Новата Стратегия за интеграция на ромите „не вижда” сегрегацията в образованието и неузаконените жилища

Националната стратегията за интеграция на ромите в Република България (2012-2020) е седмият стратегически документ за интеграция на ромите в България, създаден след 1990 г.[1] Преамбюлът към стратегията подчертава приемствеността между този документ и предшестващите го, съответно приемствеността в политиките на държавата за интегриране на ромите до момента.

Сравнението между различните документи обаче показва, че макар на пръв поглед стратегията да възпроизвежда цели и оперативни задачи от предходни документи, всъщност в ключови области най-новият документ е отстъпление от постигнатия до момента консенсус между институциите и гражданското общество за основни насоки на интеграцията на ромите. Вярно е, че сравнени с предишни документи, стратегията и планът за действие към нея съдържат най-голям обем дейности в различни сфери. Сред многобройните мерки за интеграция на ромите обаче липсват мерки за преодоляване на няколко структурни проблема, характеризиращи изключването на ромите от обществото през последните няколко десетилетия. Ще се спра на два от тях в тази статия: десегрегацията на образованието на ромите и узаконяването на жилищата в ромските квартали.

Липсата на дейности в тези две области поставя под въпрос съответствието между стратегията и целите на Европейския съюз, залегнали в документа на Европейската комисия "Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г."[2], както и в Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно рамката на ЕС за националните стратегии за интегриране на ромите от май 2011 г.[3] Нещо повече, стратегията не води към изпълнение на задължителни препоръки, отправени през последните няколко години към българската държава от страна на органи, наблюдаващи изпълнението на поети от България задължения по международни договори.

Десегрегация на образованието на ромите

В частта за образователна политика стратегията не съдържа конкретни задачи за десегрегация на образованието на ромите. За разлика от всички предшестващи стратегически документи, включително и актуализираната през 2010 г. Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество[4], стратегията не посочва фактическата сегрегация на ромите в образованието като проблем, който трябва да се решава със средствата на държавната политика. Интегрирането на ромски деца и ученици в детски градини и училища извън ромските махали е едно от стратегическите направления в областта на образованието, но в това направление не са предвидени конкретни дейности, нито финансови ресурси. Липсата на конкретни действия за десегрегация в плана за изпълнение на стратегията е необяснима, защото такива действия са подробно описани в Плана за действие за Декадата на ромското включване (2005)[5], в актуализираната Рамкова програма (2010)[6], а също и в Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на Министерството на образованието, младежта и науката, актуализирана през 2010[7]. Във всички тези документи са формулирани дейности, целящи преместване на деца от обособените училища в ромските махали и интегрирането им в етнически смесени училища; закриване на етнически обособени детски градини и училища, които не осигуряват качествено образование; разработване на общински планове с график за десегрегация на децата и учениците от етнически обособените училища и др.

Такива дейности не присъстват в стратегията, макар че необходимостта от тях е призната от българската държава още през 1999 г. и е потвърждавана периодично от три български правителства. Нещо повече, има десетгодишен положителен опит на десегрегационни проекти с участието на неправителствени организации, общини и регионални подразделения на Министерството на образованието, младежта и науката. Има множество изследвания, които потвърждават качествената промяна в образователния статус на ромски деца, които се обучават в училища извън ромските махали.

Отстъплението по отношение на десегрегационните мерки поставя под въпрос съответствието на стратегията с европейската рамка. Документът на Европейската комисия ясно поставя премахването на сегрегацията като цел на националните стратегии: „Националните стратегии на държавите-членки… да следват целенасочен подход, който… ще допринася за социалното интегриране на ромите в обществото и за премахване на сегрегацията...”. Нещо повече, европейската рамка изисква „да се определят постижими национални цели за интегриране на ромите за намаляване на разликите с останалата част от населението” във всичките четири стратегически цели. Българската стратегия не определя такива цели нито в сферата на образованието, нито в която и да било друга сфера. В последвалите заключения на Съвета на Европейския съюз, премахването на сегрегацията отново е акцентирано: „…защитата на основните права, по-конкретно чрез борба с дискриминацията и сегрегацията, в съответствие с действащото законодателство на ЕС и международните ангажименти на държавите-членки, е изключително важна за подобряване на положението на маргинализираните общности, в това число на ромите…”[8]

Липсата на конкретни мерки за десегрегация в образованието не съответства и на препоръките на Комитета по правата на детето на ООН, който през 2008 г. „изразява загриженост от продължаващата сегрегация на ромските деца в училище” и препоръчва на българската държава да „засили действията за интегриране на ромските деца в редовните училища”.[9]

В образователната част липсва напълно като цел и като мерки премахването на практиката ромски деца без увреждания да бъдат записвани в помощни училища, независимо че тази цел и съпътстващи я мерки са записани във всички стратегически документи досега. През 2009 г. Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация отбелязва „предишната практика за записване на ромски деца в помощни училища” и препоръчва на българската държава „да продължи да интегрира ромските деца в смесени училища, в сътрудничество с неправителствени организации”.[10] 

Узаконяване на жилища на роми 

В частта „Жилищни условия” не са включени дейности, насочени към решаване на мащабни проблеми в жилищните условия на ромите, а именно узаконяване на съществуващите жилища на ромите и подобряване качеството на изградените в съществуващите квартали жилища. Такива мерки са рамковата програма (1999 г.), планът за действие по Декадата, а също и

Националната стратегия за подобряване жилищните условия на ромите.

Въпросът за узаконяването на жилищата на ромите в ромските квартали и подобряване на тяхното качество е предмет на резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в която Комитетът постановява, че българската държава е в нарушение на Европейската социална харта поради преобладаващите неадекватни жилищни условия на ромите и липсата на законова защита на жилищата на роми в ромските махали.

Резолюцията отбелязва, че „…изискванията за легализиране на жилища в законодателството са прекалено строги, за да стане възможно поправянето на особено спешната ситуация с жилищата на ромите, и по този начин има непропорционален ефект върху ромските семейства …”[11]

През 2011 г. проблемът с узаконяването на жилищата в ромските квартали попадна и в полезрението на националния омбудсман, който отправи препоръка към българските власти да предприемат необходимите действия в тази посока като средство за постигане на интеграцията на ромите.[12] Стратегията не следва тази препоръка.

В заключение, посочените пропуски в планирането на действия за отстраняването на основни пречки за интегрирането на ромите не дава основание да смятаме, че изпълнението на стратегията ще доведе до целения съществен напредък в интеграцията на ромите. Отсъствието на такива мерки в стратегията, разбира се, не означава, че те не могат да бъдат изпълнени от съответните държавни институции. Проблемите на сегрегираното образование и на неузаконените жилища са добре известни както на управляващите в България, така и на международни институции, които са отправили съответните препоръки пред българската държава. Ако липсващите мерки не бъдат включени в окончателния текст на стратегията, при наличието на политическа воля, те могат да бъдат включени и в други стратегически документи, като например предстоящата стратегия “България 2020”, програмите за изпълнението на структурните фондове на ЕС 2014-2020 и др.

Савелина Русинова работи по въпросите на равните възможности и интеграцията на ромите през последните 15 г. В момента е програмен мениджър в Институт „Отворено общество”. Тезите, изложени в тази статия, отразяват изключително възгледите на нейния автор.