Обществено мнение и медийна среда през 2009

Але­ксе­й Пам­по­ров [1]

Ко­га­то се съ­пос­тавят дан­ни­те за об­щес­тве­но­то до­ве­рие в раз­лич­ни ин­сти­ту­ции в Бъл­га­рия (фиг.1), трябва да се ка­же, че до­ве­рие­то към ме­дии­те в Бъл­га­рия е от­но­си­тел­но ви­со­ко в срав­не­ние с дру­ги­те ин­сти­ту­ции. До­ве­рие­то в те­ле­ви­зия­та, нап­ри­мер, е по­ве­че от два пъ­ти по-ви­со­ко спрямо до­ве­рие­то в пра­ви­телс­тво­то, съ­деб­на­та сис­те­ма и пар­ла­мен­та. Трябва да се от­бе­ле­жи, че ма­кар и срав­ни­тел­но нов фе­но­мен, ин­тер­нет из­да­ния­та ве­че се пол­зват с по-ви­со­ко до­ве­рие, от­кол­ко­то ра­диос­тан­ции­те и пре­са­та. Пред­ста­ве­ният по-до­лу док­лад има за цел, от ед­на стра­на, да ана­ли­зи­ра кои са оне­зи ме­дии, пре­да­ва­ния и из­да­ния, кои­то ге­не­ри­рат та­ко­ва до­ве­рие. От дру­га стра­на, ще се по­търсят спе­ци­фич­ни­те ау­ди­то­рии, кои­то пот­реб­яват раз­лич­ни­те ме­дий­ни про­дук­ти, т.е. ще бъ­де очерта­н про­фил на ау­ди­то­рия­та на раз­лич­ни­те ме­дии. 

Фиг.1. До­ве­рие в ин­сти­ту­ции

Те­ле­ви­зия­та

Из­след­ва­не на сво­бод­но­то вре­ме по­каз­ва, че 67,3% от пъл­но­лет­но­то на­се­ле­ние на Бъл­га­рия гле­да те­ле­ви­зия през сво­бод­но­то си вре­ме. Не­що по­ве­че, 90,6% от ан­ке­ти­ра­ни­те ли­ца гле­дат те­ле­ви­зия по­не вед­нъж днев­но със сред­на про­дъл­жи­тел­ност 2 ч. и 52 мин. То­ва под­чер­та­ва из­клю­чи­тел­на­та важ­ност на те­ле­ви­зия­та, за­що­то тя не прос­то се пол­зва с ви­со­ко до­ве­рие, но на прак­ти­ка е и ос­нов­ният на­чин за пре­кар­ва­не на сво­бод­но­то вре­ме. При за­да­ден от­во­рен въп­рос за пред­по­чи­та­ни­те ка­на­ли се от­крои спи­сък, включ­ващ над 100 прог­ра­ми. За цел­та на ана­ли­за оба­че, по-до­лу ще бъ­дат пред­ста­ве­ни пър­ви­те 10 от тях, ран­жи­ра­ни по зри­тел­ски­те пред­по­чи­та­ния (фиг. 2).

Фиг. 2. Кои те­ле­ви­зион­ни ка­на­ли гле­да­те най-чес­то? [2]

  През приз­ма­та на ос­нов­ни­те со­циал­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на рес­пон­ден­ти­те - пол, въз­раст и мес­то­жи­телс­тво, се наб­лю­да­ват някол­ко сил­но из­ра­зе­ни за­ви­си­мос­ти. С из­клю­че­ние на БНТ 1, по от­но­ше­ние на по­ве­че­то те­ле­ви­зии се наб­лю­да­ват зна­чи­ми раз­ли­ки в пред­по­чи­та­ния­та на мъ­же­те и же­ни­те (фиг. 3). В поч­ти всич­ки въз­рас­то­ви гру­пи зна­чи­тел­но по-ви­сок дял от мъ­же­те пред­по­чи­та Eurosport, Дие­ма и Discovery, до­ка­то же­ни­те в зна­чи­тел­но по-гол­яма сте­пен пред­по­чи­тат Пла­не­та, GTV и ТВ2 [3]. Об­щият дял на мъ­же­те, кои­то гле­дат СКАТ и ЕВ­РО­ПА, е по-ви­сок от то­зи на же­ни­те, но в от­дел­ни­те въз­рас­то­ви гру­пи не се наб­лю­да­ват зна­чи­ми раз­ли­ки.

Фиг. 3. Раз­пре­де­ле­ние на дяло­ве­те мъ­же и же­ни, от­го­во­ри­ли на въп­ро­са
“Кои те­ле­ви­зион­ни ка­на­ли гле­да­те най-чес­то?”

