На де­ца­та трябва да се пре­по­да­ва то­ле­ран­тност

Автори:
    Крум Благов

През юни пар­ла­мен­тът прие На­цио­нал­на прог­ра­ма за раз­ви­тие на учи­лищ­но­то об­ра­зо­ва­ние и пре­ду­чи­лищ­но­то въз­пи­та­ние и под­го­тов­ка за следващите 10 години. В нея е за­пи­са­но, че всич­ки де­ца трябва да има­т ра­вен старт и трябва да се по­ла­гат спе­циал­ни гри­жи за те­зи от тях, кои­то не го­ворят доб­ре бъл­гар­ски.

Прог­ра­ма­та бе гла­су­ва­на, но няма прав­на си­ла и се оча­ква да бъ­де при­ло­же­на чрез прие­ма­не на съот­вет­ни­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве. По­тър­сих­ме разя­сне­ния от на­род­на­та пред­ста­ви­тел­ка от НДСВ Тат­яна Кал­ка­но­ва, коя­то е за­мес­тник-пред­се­да­тел на пос­тоя­нна­та пар­ла­мен­тар­на ко­ми­сия по об­ра­зо­ва­ние и нау­ка.

- Гос­по­жо Кал­ка­но­ва, някои НПО ока­честви­ха прог­ра­ма­та ка­то крач­ка на­зад в срав­не­ние с ве­че пое­ти­те ан­га­жи­мен­ти с Рам­ко­ва­та прог­ра­ма за рав­ноп­рав­но ин­тег­ри­ра­не на ро­ми­те в бъл­гар­ско­то об­щес­тво от 1999 г. Там се пред­виж­да­ше ос­нов­на­та цел да е де­сег­ре­га­ция­та на ром­ски­те учи­ли­ща. За­що в на­цио­нал­на­та прог­ра­ма за то­ва се спо­ме­на­ва са­мо ми­мо­хо­дом?

- При об­съж­да­не­то на прог­ра­ма­та още пре­ди тя да ми­не през Ми­нис­тер­ския съ­вет, има­хме мно­го сре­щи и по­лу­ча­вах­ме пред­ло­же­ния да се пос­та­ви ак­цент вър­ху де­сег­ре­га­ция­та. НПО нас­тоя­ва­ха в прог­ра­ма­та да влязат ка­то обо­со­бе­на гла­ва це­ли­те на Рам­ко­ва­та стра­те­гия. Над­деля дру­го­то ста­но­ви­ще - че то­ва е на­цио­нал­на прог­ра­ма, в коя­то всич­ко трябва да е ба­лан­си­ра­но. Не мо­же в то­зи общ стра­те­ги­чес­ки до­ку­мент прин­ци­пи­те от Рам­ко­ва­та прог­ра­ма да бъ­дат из­ве­де­ни ка­то ак­цент.

От­къ­де ид­ва усе­ща­не­то за от­стъп­ле­ние? На­цио­нал­на­та прог­ра­ма, коя­то приех­ме, е мно­го по-об­ща.

ЛИП­СВА КОН­КРЕ­ТИ­КА­ТА

Ос­нов­ни­те кри­ти­ки сре­щу нея бяха, че няма план за дей­ствие и не са ясни мер­ки­те, кои­то произ­ти­чат от нея. В на­цио­нал­на­та прог­ра­ма няма от­го­вор на ни­то еди­н от те­зи въп­ро­си - нап­ри­мер кол­ко да се уве­ли­чи брой­ка­та за по­мощ­ник-учи­те­ли­те през след­ва­ща­та го­ди­на.

По вре­ме на за­се­да­ние­то на ко­ми­сия­та някои пред­ло­же­ния на НПО бяха въз­прие­ти, осо­бе­но във връз­ка с обу­че­ние­то по бъл­гар­ски ези­к. Ед­но от тях е, че се пред­виж­да де­ца­та, чий­то май­чин ези­к не е бъл­гар­ски, да прео­дол­яват ези­ко­ви­те проб­ле­ми още в дет­ски­те гра­ди­ни. Дру­га пром­яна пред­виж­да да се раз­ра­ботят и при­ла­гат прог­ра­ми за по­мощ­ник-учи­те­ли­те за спе­циал­но обу­че­ние на де­ца­та по бъл­гар­ски.

Вто­ро­то пред­ло­же­ние на ДПС, кое­то вле­зе в прог­ра­ма­та, е да се съз­да­де кон­тро­лен ме­ха­ни­зъм в про­це­ду­ри­те за на­соч­ва­не на де­ца с ув­реж­да­ния към спе­циа­ли­зи­ра­ни ин­сти­ту­ции. Там се нас­тан­яват мно­го чес­то здра­ви де­ца. Ока­за се, че ог­ром­ният про­цент от тях са от ром­ски произ­ход. То­ва е поч­ти пос­тоя­нна кри­ти­ка в мо­ни­то­рин­го­ви­те док­ла­ди от ЕС.

