Лордовете нанесоха удар върху антитерористичните планове на правителството
На 13 октомври горната камара на британския парламент - Камарата на лордовете, с мнозинство от гласовете отхвърли законопроекта на правителството за увеличаване на максималното време за задържане на заподозрени без предявяване на обвинение до 42 денонощия, съобщава Би Би Си. Това важно събитие е темата на коментара по-долу, който е поместен в броя на меродавното английското списание „Икономист" от 17 октомври.
Той е посветен на провала на опита на правителството на лейбъристите във Великобритания да ограничи силно гражданските свободи, като удължи с две седмици срока за задържане под стража на лица, обвинени в тероризъм, без да им е предявено обвинение. През юни това предложение едва мина в Камарата на общините, долната камара на английския парламент, но бе отхвърлено с голямо мнозинство от Камарата на лордовете, горната камара, на 13 октомври.
Лордовете нанесоха удар върху антитерористичните планове на правителството
Това беше най-големият бунт на Палатата на лордовете откакто повечето от нейните наследствени членове бяха отстранени с реформата от 1999 г. На 13 октомври Горната камара на британския парламент гласува с 309 гласа срещу 118 за запазване на периода от 28 дни, през който заподозрян в тероризъм човек може да бъде задържан под стража без да му е предявено обвинение. Правителствения проект за антитерористичен закон, който се стремеше да удължи този срок до 42 дни едва мина през Камарата на общините през юни. Но неизбраните лордове, отстояващи ревностно независимостта си и свободите на нацията, бяха склонни да го отхвърлят.
По-изненадващо обаче бе усърдието, с което министрите отстъпиха. Гордън Браун подкрепяше по-дългия срок на задържане без предявяване на обвинение от момента, в който стана премиер (предшественикът му Тони Блеър повиши лимита от време за задържане без обвинение малко по малко). Но след гласуването в Камарата на лордовете, министърът на вътрешните работи Джеки Смит обяви, че от законопроекта ще бъде премахнато дразнещото предложение. Друга клауза, позволяваща на правителството доста свободно да ограничава публичните разследвания (в оригинала е употребен термина „inquest", който означава специален вид разследване, най-вече в случаи на подозрение в насилствено причиняване на смърт, какъвто е случаят с тероризма, бел. ред.) също бе изхвърлена. Пълно отстъпление, но защитниците на гражданските свободи не мислят, че правителството чистосърдечно е приело тяхната кауза. Първо, предизвикващите противоречия клаузи не са мъртви: министрите съчиниха отделен закон, позволяващ увеличаване на срока на задържането без обвинение до 42 дни който би минал пред Парламента ако някакво извънредно обстоятелство изиска това, а изменението в режима на публичните разследвания ще бъде предложено отново в закона за следователите по случаи на насилствена смърт следващата година.
Освен това политическия реализъм също бе причина за отстъплението. Използването на правото на Парламента да отхвърля исканията на лордовете би забавило закона и много от неговите чувствителни разпоредби като например повече свобода за полицията да разпитва заподозрените, след като ги обвини. Това също така изисква друго гласуване в Камарата на общините и не е вероятно то да бъде в полза на правителството. Камарата на лордовете също така насърчи тези членове на парламента от Лейбъристката партия, през юни с голяма неохота гласуваха в подкрепа на правителственото предложение, сега да посмеят да се разбунтуват срещу партийното ръководство без да ги е страх, че по този начин ще свалят лидера си от власт. Позицията на г-н Браун беше несигурна през лятото, но сега тя е по-солидна.
Но либералите могат да бъдат окуражени от това, че отхвърлянето на идеята за 42-та дни нарасна толкова, че започва да прилича на нещо като установен консенсус. Лорд Карлил, независим критик на антитерористичните закони, защити предложението, развенчавайки някои от най-съмнителните твърдения на лобито на защитниците на гражданските свободи. Но той бе разкритикуван от пенсионирани лорд канцлери (това са председатели на Камарата на лордовете, които във Великобритания са също така и министри на правосъдието, бел. ред.), бивши полицейски шефове и от бившия глава на МИ5 (контраразузнаването, бел. ред). Те отбелязаха липсата на доказателства, че полицията се нуждае от повече от 28 дни и казаха, че различни парламентарни гаранции предложени от правителството правят тази мярка изобщо неработеща.
Дори публиката, за която често се мисли, че категорично поддържа правителството в неговите твърди предложения за борба с тероризма, и е трудно да разбере новите мерки. В проучване на общественото мнение през юни бе зададен въпросът дали заподозрените в тероризъм следва да бъдат под стража до 42 дни и делът на подкрепящите това предложение бе 69%. Но подкрепата падна до 36% в друго изследване през юли, в което бе зададен въпросът дали „хора, които може да са невинни или виновни в извършването на тероризъм", следва да бъдат задържани до шест седмици.
Във всичко това има и известна утеха за министрите. Гласоподавателите рядко наказват правителството за това че са твърди в защитата на националната сигурност. Макар че политиците не могат да го кажат открито, една терористична атака (или дори новина за голям заговор) можеше да преобърне дебата. И примирието по въпроса вътре в Консервативната партия (Дейвид Дейвис, който напусна своя пост на министър на вътрешните работи в сянка през юни и стана редови член на парламента, за да вземе участие в кампания за граждански свободи, казва, че не получава оплаквания от повечето от колегите си „ястреби") може тогава да се изясни. Консерваторът лорд Тебит предупреди партията си на 13 октомври, че едно бъдещо правителство на консерваторите може да бъде настойчиво приканено да действа от същите сили, на които консерваторите се противопоставят сега, намирайки се опозиция. Темата за 42-та дни може наистина да се появи в бъдеще. Но както показа мащаба на поражението на правителството в Камарата на лордовете, сега тази тема не е актуална.
Превод: Емил КОЕН