Нито един застъпник за правата на човека в България не може да е доволен от отношението на властите към македонското малцинство у нас

расимир Кънев*, председател на БХК, пред македонската секция на Радио „Дойче Веле“

- Г-н Кънев, на конференция, посветена на ромите в Берлин през декември 2008 г. стана въпрос за правата на малцинствата, за отношението на властите към тях, особено в страните от Югоизточна Европа. Докладчикът за положението във Вашата страна, професорката от Института по социология в София Илона Томова не съобщи нищо за македонското малцинство в данните на статистката, които изложи. В нейните таблици въобще нямаше македонско малцинство. Тя не искаше да отговори на въпроса на радио „Дойче веле” за липсата на това малцинство, като каза, че това не е тема на конференцията. От Ваша гледна точка какво е положението на македонското малцинство в България днес? Доволни ли сте от него?

- Не, нито един застъпник за правата на човека в България не може да бъде доволен от третирането на македонското малцинство. В България това е едно непризнато малцинство, българското правителство систематично отрича македонската идентичност, при това не само на македонците в България, но и на тези в Република Македония. Затова то дискриминира това малцинство, тези хора, които се самоназовават македонци в България.  Това се отнася и до тяхното право на мирно събиране, на сдружаване, на образование на майчин език, както и до други аспекти от живота.

- Във  връзка с правото на македонците да се сдружават, по-конкретно в политическа партия, има и присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Той постанови българската държава да осъществи това право на сдружаване, но досега нищо не се случва. Бихте ли коментирали този факт?

- Това е може би най-срамното нещо за България, защото правото на македонците у нас да се сдружат в политическа партия още не е признато въпреки петте решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Политическата партия ОМО „Илинден” – ПИРИН спечели едно дело, сдружението ОМО „Илинден” – друго, а имаше и три дела, които също бяха спечелени и в тях ставаше дума за възпрепятстване от страна на българските власти на упражняването на правото на мирно събрание...

Българското правителство не взе никакви мерки, за да изправи положението по тези случаи. През 2009 или 2010 г. ще станем свидетели и на следваща присъда на Европейския съд в Страсбург по „македонско” дело. Не знам колко решения на Съда  ще трябва да има, за да признае българското правителство тези две сдружения. То е подготвено да понесе всякакви щети, свързани с тия решения на Съда, но не е подготвено да изпълни самите решения, т.е. да регистрира официално тези групи и да спре да ги дискриминира при упражняването на техните човешки права.

- Според Вас, от къде идва тази голяма съпротива на българското правителство, защо то е толкова строго, когато става дума за македонското малцинство?

- Това е исторически проблем, в българското общество има много широк консенсус, че хората, които живеят в днешна Македония, са българи по произход. Проблемът е в това, че теорията, според която кръвния произход определя вашата идентичност, а не това какъв вие лично се чувствате, е една много примитивна концепция от 18 и 19 векове, това е по същество расистка теория, за която няма място в модерното общество. Но тази теория е много популярна на Балканите изобщо, не само в България, но повече или по-малко и в другите балкански страни.

-          

- Ако ви разбирам правилно, моля, поправете ме, ако греша, не само управляващата коалиция, която сега е на власт, мисли по този начин, но в българското общество има широко съгласие по отношение на македонското малцинство, че такова няма?

- Точно така, нито един политик от по-големите, пък и от по-малките български партии не би признал, че в България има македонци и че те имат права, които държавата е длъжна да зачита.

- Колко е голямо това малцинство, какво говорят статистическите данни и каква е вашата оценка на реалната му численост?

- Според последни статистически данни броят на хората, които се самоопределят като македонци в България е около 5 хиляди души. Но като имам пред вид условията, при които живеят тези хора, не можем да кажем, че статистиката е достоверна, като се има пред вид колко силен е натискът срещу признаването на македонската идентичност и това, че има много хора, които ги е страх да не си създадат неприятности, ако се разкрият като македонци. Освен това по време на последното преброяване имаше и репресии от страна на правителството, които излъчиха ясен сигнал, че всеки който се самоопредели като македонец, може да си има неприятности. Поради това в тези условия е много трудно да се каже каква е истинската численост на това малцинство.

- За какви репресивни мерки на правителството става дума,  бихте ли се конкретизирали?

