Об­щес­тве­на ин­форма­ция, но не съв­сем

На 9 май та­зи го­ди­на в Ню Йорк Об­що­то съб­ра­ние на Ор­га­ни­за­ция­та на обе­ди­не­ни­те на­ции (ООН) из­бра чрез тай­но гла­су­ва­не чле­но­ве­те на но­вия Съ­вет за чо­веш­ки пра­ва (СЧП).

По-ра­но през март на своя­та 16-та се­сия Об­що­то съб­ра­ние на ООН прие ре­зо­лю­ция 60/251, в коя­то бяха оп­ре­де­ле­ни пра­ви­ла­та за фор­ми­ра­не­то на Съ­ве­та. Съ­ве­тът за­ме­ни ста­рия ор­ган на ООН - Ко­ми­сия­та за чо­веш­ки пра­ва.

Вед­на­га след из­бо­ра, в Мре­жа­та на зас­тъп­ни­ци­те за сво­бо­да на ин­фор­ма­ция­та [1] се по­де ини­циа­ти­ва, ор­га­ни­за­ции­те да поис­кат от свои­те пра­ви­телс­тва ин­фор­мация за то­ва, как­ви са би­ли кри­те­рии­те за гла­су­ва­не за но­ви­те чле­но­ве. Прог­ра­ма Дос­тъп до ин­фор­ма­ция се вклю­чи в ини­циа­ти­ва­та и по­да­де зая­вле­ние до Ми­нис­терс­тво­то на вън­шни­те ра­бо­ти. ИС­ТО­РИЯТА НА ЗАЯВЛЕ­НИЕ­ТО В пе­ча­та и в спе­циа­ли­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра се поя­ви­ха някол­ко ста­тии, пре­дим­но на ек­спер­ти от Бъл­гар­ския Хел­зинк­ския ко­ми­тет, в кои­то се раз­глеж­да­ха при­чи­ни­те, до­ве­ли до зак­ри­ва­не­то на Ко­ми­сия­та по пра­ва­та на чо­ве­ка към ООН и фор­ми­ра­не­то на нов ор­ган, а име­нно Съ­ве­тът по чо­веш­ки пра­ва. Без­спор­но е, че то­зи ор­ган те­пър­ва трябва да се ут­вър­жда­ва и да се до­каз­ва ка­то ин­сти­ту­ция, раз­ли­ча­ва­ща се от Ко­ми­сия­та по чо­веш­ки пра­ва, из­вес­тна още ка­то “Клу­ба на на­ру­ши­те­ли­те”.[2]

Как­ва е би­ла бъл­гар­ска­та по­зи­ция при под­го­тов­ка­та на из­бо­ри­те на Съ­ве­та по чо­веш­ки пра­ва, на ос­но­ва­та на как­ви кри­те­рии е фор­ми­ран бъл­гар­ският из­бор на 9 май?

От­го­во­рът на то­зи въп­рос бе­ше цел­та на по­да­де­но­то от мен зая­вле­ние до ми­нис­тъ­ра на вън­шни­те ра­бо­ти г-н- Ивай­ло Кал­фин [3] на 17.05.2006 г., ре­гис­три­ра­но в ми­нис­терс­тво­то на 22.05.2006 г. под но­мер бПР-785.

Оча­квай­ки, как­то оби­кно­ве­но в та­ки­ва слу­чаи, не реа­лен дос­тъп до ко­пия от до­ку­мен­ти, а справ­ка за дей­нос­тта на МВнР по из­бо­ра, спе­циал­но от­бел­язах в зая­вле­ние­то си, че не ис­кам справ­ка, а дос­тъп до съ­щес­тву­ва­щи в ми­нис­терс­тво­то до­ку­мен­ти по тър­се­на­та от мен ин­фор­ма­ция.