Прог­ра­ма­та да­ва стра­те­ги­чес­ки­те це­ли и мер­ки­те за тяхно­то осъ­щест­вява­не, но без да ги раз­по­ла­га във вре­ме­то. Аз бях за­щит­ник на иде­ята, че трябва да се нап­ра­ви ед­но ПРИ­ЛО­ЖЕ­НИЕ КЪМ НЕЯ, КОЕ­ТО ДА Е ПЛАН ЗА ДЕЙ­СТВИЕ Та­ка ще­ше да е ясно как­во ще пра­вим след­ва­ща­та уче­бна го­ди­на, по-след­ва­ща­та и т. н. От­ка­зах­ме се от та­зи иде­я, за­що­то те­зи дей­ствия трябва да бъ­дат фи­нан­со­во под­кре­пе­ни. Няма как да нап­ра­вим фи­нан­со­ви раз­че­ти за пет или де­сет го­ди­ни нап­ред. С все­ки за­кон за бю­дже­та те мо­гат да пре­търпят ко­рен­на пром­яна.

За­то­ва се въз­прие всяка го­ди­на до 1 ок­том­ври ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ние­то и нау­ка­та да от­чи­та пред пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия как­во е нап­ра­ве­но през пред­ход­на­та уче­бна го­ди­на и как­во пред­стои през след­ва­ща­та. Из­брах­ме та­зи да­та, за­що­то то­га­ва в пар­ла­мен­та за­поч­ват дис­ку­сии­те по бю­дже­та. Иде­ята е то­ва, кое­то се зая­ви ка­то на­ме­ре­ние за след­ва­щия пе­риод, да мо­же да бъ­де под­пла­те­но със съот­вет­ни­те фи­нан­со­ви ан­га­жи­мен­ти.

- На 1 ок­том­ври та­зи го­ди­на ще се пра­ви ли та­къв от­чет?
- Да.

- Вли­за ли в пла­но­ве­те на пар­ла­мен­та до­то­га­ва да се нап­ра­ви някак­ва пром­яна в нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве?
- До 1 ок­том­ври в На­род­но­то съб­ра­ние трябва да пос­тъ­пи проект за нов За­кон за на­род­на­та прос­ве­та. Да­ли име­то на проек­та ще е съ­що­то, под­ле­жи на уточнява­не. В не­го ще се по­тър­си ре­ше­ние на някои проб­ле­ми. Нап­ри­мер учи­ли­ща­та се­га не мо­гат да фор­ми­рат свои бю­дже­ти. Въп­ре­ки че в сис­те­ма­та на об­ра­зо­ва­ние­то па­ри­те не сти­гат, се­га те не мо­гат да за­дър­жат собс­тве­ни­те си при­хо­ди. А има та­ки­ва учи­ли­ща. Нап­ри­мер в Раз­град ми­на­ла­та сед­ми­ца по­се­тих сел­скос­то­пан­ски тех­ни­ку­ми, кои­то фор­ми­рат зна­чи­тел­ни при­хо­ди от съв­мес­тна дей­ност със зе­ме­дел­ски коо­пе­ра­ции.

- В то­зи проект ще се тре­ти­рат ли проб­ле­ми­те на де­ца­та, чий­то май­чин ези­к не е бъл­гар­ски?
- Аз и мои­те ко­ле­ги още в ми­на­лия пар­ла­мент под­кре­пих­ме пред­ло­же­ние­то на г-жа Ев­ге­ния Жив­ко­ва за за­дъл­жи­тел­на пре­ду­чи­лищ­на ези­ко­ва под­го­тов­ка. Иде­ята бе­ше точ­но тук да се осъ­щест­вява ди­фе­рен­ци­ра­ният под­ход при изу­ча­ва­не­то на бъл­гар­ския ези­к. Се­га оба­че въп­ре­ки мно­го­то фи­нан­си­ра­ни проек­ти ни­то по­мощ­ник-учи­те­ли­те са дос­та­тъч­ни, ни­то са въ­ве­де­ни в прак­ти­ка­та прог­ра­ми за ди­фе­рен­ци­ра­но ези­ко­во обу­че­ние.

В но­вия за­кон всич­ко то­ва ще бъ­де под­роб­но за­пи­са­но. То­ва, кое­то се­га зву­чи мал­ко об­що в прог­ра­ма­та - “да се из­пол­зват ди­фе­рен­ци­ра­ни­под­хо­ди за изу­ча­ва­не на бъл­гар­ски ези­к”, ще бъ­де кон­кре­ти­зи­ра­но. Ще се въ­ве­де и кон­трол при на­соч­ва­не­то на де­ца към спе­циа­ли­зи­ра­ни ин­сти­ту­ции.