Два­та ка­на­ла с най-ви­сок зри­тел­ски ин­те­рес - bTV и Но­ва те­ле­ви­зия, из­глеж­дат по-ско­ро “жен­ски” прог­ра­ми. Го­ле­мият зри­тел­ски ин­те­рес към тях оба­че поз­вол­ява да се нап­ра­ви де­тай­лен ана­ли­з на въз­рас­то­ви­те пред­по­чи­та­ния, кой­то от­кроя­ва някол­ко ин­те­рес­ни за­ви­си­мос­ти (фиг 4). При зри­те­ли­те на bTV най-гол­яма раз­ли­ка меж­ду два­та по­ла има във въз­рас­то­ва­та гру­па от 36 до 40 г., до­ка­то във въз­рас­то­ви­те гру­пи от 41 до 50 г. и от 51 до 60 г. поч­ти няма раз­ли­ка меж­ду мъ­же­те и же­ни­те. При зри­те­ли­те на Но­ва те­ле­ви­зия се наб­лю­да­ва сход­на тен­ден­ция, но из­мес­те­на с ед­на въз­рас­то­ва гру­па: раз­ли­ка­та меж­ду от­но­си­тел­ни­те дяло­ве мъ­же и же­ни, кои­то гле­дат то­зи ка­нал, е най-гол­яма във въз­рас­то­ва­та гру­па от 25 до 30 г., до­ка­то при въз­рас­ти­те от 31 до 35 и от 36 до 40 г. раз­ли­ка­та в пред­по­чи­та­ния­та на два­та по­ла е пре­неб­ре­жи­мо мал­ка. Ма­кар че в об­щия от­но­си­те­лен дяла и две­те те­ле­ви­зии губят част от ау­ди­то­рия­та си при зри­те­ли­те над 61 г., bTV ус­пява да спе­че­ли же­ни­те в та­зи въз­рас­то­ва гру­па.

Фиг. 4. Зри­тел­ски ин­те­рес към bTV и Но­ва те­ле­ви­зия по пол и въз­рас­то­ва гру­па

Мно­го по-зна­чи­ми раз­ли­ки меж­ду пред­по­чи­та­ния­та на мъ­же­те и же­ни­те се наб­лю­да­ват, ко­га­то се взе­ме пред­вид фак­то­рът на­се­ле­но място. И при два­та по­ла Eurosport се гле­да пре­дим­но в Со­фия. Же­ни­те от мал­ки­те гра­до­ве и от се­ла­та поч­ти не гле­дат GTV, ка­то же­ни­те от се­ла­та поч­ти не гле­дат и ТВ2. Име­нно же­ни­те от се­ла­та оба­че зна­чи­тел­но по­ве­че гле­дат СКАТ. Дру­га зна­чи­ма ау­ди­то­ри­я на СКАТ са мъ­же­те от об­лас­тни­те гра­до­ве. Ин­те­ре­сът към СКАТ в Со­фия и при мъ­же­те, и при же­ни­те е ми­ни­ма­лен. Же­ни­те в се­ла­та са най-зна­чи­ма­та ау­ди­то­ри­я на ПЛА­НЕ­ТА. Най-го­ле­ми­те дяло­ве зри­те­ли на БНТ 1 са сред мъ­же­те от мал­ки­те гра­до­ве и же­ни­те от се­ла­та. Об­що­то при bТV и Но­ва те­ле­ви­зия е, че се гле­дат от зна­чи­тел­но по-ма­лък дял зри­те­ли в Со­фия, от­кол­ко­то в ос­та­на­ли­те на­се­ле­ни мес­та. Де­лът на хо­ра­та, кои­то гле­дат bTV, е най-голям в мал­ки­те гра­до­ве [4] (78,4%) и най-ма­лък в Со­фия (54,5%). Де­лът на хо­ра­та, кои­то гле­дат Но­ва те­ле­ви­зия, е най-ви­сок в об­лас­тни­те гра­до­ве (60,7%) и най-ни­сък в Со­фия (47,6%). При зри­те­ли­те на Дие­ма, Ев­ро­па и Discovery не се наб­лю­да­ват зна­чи­ми раз­ли­ки при съ­пос­тав­ка­та по мес­то­жи­вее­не и пол.

