Ма­со­во­то учи­ли­ще и об­ра­зо­ва­ние­то на де­ца с ув­реж­да­ния

Но­ва­та уче­бна го­ди­на във Фран­ция е по-раз­лич­на за де­ца­та с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния. Всъщ­ност ста­ва ду­ма за пър­во­то при­ло­же­ние на за­ко­на, приет на 11 фев­руа­ри 2005 г. Тек­стът пред­виж­да по-доб­ра ин­тег­ра­ция на те­зи де­ца в об­щес­тве­ни­те учи­ли­ща. В дей­стви­тел­ност от за­ко­на до реал­нос­тта има дъ­лъг път. Та­зи крач­ка все още не е из­върв­яна от Ми­нис­терс­тво­то на об­ра­зо­ва­ние­то. Със си­гур­ност из­пи­та­ние­то за де­ца­та с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния, тех­ни­те ро­ди­те­ли и учи­те­ли­те е ог­ром­но. Все още лип­сват необ­хо­ди­ми­те кад­ри, дос­та­тъч­на ин­фор­ми­ра­ност, как­то и под­го­тов­ка на учи­те­ли­те. Крис­тиян Ка­ран е от Асо­циа­ция­та на па­ра­ли­зи­ра­ни­те във Фран­ция, той от­го­варя за учи­лищ­ни­я жи­вот: “У­чи­ли­ще­н жи­вот” е съз­да­ден, за да под­по­ма­га еки­пи­те по еди­н или друг на­чин. Да по­ма­га на де­те­то или на юно­ша­та в еже­дне­вие­то - хра­не­не, тоа­лет, прид­виж­ва­не, но не и в пе­да­го­ги­чес­ки ас­пект. На то­ва ни­во лип­сва ин­фор­ми­ра­ност. А някои де­ца има­т нуж­да точ­но от та­ка­ва по­мощ. Кад­ри­те не са обу­че­ни спе­циал­но за то­ва. Хо­ра­та, кои­то ра­ботят за на­ша­та асо­циа­ци­я, са от ме­ди­ко-со­циал­на­та сфе­ра - пси­хо­ло­зи, учи­те­ли. Те по прин­цип са мо­ти­ви­ра­ни от ра­бо­та­та си.”

Учи­те­ли­те не са под­гот­ве­ни да прие­мат в кла­со­ве­те си де­ца с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния и за­то­ва не рядко от­каз­ват да го нап­равят. Та­къв е опи­тъ­т на Оли­ви­я, коя­то е трябва­ло да во­ди ис­тин­ска бит­ка, за да за­пи­ше дъ­щеря си за по­се­ще­ние на еди­н час днев­но в най-близ­ко­то до до­ма й учи­ли­ще. Дъ­щеря й Нао­ми е на 8 го­ди­ни и има дви­га­тел­ни проб­ле­ми, но въп­ре­ки то­ва няма нуж­да от по­мощ, за да се прид­виж­ва:

Оли­ви­я спо­деля: “За да се про­менят не­ща­та, за щас­тие нас­ко­ро бе съз­да­ден ор­ган, кой­то се бо­ри сре­щу дис­кри­ми­на­ция­та и за ра­венс­тво. А аз прос­то ис­ках да бъ­де при­ло­же­но пра­во­то на ра­вен шанс за моя­та дъ­щеря. “Оли­ви­я не е ис­ка­ла дъ­щеря й да хо­ди пъл­но­цен­но на учи­ли­ще, а да ра­бо­ти са­мо еди­н час на ден със свои­те връс­тни­ци, кои­то тя та­ка или ина­че поз­на­ва. С дру­ги ду­ми май­ка­та ис­ка да за­поч­не прог­ре­сив­но­то ин­тег­ри­ра­не на де­те­то. Спо­ред Оли­ви­я реак­ция­та на учи­ли­ще­то се дъл­жи на страх от неиз­вес­тно­то, на страх от при­ла­га­не­то на не­що нео­би­чай­но, страх и от раз­лич­но­то. Де­ца­та и по-го­ле­ми­те мла­де­жи с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния водят срав­ни­тел­но нор­ма­лен жи­вот. Те се борят за то­ва да жи­веят с връс­тни­ци­те си, да спо­делят об­щи­те си тай­ни през меж­ду­ча­сия­та, да правят съ­щи­те щу­ро­тии ка­то ос­та­на­ли­те. И най-важ­но­то да са са­мос­тоя­тел­ни, а не някой въз­рас­тен пос­тоя­нно да хо­ди след тях.