Мисля, че за де­сег­ре­га­ция­та е важ­но да се раз­ви­ват сре­дищ­ни­те учи­ли­ща. В мо­мен­та оба­че МЕС­ТНИ­ТЕ ВЛАС­ТИ СЕ ПРО­ТИВЯТ НА ПЪ­ТУ­ВА­НЕ­ТО

Има­м та­къв проб­лем и в моя из­би­ра­те­лен ра­йон, в трън­ски­те се­ла. Мес­тни­те влас­ти се оп­лак­ват, че де­ца­та трябва­ло да пъ­ту­ват де­сет ки­ло­мет­ра. Ка­къв е проб­ле­мът? Оси­гу­ре­н тран­спорт има.

Ако се ин­вес­ти­ра в те­зи учи­ли­ща, то­ва е реа­лен ме­ха­ни­зъм за де­сег­ре­га­ция. Ще пъ­ту­ват и бъл­гар­че­та, и ром­че­та.

- По­мощ­ник-учи­те­ли­те, кои­то трябва да по­ма­гат на де­ца­та в пър­ви клас, ра­ботят ве­че три го­ди­ни. Оба­че те са са­мо 107 за цяла­та стра­на, при то­ва две тре­ти ра­ботят по прог­ра­ми на НПО. Има ли раз­че­ти кол­ко трябва да бъ­дат те, за да се прео­до­леят зат­руд­не­ния­та на де­ца­та, за кои­то бъл­гар­ският език не е май­чин?
- Тук трябва по-доб­ро пла­ни­ра­не на средс­тва­та, пред­ви­де­ни в дър­жав­ния бю­джет. Броят на по­мощ­ник-учи­те­ли­те се оп­ре­деля по зая­вки на об­щи­ни­те. Те трябва да са по-ак­тив­ни в пре­цен­ка­та на пот­реб­нос­ти­те.

- Зна­чи ре­ше­ние­то на проб­ле­ма за­ви­си из­цяло от об­щи­ни­те?
- В то­зи кон­кре­тен слу­чай - да.

- Има ли проя­ви на ра­си­зъм или на ет­ни­чес­ка не­тър­пи­мост в учи­ли­ща­та?
- За съ­жа­ле­ние, да.

- От стра­на на учи­те­ли­те, на ро­ди­те­ли­те или на де­ца­та?
- На де­ца­та, и то най-ве­че при по-мал­ки­те. Знае­те ли как­во ми пра­ви впе­чат­ле­ние. Има­ше проек­ти за но­ви уче­бни­ци по ис­то­рия, кои­то да пред­ставят по друг на­чин взаи­моот­но­ше­ния­та с на­ши­те съ­се­ди на Бал­ка­ни­те. Има­ше проек­ти на жен­ски ор­га­ни­за­ции на те­ма же­на­та в бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра, за­що­то тя там не е опи­са­на ка­то рав­ноп­рав­на. Оба­че не съм чу­ла за проект да се пре­по­да­ва то­ле­ран­тност. То­ва да­же не е обу­че­ние, а въз­пи­та­ние. Но не се пра­ви.

Ве­че се из­пълн­яват прог­ра­ми за ре­ду­ци­ра­не на де­ца­та със спе­циал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни изи­сква­ни­я в по­мощ­ни учи­ли­ща, ка­то се пре­на­соч­ват да уча­т в нор­мал­ни уче­бни за­ве­де­ния. Дру­га­та ос­нов­на кри­ти­ка на ЕС е за лип­са­та на дос­тъп­на сре­да за те­зи де­ца. Ока­за се, че в из­клю­чи­тел­но ред­ки­те слу­чаи, ко­га­то ръ­ко­водс­тва на учи­ли­ща по­ви­ша­ват дос­тъп­нос­тта им, дру­ги­те де­ца и ро­ди­те­ли­те са про­тив. Съп­ро­ти­ва­та сре­щу де­сег­ре­га­ция­та на де­ца­та с ув­реж­да­ния е още по-сил­на.

- Как ще се прео­до­леят пред­раз­съ­дъ­ци­те сре­щу де­сег­ре­га­ция­та?
- Ед­на от це­ли­те на та­зи прог­ра­ма зву­чи до из­вестна сте­пен шаб­лон­но, но е мно­го важ­на. Тя гла­си “ра­вен дос­тъп до об­ра­зо­ва­ние”. Глав­ният кри­те­рий за об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма е до­кол­ко та­зи шаб­лон­на фра­за ва­жи в прак­ти­ка­та. Да си ка­жем чес­тно - мно­го сме на­зад и ста­тис­ти­ка­та в то­ва от­но­ше­ние е без­по­щад­на: над 60 про­цен­та от ром­ски­те де­ца са на­пъл­но нег­ра­мот­ни.