- По времето, когато се провеждаше преброяването през 2001 г (декември) беше образувано наказателно дело срещу няколко души, които искаха да подкрепят, да окуражат македонците да се обявят за такива. Ясно е, че когато правителството започва преследвания против тези хора, това е мотив за другите да си крият идентичността, и когато анкетьорите започнат да ходят по къщите,  няма да има много хора, които ще се осмелят да кажат, че са македонци. 

- Какво може да направи Българският хелзинкски комитет като неправителствена организация, която се бори за правата на човека, за да окаже подкрепа на това малцинство?

- Ние водим няколко от вече споменатите дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по-конкретно става дума за партията ОМО „Илинден” – ПИРИН. Наш адвокат представлява тази организация пред Съда; освен това ние водим и делото на ОМО „Илинден” пред Европейския съд по правата на човека. Също така  редовно осведомяваме обществеността за нарушаването на правата на македонците у нас, както и за дискриминацията, на която са подложени. Сега например ние подготвяме доклад алтернативен на този на Комитета по расовата дискриминация на ООН. Този комитет  през февруари или март 2009 г. трябва да разгледа положението с расовата дискриминация в България. В нашия доклад включихме информация за дискриминацията към македонците. С една дума, ние ползваме всички достъпни за една НПО ресурси, за да се застъпваме за правата на човека и по-конкретно на македонците у нас.

- Има ли инструменти на Европейския съюз, които вие можете да ползвате, за да упражните влияние върху българското правителство и българското общество, за да промените сегашното положение?

- Когато става дума за човешки права, не съм много уверен, че Европейския съюз е полезен като средство за въздействие. ЕС не се интересува много от права на човека. Той бе създаден преди всичко като икономически съюз, а политическите въпроси, както и тези за правата на човека не са в центъра на вниманието му, но все пак може да се каже, че те стъпка по стъпка заемат по-важно място в работата му.

За съжаление по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, тази организация не бе заинтересувана да търси разрешение на въпроса за положението на македонците в моята страна. Ако погледнете докладите за напредъка на страната ни по пътя към присъединяването, никъде няма да намерите и споменаване на македонците в България.  Може да се каже, че ЕС много повече се интересуваше от други въпроси, свързани правата на човека в страната кандидат България. В края на краищата бе констатирано, че България изпълнява Копенхагенските критерии, въпреки множеството нарушения на правата на човека, което показва колко малко Брюксел се интересува от тях. 

- Бихте ли ни казали нещо повече за вашия произход? Свързан ли сте по някакъв начин по произход с тях? Защото такива изказвания като вашите много рядко се чуват от устите на българските политици или ръководители на неправителствени организации.

- Не, аз съм си етнически българин. Нямам никакво македонско потекло. Произхождам от район, разположен далеч от Македония, намиращ се в централната част на България. Но аз съм активист за права на човека още от времето на младостта ми, а дейността по защитата на правата на човека е основана на принципа на солидарността. Това значи, че когато има проблем с правата на някаква група, моя и на организацията ни длъжност е да се занимаваме с него. А дискриминацията към македонците напълно съответства на този принцип.

- Плашите ли се от някакви политически последици, от натиск върху вас и организацията ви, свързан с работата ви за защита на правата на човека, на правата на малцинствата, не сама на македонците, предполагам, че се застъпвате и за правата на другите малцинства в България?

- Не. Нямам никакви политически амбиции и за това не се страхувам от политически натиск или от това, което биха казали политиците. Аз съм активист за защита на правата на човека, организацията ни е независима неправителствена група и ние неотстъпно следваме нашия мандат. Така не сме принудени да правим компромиси, каквито бихме вършили, ако бяхме политици. Някои политици, когато завършат политическата си кариера, сигурно ще имат по-различно мнение от сегашното по македонския въпрос, сигурен съм, защото съм водил разговори на тази тема с някои от тях. Но в българския политически живот всичките участници се чувстват длъжни да следват политическия „мейнстрийм”, защото се плашат, че ще изпаднат от политиката, ако изкажат различно мнение..

Превод от македонски: Емил Коен

Заб.: Интервюто на Красимир Кънев, председател на БХК, е дадено на македонската секция на радио „Дойче веле” на 2 декември 2008 г., по време на конференция по правата на човека в Берлин. То бе широко тиражирано в македонските медии след излъчването му от радиото, а ние го възпроизвеждаме от публикацията му във вестник „Народна волja”, януари 2009, www.narodnavolja.com