Ос­нов­на­та при­чи­на да се гле­да те­ле­ви­зия за по­ве­че­то хо­ра е же­ла­ние­то да се ин­фор­ми­рат (52,8%), след­ва­но от же­ла­ние­то за за­бав­ле­ние (30,8%) и на­ви­кът (10,5%). Ве­роя­тно по та­зи при­чи­на пред­по­чи­та­ние­то към но­ви­ни­те се от­кроя­ва мно­го ясно при въп­ро­са за лю­би­ми­те те­ле­ви­зион­ни пре­да­ва­ния. При за­да­ва­не­то на сво­бод­ния въп­рос бяха от­крое­ни приб­ли­зи­тел­но 200 пре­да­ва­ния, ка­то пър­ви­те 10 от тях са пред­ста­ве­ни по-до­лу (фиг. 5). Но­ви­ни­те рязко се от­кроя­ват от ос­та­на­ли­те пре­да­ва­ния, след­ва­ни от фил­ми­те и спор­та. Кон­крет­ни пре­да­ва­ния, кои­то из­пък­ват при под­реж­да­не­то, са Шоу­то на Сла­ви, Мю­зик ай­дъл, Биг Бра­дър, Ко­ми­ци­те и Ста­ни Бо­гат.

Фиг. 5. Кои са лю­би­ми­те ви те­ле­ви­зион­ни пре­да­ва­ния?

Но­ви­ни­те из­пък­ват и при за­да­ва­не­то на зат­во­рен въп­рос за ти­по­ве пре­да­ва­ния: “Ако има­те въз­мож­ност да гле­да­те те­ле­ви­зия са­мо за по­ло­вин-еди­н час на ден, как­во бих­те пред­по­че­ли?” (фиг. 6). Най-голям дял от рес­пон­ден­ти­те би­ха пред­по­че­ли но­ви­ни, след­ва­ни от фил­ми и раз­вле­ка­тел­но ток-шоу.

Фиг. 6. Ако има­те въз­мож­ност да гле­да­те те­ле­ви­зия
са­мо за по­ло­вин-еди­н час на ден, как­во бих­те пред­по­че­ли?

Важ­но е да се от­бе­ле­жи, че по от­но­ше­ние на но­ви­ни­те, поч­ти не се наб­лю­да­ват зна­чи­ми раз­ли­ки меж­ду мъ­же­те и же­ни­те. Из­клю­че­ние от то­ва е въз­рас­то­ва­та гру­па 31-35 г., къ­де­то 43.8% от мъ­же­те би­ха пред­по­че­ли но­ви­ни, до­ка­то при же­ни­те то­зи дял е са­мо 25.8%. Фил­ми­те, ток-шоу прог­ра­ми­те, шоу прог­ра­ми­те на жи­во и сут­реш­ни­те ин­фор­ма­цион­ни бло­ко­ве се рад­ват на зна­чи­тел­но по-голям зри­тел­ски ин­те­рес сред же­ни­те във всич­ки въз­рас­ти. Зна­чи­тел­но по­ве­че мъ­же във всич­ки въз­рас­ти оба­че пред­по­чи­тат ко­мен­тар­ни и спор­тни пре­да­ва­ния. Ку­ли­нар­ни­те пре­да­ва­ния се пол­зват с най-голям зри­тел­ски ин­те­рес сред же­ни­те над 61 г.

Но­ви­ни­те по те­ле­ви­зия­та са най-ма­ло­важ­ни за хо­ра­та в Со­фия (18,3% от мъ­же­те и 20,3% от же­ни­те), но са най-важ­ни за хо­ра­та в ос­та­на­ли­те на­се­ле­ни мес­та и осо­бе­но за жи­вее­щи­те в се­ла­та (50,7% от мъ­же­те и 42,9% от же­ни­те). Раз­вле­ка­тел­ни­те ток-шоу прог­ра­ми се гле­дат най-мал­ко в се­ла­та и най-мно­го в мал­ки­те гра­до­ве. Спор­тни­те пре­да­ва­ния се гле­дат най-ве­че от мъ­же­те в Со­фия (32,9%), а же­ни­те в мал­ки­те гра­до­ве нямат ни­ка­къв ин­те­рес към тях. Науч­но по­пуля­рни­те пре­да­ва­ния се гле­дат най-ве­че в Со­фия. Поп-фолк пре­да­ва­ния­та се гле­дат зна­чи­тел­но по­ве­че от мъ­же­те в мал­ки­те гра­до­ве и се­ла­та (съот­вет­но 14,2% и 14,7%), до­ка­то пре­да­ва­ния­та с на­род­на му­зи­ка се гле­дат зна­чи­тел­но по­ве­че от же­ни­те в мал­ки­те гра­до­ве и се­ла­та (съот­вет­но 10% и 12,1%).

