Отварянето на тайните архиви

Интервю с Мирослав Леки 

На 20 юли в зала № 6 на НДК се състоя Международна конференция "Паметта за миналото в името на бъдещето. Отваряне на тоталитарните секретни служби в България". Спонсорираната от фракцията на зелените и Европейски свободен алианс в Европейския парламент проява, беше организирана от група НПО, включваща Българската медийна коалиция, Центърът за подкрепа на лица, преживели изтезание - АСЕТ, Федерация "Зелени балкани", Програма "Достъп до информация", БХК и сдружение "Евроинтеграция". Г-жа Елс де Хрун, депутат от Европарламента, откри събитието и участва изцяло в него.

Най-впечатляващи бяха докладите на шефове на служби за архивите на бившите комунистически секретни служби или институти за националната памет пастор Йоахим Гаук от Германия, Мирослав Леки от Словакия, Прокоп Томек от Чехия, Януш Куртика от Полша, Гергьо Чех от Унгария и Ладислау Чендес от Румъния. Пресата беше привлечена от изказването на министъра на вътрешните работи Румен Петков. Той е за отварянето на архивите, но без да се оповестяват имената на хората, работили по времето на комунизма за "сигурността на страната и против тероризма".

Ясно стана, че в бившите социалистически страни - от по-рано или от по-късно - има закони за достъп до архивите на съответните им бивши тайни служби. Любознателният слушател можеше да научи например, че коридорите на Унгарските архиви, побрали т.н "досиета" са дълги почти четири километра и съдържат около 50 милиона документа или че съвкупната дължина на рафтовете на Института за национална памет в Полша е около 85 км, а в учреждението работят над три хиляди души, разпределени в 11 отдела и седем регионални представителства.

На фона на положението там, нашето е объркващо и неясно. Според едни оратори (социологът Юлий Павлов, донякъде юристът на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов) у нас има необходимите закони за публичен достъп до архивите на бившите спецслужби и проблемът опира до политическата воля законите да се изпълняват, т.е. ръководителите на силовите ведомства и на разузнаването да престанат да създават пречки пред достъпа на граждани и изследователи. Според други - те бяха преобладаващото мнозинство и възгледите им бяха най-добре изразени от бившия председател на т.н. комисия "Андреев" Методи Андреев, необходим е нов закон, но е съмнително дали управляващото мнозинство, ще го приеме. Няма данни каква част от хората и доколко се интересуват от архивите и досиетата. В края на конференцията беше приета и декларация.

"Обектив"

Мирослав Леки, Директор на отдел за правен анализ и реконструкция на архивни документи в Институт за националната памет, Словакия

- Господин Леки, кажете ни нещо повече за работата на Института за националната памет и по-специално за проблемите с "коректното" използване на възможността за достъп до архивите на тайните служби?
- Нашият Институт за националната памет беше създаден доста късно - през 2003 г. Това е много важна институция, в която съхраняваме повече от 350 архивни фонда. Всички имат достъп до тези архиви, могат да видят документи и да направят копие от тях. Всеки гражданин има право да получи копие от личното си досие в бившата тайна полиция, както и от документите, в които се споменава името му. Досиетата на бившите агенти на службите също са отворени за гражданите.

- Успяват ли законът и неговото прилагане в Словакия да се справят с евентуалните манипулации при отваряне архивите на тайните служби? Има ли случаи на манипулации във вашата страна?
- Днес нямаме случаи на манипулации. Институтът за националната памет е независим. Той се ръководи от деветчленен борд на директорите, пет от които се избират от Парламента, двама са номинирани от Президента и двама от Правителството. Така че от 2003 г. манипулации не съществуват. Оттогава всички архивни документи, включително и свръхсекретните, са класифицирани, съхраняват се под контрол на института и се предоставят на обществеността без ограничения.

- Това означава ли, че е имало манипулации преди това?
- Да, имали сме, тъй като между 1992 г. и 1999 г. тези документи бяха под контрола на Slovak intelligence service. Както знаете, бившият премиер на Словакия Мечиар имаше интерес някои документи да "се изгубят", други да се манипулират...

- Как законът и институтът успяват да гарантират липсата на подмяна и фалшификации ?
- Съществуването на манипулации е абсолютно невъзможно. Ние имаме ясни правила. Ако някои документи не могат да се предоставят на обществеността по съображения за сигурност, то този случай трябва да се разгледа и решението да се вземе от парламентарен комитет, а не от отделни политици.