Нахранете частника! Слушателят и зрителят – без говор и картина

Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията бе приет и публикуван (ДВ, бр.12, 2010 г.) при необяснима безропотност от страна на журналистическата колегия, представителите на обществените медии, потребителските организации, малките радио и телевизионни оператори и не на последно място – регулаторния орган СЕМ. Мълчанието им е необяснимо, тъй като и човек без правно образование би забелязал, че измененият закон поставя под въпрос техните интереси и правомощията и функциите на регулатора.

Нормативът видя бял свят по принуда - на 19 декември изтече срокът за въвеждане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в националното законодателство на държавите от ЕС. Българският законодател изпълни със закъснение задължението си по директивата, но прие едновременно с това няколко изменения, които приличат на странен експеримент с медийния пазар у нас. С отпадането на ограничението собствениците на рекламни агенции да получават и притежават лицензии за радиа и телевизии се създаде пълен комфорт за определени търговски оператори. Нещо повече, с чл. 126 от изменения норматив те получиха правото да задължат регулатора СЕМ да санкционира електронни медии не за неспазване на закона, а за нарушение на етични кодекси.

Промените, приети от доминираното от партия ГЕРБ 41 Народно събрание, пораждат куп въпроси, на които “Обектив” не получи задоволителни отговори, поне от страна на вносителите.

Случайни съвпадения?

Отпадането на забраната собствениците на електронни медии да имат рекламни агенции съвпадна с огласяването на крупна сделка. Подробности по нея, въпреки че ще бъде финализирана вероятно след 4 месеца, бяха огласени в българската преса в средата на февруари, като колегите се позовават на официалното съобщение на купувача СМЕ до борсата NASDAQ, където се търгуват акциите на компанията, на изявления на представители на СМЕ, на оскъдните думи на консултанта по сделката, на фирмени регистри и на други публикации в медиите. Срещу 400 млн. долара бТВ става част от групата на Central European Media Enterprises (CME) на Роналд Лаудер, която от 2008 г. вече е собственик на 80% от Pro BG и Ring BG. СМЕ придобива и двата специализирани канала - Би Ти Ви Комеди и Би Ти Ви Синема, заедно със 74-процентовия дял на Болкан нюз в Радиокомпания Си.Джей, която управлява няколко радиостанции - Класик ФМ, Джаз ФМ, Енджой, Зи Рок и Мелъди. СМЕ получава и 23% от Болкан медиа груп (издател на списанията "Жената днес", "По-здрави" и "Наш дом") и 100% от TV Europe B.V., която е регистрирана в Холандия и държи 100% от Triada Communications (фирмата бе собственик на софийския ефирен лиценз на GTV, сегашната bComedy). Triada Communications бе създадена в началото на 90-те от рекламния бос Красимир Гергов. За 20 години е сменяла собствениците си, но всички са били близки до него. Самият Гергов, собственик или акционер в компании, които имат в предмета си рекламна дейност, никога не е крил, че е консултант на доскорошните собственици на бТВ. Настоящите купувачи, СМЕ, в съобщението си до борсата обявяват, че той ще остане техен консултант. В доста публикации в медиите за Красимир Гергов от години се твърди, че контролира рекламния пазар у нас или поне големи сегменти от него. С отпадането на ограничението в чл. 105 той вече може да притежава електронни медии или акции в тях.

“Случайни” връзки?

Сделката вероятно ще бъде финализирана в средата на годината, след одобрението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според намеренията, CME придобива още 20% от телевизиите Pro BG и Ring BG. През 2008 г. същата компания купи 80% от дяловете им от Top Tone Media Holdings. Според предварителния договор CME ще прехвърли 6% от създаденото за придобиването на бТВ дружество на Top Tone Media Holdings, която има право да придобие още 4 % до 2013 година.