За­ча­ках ре­ше­ние по мое­то зая­вле­ние. [4]

За­ко­ноус­та­но­ве­ният срок ве­че из­ти­ча­ше, ко­га­то ре­ших да се оба­дя по те­ле­фо­на, за да по­пи­там как­во е ре­ше­ние­то по мое­то зая­вле­ние. Слу­жи­тел от ди­рек­ция “Пра­ва­та на чо­ве­ка и меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции” ми об­ясни лю­без­но, че по мое­то зая­вле­ние се ра­бо­ти и ще има­м от­го­вор в за­ко­ноус­та­но­ве­ния срок. Ре­ше­ние то наис­ти­на дой­де - на 5 юни, ко­га­то ве­че из­ти­ча­ше 14-днев­ния срок.

ОСИ­ГУ­РЕ­Н ВИ Е ЧАС­ТИ­ЧЕН ДОС­ТЪП

По­лу­чих ре­ше­ние­то по мое­то зая­вле­ние на 5 юни 2006 г.

Със за­по­вед на из­пълн­ява­щия длъж­нос­тта гла­вен сек­ре­тар се на­реж­да­ше да ми се пре­дос­та­ви дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция до след­ни­те до­ку­мен­ти:

“Па­мет­ни за­пис­ки и дру­га ко­рес­пон­ден­ция по ука­за­на­та от зая­ви­теля те­ма за пе­рио­да 28.01.2006 до 9.05.2006 г. - об­що 73 стра­ни­ци” .

Т.е. в ре­ше­ние­то на от­го­вор­ния слу­жи­тел не се ос­пор­ва­ше фак­тът, че ис­ка­на­та от мен ин­фор­ма­ция е об­щес­тве­на, от ед­на стра­на, от дру­га - дос­тъ­път, кой­то ми пре­дос­тав­яха, бе­ше час­ти­чен, и фор­ма­та на дос­тъп бе­ше “прег­лед на ин­фор­ма­ция­та - дос­тъп за за­поз­на­ва­не на място до ко­пие на хар­тиен но­си­тел.” То­зи прег­лед ми се пре­дос­тав­яше без­плат­но.

Не­ка да ви­дим как­во каз­ва за­ко­нът в то­ва от­но­ше­ние.

Пре­дос­тав­яше ми се час­ти­чен дос­тъп до ин­фор­ма­ция, как­ва­то въз­мож­ност да­ва бъл­гар­ският за­кон спо­ред тек­ста на чл. 37 ал. 2. Ка­то прав­но ос­но­ва­ние за час­тич­ния дос­тъп в ре­ше­ние­то бе­ше по­со­чен чл. 13, ал. 2 [5] , но фак­ти­чес­ко ос­но­ва­ние на то­зи час­ти­чен дос­тъп не бе­ше по­со­че­но.

Не­ка се объ­рне­м към пре­дос­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти, за да по­тър­сим са­ми как­во мо­же да бъ­де фак­ти­чес­ко­то ос­но­ва­ние за час­тич­ния дос­тъп, кой­то ми бе­ше пре­дос­та­вен.

Час­ти­чен - по от­но­ше­ние на са­ми­те до­ку­мен­ти и час­ти­чен - по от­но­ше­ние на фор­ма­та на пре­дос­тав­яне.

До­ку­мен­ти­те, дос­тъп до кои­то по­лу­чих, мо­гат да бъ­дат гру­пи­ра­ни в някол­ко ка­те­го­рии.

Па­мет­ни за­пис­ки от сре­щи на на­ши дип­ло­ма­ти с дру­ги дип­ло­ма­ти по по­вод из­бо­ри­те за Съ­вет. В те­зи па­мет­ни за­пис­ки, вер­бал­ни но­ти и пис­ма са за­ли­че­ни всич­ки име­на и по­зи­ции във Вън­шно ми­нис­терс­тво и в по­солс­тва­та. Бях учу­де­на на ста­ра­тел­но за­ли­ча­ва­не на име­на­та на сре­ща­щи­те се, тъй ка­то са­мият факт за уча­стие­то на слу­жеб­но ли­це в слу­жеб­на сре­ща или фак­тът, че стра­на­та, чии­то дип­ло­мат си, кан­ди­датс­тва за член на Съ­ве­та за чо­веш­ки пра­ва, не би мо­гъл да ув­реж­да не­чии ин­те­ре­си.