Ра­дио­то

За раз­ли­ка от те­ле­ви­зия­та, ра­дио се слу­ша по­ве­че за за­бав­ле­ние (43,4%), от­кол­ко­то за ин­фор­ма­ция (31,7%). Оне­зи, кои­то слу­шат ра­дио по на­вик, са 13,6%. В срав­не­ние с те­ле­ви­зия­та, зна­чи­тел­но по ма­лък дял от на­се­ле­ние­то на стра­на­та - 43,8% слу­ша ра­дио най-мал­ко вед­нъж днев­но, но има дру­ги 13,6%, кои­то правят то­ва по­не някол­ко пъ­ти сед­мич­но. Сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на вре­ме­то, през кое­то се слу­ша ра­дио е 1 ч. и 50 мин. - приб­ли­зи­тел­но с час по-мал­ко от­кол­ко­то се гле­да те­ле­ви­зия. При за­да­ден от­во­рен въп­рос за пред­по­чи­та­ни­те ра­диос­тан­ции се от­крои спи­сък, кой­то включ­ва 82 прог­ра­ми. За цел­та на ана­ли­за оба­че, по-до­лу ще бъ­дат пред­ста­ве­ни пър­ви­те 10 от тях, ран­жи­ра­ни по слу­ша­тел­ски­те пред­по­чи­та­ния (фиг. 7).

Фиг. 7. Кои ра­диос­тан­ции слу­ша­те най-чес­то?

При ра­диос­тан­ции­те от­но­си­тел­но зна­чим фак­тор за фор­ми­ра­не­то на ау­ди­то­ри­я се ока­зва въз­рас­тта (фиг. 8). Наб­лю­да­ва се тен­ден­ция, при коя­то прог­ра­ма Хо­ри­зонт на БНР се раз­ли­ча­ва съ­щес­тве­но от ос­та­на­ли­те ра­диос­тан­ции. Ко­га­то се съ­пос­тавят де­сет­те во­де­щи ра­диос­тан­ции, се от­кроя­ва фак­тът, че тя зае­ма пос­лед­но­то място в най-мла­да­та въз­рас­то­ва гру­па, но е из­клю­чи­тел­но сил­но до­ми­ни­ра­ща във въз­рас­то­ви­те гру­пи над 45 г. При най-мла­ди­те слу­ша­те­ли топ 5 се оформя от Ве­се­ли­на (16.2%), Фреш (9.9%), Ве­ро­ни­ка (8.5%), Да­рик (8.1%), а Ви­то­ша, БГ ра­дио и N-Joy има­т рав­ни по обе­м ау­ди­то­рии (6.6%). В след­ва­ща­та въз­рас­то­ва гру­па (31-45 г) най-пред­по­чи­та­ни са: Ве­се­ли­на (12.8%), Да­рик (9.6%), Хо­ри­зонт (9.3%), Ра­дио 1 (5.5%) и Ве­ро­ни­ка (4.7%).

Фиг. 8. Дял на слу­ша­те­ли­те по въз­рас­то­ви гру­пи

За раз­ли­ка от те­ле­ви­зион­ни­те ка­на­ли, при ра­диос­тан­ции­те ана­ли­зъ­т на връз­ка­та меж­ду по­ла и въз­рас­тта на рес­пон­ден­ти­те не пре­дос­тавя дан­ни за на­ли­чие­то на зна­чи­ми фак­то­ри за пред­по­чи­та­ния­та. Во­де­щият фак­тор, кой­то ока­зва влия­ние вър­ху из­бо­ра на ра­диос­тан­ция е мес­то­жи­телс­тво­то. Ко­га­то ти­път на на­се­ле­но­то място би­ва съ­пос­та­вен с въз­рас­то­ва­та гру­па, единстве­на­та ра­диос­тан­ция, при коя­то се наб­лю­да­ва из­вес­тно кон­цен­три­ра­не на ау­ди­то­ри­я е Да­рик. Във въз­рас­то­ва­та гру­па 46-60 г. Да­рик ра­дио се слу­ша зна­чи­тел­но по­ве­че в Со­фия и об­лас­тни­те гра­до­ве (съот­вет­но 13,2% и 15,9%), от­кол­ко­то в мал­ки­те гра­до­ве и се­ла­та (съот­вет­но 2,7% и 1,1%). По­доб­на за­ви­си­мост се наб­лю­да­ва и в най-гор­на­та въз­рас­то­ва гру­па, къ­де­то Да­рик поч­ти не се слу­ша в се­ла­та (0,9%).

Ко­га­то се съ­пос­тавят пред­по­чи­та­ния­та в за­ви­си­мост от по­ла и на­се­ле­но­то място се от­кроя­ват някол­ко по-сил­но из­ра­зе­ни за­ви­си­мос­ти. Прог­ра­ма Хо­ри­зонт на БНР се слу­ша зна­чи­тел­но по­ве­че от мъ­же­те в се­ла­та (21,9%). Же­ни­те от мал­ки­те гра­до­ве и се­ла­та и мъ­же­те от се­ла­та поч­ти не слу­шат Да­рик ра­дио. Ра­дио 1 се слу­ша най-ве­че от же­ни­те в Со­фия и об­лас­тни­те гра­до­ве (съот­вет­но 6,7% и 5,5%). Ра­дио Ви­то­ша се слу­ша най-ве­че от мъ­же­те в об­лас­тни­те гра­до­ве (7%) и от же­ни­те в сто­ли­ца­та (4,8%). Ра­дио Фреш се слу­ша най-ве­че сред же­ни­те в мал­ки­те гра­до­ве (5,3%). FM+ се слу­ша най-мно­го сред же­ни­те в Со­фия (5,8%), а N-Joy сред же­ни­те в об­лас­тни­те гра­до­ве (3,7%). БГ ра­дио се слу­ша сред мъ­же­те и же­ни­те в Со­фия и сред мъ­же­те в об­лас­тни­те гра­до­ве. По от­но­ше­ние на ра­дио Ве­се­ли­на и ра­дио Ве­ро­ни­ка не се наб­лю­да­ват зна­чи­ми раз­ли­ки при съ­пос­тав­ка­та на фак­то­ри­те пол и на­се­ле­но място. По от­но­ше­ние на пред­по­чи­та­ния­та към кон­крет­ни пре­да­ва­ния са наб­лю­да­ва раз­пил­ява­не на от­го­во­ри­те и лип­са на ясно из­ра­зе­на ста­тис­ти­чес­ка съв­куп­ност, коя­то да поз­во­ли по-на­та­тъ­шен аде­ква­те­н ана­лиз.

Вес­тни­ци­те

През сво­бод­но­то си вре­ме 29,1% от бъл­га­ри­те че­тат вес­тни­ци. В срав­не­ние с те­ле­ви­зия­та и ра­дио­то, вес­тни­ци­те има­т из­клю­чи­тел­но сил­но из­ра­зе­на ин­фор­ма­цион­на фун­кция: 76% от хо­ра­та ги че­тат, за да се ин­фор­ми­рат, до­ка­то ед­ва 15,5% ги че­тат, за да се за­бавл­яват. По на­вик че­тат вес­тни­ци 6,2%. По­не вед­нъж днев­но вес­тни­ци че­тат 34% от из­след­ва­ни­те ли­ца. Дру­ги 20,4% че­тат вес­тни­ци някол­ко пъ­ти сед­мич­но, а 14,2% че­тат вес­тни­ци поч­ти всяка сед­ми­ца. Сред­но­то от­деляно вре­ме за че­те­не на вес­тни­ци през деня е 49 мин. - приб­ли­зи­тел­но 2 ча­са по-мал­ко от гле­да­не­то на те­ле­ви­зия и еди­н час по-мал­ко от слу­ша­не­то на ра­дио. При за­да­ден от­во­рен въп­рос за пред­по­чи­та­ни­те вес­тни­ци се от­крои спи­сък, включ­ващ над 120 из­да­ния. За цел­та на ана­ли­за, по-до­лу ще бъ­дат пред­ста­ве­ни пър­ви­те 10 от тях, ран­жи­ра­ни по чи­та­тел­ски­те пред­по­чи­та­ния (фиг. 9).

Кои вес­тни­ци че­те­те най-чес­то?Фиг. 9.

През приз­ма­та на по­ла на чи­та­те­ли­те се от­кроя­ва ин­те­ре­сен со­циа­лен фе­но­мен. Мъ­же­те в по-гол­яма сте­пен че­тат все­кид­нев­ни­ци, до­ка­то же­ни­те в по-голяма сте­пен пред­по­чи­тат сед­мич­ни­те из­да­ния. Из­клю­че­ние от об­ща­та тен­ден­ция правят вес­тни­ци­те “Стан­дарт” и “168 ча­са”, при кои­то няма съ­щес­тве­на раз­ли­ка меж­ду дяло­ве­те на мъ­же­те и же­ни­те. Ана­ли­зъ­т на зна­чи­мос­тта на раз­ли­ки­те по­каз­ва, че най-зна­чи­ми се раз­ли­ки­те меж­ду же­ни­те и мъ­же­те във въз­рас­то­ва­та гру­па 18-24 г., къ­де­то 11,5% от же­ни­те че­тат “Уи­ке­нд” и 12,8% че­тат “Шок”, до­ка­то при мъ­же­те в та­зи въз­рас­то­ва гру­па дяло­ве­те са съот­вет­но 1,5% и 3%. Дру­га мно­го зна­чи­ма раз­ли­ка се наб­лю­да­ва във въз­рас­то­ва­та гру­па над 60 г., къ­де­то 26,7% от мъ­же­те че­тат “Труд” сре­щу 13,5% при же­ни­те.

Фиг. 10. Раз­пре­де­ле­ние на дяло­ве­те мъ­же и же­ни, от­го­во­ри­ли на въп­ро­са
“Кои вес­тни­ци че­те­те най-чес­то?”