Ако се върнем на публикациите в пресата и в електронните издания от лятото на 2008 г., излиза, че сделката е замислена отдавна. “След приключването на сделката Top Tone Media Holdings ще запази възможността си да продаде останалите 20%, но едва 5 години след окончателното финализиране на сделката. CME ще има правото да предложи 14% от своя дял след петата година от финализирането на сделката” (в.”Монитор”, 30.07.2008 г. “Фирма, регистрирана на Бермудите, купи ТВ 2 и Ринг ТВ. Central European Media Enterprises подписва консултантски договор с Красимир Гергов). През 2013 г. изтичат тъкмо тези споменати 5 години. Управители на Top Tone Media Holdings са Огнян Димов и Раду Гугоса. Според официално съобщение на сайта на телевизията (http://probg.bg/sydyrzhanie/sybitija), Огнян Димов е генерален директор на Pro BG в момента на продажбата й, а Красимир Гергов остава консултант на купувача СМЕ. Гергов консултираше и ТВ 2, както преди се наричаше Pro BG. Огнян Димов миналата година оглави контролния съвет на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Професионалната му кариера в телевизионния бизнес започва през 1990 г. като завеждащ отдел "Международни спортни лицензии, спонсорство и реклама" в Телеримпекс – външнотърговската кантора на БНТ и БНР. В периода 1992–1998 г. е директор "Маркетинг и продажби" на БНТ и генерален директор на телевизия и радио "7 Дни". От това време фирмите и медиашоповете, контролирани от Гергов, започват да разполагат с все по-големи дялове от продажбата на рекламното време на БНТ. Докато по-късно, за дълъг период остават без конкуренция.

В списъка на сътрудниците на бившата ДС, огласени миналата година попада и бизнесменът Красимир Гергов, който е проверен като собственик в "Кантус Фирмус" АД заради Класик ФМ радио АД. Той е бил щатен служител на Управление за безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1985 г., когато е назначен като разузнавач. Миналата година Красимир Гергов подава жалба до Административния съд в София срещу Комисията по досиетата, която с Решение 72/2009 огласи неговата принадлежност към ДС. Съдът отхвърля жалбата като неоснователна и постановява, че огласяването е правилно, защото „Финлаб” ЕООД и „Фючър Профайл” ЕООД имат в предмета си рекламна дейност (публична дейност по чл. 3, ал. 2, т. 1). Ето каква е схемата на собственост, която не се оспорва. Красимир Гергов е едноличен собственик на „Финлаб” ЕООД. „Финлаб” ЕООД е едноличен собственик на „Фючър Профайл” ООД.

„Фючър Профайл” ЕООД и Васил Димитров са собственици на Класик ФМ Радио, после „Кантус Фирмус” АД. Класик ФМ Радио има лицензии, които после прехвърля на „Кантус Фирмус” АД. Независимо дали Гергов обжалва решението на Комисията по досиетата пред по-горна инстанция, де факто той е собственик на медиа и извършва рекламна дейност. От средата на февруари тази година това е разрешено де юре.

При предишна проверка в края на ноември 2008 г. на работилите в държавните медии на ръководни позиции стана ясно, че генералният директор на PRO BG Огнян Димов също е бил агент на ДС. През последните две години с решенията на комисията доста от собствениците на частни електронни медии се оказаха агенти на бившата ДС. Остава въпросът дали агентурното им минало не ги поставя в положение на зависимост от политически и икономически кръгове и как се отразява това на програмното съдържание и на етичните стандарти в оглавяваните (или контролирани) от тях медии?

Разсекретените като вербувани от бившите специални служби собственици на медии членуват и дори са на ръководни позиции в АБРО. Списъкът е дълъг, но всеки може да направи справка на страницата в интернет на Комисията по досиетата.

Още през 2008-2009 г. тъкмо АБРО най-яростно лобираше да отпадне частта от закона, която забраняваше съвместяването на медийна и рекламна дейност. За справка – стенограмите от заседанията на медийните комисии в 40-тото и 41-тото Народно събрание, както и публикации в пресата.

