Пазарджик: Когато политиката влезе във вярата

Ахмет Муса, проповедник в кв. “Изток”:

Джихад - хората са тези, които го разбират различно

Никоя религия не проповядва насилие. Както в Библията, така и в Корана пише за възпитание и живот с вярата в Бог и Аллах. Както има вярващи, така има невярващи. Всеки разбира религията по свой начин, затова има секти и различни подразделения както в християнството, така и в исляма. И в Библията, и в Корана има притчи, които са поучаващи, но звучат страшно. Но човек, който не е вярващ и не разбира словото, няма как да разбере това. Ако има насилие – ще има убийства, ако има омраза – ще има вражда. При нас има ли такова нещо?...

Ти вярваш ли в Бог? (Отговарям „да”, б.а.) А знаеш ли, че Бог и Аллах е един и същ! (Да, но сме различни, б.а.) Да, защото твоят Господ е Исус Христос, а моят е Мохамед. И двамата са синове и ученици на Бог и Аллах. Аз имам брада, ти нямаш, ти четеш Библия, аз чета Корана. Ти ходиш на църква, а аз в джамия. Но и Библията, и Корана ни учат на едни и същи ценности и добродетели.

Защо си обвинен за проповядване на нетрадиционна ислямска религия?

ГДБОП и прокуратурата могат да отговорят на този въпрос. И аз не знам. Извикаха ме като свидетел по делото за 13-те ходжи и на другия ден вече бях обвиняем. Как стана това - не знам!

Според теб, ако ние проповядваме нещо нетрадиционно и опасно, ще се дава ли гласност пред цяла България? Има тайни служби. Те биха ли допуснали в България да влизат опасни хора за страната?

За джихад ли говорим?

Знаеш ли какво е джихад? Преводът на тази дума е война, борба! Хората, които не познават религията, приемат буквално тази дума. А всеки вярващ ще ви каже, че това означава вътрешна борба, война със суетата на човека, с вътрешния му егоизъм. В Библията нима няма такива текстове? Дори и по-силни има. Но всеки ги разбира както си иска. В Корана на 45 места се споменава за джихад. В Библията има такива притчи и думи двойно повече. Досега да е имало смъртен случай, да сте чули за насилие?... В Пазарджик няма такива неща. Да, някъде по света това определение всява смут и страх. Но Коранът е един. Хората са тези, които го разбират различно. При християните православните не отричат ли сектите? Евангелистите не отричат ли сектите? Да, защото хората се кланят на свои идоли и изграждат свои богове.

Голям шум се вдигна около вас, какво мислиш затова?

Политика! Някой има нужда от такъв проблем. А такъв проблем не съществува! Религията е нещото, което сплотява хората и политиците са се насочили точно към нея. Вече има ефект. След действията на прокуратурата не можем да се движим нормално и спокойно в града. Като ни видят, другите казват: Ето ги тия с брадите! Жените ни вече не излизат, защото са забулени. Има наркомани, националисти, които се подиграват с тях. Обществото е настроено срещу нас и ние внимаваме, за да не се предизвика напрежение. Представи си, че в центъра на града някой нападне наша жена или вярващ само защото е с кърпа на главата или с брада. Възможно е. И то заради някакви интереси на определени хора.

И цялата тази работа заради пари от някаква фондация и обвинения в проповядване на недемократична ислямска религия?

Христо, и ти да ни предложиш помощ, ще я приемем. Ние приемаме дарения, нали така съществуваме. Имаме нужда от спонсори. Кой не приема? Нали всички религиозни общности се издържат по този начин. Какво недемократично има при нас? Защо никой не осъжда политическите партии, който не подкрепят демокрацията? Какъв джихад?... В Библията не пише ли за рязане на езици и глави, за мечове... Е, и това ли е свещена война? Не!... Но има хора, които разбират по този начин религията, и ние обясняваме на вярващите това: какво е правилно и кое не е правилно. Има много хора, които пътуват в чужбина и ние ги предупреждаваме да се пазят и да внимават с какви хора общуват. Защото, когато не познаваш един проблем, лесно може да станеш част от него.

Беязид, имам в кв. “Изток”:

Никой не се забулва и не пуска брада насила

Заради брадите и забулванията ли не ви приема обществото?