Въз­рас­то­вият ана­ли­з на ау­ди­то­рия­та на пет­те най-че­те­ни еже­днев­ни­ка (фиг. 11) по­каз­ва, че от­но­ше­ние­то към “Труд” и “24 ча­са” във въз­рас­то­ви­те гру­пи над 35 г. след­ва сход­на тен­ден­ция. “Стан­дарт” и “Те­лег­раф” има­т от­но­си­тел­но ста­бил­на ау­ди­то­ри­я във всич­ки въз­рас­то­ви гру­пи. При “Стан­дарт” се наб­лю­да­ва из­вес­тен пик при 31-35-го­диш­ни­те и спад при ли­ца­та над 60 г., а при “Те­лег­раф” има ма­лък спад във въз­рас­то­ва­та гру­па 36-40 г.

Фиг. 11. Раз­пре­де­ле­ние на дяло­ве­те от­го­во­ри­ли на въп­ро­са “Кои вес­тни­ци че­те­те най-чес­то?”
по въз­рас­то­ви гру­пи - все­кид­нев­ни­ци

Ана­ли­зъ­т на ау­ди­то­рия­та на пет­те най-че­те­ни сед­мич­ни­ка (фиг. 12) раз­кри­ва, че съ­щес­тву­ва зна­чи­ма раз­ли­ка в ау­ди­то­рия­та на вес­тни­ци­те “Уи­ке­нд” и “Шок”, въп­ре­ки при­вид­но сход­на­та им сти­лис­ти­ка и те­ма­ти­ка. Как­то мо­же да се оча­ква, ин­те­ре­сът към “Ка­пи­тал” поч­ти из­чез­ва при най-въз­рас­тно­то по­ко­ле­ние, къ­де­то оба­че ин­те­ре­сът към “Тре­та въз­раст” е из­клю­чи­тел­но ви­сок (27,3%).

Фиг. 12. Раз­пре­де­ле­ние на дяло­ве­те от­го­во­ри­ли на въп­ро­са “Кои вес­тни­ци че­те­те най-чес­то?”
по въз­рас­то­ви гру­пи - сед­мич­ни из­да­ния

Раз­гле­да­ни през приз­ма­та на на­се­ле­но­то място, всич­ки все­кид­нев­ни­ци се че­тат най-ве­че в об­лас­тни­те гра­до­ве и в мал­ки­те гра­до­ве и зна­чи­тел­но по-мал­ко в Со­фия и се­ла­та. За раз­ли­ка от тях, по от­но­ше­ние на сед­мич­ни­ци­те се наб­лю­да­ват ясно из­ра­зе­ни за­ко­но­мер­нос­ти, свър­за­ни с мес­то­жи­телс­тво­то (фиг. 13). Ау­ди­то­рия­та на вес­тник “Уи­ке­нд” стои ка­то ста­би­лен дял и не се про­меня в за­ви­си­мост от ви­да на на­се­ле­но­то място. “Тре­та въз­раст” се че­те най-мал­ко в Со­фия и най-мно­го в се­ла­та, кое­то лес­но мо­же да се об­ясни с де­мог­раф­ска­та струк­ту­ра на те­зи на­се­ле­ни мес­та. “Ка­пи­тал” се че­те най-ве­че в Со­фия и мно­го по-мал­ко в про­вин­ция­та, до­ка­то “Шок” се че­те из­клю­чи­тел­но мно­го в про­вин­ция­та и не се че­те в Со­фия. Ако се съ­пос­тавят въз­рас­тта и на­се­ле­но­то място, най-зна­чи­ма­та раз­ли­ка, коя­то се от­кроя­ва е, че ли­ца­та на въз­раст 46-60 г., жи­вее­щи в се­ла­та, поч­ти не че­тат “Стан­дарт” (1,1%). “Ка­пи­тал” се че­те най-ве­че в Со­фия от ли­ца­та на въз­раст 31-45 г. (10%). “Шок” се че­те най-ве­че в се­ла­та във въз­рас­то­ва­та гру­па 18-30 г. (13%).

Фиг. 13. Раз­пре­де­ле­ние на дяло­ве­те от­го­во­ри­ли на въп­ро­са “Кои вес­тни­ци че­те­те най-чес­то?”
по тип на­се­ле­но място - сед­мич­ни из­да­ния.