Прозрачна собственост ли?

Един от мотивите за отпадане на ограниченията за притежаване и на рекламни агенции, и на медии, поне според законодателите е, че така собствеността върху електронните медии ще бъде прозрачна. Дали това ще се случи, ако бъдещите (и настоящи) собственици предпочитат да регистрират компаниите си в офшорни зони като Бермудите, Кипър, Люксембург и Холандия? Случайно или не, чуждестранните играчи на българския медиен пазар предпочитат тъкмо тези места за регистрация. Напълно възможно е бъдещият (и уж изискуем по закон) регистър на собствениците да стане публичен, там да фигурират имена на компании-офшорки. А ако се запази предпочитаната форма на собственост – “акции на приносител” (ценна книга, която не е регистрирана на името на собственика, който може да я продава или да иска дивидентите по нея при представяне в банката или фирмата), отново няма да е ясно кои са реалните собственици. И сега регистърът на СЕМ за собствениците на радиа и телевизии е пълна каша. Не се обновява и не е ясно коя фирма на кого е прехвърлила дяловете си.

Заради промени (или пируети) със собствеността, от радиоефира изчезнаха Нова Европа, Инфо радио и други. Студентското Алма Матер претърпя пълна метаморфоза на програмното си съдържание. А от първоначалните намерения на първата национална ефирна телевизия бТВ, въз основа на които тя получи лицензия преди 10 години, не остана нищо. Същото се случи по-късно и с втората национална Нова телевизия. Метаморфозите продължават.

Мълчния и съмнения

Остава въпросът доколко свеждането на българския пазар на електронните медии до двама големи играчи - американската СМЕ - bTV, ProBG, bComedy, bCinema и RingBG, и тези от групата на шведската медийна компания Modern Times Group (MTG) - Нова тв и трите канала Diema, заедно с музикалния канал ММ, може да допринесе за медийния плурализъм и разнообразието на програмното съдържание в ефира. Дали играчите на рекламния пазар няма да се възползват от привилегията да насочват рекламодателите предимно към собствените си електронни медии и как би се отразило това на малките търговски оператори. И дали в такава пазарна среда ще има оператор, мотивиран да предлага и развива програми, различни от развлекателните. Нали тъговските оператори се издържат от приходи от реклами?

Във все по-“жълтеещите” предавания в частния ефир етичните професионални стандарти не се отстояват охотно. Сериозната журналистика отсъства, публицистиката е сведена до няколко предавания, а новинарските емисии започват да приличат на шоу. Единствените “говорещи” радиа останаха БНР и Дарик, като там също развлекателните и комерсиалните модули изместват публицистиката. Заявките на “Фокус” за информационно радио все още не са убедителни. Бъдещето на софийското радио К2 все още е под въпрос. С чл. 126 от променения закон на регулатора СЕМ се вменява задължението да налага глоби на операторите, които не спазват етичните кодекси за електронните медии и на рекламаджиите.(чл. 126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лв.).

Възможно ли е държавата (представлявана от СЕМ) да се намесва в саморегулацията на професионалните гилдии, или това е откровен абсурд? В такъв случай става дума за регулация, а не за саморегулация. Няма ли да се окаже, че саморегулацията ще послужи като инструмент за саморазправа с конкуренти? В АБРО например, не членуват обществените медии, а представителството на журналисти от тях в Етичната комисия за електронните медии е скромно. В Етичната комисия на Национален съвет за саморегулация пък - на само рекламаджии и частници. Неин председател е изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. В нея има само един представител на организация на потребителите (Богомил Николов).