Може би… Това не е новост. В която и държава да отидеш, ще срещнеш такива хора – нормално е. Никоя жена и никой мъж насила не се забулва и не пуска брада. Ако има желание и чувства нужда, го прави – не е задължително. Пак ти казвам, това не е новост при исляма, това не е само при нас. Има го и при християните и евреите.

Как стана имам?

От малък съм възпитаван в религия. В моето семейство всички сме вярващи. След завършване на основното ми образование пожелах да уча за имам и от Главно мюфтийство ме изпратиха за две години в Сирия да уча арабски език. Не може да четеш Корана, ако не знаеш арабски. След като се върнах в България, завърших 6-месечен курс за имами в София.

Ти си на 28 години, не си ли много млад за този пост?

Всеки, който истински вярва и обича Аллах, иска да му служи и да заеме пост. Не е лошо да си водач, това е уважение. Млад съм, да! Но това няма значение. Аз служа на Аллах така както трябва. Все едно да видиш млад поп в църква и да го питаш не му ли тежи християнството – същото е!

Но това е свързано с ограничения, лишения, на които не знам как един млад човек може да устои?

Аз не съм лишен и ограничен от нищо. Ако живееш с вярата и живееш правилно, нищо няма да ти липсва. Имам семейство, имам работа и за мен вярата е животът. В семейството ми няма проблеми - живеем спокойно и нормално като всички останали хора. Моят начин на живот не се различава от живота на другите вярващи. Която и религия да вземеш, тя учи на добро, на уважение и смирение. Може ли да не уважаваш и почиташ родителите си? Може ли да не подаваш ръка на човек в нужда? Това не се отнася само за ислямската религия. Бог и Аллах е един!

Ти четеш Корана и проповядваш на арабски, другите не те разбират, как става това?

Всеки който идва на молитва в джамията, знае как да се моли. Всички вярващи се молят по пет пъти на ден. В определения час се прави определена молитва и това е всеки ден. Всички молитви, които чета, ги има преведени на турски и български. Всеки вярващ знае за какво се моли и аз какво чета, нищо, че не разбира арабски. Така е навсякъде.

По колко време прекарваш в джамията?

Задължително съм тук за молитва. Първата молитва е в 6.00 сутринта, а последната е около 19.00 вечерта. В останалото време се събираме и общуваме с братя, споделяме грижи, нужди и проблеми. През останалото време съм вкъщи при семейството. Аз не общувам само с хората в джамията, срещам се и с обикновените хора, комшии...

Има и млади момчета религиозни сред вас?

Да, има. Трудно се присъединяват към нас, но, слава на Аллах, има. И това е добре, защото знаем как живеят младите днес: без култура, без възпитание и уважение към родителите.

Яшар, Председател на джамийското настоятелство, кв. “Изток”:

Помагаме на всеки, който поиска помощ

Ние сме една спокойна и задружна общност. Има толкова бедни хора, има толкова голяма безработица, болни... Какво лошо има човек да намира утеха, да се види и общува с други хора, да получи подкрепа. Вярата ни успокоява и ни учи на смирение. Всеки, който влезе в двора на джамията и поиска помощ или подкрепа, ние сме длъжни да помогнем. При нас идват хора с различни проблеми, ако можем помагаме. Ако има гладен, ще го нахраним. Ако някой има нужда от пари, събираме помежду си и помагаме. Ако някой закъса за хляб, при нас идва. Какво лошо има това? Обединяват ни вярата, трудностите и проблемите. В нашата страна сме забравени, заради цвета на кожата ни сме отхвърлени. Сега и заради религията.

Хората говорят всякакви неща, има слухове и това е нормално. Но те не са сред нас, не познават живота ни и общуването ни.

Как се издържаме ли? - помагаме си помежду си. Получаваме и дарения от други братя с по-големи възможности. Има бизнесмени, те ни дават. Това лошо ли е? При църквите не е ли същото, при евангелистите?... Нали по този начин се издържаме всички религиозни общности? Помагат ни който с каквото може. Храна, пари, дрехи, книги. Ние пък помагаме на нашите хора. Имаме кухня, готвим и предлагаме храна. Всеки е добре дошъл. Винаги можем да го нахраним. Ние сме гостоприемни, ще посрещнем човек, ще пием кафе, ще изслушаме проблемите му и ще се погрижим за него. Какво по-хубаво от това. Който идва при нас и ние сме с него.

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.