Дру­гият тре­во­жен сим­птом, кой­то не се ог­лас­ява, е, че има вло­ша­ва­не в та­зи об­ласт. По­ко­лен­чес­ки из­лед­ва­ния по­каз­ват, че ром­ски­те де­ца днес са мно­го ПО-НЕГ­РА­МОТ­НИ ОТ СВОИ­ТЕ РО­ДИ­ТЕ­ЛИ, БА­БИ И ДЯДОВ­ЦИ

- За­що ро­ди­те­ли­те, кои­то са от­но­си­тел­но об­ра­зо­ва­ни, не ис­кат да пра­щат де­ца­та си на учи­ли­ще? Не ис­кат или не мо­гат?
- И не ис­кат, и не мо­гат. Ста­тис­ти­ка­та со­чи, че поч­ти всич­ки ром­ски де­ца тръг­ват на учи­ли­ще. В на­чал­ни­те кла­со­ве про­цен­тът на по­се­щае­мост е мно­го ви­сок. След тре­ти-чет­вър­ти клас той драс­тич­но па­да. Ед­но­то об­ясне­ние е чис­то ико­но­ми­чес­ко - ро­ди­те­ли­те не мо­гат да пос­рещ­нат раз­хо­ди­те и не мо­гат да пратят на учи­ли­ще всич­ки­те си де­ца. Те правят под­бор кое от тях да изу­ча­т - как­то са пра­ве­ли на­ши­те де­ди ед­но вре­ме. За ос­та­на­ли­те нямат средс­тва.

Голям е про­цен­тът на ром­ски­те се­мей­ства, кои­то пъ­ту­ват, за да търсят ра­бо­та. Ето нап­ри­мер те­зи, кои­то се бяха нас­та­ни­ли в со­фий­ския квар­тал “Ма­ли­но­ва до­ли­на” и ста­на скан­дал, ка­то ги го­не­ха от­там - те къ­де да си пра­щат де­ца­та на учи­ли­ще?

Се­га в За­ко­на за со­циал­но под­по­ма­га­не се на­ла­га прин­ци­път на на­ка­за­тел­ни­те мер­ки сре­щу ро­ди­те­ли­те, кои­то не пра­щат де­ца­та си на учи­ли­ще. Над­явам се, че г-жа Мас­ла­ро­ва ще ус­пее в но­вия за­кон да про­ка­ра дру­гия прин­цип - средс­тва­та за со­циал­но под­по­ма­га­не да оти­ва­т за уче­бни­ци, за хра­на на де­ца­та в учи­ли­ще и т. н. Мо­же би, ако то­ва се при­ло­жи в рам­ки­те на но­ва­та уче­бна го­ди­на, ще има ре­зул­тат.

Тре­тият проб­лем е лип­са­та на мо­ти­ва­ция. Ами за как­во да уча­т, след ка­то то­ва не по­ви­ша­ва про­цен­та на те­зи, кои­то за­поч­ват ра­бо­та?

- За­що не го про­меня?
- По ред при­чи­ни, някои от тях, за съ­жа­ле­ние, са чис­то дис­кри­ми­на­цион­ни. Те се пи­тат - ка­то учи де­те­то му, как­во про­меня то­ва? Вярно е, че мно­го мал­ко ро­ми са за­вър­ши­ли сред­но об­ра­зо­ва­ние. Но не знам да има из­след­ва­ния да­ли об­ра­зо­ва­ние­то им е пов­лия­ло на тяхна­та реа­ли­за­ция. Аз съм поч­ти убе­де­на, че не е.

Има и друг проб­лем, за кой­то мал­ко се го­во­ри. Аз се на­тък­нах на не­го в ед­но сто­лич­но учи­ли­ще в квар­тал, на­се­лен пре­дим­но с ро­ми. Ди­рек­то­рът е ак­ти­вен чо­век, кой­то ра­бо­ти за де­сег­ре­га­ция - из­веж­да­не на де­ца от то­ва ром­ско учи­ли­ще и на­соч­ва­не­то им към дру­ги, осо­бе­но след ос­ми клас. Ока­зва се, че има вът­реш­на съп­ро­ти­ва сре­щу то­ва - и от част от учи­те­ли­те, и от част от ро­ди­те­ли­те. За­що­то из­веж­да­не­то на де­ца от­там оз­на­ча­ва на­мал­ява­не­ на уче­ни­ци­те и пос­тавя под съм­не­ние уча­стие­то на учи­ли­ще­то в раз­лич­ни прог­ра­ми. Ето еди­н въп­рос, по кой­то ни­кой не го­во­ри - до­кол­ко са­ми­те ром­ски ор­га­ни­за­ции и ро­ди­те­ли ис­кат де­сег­ре­га­ция.