След изчезването на “Свободно слово” и Българската медийна коалиция (БМК), журналистите в България нямат свое професионално сдружение, извън синдикалните и малките “клубове” по ресори. Колегията посрещна новия медиен закон с подозрително мълчание, което може да се дължи на страх от загуба на работното място (и то по време на криза). Възможно е към повечето печатни издания да са насочени и реклами от страна на фирмите на споменатото по-горе лице. Ако това е цената на мълчанието, значи в момента има невиждана икономическа цензура. Към това се добавя и фактът, че в електронните медии вече няма търсене на сериозни журналисти. Ако не се вписваш като поведение в ефира в развлекателния модел, си аут от пазара.

Според редица изследвания на неправителствени организации (включително на БХК от есента на 2009 г.), политиците, особено от управляващата партия ГЕРБ, охотно участват в развлекателните предавания на частните телевизии и радиа, наред с модата да дават интервюта на жълти и жълтеещи вестници. Недоказуемо е, че някой е платил на властимащите, за да придобие медийният закон днешния си вид. Ако оставим това съмнение, логично е да се допусне, че поправките видяха бял свят, за да удовлетворят големите частни играчи. А те от своя страна ще се реваншират на управляващата ГЕРБ с медиен комфорт. И с много, много време за безпроблемни изяви в ефира. Кой в такъв случай го е грижа за възпитанието и духовното здраве на нацията?

М Н Е Н И Я

Адвокат Александър Кашъмов, Фондация “Програма достъп до инфомация”, заместник-председател на Комисията по етика в електронните медии

До момента причината рекламните услуги и медийните услуги да не са на едно място е да не се получава монопол. Идеята да се раздели рекламата от медиите беше вид антимонополна регулация. Изискването беше формалистично. Следеше се дали в уставите, в договорите за учредяване на дадено търговско дружество било записано дали то се занимава с реклама, или не. Сегашната промяна не е добра. Трябва да се придаде истински смисъл на разделянето на рекламата от медиите. Вместо това се прави точно обратното, разрешава се на един и същи търговец да държи и реклама, и медии. Рекламата ще тече към определени медии, а това е вредно за свободната конкуренция.

Според новия текст, свързан с решенията на Комисията по етика в електронните медии и Националния съвет за саморегулация СЕМ няма да може да извърши сам санкциониране. Става дума за административно-наказателна процедура. Комисията трябва да вземе решение и да изпрати такова предложение, такава констатация. Юридически не е много ясно разписано. На нас ни се вменява да определяме срок на нашите решения за публикуване на срок за публикуване на извинения и опровержения.

Саморегулация означава самите електронни медии да имат по-голяма отговорност, а не да се връщат нещата към това държавата да ги регулира по някакъв начин. СЕМ няма да може сам да използва тази власт, но може да се спори и доколко е уместен един такъв начин. Смисълът на саморегулацията е държавата да не навлиза в нея.

Доц. д-р Райна Николова, член на СЕМ към момента на приемане и публикуване на промените в закона, понастоящем преподавател по медийно право в НБУ

Изискването да се заличи от предмета на дейност на кандидатите да получат лиценз рекламата, отпадна. За мен това изискване беше важно, тъй като гарантираше възможността операторът да не смесва в рамките на своята дейност влиянието, което може да окаже върху него един или друг рекламодател. Това изискване, което съществуваше в България, го има и в законодателството на други държави. От друга страна пък медиите, като разпространители на търговско слово под формата на самопромоция на продукти и услуги, които те предоставят, извършват донякъде рекламна дейност. Но на мен ми се струва, че този текст не следваше да отпада. Аргументите на законодателя за отпадането, с които аз съм запозната, бяха, че така ще се привлекат повече чуждестранни инвеститори в България, които да започнат да разпространяват съдържание. Не мога да бъда сигурна, че към настоящия момент това реално ще се случи. Дали ще има пренасочване? И сега според мен съществуваше и съществува монопол в рекламата, заобикалайки този текст и създавайки множество рекламни агенции, с използването на подставени лица в тази схема. Така че не мога да кажа дали ще бъде разбит монополът, защото той така или иначе съществува.