Вто­рият тип до­ку­мен­ти са тъй на­ре­че­ни­те “Доб­ро­вол­ни ан­га­жи­мен­ти на стра­ни­те-кан­ди­дат­ки” (Voluntary pledges and commitments based on Resolution A/RES60/251) на някол­ко стра­ни, кан­ди­датс­тва­щи за чле­но­ве на но­вия ор­ган. По­ве­че­то от те­зи обе­ща­ни­я на кан­ди­датс­тва­щи­те мо­же­ха да бъ­дат на­ме­ре­ни в Ин­тер­нет на стра­ни­ца­та на Съ­ве­та по чо­веш­ки пра­ва, ето за­що (по­не та­ко­ва е мое­то тъл­ку­ва­не) там за­ли­ча­ва­ния не бяха пра­ве­ни. Зна­чи, та­ка да се ка­же, час­тич­ният дос­тъп, кой­то ми бе­ше пре­дос­та­вен на ос­но­ва­та на чл. 13, ал. 2, е няка­къв друг час­ти­чен дос­тъп, тъй ка­то те­зи, кои­то бяха ре­ша­ва­ли по мое­то зая­вле­ние, бяха за­ли­ча­ва­ли име­на­та, но не и “мне­ния и по­зи­ции във връз­ка с нас­тоя­щи или пред­стоя­щи пре­го­во­ри” или “све­де­ния, свър­за­ни с тях”. В пре­дос­та­ве­ни­те ми ко­пия със за­ли­че­ни име­на няма­ше мне­ния или пък някак­ви по­зи­ции на слу­жи­теля, осъ­щест­вява­щ сре­щи­те, а по-ско­ро “све­де­ния” за то­ва, че те­зи сре­щи са се със­тоя­ли.

Са­ми­те “све­де­ния”, оба­че ми бяха пре­дос­та­ве­ни.

Ако не са ми пре­дос­та­ве­ни всич­ки до­ку­мен­ти, кои­то опи­сва­т кон­сул­та­тив­ния про­цес по из­бо­ри­те за Съ­вет по чо­веш­ки пра­ва, то би трябва­ло да бъ­да уве­до­ме­на за то­зи факт. Бих мог­ла след две го­ди­ни да поис­кам от­но­во дос­тъп до те­зи до­ку­мен­ти, тъй ка­то сро­кът на ог­ра­ни­ча­ва­не на дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция по член 13 за до­ку­мен­ти­те би трябва­ло да бъ­де дву­го­ди­шен от съз­да­ва­не­то на ин­фор­ма­ция­та.

Нея­сно­та­та по от­но­ше­ние на час­тич­ния дос­тъп оба­че ос­та­ва: как­во фак­ти­чес­ки се за­щи­та­ва чрез пре­дос­та­ве­ния ми час­ти­чен дос­тъп - мне­ния­та и пре­по­ръ­ки­те при опе­ра­тив­на­та под­го­тов­ка на ак­та на гла­су­ва­не или мне­ния и по­зи­ции във връз­ка с пре­го­во­ри в хо­да на про­тек­ли­те сре­щи? И как­во по-точ­но ми е пре­дос­та­ве­но ка­то час­ти­чен дос­тъп? Да­ли той е та­къв, по­не­же са за­ли­че­ни име­на­та на пос­ла­ни­ци­те ни в Швей­ца­рия, в Ру­мъ­ния, в Ун­га­рия и т.н. в пре­дос­та­ве­ни­те ми за че­те­не ко­пия от до­ку­мен­ти? Да­ли той е та­къв, по­не­же не са ми пре­дос­та­ве­ни всич­ки до­ку­мен­ти по те­ма­та?

МО­ЖЕ­ТЕ ДА ПРЕГ­ЛЕ­ДА­ТЕ КО­ПИЯТА

За­що ми се пре­дос­тав­яше дос­тъп в точ­но та­зи фор­ма - прег­лед на ко­пия на до­ку­мен­ти, под­бра­ни от ор­га­на. Раз­би­ра се, Вън­шно ми­нис­терс­тво има пра­во да оп­ре­де­ли фор­ма­та, в коя­то да ми пре­дос­та­ви дос­тъп, но то­ва мо­же­ше да ста­не са­мо при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, за кои­то аз трябва­ше да бъ­да уве­до­ме­на.

