“Маймуни през зимата” с награда

Автори:
    Зелма Алмалех

Филмът по книгата "Маймуни през зимата" с режисьор и съ-сценарист Милена Андонова вече е не само факт, но и завоюва изключителната награда в селекцията "На Изток от Запад" в конкуренция със 17 филма от цял свят на фестивала в Карлови Вари.

Филмът е копродукция на България (Филмова къща "Провентус") и Германия ("Татфилм"), с подкрепата на БНТ, Националния филмов център и Фонд MDM (Мitteldeutsche Medienforderung). Предварително е откупен за излъчване от ZDF/Аrte. Премиерата в България ще бъде през септември на Националния филмов фестивал "Златната роза". "Маймуни през зимата" е дебютният игрален филм на Милена Андонова. Дебютират и съ-сценаристът Мария Станкова, независимият продуцент Невена Андонова. Оператор е Рали Ралчев, композитор - Константин Цеков, а в главните роли - актрисите Диана Добрева от "Сфумато", Ангелина Славова от Младежкия театър и фолкпевицата Бонка Илиева, известна като Бони.

"Маймуни през зимата" е за извечния копнеж на жената да обича, да бъде обичана, да бъде себе си в избора си на щастие. За това тя може да заплати жестока цена, която да убие доброто в нея. Историите на три млади жени се оглеждат една в друга в различно, но свързано време тук на нашата земя, на нашия си Балкански полуостров. Героините са разделени от социалното си положение, бита и епохата. Всичко започва през 60-те години на миналия век. Дона е бедна циганка, потънала в приказен романтичен свят. Тя очак-ва, че мъжете по пътя й ще намерят място в него, но те й оставят само спомени на страсти, грубост и извънбрачни деца. В началото на 80-те, Лукреция е отлична студентка по право, която със зъби и нокти се бори за бъдещето си. Но се оказва, че любовта е по-важна от амбицията. И тя трябва да вземе фатално решение. През 2001-ва Тана е щастливо омъжена, но няма дете. Тя обаче няма да се спре пред нищо и никого, за да го има.

В едно свое интервю след големия успех на филма, Милена Андонова споделя: "Смятам, че майките и жените въобще имат много голяма отговорност за всичко, което става в света. Човек се формира, докато е малък, и всичките тези истерии, които наблюдаваме напоследък като общество, това всичкото е отгледано от нас." Бих добавила, както са отгледали и възпитали някога и нас...

За филма като послание за размисъл разговаряме с писателката Мария Станкова

- Мария, честито за изключителния успех на филма. Вярваше ли, че филм по книгата ти "Седем гневни жени" ще се случи?
- Искрено се надявах и благодаря много!

- Някой би казал, че разкриваш една особено демонична част от женската природа, но като че ли сътворена от обществените нагласи?
- Винаги съм смятала, че е важно да се разказва за лошите неща, които се случват, да не крием земетресенията в душите и обществото си. Ако не задействаме истината за тях в разказа си за трагедията (макар че, аз не обичам тази дума да се употребява често), няма да се научим как да я преодоляваме. Винаги са ме отвращавали безметежните истории, защото те са фалшиви, неистински и нямат нищо общо с реалния живот.

- Особено те вълнува съдбата на жените, на българската жена...
- Да, защото българската жена и в 21-ви век продължава да се възприема като жертва и това й се вменява и от обществото. А това ражда примирението и тя, особено в личния си живот, е лишена от усещането си за независимост, обезличава се. Аз дори го наблюдавам и сред младите съвременни момичета. Те се омъжват и престават да бъдат себе си, подчиняват се. Това е много характерно за Балканския полуостров и до днес, а важи и за България.Така са ни възпитавали и продължава. От бабите още е това нашенското: "Ти си го избрала - ще търпиш!" С това се отнема личния свободен избор на жената - и тя като че ли вече няма друга алтернатива в живота. Не трябват много доказателства - срамуват се да признаят домашното насилие над тях, защото не искат да изложат човека, когото са избрали и приемат насилието върху себе си и върху децата си като част от статуквото...

- Но това е жестоко нарушаване на човешките права на жената, ако говорим в смисъла на общо-приетите житейски, морални и юридически правила, без това да звучи шаблонно.
- Защо да е шаблонно, то просто е вярно. Аз не искам дъщерите ни да продължават да се чувстват така, да ги възпитаваме така. Защото тези героини от книгата ми, от филма, в името на щастието си търпят, но и търпението има предел и тогава демоните в нас надделяват и се плаща много, много скъпо. И самите жени всъщност нарушават своите права, а и на другите...За това не трябва да се примиряваме и ние самите.

Много от присъствалите на фестивала казват, че филмът е разплакал зрителите по време на прожекцията. Това не се случва често, особено, когато повечето в публиката са професионалисти. Бих добавила, че това е и радостно, защото в трудните ни времена има още един хубав и изстрадан филм и като тематика и като усилие.