В закона като текст попадна и задължението СЕМ да извършва правораздаване по отношение на случаите, в които операторите, доставчиците на медийни услуги не изпълняват решенията на Комисията по етика в електронните медии и Националния съвет за саморегулация. Практика, която е позната единствено по българските географски ширини, защото за мен този текст по никакъв начин не е съгласуван със Закона за административните нарушения и наказания. Той изведнъж се превръща в крайъгълен камък и СЕМ непрекъснато трябва да се съобразява със саморегулацията и де факто това е признание за липсата на саморегулация в България и за нейната безпомощност. Това е свръхрегулация, ако трябва да бъдем точни. Такава практика в медийната сфера не си е позволявало даже деветнайстомайското правителство (на Кимон Георгиев, бел. авт.), което издава наредбата “Закон за радиото”. Да фигурира наименованието на юридическо лице с нестопанска цел в нормативен акт от категорията на закон е повече от скандално. Ако в един момент тази организация реши да си промени името, ние ще трябва да променяме закона ли? Вместо саморегулацията да бъде стимулирана, наблюдаваме обратна тенденция – на регулатора се възлагат саморегулаторни функции.

Даниела Петрова, народен представител от ГЕРБ, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии в 41-вото Народно събрание, вносител на промените в ЗРТ:

- Г-жо Петрова, защо със Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да отпаднат изискванията в чл. 105 кандидатите за лицензия да не са собственици или съдружници в дружества, които имат реклама в предмета си на дейност? Помяната бе посрещната с овации от частните оператори, но и с подозрения в медийния сектор.

- Този въпрос доста е коментиран в печата, в телевизията и в радиото. Предложенията постъпиха между първо и второ четене и действително бяха подкрепени от народните представители, които са вносители на промените. Това са народните представители от ГЕРБ. Не мога да кажа точно кой беше инициаторът, ако точно това ви интересува, но когато законът се обсъждаше текст по текст, се предложи, така или иначе, след като се заобикалят определени норми, се реши да се разпише текстът, с който да се даде шанс да има прозрачност, да има правилност при прилагане на нормите, а не да се търсят пътища за заобикаляне.

- Това ограничение съществуваше в България, за да не се допусне монополно положение или насочване на рекламни потоци само към определени медии. Ето това се имаше предвид под изкривяване на рекламния пазар. Смятате ли, че тази опасност е отпаднала?

- Ограничението се е преодолявало по неправомерен начин, в смисъл по законов път, но чрез намиране на вратички в законодателството, чрез офшорни фирми, чрез дъщерни фирми с рекламни агенции и по други способи. Затова в новия Закон за радиото и телевизията трябва да има ясна прозрачност кой е собственикът, кой е титулярът на медията и така всеки ще понася своята отговорност и своите задължения. Затова до изготвянето на новите текстове в Закона за радиото и телевизията се прецени, че е редно да бъде извършена тази промяна. Да се даде шанс на тази норма, дали действително тя е необходима, дали някой ще я ползва при пълна прозрачност така, както е разписано, или отново ще се работи по стария скрит начин.

- Промяната в закона съвпада с крупна сделка на медийния пазар – продажбата на бТВ...

- Не, не съвпада, тъй като бизнес интересите лично за мен са неизвестни, тъй като нямам пряк интерес, нито конфликт на интереси по отношение на собственици на медии и респективно техни сделки. Честно казано това е една случайност или един етап, който съответно... Знаете, че една медия не се продава за два дни и никой веднага като излезе нормата не хуква да продава и да обменя едни големи количества пари, защото медиите са на висока стойнст. Те не са някакъв продукт, който човек може спонтанно да реши да купи. Затова смятам, че това е една чиста случайност, която е договаряна в един по-дълъг период от време и която и към настоящия момент, доколкото разбирам, не е факт, а още е в процес на преговори за придобиване. Така че винаги докато една сделка не се финализира, за мен това са преддоговорни отношения и съответно офериране на конкретни действия...

- Сделката беше пред финал и това беше огласено точво в момента, в който бяха приети промените в закона. Но да ви попитам по друг начин – смятате ли, че промените ще гарантират свободата на разпространение на информация, медийното многообразие на пазара, създаването на образователни и културни продукти, както изискват европейските директиви? Смятате ли, че комерсиалните медии ще бъдат мотивирани да създават такива програми?

- Не смятам, че този текст, в тази точка ще гарантира всечки тези изброени от вас характеристики. Но самата идеология на промените по отношение на съдържанието, на ограничения на съдържанието, на търговски съобщения и на реклама, смятам, че трябва да гарантират многообразието, респективно спазвайки процентите. Знаете, не можем да се намесваме като комисия в програмни схеми и това, което е заложено, това ще се представя. Но съобразявайки се с процентите и съдържанието, което е предмет на контрол от страна на СЕМ, следва да се спазва законът и да се постигнат неговите цели.

- Няма ли да бъдат изкушени търговските оператори да акцентират само върху развлекателната страна на програмите за сметка на медийния плурализъм и в несъответствие с европейските директиви?

- Не смятам, нека да дадем шанс на пазара да се развива свободно и в конкуренция, съобразявайки се с европейските директиви. Не смятам, че това може да се случи толкова неконтролируемо и бързо.

- А относно чл. 126, който регламентира, че СЕМ трябва да изпълни в срок решение на етични комисии и да наложи имуществена санкция на оператори в размер от 2 000 до 5 000 лева?

- Процедурата тук трябва да бъде разписана и обяснена. Решението се взема от самия регулатор. Неправителствените организации, където съответно са сдружени медиите, с решението си сезират СЕМ, а регулаторът налага санкцията.

- СЕМ запазва ли своето право на преценка дали да наложи тази санкция, или не?

- След като СЕМ е сезиран и е разписано по законов ред, СЕМ прилага, СЕМ не тълкува. В този случай. Затова е тази саморегулация.

- Тогава не трябва ли да е разписано в закона, че СЕМ трябва да следи за спазване на Етичния кодекс на българските медии и на Етичния кодекс на рекламните агенции?

- СЕМ, на този етап не може да му бъде вменено... Вероятно в новия закон... Това е първи опит, така да се каже, да се прилагат санкции и като повторна регулация за спазване на етичните правила в медийния сектор. По-скоро бих казала, че не толкова трябва да се вменяват допълнителни задължения в този смисъл на СЕМ, а по-скоро сезирайки го, той да може да наложи санкцията, да състави акта за установяване на административни нарушения.

- Т.е. СЕМ трябва да санционира и по решения на сдружението Национален съвет за саморегулация?

- Да.

- Но в него членуват само представители на частните оператори и на рекламните агенции. Могат ли те да предложат за санкции свои конкуренти, да кажем оператори, които не членуват в сдружението, в АБРО или в АРА, или обществени медии?

- Не, считам, че не. Имаме саморегулация, имаме вътрешно регулиране, в самия сектор. Тези, които са членове на самото сдружение, именно те, ако не спазват етичните правила, могат да бъдат санкционирани с взето решение. А тези, които не са членове как да ги санкционираме?

- Не може да се предложи за глоба оператор, който не е член на Националния съвет за саморегулация?

- Такава беше първоначалната идея.

- А тях кой ще ги санкционира, само СЕМ, така ли?

- Ами да, само СЕМ.

- Но това има ли го разписано в закона? Казахте, че ще има допълнителни предписания по въпроса. Получава се объркване.

- Да, това е първа норма, първа стъпка в тази посока, не считам, че ще завалят наказателни постановления или решения за саморазправа с конкуренти, или такъв тип неправомерни действия. В крайна сметка целта на глобите и санкциите е превенция, а не толкова формиране на финансови резултати.Считам, че може да се помисли в тази посока, при разписването на новите текстове.