“Ние сме като в затвор”
Поредната дискусия върху близкоизточния конфликт на тема “Бъдещето на Израело-Палестинския конфликт: Тенденции, засягащи Пътната карта за мир” бе организирана от Атлантическия клуб в България, БХК и Посолството на Палестина. Специален гост бе д-р Камал Ал Шарафи - съветник на президента Махмуд Абас.
Посещението му е по покана на БХК. Д-р Ал Шарифи се срещна с омбудсмана г-н Гиньо Ганев, със заместник-министъра от МВнР г-н Феим Чаушев, с президентския съветник Полина Попова, както и с членове на Комисията по правата на човека в НС.
Дискусията в “Шератон” илюстрира установения вече стил на задължително търсене на баланс - щом има палестинци задължително трябва да присъстват и израелци. В случая, това е вторият секретар на Посолството в Израел г-н Ури Резник. Така е навсякъде в унифицираното пространство на обективната и хуманно ориентирана международна общност и дипломация.
Д-р Камал Ал Шарафи завършва медицина в Пловдив през 1986. Идвал е многократно в България, тъй като е женен за българка. Принадлежи към онзи кръг от палестинци, които преди промените получават образованието си у нас, а след това правят професионална и политическа кариера в родната си земя.
10 години е депутат в палестинския парламент. Министър на здравеопазването на палестинската автономия за известно време, в момента д-р Ал Шарафи е съветник на палестинския президент Махмуд Абас по човешките права. Те са ключова област за автономията, защото след като всички помощи за палестинската автономия бяха спрени след изборите миналата година, спечелени от радикалното движение Хамас, единствено по хуманитарна линия и човешки права може да се мисли за някакво насочване на финансова подкрепа.
- Kакво се променя след последното споразумение между Фатах и Хамас в Мека [1]? Ако не се лъжа, такова споразумение се очакваше още преди отвличането на израелския войник да повлече всичко отново в порочния кръг на насилието и взаимната агресия? Всъщност Хамас признава ли Израелската държава, нещо което се поставя като условия от големите на международната сцена и нещо, което противоречи на устава на радикалната организация?
-Това споразумение отговаря на изискванията на “четворката” [2] и за пръв път става между Ал Фатах и движението Хамас, защото те за пръв път се споразумя-ват за сформиране на правителство на националното единство и са съгласували досега подписаните споразумения. Моето мнение е, че след това споразумение в Мека, четворката няма право да изисква повече нищо от палестинците.
- Каква е вашата прогноза, кога може да се очаква правителство, което да получи международна подкрепа?
- Мисля, че другата седмица ще имаме успех и ще обявим това правителство.
- Кажете повече за самия вас-10 години сте депутат в палестинския парламент, лекар сте по професия, учил сте в България. В момента сте съветник на президента Махмуд Абас в ключовата сфера по човешки права? Как оценявате тази позиция във вашия политически път?
- Учих в България. Осъществих мечтата си да го направя през 1979 г. Завърших медицина в Пловдив през 1986 г. След това работих като лекар в структурите на ООН и след това се кандидатирах за изборите. Бях 10 години в палестинския парламент. Бил съм председател на комисията по правата на човека и министър на здравеопазването, съветник по правата на човека и гражданското общество. Това показва вниманието, което се отрежда на темата права на човека в палестинския парламент и от палестинския президент. Защото ние сме народът с нарушени права от десетки години.
- А какво е положението в момента с нарушаването на човешки права в автономията и в окупираните територии?
- В окупираните територии има нарушения на всичките международни закони и норми. Палестинците са народ под блокада в момента. Ембарго има по международно решение и това е самата жестокост. Ние сме като в затвор. Все още има много арестувани палестинци в Израел (около 10 хиляди души) , сред тях има депутати, министри, държани в затвор независимо от имунитета им. На палестинска земя стават престъпни работи, на които никой не обръща внимание.
Затова критикуваме и обвиняваме световните политици в двуличие. Имаме резолюциите на ООН, основани на международната законност от десетки години назад и на международната арена припомняме тези резолюции. Но, никой не ги изпълнява спрямо палестинците. Ако се случва на други народи светът реагира и признава справедливата кауза на засегнатия, но не и в случая с моя народ.