Как­во каз­ва по то­зи въп­рос за­ко­нът?

Аз бях поис­ка­ла да ми се пре­дос­та­ви ин­фор­ма­ция­та във вид на ко­пия на хар­тиен или еле­ктро­не­н но­си­тел.

То­зи въп­рос е уре­де­н в час­тта на за­ко­на, коя­то има заг­ла­вие:
“За­дъл­же­ние за съоб­раз­ява­не с пред­по­чи­та­на­та фор­ма на дос­тъп” и по-на­та­тък про­дъл­жа­ва:
“Чл. 27(1) Ор­га­ни­те са длъж­ни да се съоб­раз­яват с пред­по­чи­та­на­та фор­ма за пре­дос­тав­яне на дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция, ос­вен в слу­чаи­те, ко­га­то:
1.за нея няма тех­ни­чес­ка въз­мож­ност;
2.е свър­за­на с нео­бос­но­ва­но уве­ли­ча­ва­не на раз­хо­ди­те по пре­дос­тав­яне­то;
3.во­ди до въз­мож­ност за неп­ра­во­мер­на об­ра­бот­ка на та­зи ин­фор­ма­ция или до на­ру­ша­ва­не на ав­тор­ски пра­ва. (2) В слу­чаи­те по ал. 1 дос­тъп до ин­фор­ма­ция­та се пре­дос­тавя във фор­ма, коя­то се оп­ре­деля от съот­вет­ния ор­ган”. [6]

Пър­во­то ус­ло­вие оче­вид­но не е би­ло на­лич­но в моя слу­чай. Тех­ни­чес­ка въз­мож­ност да ми се пре­дос­тавят ко­пия е съ­щес­тву­ва­ла, тъй ка­то точ­но та­ки­ва ми бяха пре­дос­та­ве­ни.

Вто­ро­то ус­ло­вие - съ­що не е на­ли­це - тъй ка­то раз­хо­ди­те бяха нап­ра­ве­ни, до­ри по-го­ле­ми от то­ва, кое­то мо­же­ше да се нап­ра­ви. Слу­жи­телят, иг­рал си да за­ли­ча­ва име­на­та на пос­ла­ни­ци­те на Бъл­га­рия по све­та, е за­гу­бил дос­та ра­бот­но вре­ме, за да спа­зи тех­но­ло­гия­та на под­го­тов­ка на до­ку­мент за час­ти­чен дос­тъп - сни­ма­не вед­нъж, за­ли­ча­ва­не във вто­ро­то ко­пие и сни­ма­не още вед­нъж. И всич­ко то­ва е из­вър­шил вър­ху по­не 50 от пре­дос­та­ве­ни­те ми 73 стра­ни­ци.

Тре­то­то ус­ло­вие съ­що е под въп­рос, ес­тес­тве­но не тол­ко­ва ка­те­го­рич­но - да на­ру­ша ав­тор­ски пра­ва съ­що няма как, да­же за­ра­ди то­ва нап­ри­мер, че си няма­ме кра­ли­ца как­то е във Ве­ли­коб­ри­та­ния, коя­то да има ав­тор­ски пра­ва вър­ху те­зи до­ку­мен­ти. Еди­нстве­на­та въз­мож­ност ос­та­ва - да не ми се пре­дос­тавят ко­пия­та - е да не ги пуб­ли­ку­вам и по то­зи на­чин да осъ­щест­вя неп­ра­во­мер­на об­ра­бот­ка на ве­че об­ра­бо­те­ни ко­пия на до­ку­мен­ти.

За­що трябва­ше да че­та и да си водя за­пис­ки в чи­талн­ята на от­дел “Кан­це­ла­рия и ар­хив” та­ка и не ми ста­на ясно. Дру­ги­те хо­ра, кои­то чет­яха там, има­ха ра­бо­та с ар­хив­ни до­ку­мен­ти, а не с ко­пия със за­ли­ча­ва­ния. Още по­ве­че, че част от “пре­диз­бор­ни­те обе­ща­ния­” на стра­ни­те, след из­бо­ра, ве­че бяха пуб­ли­ку­ва­ни на Ин­тер­нет стра­ни­ца­та на Съ­ве­та по чо­веш­ки пра­ва (http://www.ohchr.org/english/bodies/hrcouncil/membership.htm ).

Вто­рият проб­лем, кой­то ясно се оче­рта­ва от слу­чая, е раз­би­ра­не­то на ми­нис­терс­тво­то за то­ва как­во е “об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция”. Мое­то убе­жде­ние бе­ше и след прег­ле­да на пре­дос­та­ве­ни­те ми ко­пия от до­ку­мен­ти се зат­вър­ди, че та­зи ин­фор­ма­ция е оче­вид­но и бе­зус­лов­но об­щес­тве­на, тъй ка­то ми да­ва въз­мож­ност да си фор­ми­рам мне­ние за ра­бо­та­та на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те ин­сти­ту­ции при из­бо­ра на стра­ни­те-член­ки на но­вия ор­ган на Обе­ди­не­ни­те на­ции. Ко­га­то ед­на ин­фор­ма­ция е бе­зус­лов­но об­щес­тве­на, а след ка­то ми е пре­дос­та­ве­на за че­те­не оче­вид­но и от МВнР са смята­ли та­ка, то тя е дос­тъп­на как­то за мен, та­ка и за дру­ги граж­да­ни, а съ­що и за ли­ца без граж­данс­тво.

Пра­во­то на ин­фор­ма­ция пред­по­ла­га и пра­во на раз­прос­тра­не­ние, т.е. след ка­то вед­нъж ми е пре­дос­та­ве­на, аз мо­га и да я пуб­ли­ку­вам.

ВМЕС­ТО ЗАК­ЛЮ­ЧЕ­НИЕ

Как­во собс­тве­но мне­ние си фор­ми­рах?

Ма­кар и да се за­поз­нах с до­ку­мен­ти­те, съ­пътс­тва­ли из­бо­ра или по­не с част от тях, мне­ние­то за ра­бо­та­та на бъл­гар­ско­то Вън­шно ми­нис­терс­тво по въп­ро­са за из­бо­ра на Съ­вет по чо­веш­ки пра­ва, кое­то си фор­ми­рах, е, че няма дан­ни бъл­гар­ско­то Вън­шно ми­нис­терс­тво да е има­ло някак­ва кон­цеп­ция за то­ва ко­го да под­крепя и за­що. Мо­же би ос­но­ва­ния­та за под­кре­па са би­ли за­ло­же­ни­те в Ре­зо­лю­ция­та кри­те­рии. Мо­же би слу­жи­те­ли­те са го спо­дел­яли по­меж­ду си или на опе­ра­тив­ки, но до­ри и то­зи факт не бе­ше ар­ти­ку­ли­ран някъ­де в пре­дос­та­ве­ни­те ми до­ку­мен­ти.

Про­ве­де­ни са би­ли сре­щи с дип­ло­ма­ти от стра­ни, кои­то са кан­ди­датс­тва­ли. С всич­ки ли? С Ру­мъ­ния, нап­ри­мер? За­що Бъл­га­рия не е кан­ди­датс­тва­ла, как­во е би­ло от­но­ше­ние­то към кан­ди­да­ту­ра­та на Ру­мъ­ния? Ни­как­ви све­де­ния, ни­как­ви сре­щи.

То­ва оз­на­ча­ва ли, че “Сът­руд­ни­чес­тво­то на Бъл­га­рия с ООН е пла­чев­но” как­то пи­ше Кра­си­мир Къ­нев в своя­та ста­тия по по­вод из­бо­ри­те от 9 май?

На всич­ки те­зи въп­ро­си не мо­жах да си от­го­воря, но видях, че оче­вид­но трябва да за­поч­нем зас­тъп­ни­чес­ка кам­па­ния за за­дъл­жи­тел­но до­ку­мен­ти­ра­не на всич­ки сре­щи и об­съж­да­ния, свър­за­ни с взи­ма­не­то на ре­ше­ния от дър­жав­ни­те ор­га­ни и дос­тъ­па до та­зи ин­фор­ма­ция впос­ледс­твие.

