това къде се намира, дали живее в изгнание, разбира се, техните въжделения и надежди се състоят в това да се върне Далай лама и да даде духовно ръководство и благослов на народа си. Доколко е възможно това да се случи сега, е трудно да се прецени, защото от тибетска страна на Китай е предложен един така наречен меморандум за достигане на истинска автономия, който трябва да бъде разгледан. И в зависимост от резултатите от това разглеждане може да бъде прието решение за това дали ще се върне Далай Лама в Тибет или не. Да се върне в Тибет в условията на тотален контрол на Китайската компартия е безсмислено, защото по този начин не може да осъществи нуждите и въжделенията на тибетския народ".

*Кирил Кобрин е журналист от Радио „Свобода", а Юлия Жиронкина е редактор на интернет сайта на руския Център за тибетска култура и информация. Публикуваният текст е излъчен по радио „Свобода" на 10 март т.г.