По­ло­же­ние­то на де­ца­та с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния във Ве­ли­коб­ри­та­ния е близ­ко до ка­тас­тро­фал­но­то. Пра­ви­телс­тво­то бе ре­ше­но да ин­тег­ри­ра на всяка це­на те­зи де­ца. Кла­си­чес­ко­то ма­со­во учи­ли­ще оба­че не е го­то­во да ги прие­ме. Док­лад, кой­то раз­глеж­да проб­ле­ма, бе пуб­ли­ку­ван през лято­то. Обу­че­ние­то на де­ца­та с фи­зи­чес­ки или ум­стве­ни ув­реж­да­ния не е ада­пти­ра­но. То­ва е ста­но­ви­ще­то на пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия по об­ра­зо­ва­ние­то. Те­зи де­ца във Ве­ли­коб­ри­та­ния са еди­н ми­лион и 500 хил­яди. В съ­що­то вре­ме броят на спе­циа­ли­зи­ра­ни­те учи­ли­ща е на­малял драс­тич­но - от 1000 на 139. Зат­вар­яне­то им се дъл­жи на по­ли­ти­ка­та на пра­ви­телс­тво­то - де­ца­та със спе­циал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни нуж­ди, как­то гла­си офи­циал­на­та тер­ми­но­ло­гия, да бъ­дат ин­тег­ри­ра­ни в об­щи­те кла­со­ве. Спо­ред ка­би­не­та то­ва е най-доб­рият на­чин те­зи де­ца да за­вър­шат ус­пеш­но учи­ли­ще. Проб­ле­мът е, че ре­сур­си­те за то­зи тип обу­че­ние са твър­де ог­ра­ни­че­ни. На ос­тро­ва, как­то и във Фран­ция, лип­сва под­го­тов­ка за пре­по­да­ва­те­ли­те. Друг проб­лем е, че об­щес­тве­ни­те учи­ли­ща трябва да ре­гис­три­рат доб­ри ре­зул­та­ти, за да бъ­дат доб­ре кла­си­ра­ни и фи­нан­си­ра­ни. Док­ла­дът на пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия по об­ра­зо­ва­ние­то бе при­ветс­тван от асо­циа­ции­те на де­ца­та с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния, кои­то по­бър­за­ха да при­зо­ват за пре­раз­глеж­да­не на пра­ви­телс­тве­на­та по­ли­ти­ка.

У нас зна­чи­те­лен брой де­ца с ув­реж­да­ния ос­та­ват в къ­щи. Дру­ги по­се­ща­ват спе­циа­ли­зи­ра­ни­те учи­ли­ща. В пос­лед­ни­те някол­ко го­ди­ни се го­во­ри за ин­тег­ри­ра­но обу­че­ние на де­ца­та със спе­циал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни пот­реб­нос­ти в ма­со­ви­те учи­ли­ща. Сред пър­ви­те стъп­ки на ин­тег­ра­ция е прие­ма­не­то на цял клас на де­ца с ув­ре­ден слух в сто­лич­но­то учи­ли­ще “С­тою Шиш­ков” . По мне­ние на ро­ди­те­ли, кои­то са бла­го­дар­ни на ди­рек­тор­ка­та Бор­яна То­пол­ска, то­ва е еди­н от най-спо­луч­ли­ви­те на­чи­ни за прие­ма­не на сла­бо чу­ва­щи или не­чу­ва­щи де­ца в ма­со­во учи­ли­ще. В ре­зул­тат на то­зи ек­спе­ри­мент пре­ди някол­ко го­ди­ни, днес в учи­ли­ще­то се обу­ча­ва­т око­ло 25 де­ца с ув­ре­ден слух в две па­ра­лел­ки. Има и еди­нич­но ин­тег­ри­ра­ни де­ца в раз­лич­ни­те кла­со­ве. Обу­че­ние­то от пър­ви до чет­вър­ти клас се во­ди от учи­те­л сур­до­пе­да­гог и ре­сур­сен учи­те­л спе­циа­лист. Ан­глий­ски, фи­зи­чес­ко, ри­су­ва­не и ин­фор­ма­цион­ни тех­но­ло­гии се пре­по­да­ват от учи­те­ли­те на ма­со­ва­та уче­бна прог­ра­ма. При та­зи фор­ма на ин­тег­ра­ция уче­ни­ци­те с ув­ре­ден слух не се обу­ча­ва­т с дак­тил­на или ми­ми­ко жес­то­ва реч. Де­ца­та се нау­ча­ват да от­чи­тат по ус­та­та. За да ги под­по­мог­нат, учи­те­ли­те съоб­раз­яват пре­по­да­ва­ния ма­те­риал със зри­тел­ния ана­ли­за­то­р.

Уче­ни­ци­те има­т въз­мож­ност за до­пъл­ни­тел­ни за­ни­ма­ния, в кои­то се из­ясняват пон­ятия, пи­шат се съ­чи­не­ния.

Ка­то цяло оба­че ма­со­во­то учи­ли­ще ос­та­ва не­дос­тъп­но най-ве­че за де­ца с фи­зи­чес­ки ув­реж­да­ния, за­що­то учи­лищ­ни­те сгра­ди са без аса­нсьо­р. Стъл­би­ща­та и сер­виз­ни­те по­ме­ще­ния не са при­го­де­ни за тях, а лип­сва и спе­циа­ли­зи­ран тран­спорт до учи­ли­ще. Те­зи де­ца по­лу­ча­ват об­ра­зо­ва­ние­то си в къ­щи и по то­зи на­чин ос­та­ват изо­ли­ра­ни со­циал­но. Пос­ле­ди­ца от то­ва е тяхна­та не­кон­ку­рен­тнос­по­соб­ност и неу­ме­ние да се справят с еле­мен­тар­ни не­ща в жи­во­та. Съ­що­то се от­нася и за де­ца­та с ле­ки ум­стве­ни ув­реж­да­ния, кои­то уча­т в по­мощ­ни учи­ли­ща по спе­циал­ни прог­ра­ми. Спе­циа­ли­зи­ра­но­то обу­че­ние по-къс­но им пред­ла­га мно­го ог­ра­ни­чен про­фе­сио­на­лен из­бор.