Неоправдана експулсация раздели семейство

Увеличава се броят на осъдителните дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург поради злоупотреба с власт при експулсиране на чужденци от страната ни и нарушение правото на семеен живот. Тази тенденция се потвърждава и с най-новото решение на Европейския съд по делото Раза срещу България (Решение от 11 февруари 2010 г. по жалба №31465/2008). Делото бе заведено от пакистанския гражданин А. Раза и българската гражданка З. Раза, представлявани от Правна клиника за бежанци и имигранти, чрез адв. Диана Даскалова.

Пакистанският гражданин А. Раза и българската гражданка З. Раза сключват граждански брак в България през 2000 г. На 6 декември 2005 г. Националната служба за сигурност към МВР издава заповед за експулсиране на г-н Раза и забрана да влиза в България за десет години, поради това, че той представлявал сериозна заплаха за националната сигурност. В заповедта не се посочват фактическите основания за това заключение. На г-н Раза не е връчен екземпляр от заповедта и той разбира за нея едва след като е задържан, за да бъде изведен от страната. От 30 декември 2005 г. до 15 юли 2008 г. г-н Раза е „принудително настанен”, първоначално в Дом за временно настаняване на пълнолетни лица в кв. Дружба в София, а след откриване на новия център в Бусманци е преместен в Специалния дом за временно настаняване на чужденци. Въпреки че Софийският градски съд издава решение за освобождаване на г-н Раза поради продължителния период на задържането му, Върховният административен съд отменя решението на СГС и постановява, че заповедите за принудително настаняване не подлежат на съдебен контрол.

След като принудителното настаняване на г-н Раза е заменено със заповед да се явява ежедневно на подписка в местното РПУ, през август 2008 г. той подава молба до Държавната агенция за национална сигурност да преразгледа заповедта му за експулсиране. Получава отказ с мотива, че заповедта е влязла в сила. Експулсирането е временно спряно по технически причини, изразяващи се в липсата на документи за влизане на г-н Раза в Пакистан.

В началото на 2008 г. семейството се обръща за правна помощ към Правната клиника за бежанци и имигранти (ПКБИ), която – след изчерпване на националните средства за защита – му помага да защити правата си в Страсбург (жалба №31465 от 28 юни 2008г.).

В решението си от 11 февруари 2010 г. Съдът по правата на човека единодушно постановява:

1) Ако г-н Раза бъде експулсиран, това ще е нарушение на правото на уважение към семейния живот, закрепено в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ).

Европейският съд прави заключението, че – както по делото C.G. v. Bulgaria (Решение от 13 март 2007 г. по жалба №1365/07) – жалбоподателят „не е разполагал дори с минимална степен на защита срещу произвол” при издаване на заповедта за експулсиране спрямо него и намесата в семейния му живот не е извършена в съответствие със закон, който да отговаря на изискванията на Европейската конвенция (параграф 55 от решението);

2) Налице е нарушение на правото на ефективни средства за защита, закрепено в чл. 13 от ЕКПЧ;

3) Във връзка с „принудителното настаняване” на г-н Раза:

- нарушено е правото на свобода и сигурност съгласно чл. 5, ал. 1 от ЕКПЧ. Европейският съд обръща внимание, че имиграционното задържане, съгласно чл. 5, ал. 1, б. f от ЕКПЧ, е позволено, само докато спрямо лицето се предприемат активни действия по депортирането му. Съдът постановява, че в случая на продължилото повече от две години и половина задържане на г-н Раза принудителното настаняване е престанало да отговаря на законовата си цел, тъй като българските власти не са предприемали необходимите достатъчни действия за осъществяване на експулсирането – техните действия се изчерпват с изпращането на три писма до Консулския отдел на МВнР с молба за съдействие. Още повече, успешното прилагане на последвалата освобождаването на г-н Раза мярка по ежедневно явяване на подписка показва, че тази по-лека мярка е можело да бъде приложена много по-рано, без това да възпрепятства изпълнението на заповедта за експулсиране (пар. 72-75 от решението).

- нарушено е правото на бърз съдебен контрол върху задържането, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЕКПЧ.