Мо­рал­на коа­ли­ция сре­щу ксенофобията

Пре­ди 70 го­ди­ни, през да­леч­на­та 1937-а, жур­на­лис­тът Бу­ко Пи­ти из­да­ва кни­га­та “Бъл­гар­ска­та об­щес­тве­ност за ра­сиз­ма и ан­ти­се­ми­тиз­ма”. То­ва е ан­ке­та, в коя­то 62 вид­ни бъл­гар­ски ин­те­лек­туал­ци от­го­варят на три ед­нак­ви въп­ро­са. Сред тях са Ан­тон Стра­ши­ми­ров, Геор­ги Ба­ка­лов, Доб­ри Не­ми­ров, Ели­н Пе­лин, Тео­дор Трая­нов и още мно­го име­на, кои­то днес са във всич­ки хрис­то­ма­тии.

След вой­на­та Бу­ко Пи­ти за­ми­на­ва за Из­раел заед­но с поч­ти всич­ки бъл­гар­ски ев­реи през 1948 г. и там до­жив­ява дни­те си. Но иде­ята му е въз­ро­де­на от Нов бъл­гар­ски уни­вер­си­те­т, кой­то из­да­де вто­ра кни­га под съ­що­то име. В но­ва­та вер­сия на съ­щи­те въп­ро­си, как­то и на три но­ви, от­го­варят вид­ни на­ши съв­ре­мен­ни­ци от ин­те­лек­туал­ния и по­ли­ти­чес­кия ели­т.

Го­ле­мият въп­рос, кой­то та­зи ан­ке­та пос­тавя, е за­що те­ма­та за ксе­но­фо­бия­та и ра­сиз­ма е ак­туал­на и днес. В на­ве­че­рие­то на Вто­ра­та све­тов­на вой­на то­ва е об­ясни­мо. По то­ва вре­ме той е офи­циал­на ид­ео­ло­гия на на­цис­ткия ре­жим в Гер­ма­ния, а не­го­вият ръ­ко­во­ди­тел Адо­лф Хит­лер е при­мер за под­ра­жа­ние в мно­го стра­ни, вклю­чи­тел­но и в Бъл­га­рия. Но днес, ко­га­то ра­сиз­мът е осъ­де­н от ис­то­рия­та, кри­ти­ки­те сре­щу не­го на пръв пог­лед из­глеж­дат ка­то уп­раж­не­ние по крас­но­ре­чие.

Ако про­че­те­те та­зи кни­га ще ви­ди­те, че не е та­ка. Въп­ре­ки прос­ло­ву­та­та тър­пи­мост на бъл­га­ри­на ра­сиз­мът у нас има и ми­на­ло, и нас­тоя­ще. Еди­н от ан­ке­ти­ра­ни­те - проф. Ива­н Ма­ра­зов, от­кри­ва ко­ре­ни­те му до­ри във фол­кло­ра, къ­де­то доб­рият юна­к се бо­ри с ло­шия “чер ара­пин­”. А днеш­но­то му проя­вле­ние не е са­мо вли­за­не­то на “А­та­ка” в пар­ла­мен­та - ма­кар то­ва не­съм­не­но да е по­во­дът да се въз­ро­ди иде­ята на Бу­ко Пи­ти и да се спо­ме­на­ва от поч­ти всич­ки уча­стни­ци в ан­ке­та­та.

Всъщ­ност от от­го­во­ри­те ста­ва ясно, че “А­та­ка” е са­мо над­вод­на­та част на ай­сбер­га, коя­то, как­то е из­вес­тно, е пъ­ти по-мал­ка от скри­та­та. Проя­вле­ния­та на ра­сиз­ма днес ан­ке­ти­ра­ни­те виж­дат в ци­ган­ски­те ге­та, в дис­кри­ми­на­ция­та на ро­ми­те при наз­на­ча­ва­не­то на ра­бо­та, в сег­ре­га­ция­та на тех­ни­те де­ца в учи­ли­ще. В ма­со­во­то съз­на­ние про­дъл­жа­ват да би­ту­ват об­ясне­ния­та на всич­ки зли­ни със све­тов­на­та кон­спи­ра­ция на “дру­ги­те” - ев­реи, ма­со­ни или тур­ци - сре­щу “нас”.

Във все­кид­не­вие­то ра­сиз­мът се ока­зва учу­два­що жи­лав: оце­лява до­ри ко­га­то из­глеж­да, че няма здра­ва ос­но­ва в ми­на­ло­то, а днес сре­щу не­го се об­явяват по­ли­ти­ци­те от всич­ки цве­то­ве - и ми­нис­тъ­рът на кул­ту­ра­та Сте­фан Да­наи­лов, и бив­шият пре­миер Фи­лип Ди­мит­ров, и ли­де­рът на пар­тия “Но­во­то вре­ме” Еми­л Кош­лу­ков.

“По­ли­ти­ка­та про­тив ра­сиз­ма трябва да за­поч­не с от­но­ше­ние към де­ца­та от съот­вет­на­та гру­па” - каз­ва еди­н от ин­тер­вюи­ра­ни­те, проф. Ива­н Чер­но­зем­ски. Всич­ки ан­ке­ти­ра­ни са ав­то­ри­те­ти в съв­ре­мен­но­то ни об­щес­тво - би­ло по­ли­ти­чес­ки, би­ло ин­те­лек­туал­ни, би­ло мо­рал­ни. Как­то ли­чи от кни­га­та, гол­яма­та коа­ли­ция ве­че е фор­ми­ра­на. Се­га тя трябва да на­ме­ри лос­то­ве за въз­дей­ствие, чрез кои­то да из­ко­ре­ни ра­сиз­ма и ксе­но­фо­бия­та от съз­на­ние­то на бъл­га­ри­на.

“Бъ­лгар­ска­та об­щес­тве­ност за ра­сиз­ма и ан­ти­се­ми­тиз­ма”, Уре­дни­к и ре­дак­тор Ми­ра Ма­йер, Нов бъл­гар­ски уни­вер­си­те­т, 2006 г.