Ина­че за по­ко­ле­ния­та ще ос­та­не нея­сен въп­ро­сът, а как бъл­гар­ският пред­ста­ви­тел е гла­су­вал при из­бо­ра на Съ­ве­та за чо­веш­ки пра­ва към ООН? До­ри во­тът да е таен, как­то е би­ло прие­то в слу­чая, то дър­жав­на­та по­ли­ти­ка по въп­ро­са за чо­веш­ки­те пра­ва не мо­же да е тай­на.

А име­нно за нея ста­ва­ше въп­рос.

Бележки към текста:
[1] Виж по­ве­че за мре­жа­та на: http://www.foiadvocates.net/ обратно
[2] Виж ста­тии­те на Кра­си­мир Къ­нев и Бой­ко Боев в раз­лич­ни пе­чат­ни из­да­ния: Кра­си­мир Къ­нев, “Сът­руд­ни­чес­тво­то на Бъл­га­рия с ООН е пла­чев­но”, сп. “О­бек­ти­в“, бр.132, май 2006 г., Бой­ко Боев, “Ще въз­ста­но­ви ли но­вият съ­вет за пра­ва­та на чо­ве­ка ре­пу­та­ция­та на ООН?”, сп. “О­бек­ти­в“ бр.132, май 2006 г., Бой­ко Боев, “И­мат ли бъ­де­ще пра­ва­та на чо­ве­ка в ООН?”, в. “Днев­ник”, 5 юли 2006 г., The Miami Herald, “Съ­ве­тът по пра­ва­та на чо­ве­ка”, в. “Ка­пи­тал”, 8 -14 юли 2006 г. обратно
[3] Из­пра­тих зая­вле­ние­то до ми­нис­тъ­ра, по­ра­ди то­ва че не мо­жах да на­меря по­со­чен слу­жи­тел, от­го­варящ за дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция на стра­ни­ца­та на МВнР в Ин­тер­нет. То­ва е мал­ко чуд­но, тъй ка­то се пред­по­ла­га, че във Вън­шно ми­нис­терс­тво са най-доб­ре за­поз­на­ти със стан­дар­ти­те за дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция, тъй ка­то име­нно те­хен пред­ста­ви­тел е уча­ства­л и уча­ства в ра­бот­на­та гру­па по стан­дар­ти­те за дос­тъ­па до офи­циал­ни до­ку­мен­ти на Съ­ве­та на Ев­ро­па. обратно
[4] В ин­те­рес на ис­ти­на­та трябва да от­бе­ле­жа, че в някол­ко стра­ни ед­нов­ре­мен­но бяха по­да­де­ни зая­вле­ния по то­зи въп­рос. Те­зи, за кои­то аз знам са: Ве­ли­коб­ри­та­ния, Ка­на­да, Мол­до­ва, Пе­ру, Ру­мъ­ния и т.н. обратно
[5] Член 13, ал. 2 от ЗДОИ гла­си: “Дос­тъ­път до слу­жеб­на об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция мо­же да бъ­де ог­ра­ни­чен, ко­га­то тя: 1.е свър­за­на с опе­ра­тив­на­та под­го­тов­ка на ак­то­ве­те на ор­га­ни­те и няма са­мос­тоя­тел­но зна­че­ние (мне­ния и пре­по­ръ­ки, из­гот­ве­ни от или за ор­га­на, ста­но­ви­ща и кон­сул­та­ции); 2.съ­дър­жа мне­ния и по­зи­ции във връз­ка с нас­тоя­щи или пред­стоя­щи пре­го­во­ри, во­де­ни от ор­га­на или от не­го­во име, как­то и све­де­ния, свър­за­ни с тях, и е под­гот­ве­на от ад­ми­нис­тра­ции­те на съот­вет­ни­те ор­га­ни.” обратно
[6] ЗДОИ. обратно