Меморандум на Български хелзинкски комитет и Български институт за отношения между хората, Нов български университет

За реформа на системата на услуги за хората с психични разстройства и с умствена изостаналост, настанени в социални институции в България

Сегашната система на грижи за хората с психични разстройства и с умствена изостаналост, настанени в социални институции в България, е неадекватна на стандартите на едно цивилизовано общество, което уважава правата на човека. Тя трябва да се реформира основно. Без такава реформа сегашните мерки ще си останат палиативни, а създаваните „алтернативи” ще бъдат в най-добрия случай само едни по-добри институции. Поради това следва да бъдат извършени следните промени:

І. ПРОБЛЕМИ ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА МТСП

1. Промяна в Закона за социално подпомагане (ЗСП) с цел преодоляване на нарушеното право на социално подпомагане на хората в най-остра нужда.

Съгласно Решение на Европейския комитет по социални права от м. май 2009 г. българската практика, въвела от м. февруари 2006 г. отпускане на месечни социални помощи по бедност за определен срок, не съответства на разбирането, че социалното подпомагане в една социална държава би следвало да е процес, в отговор на определени индивидуални нужди и да продължи, докато съществуват потребностите от подкрепа.
Измененията в българския ЗСП, чл. 12В, са в разрез с определеното в решението на Европейския комитет по социални права (ЕКСП).
От Решението на ЕКСП произтича необходимостта от промяна в българския Закон за социално подпомагане и възстановяване на положението отпреди февруари 2006 г.

2. Настаняването в социален дом следва да става по съдебен ред с периодично преразглеждане от съдебен орган, за да се гарантират правата на настаняваните, включително необходимостта от щателно изследване на възможностите за предоставяне на грижи в общността преди и след настаняването.

Настаняването в социален дом на недееспособно лице представлява ефективно лишаване от свобода, за което международното право по правата на човека изисква съдебна санкция. Съдебното настаняване следва да се основава на ясни критерии, формулирани в закон. Периодичният преглед от съдебен орган следва да преценява необходимостта от продължаващо настаняване.
Оценката за изчерпване на възможностите за алтернативни услуги следва да се прави непосредствено преди настаняването и всеки път преди периодичния преглед на необходимостта от продължаващо пребиваване в институцията.
Съществуващата административна процедура на настаняване в ДВУИ и ДВПР е пречка по пътя към деинституционализацията. Съдебната процедура на настаняване в специализирана институция би допринесла значително за “затваряне на входа” на домовете.

3. Системата от социални услуги чрез институции следва да се децентрализира реално. Понастоящем децентрализацията засяга само управлението, но не и организацията на грижата. Правото на решение да създават и закриват институции следва да се предостави на общините. На тях следва да се предостави и възможността за настаняване в институции на лица с психични увреждания от собствените им общини.

4. Планиране и провеждане на програма за преориентиране на грижите (re-provision) на лицата с трайно местоживеене в социалните институции с оглед хуманизиране на отношенията на грижа и дестигматизация на тежките психични разстройства и увреждания с акцент върху три приоритета:

Предоставяне на социални грижи в географска близост с местоживеенето на лицето/ неговите близки (напр., в същата административна област);
Индивидуална програма от грижи и условия на бит съответстващи на профила на уврежданията и предписанията за лечение, рехабилитация и социализация направени за лицето в хода комплексна оценкa
Профилиране на местата с оглед тежестта на уврежданията и на кадрите с оглед нужните компетенции за обслужване на съответната тежест и вид разстройство/увреждане.

5. Услугите личен и социален асистент следва да се приспособят към потребностите на хората с психични увреждания. За това е необходимо да се увеличи заплащането и да се предостави безплатно обучение на хората, ангажирани в такива дейности.

6. Ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

ІІ. СПОДЕЛЕНА ОТГОВОРНОСТ НА МТСП

А. Съвместно с Министерството на правосъдието

Преразглеждането на правния статус на институционализираните в ДВПР и ДВУИ лица е съществена предпоставка за реализиране на деинституционализацията. Високият процент поставени под запрещение в ДВУИ и ДВПР е сериозно препятствие пред реалната деинституционализация. Досегашният ход на деинституционализацията налага извода, че без законодателна промяна на нормите за определяне на мярката „поставяне под запрещение“ на лицата с умствени увреждания и психични разстройства, завръщането в общността няма да се случи. Извършеното до момента е по-скоро имитация на деинституционализация.

1.Следва да се предприеме цялостна реформа на системата на запрещение както като процедура, така и като съдържание.

Сегашната система на пълно и общо ограничаване на дееспособността на практика изважда лишения от дееспособност от гражданския оборот и го поставя в състояние на „гражданска смърт”. Това включва нарушаване на редица негови/нейни човешки права, като правото на достъп до съд, правото на личен живот, свободата на сдружаване, правото на собственост и др.
На законодателно равнище следва да се установи системата на пълно и общо запрещение с практиката на подпомагане на вземането на решения, а ограничаването да бъде допустимо само за ограничен период от време и по отношение на конкретни дейности.

2. На реформа подлежи и системата на настойничество и попечителство. Трябва да се пресече възможността за злоупотреба с тези институти те да станат ефективни.

Следва да се въведе законова забрана служители на социалните домове да упражняват настойнически/попечителски права.
Да се въведе задължение настойниците/попечителите да упражняват своите функции ефективно и в непосредствен контакт с лицето под настойничество/попечителство.
Заедно с това да се въведе и ефективен контрол върху упражняването на настойническите задължения от специализиран орган.
Да се въведе фигурата на професионалния настойник/попечител, който да е достатъчно добре заплатен и обучен, за да изпълнява ефективно тези функции.
Преразглеждане на актуалното състояние на системата на настойничеството във всичките 43 специализирани институции за възрастни с ментални проблеми в странатаРешение на Европейския комитет за социални права от 2008г. препоръчва задължително включване в образователната система на децата със специални потребности в България.

Б. Съвместно с Министерството на здравеопазването

Неадекватната здравна грижа е сред проблемите в системата на социалните услуги за възрастни с психични увреждания, която остана без съществена промяна през последните години.

1. Следва да се създаде система на преразглеждане на диагнозите и контрол върху терапията на лицата, настанени в социални домове за хора с психични увреждания. Целта на контрола следва да бъде гарантиране на използването на широк спектър от терапевтични подходи, както и това, че медикаментозното лечение не цели контрол на поведението на домуващите за улеснение на персонала.

2. Въвеждане на програми за адекватна психосоциална рехабилитация, които включват разнообразие от терапии и пълноценни контакти с общността, включително и възможности за трудова реализация.

3. Социалните домове следва да създадат планове за психосоциална рехабилитация на домуващите, които да включват разнообразие от терапевтични подходи и контакти с местната общност, включително възможности за трудова реализация.

В. Съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката

1. Образователна интеграция на децата и младежите с умствени увреждания

Решение на Европейския комитет за социални права от 2008г. предвижда задължително включване в образователната система на децата със специални потребности в България.
Интегрираното обучение на децата и младежите със специални потребности, както и по-широкота цел за психосоциална рехабилитация и интеграция на децата с увреждания, не може да се реализира, ако детските домове не бъдат преносчени в големите градски центрове.

2. Гарантиране на качествено професионално образование на децата и младежите с умствени увреждания

Чрез трансформиране на съществуващите в страната 9 СУПЦ в центрове за адекватна на съвременното социално-икономическо развитие професионална подготовка на децата с увреждания.
Партниране със социално отговорния бизнес и с университетски центрове.