На палестинска земя има военни бариери между градовете. Само на Западния бряг има около 500 военни бариери. Има една стена, която води до мигрирането на десетки хиляди палестинци от собствената им земя. Има много въпроси, които изискват светът да види тези нарушения - от човешка, хуманна точка, а не от гледната точка на подчинението на американската воля, която отговаря само на интересите на израелското правителство.
Ние сме сигурни, че благоденствието на региона не може да стане само чрез зачитането на интересите на една държава, а само чрез даването и признаването на правата на народите от региона. Имаме една справедлива кауза и сме сигурни, че ще постигнем резултат и ще празнуваме нашия празник за освобождението както България празнува сега и наистина поздравявам приятелския български народ за този празник и като човек, който е учил тук съзнавам колко е платила България със своите синове ...
- Във вашата компетентност е нарушаването на човешките права на палестинци в затвори в други държави, но по делото срещу българските медицински сестри в Либия вече 8 години зад решетките е и палестинският лекар Ашраф . Какъв е неговият статут, палестински гражданин ли е той? И загрижени ли сте конкретно за неговата участ?
- Този въпрос е интересен и разумът изисква да не разделяме това дело на две места и аз съм сигурен, че българският народ мисли и се гордее с палестинския лекар Ашраф, защото неговите позиции са справедливи и с истината. И ние се гордеем с него. Като палестинци се интересуваме от всички подобни нарушения и сме сигурни, това право трябва да го има всеки човек, независимо от етнос или религия. Ние се опитваме да защитаваме всички, които са третирани с жестокост. Ние поддържаме мнението на България по този огромен проблем с либийското правосъдие, решението на което сериозно закъснява. В същото време оценяваме и положението на пострадалите деца и сме длъжни да помагаме за спирането на разпространението на такива болести и в Либия и навсякъде.
Въпросът не се отнася само до България и до Палестина, а до всички, които апелират за правата на човека. Много държави участват в тази битка и някои от арабските страни, но не искат да излиза това в пресата, за да може да се стигне до справедливо решение на този въпрос. Има движения в Париж за отмяна на смъртното наказание. Пак ще кажа, палестинците сме много, много чувствителни за правата на човека, защото нарушенията им падат върху нас всеки ден. Смъртното наказание, например, се практикува всеки ден от израелските войници, когато стрелят срещу възрастните хора и децата. Те практикуват смъртна присъда без съдилища и без адвокати и без обвинение. Обвинението е, че си палестинец.
Надявам се да обединим нашите усилия. Това е най-късият път, за да намалим страданията. Това е хуманното ни послание, в което не бива да се намесват политиката и интересите, защото човекът е ценност, която трябва да уважаваме.
- Как оценявате призива на френския външен министър да се помогне на Махмуд Абас? Да има хуманитарна помощ, под каква форма палестинците я очакват?
- Не е само до хуманитарната помощ, а до вдигането на ембаргото, на блокадата срещу целия народ, защото няма повод. В така наречената “четворка” Русия обяви своята позиция ясно, също и ООН, които са зад нас, както и много държави от ЕС. Трябва да се уважава правото на народите. Защото наистина има двоен стандарт, а не е честно всичко да се съобразява само с интересите на една силна ядрена държава като Израел.
- Ясна ли е бъдещата формула на правителството на Фатах и Хамас?
- Да, напълно - ще има 9 министри на Хамас, 6 на Ал Фатах , 4 на другите отряди и 5 на независимите и на т.нар.министри без портфейли. Това е палестинското съжителство.
- За да има мир къде минават отстъпките? - Ние признаваме всичките споразумения с Израел, но тя се държи като държава извън закона, като не признава нито една резолюция от 50 години насам.За да има мир трябва да има признание от всяка страна на другата, но Израел досега не признава правата на палестинския народ. Без това признаване мирът ще е труден, а ние искаме да сторим бъдещето на нашите деца и на техните деца и да не се премества този огън от нашите места по света. Интервюто взе: Ирина Недева
[1] На 8.02.2007 г. палестинските фракции подписаха в Мека споразумение за съставяне на правителство на националното единство. обратно
[2] Четворката”, или “близкоизточният квартет” е образуван от САЩ, Русия, ЕС и ООН обратно