Морална коалиция срещу ксенофобията
Преди 70 години, през далечната 1937-а, журналистът Буко Пити издава книгата “Българската общественост за расизма и антисемитизма”. Това е анкета, в която 62 видни български интелектуалци отговарят на три еднакви въпроса. Сред тях са Антон Страшимиров, Георги Бакалов, Добри Немиров, Елин Пелин, Теодор Траянов и още много имена, които днес са във всички христоматии.
След войната Буко Пити заминава за Израел заедно с почти всички български евреи през 1948 г. и там доживява дните си. Но идеята му е възродена от Нов български университет, който издаде втора книга под същото име. В новата версия на същите въпроси, както и на три нови, отговарят видни наши съвременници от интелектуалния и политическия елит.
Големият въпрос, който тази анкета поставя, е защо темата за ксенофобията и расизма е актуална и днес. В навечерието на Втората световна война това е обяснимо. По това време той е официална идеология на нацисткия режим в Германия, а неговият ръководител Адолф Хитлер е пример за подражание в много страни, включително и в България. Но днес, когато расизмът е осъден от историята, критиките срещу него на пръв поглед изглеждат като упражнение по красноречие.
Ако прочетете тази книга ще видите, че не е така. Въпреки прословутата търпимост на българина расизмът у нас има и минало, и настояще. Един от анкетираните - проф. Иван Маразов, открива корените му дори във фолклора, където добрият юнак се бори с лошия “чер арапин”. А днешното му проявление не е само влизането на “Атака” в парламента - макар това несъмнено да е поводът да се възроди идеята на Буко Пити и да се споменава от почти всички участници в анкетата.
Всъщност от отговорите става ясно, че “Атака” е само надводната част на айсберга, която, както е известно, е пъти по-малка от скритата. Проявленията на расизма днес анкетираните виждат в циганските гета, в дискриминацията на ромите при назначаването на работа, в сегрегацията на техните деца в училище. В масовото съзнание продължават да битуват обясненията на всички злини със световната конспирация на “другите” - евреи, масони или турци - срещу “нас”.
Във всекидневието расизмът се оказва учудващо жилав: оцелява дори когато изглежда, че няма здрава основа в миналото, а днес срещу него се обявяват политиците от всички цветове - и министърът на културата Стефан Данаилов, и бившият премиер Филип Димитров, и лидерът на партия “Новото време” Емил Кошлуков.
“Политиката против расизма трябва да започне с отношение към децата от съответната група” - казва един от интервюираните, проф. Иван Черноземски. Всички анкетирани са авторитети в съвременното ни общество - било политически, било интелектуални, било морални. Както личи от книгата, голямата коалиция вече е формирана. Сега тя трябва да намери лостове за въздействие, чрез които да изкорени расизма и ксенофобията от съзнанието на българина.
“Българската общественост за расизма и антисемитизма”, Уредник и редактор Мира Майер, Нов български университет, 2006 г.