Ин­тер­нет

Сър­фи­ра­не­то в ин­тер­нет е за­ни­ма­ние за 20,9% от бъл­га­ри­те, ка­то фун­кция­та на ин­тер­нет е мно­го сход­на с та­зи на те­ле­ви­зия­та. Да се ин­фор­ми­рат е цел­та на 52,2% от сър­фи­ра­щи­те, да се за­бавл­яват е цел за 38.3%, по на­вик в мре­жа­та вли­зат 3,8%. По­не вед­нъж днев­но в ин­тер­нет вли­зат 33,2%, а някол­ко пъ­ти сед­мич­но ин­тер­нет пол­зват 7,2%. Трябва да се от­бе­ле­жи, че 51,9% ни­ко­га не са вли­за­ли в ин­тер­нет - фе­но­мен, кой­то при дру­ги­те ме­дии се наб­лю­да­ва съв­сем сла­бо. Сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на прес­тоя в гло­бал­на­та мре­жа е 1 час и 53 ми­ну­ти, от­но­си­тел­но бли­зо до сред­на­та стой­ност за слу­ша­не на ра­дио. При за­да­ден от­во­рен въп­рос за най-по­се­ща­ва­ни ин­тер­нет стра­ни­ци се от­крои спи­сък, включ­ващ над 150 сай­та. За цел­та на ана­ли­за, по-до­лу ще бъ­дат пред­ста­ве­ни пър­ви­те 10 от тях, ран­жи­ра­ни спо­ред пот­ре­би­тел­ски­те пред­по­чи­та­ния (фиг. 14).

Фиг. 14. Кои ин­тер­нет стра­ни­ци по­се­ща­ва­те най-чес­то?

При пот­реб­ле­ние­то на ин­тер­нет се наб­лю­да­ва сил­но из­ра­зе­на тен­ден­ция, при коя­то въз­рас­тта е об­рат­ноп­ро­пор­цио­нал­на на де­ла на пот­ре­би­те­ли­те. Ка­за­но с дру­ги ду­ми, с на­рас­тва­не­то на въз­рас­тта спа­да пот­реб­ле­ние­то на ин­тер­нет. Та­ка 60,7% от ли­ца­та на въз­раст 18-30 г. вли­зат в ин­тер­нет по­не вед­нъж днев­но. Във въз­рас­то­ва­та гру­па 31-45 г. еже­днев­ни­те пот­ре­би­те­ли са 43,8%. Във въз­рас­то­ва­та гру­па 46-60 г. оне­зи, кои­то сър­фи­рат все­ки ден са 23,7% от пот­ре­би­те­ли­те, а в гру­па­та над 60 г. ед­ва 1,6% има­т все­кид­не­вен дос­тъп.

Лю­би­ми­те те­ми в ин­тер­нет прос­транс­тво­то са пред­ста­ве­ни на фиг. 15. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че спор­тът из­мес­тва но­ви­ни­те, кои­то са во­де­щи при ос­та­на­ли­те ме­дии. При­чи­на­та за­то­ва ве­роя­тно е, че ин­тер­нет пред­ла­га ди­на­мич­на сре­да с въз­мож­ност за бър­за ин­фор­ма­ция и удо­бна ви­зуа­ли­за­ция, кое­то по­ви­ша­ва ка­чес­тво­то на по­лу­ча­ва­на­та ин­фор­ма­ция. Му­зи­ка­та съ­що из­мес­тва но­ви­ни­те и то­ва об­яснява при­със­твие­то на два­та сай­та за спо­дел­яне на ви­део/му­зи­кал­ни кли­по­ве - Vbox7 и Youtube в топ 10 на по­се­ща­ва­ни­те стра­ни­ци.

Фиг. 15. Кои са лю­би­ми­те ви те­ми в ин­тер­нет прос­транс­тво­то?

Съ­пос­тав­ка­та меж­ду три­те со­цио-де­мог­раф­ски фак­то­ра: пол, въз­раст и на­се­ле­но място, от­кроя­ва някол­ко зна­чи­ми за­ви­си­мос­ти. Мъ­же­те на въз­раст 18-24 г. в мно­го по-гол­яма сте­пен от же­ни­те се ин­те­ре­су­ват от спорт, за­поз­нанс­тва и ко­ли. Мъ­же­те на въз­раст 25-30 г. в мно­го по-гол­яма сте­пен се ин­те­ре­су­ват от му­зи­ка. За­поз­нанс­тва­та през ин­тер­нет са най-зна­чи­ми за мъ­же­те и же­ни­те от Со­фия, как­то във въз­рас­то­ва­та гру­па 18-30 г., та­ка и те­зи на 31-45 г. Спор­тът, му­зи­ка­та и но­ви­ни­те са най-важ­ни за мъ­же­те от об­лас­тни­те гра­до­ве. Ча­тът е зна­чи­мо явле­ние при же­ни­те от Со­фия.

