Милост към падналите

От Виталий Портников*

Срещата на президента Дмитрий Медведев с екс президента на ССР Михаил Горбачов и с главния редактор на „Новая газета" Дмитрий Муратов само на прав поглед можа да изглежда като голяма сензация, пряко свързана с убийството на адвоката Дмитрий Маркелов и на журналистката Анастасия Бабурова. В същност Медведев даже не стремеше да говори за това престъпление. Напротив, той се опитваше да обясни отказа си да извърши една естествена човешка постъпка, а именно да изрази съболезнование на близките на загиналите с юридически тънкости и с нежеланието си да оказва натиск върху следствието. Като че ли има каквито и да са съмнения, че Маркелов и Бабурина са убити, а не са, например , извършили групово самоубийство в центъра на Москва, така че телеграмата или позвъняването от президента да внуши на следствието погрешни изводи.

Не, Медведев никак не се интересува от Маркелов и Бабурина, точно както преди време Путин не се интересуваше от убийството на Политковская, и не само от него. Но тогава времената бяха други, да се прави среща с главния редактор на „Новая газета" не беше необходимо, а Михаил Горбачов по-скоро поддържаше и одобряваше политиката на приемника на Елцин. Сега, когато цените на нефта продължават неудържимо да падат, когато рублата отива по дяволите, а икономиката на западните страни демонстрира тенденция към по-нататъшна рецесия, което, на свой ред, не обещава на Кремъл само лоши новини, на властта в Русия не и изнася да бъде високомерна. Какво в подобни ситуации правят тези хора, ние знаем вече не по исторически, а по собствения си жизнен опит. Те започват да кокетничат с обществото. И обявяват perestroika и glasnost (в оригинала, очевидно нарочно, тези руски думи са изписани с латиница, бел. ред.). Защото ако вече няма пари, за да се запушат устите на хората, то е нужен някакъв гръмоотвод, някаква budka glasnosti на Арбатския булевард. Ето затова президента на Русия говори за уважението си към „Новая газета" - изведнъж се оказа, че властта може свободно да бъде критикувана, направо не е за вярване! А ние си мислехме, че трябва само да я поддържаме...

Мисля, че това е само началото, че това е първото плахо цветче. А да разкопае почвата за него символично поръчаха на самия Михаил Сергеевич Горбачов. Няма да се учудя, ако след известно време в Кремъл започнат да канят правилни журналисти, е, наистина не от тези, които вече успяха съвсем да опетнят репутацията си, за да им поръчат да създадат по-свободно, но внимателно издание, един „независим вестник" на новото време. Не бих се учудил, ако на ръководителите на някой теле канал поръчат да бъдат по-честни и да организират „Прес-клуб", което, съгласете се, също не е лоша идея. Но това са само предположения.

Разбира се, новата перестройка няма да бъде дубльор на старата. Първо, защото предишната я организира човек, който имаше гигантски опит в апаратната работа, човек, който преди да стане генерален секретар мина през всички кръгове на партийното чистилище. Какъв е политическия опит на Дмитрий Медведев, пък и на предшественика му аз не питам, защото историята на тяхното идване в Кремъл е добре известна. Второ, на всяко, дори руското ръководство да има някакъв съвсем имитационен порив за преустройство, на него ще у противостои мощна вътрешна опозиция, която е уверена, че „затягането на гайките" е къде по-безопасно, отколкото разслабването им. И трето, когато Михаил Горбачов започваше перестройката той още не знаеше, че дори козметичните промени завършват с напълно реална загуба на властта. А Дмитрий Медеведев и Владимир Путин вече знаят това. Но, ако говорим честно, развитието на икономическата ситуация Русия просто не им оставя никакъв особен избор.

* Виталий Портников е сътрудник на опозиционния руски сайт „Грани.ру". Текстът е коментар на поместеното по-горе интервю с главния редактор на „Новая газета" и е публикуван в мрежата на 30 януари т.г.