Зак­лю­че­ние

Из­след­ва­не­то на об­щес­тве­но­то мне­ние и ме­дий­на­та сре­да, про­ве­де­но от со­цио­ло­ги­чес­кия еки­п на Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” - Со­фия през май 2009 г. по по­ръч­ка на Бъл­гар­ски хел­зинк­ски ко­ми­тет, поз­воля-ва да се нап­равят някол­ко зак­лю­че­ния и обо­бще­ни­я:

• Ме­дии­те в Бъл­га­рия, и осо­бе­но те­ле­ви­зия­та, се пол­зват с из­клю­чи­тел­но ви­со­ко об­щес­тве­но до­ве­рие и то­ва им да­ва въз­мож­ност реал­но да влияят вър­ху со­циал­ния, по­ли­ти­чес­кия и кул­тур­ния жи­вот в стра­на­та.
• Те­ле­ви­зион­ни­те ка­на­ли са ос­нов­ният из­точ­ник на ин­фор­ма­ция за поч­ти цяло­то на­се­ле­ние на стра­на­та, не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та въз­раст, пол и мес­то­жи­вее­не.
• За гол­яма част от мла­ди­те хо­ра ал­тер­на­ти­ва на те­ле­ви­зия­та ка­то из­точ­ник на ин­фор­ма­ция е ин­тер­нет (google, dir.bg и guvech.bg). За хо­ра­та на въз­раст над 45 г. ал­тер­на­ти­ва на те­ле­ви­зия­та е прог­ра­ма “Хо­ри­зонт” на БНР. За мъ­же­те в сред­ни­те въз­рас­то­ви гру­пи зна­чим из­точ­ник на ин­фор­ма­ция са все­кид­нев­ни­ци­те, до­ка­то за же­ни­те в те­зи гру­пи съ­щес­твен из­точ­ник са сед­мич­ни­те из­да­ния.
• От хо­ра­та в мла­ди­те въз­рас­то­ви гру­пи ра­дио­то се въз­прие­ма ка­то из­точ­ник на раз­вле­че­ние, а не ка­то из­точ­ник на ин­фор­ма­ция.
• Зна­чим из­точ­ник на раз­вле­че­ние ос­та­ва и ин­тер­нет с въз­мож­нос­ти­те, кои­то пре­дос­тавя за слу­ша­не на му­зи­ка (youtube.com и vbox7.com), осъ­щест­вява­не на со­циал­ни кон­так­ти (facebook.com и skype), и без­плат­но спо­дел­яне на фил­ми чрез то­рен­ти (zamunda.net).
• Фак­то­рът, кой­то ока­зва най-сил­но влия­ние вър­ху из­бо­ра на ме­дий­на сре­да, е въз­рас­та.
• Фак­то­рът, кой­то ока­зва най-сил­но влия­ние вър­ху из­бо­ра на те­ма­ти­ка, е по­лът. Мъ­же­те пред­по­чи­тат но­ви­ни, ко­мен­та­ри и спорт. Же­ни­те пред­по­чи­тат шоу прог­ра­ми, жъл­ти вес­тни­ци и му­зи­ка.
• Във всяка сре­да има ме­дии, кои­то са ус­пе­ли да пос­тиг­нат та­къв ба­ланс в прог­ра­ма­та и съ­дър­жа­ние­то, кои­то пред­ла­гат, че ау­ди­то­рия­та им е пре­дел­но раз­нооб­раз­на и от­крое­ни­те по-го­ре со­циал­ни фак­то­ри иг­раят ми­ни­мал­на роля. При те­ле­ви­зии­те то­ва е БНТ 1. При ра­диос­тан­ции­те то­ва са “Ве­се­ли­на” и “Ве­ро­ни­ка”. При вес­тни­ци­те то­ва са “168 ча­са” и “Стан­дарт”. По­ве­че­то от ин­тер­нет сай­то­ве­те има­т та­къв про­фил.

[1] Н.с. I ст. д-р по со­цио­ло­гия, Ин­сти­тут по со­цио­ло­гия - БАН и ръ­ко­во­ди­тел со­цио­ло­ги­чес­ки из­след­ва­ния Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” обратно
[2] Сбо­рът на про­цен­ти­те пре­ви­ша­ва 100, за­що­то ан­ке­ти­ра­ни­те има­т пра­во да по­со­чат в сво­бо­ден вид до три те­ле­ви­зион­ни ка­на­ла. обратно
[3] Из­след­ва­не­то е про­ве­де­но на те­рен през май 2009 г. От 4 юли 2009 ТВ2 е преи­ме­ну­ва­на на PRO.BG и сменя част от прог­рам­на­та си схе­ма, кое­то мо­же би се е от­ра­зи­ло на зри­тел­ска­та ау­ди­то­ри­я, но няма как да бъ­де от­ра­зе­но в из­след­ва­не­то.  обратно
[4] Под "ма­лък град" тук се раз­би­рат всич­ки гра­до­ве, кои­то нямат ста­тут на об­лас­тен ад­ми­нис­тра­ти­вен цен­тър. обратно