Либерализация на мафията

Протестите може и да не доведат до по-добро правителство, но поне доведоха до по-разкрепостена мафия. Досега беше прието да се слага по един фон дьо тен на мафиотските нрави сред хора от управлението. От 21 февруари обаче закриха гримьорната и право от трибуната на Народното събрание потече нередактиран диалог по Марио Пузо.

Премиерът каза, че основателят на една влиятелна партия е поръчал убийството му, а лидерът на влиятелната партия каза, че премиерът е участник в международна престъпна мрежа. И двамата се позоваха на документи.

Нито една правозащитна организация не е очаквала чак такава прозрачност на управлението, която да илюстрира същинските умения и инструменти за въздействие на голяма част от политическия елит: а/ убийство; б/ наркотици. Дори не става дума за престъпления, достойни за така наречените „бели якички“.

На това радикално признание му липсваше само едно: учудване от страна на публиката. Въпросите, които бяха задавани, бяха свързани предимно с това дали обвиненията са основателни, или са изфабрикувани. Докато първият въпрос все пак е в това дали Ахмед Доган наистина познава наемни убийци, че да има на кого да възложи поръчка за убийство. И дали Бойко Борисов наистина се познава с наркотрафиканти, че да може да им взима пари, за да им охранява бизнеса. Този род недоумение липсва на всички социални нива, а ако случайно си проправи път, бива обявено за проява на наивност. Докато това е така, можем да сме сигурни: следващият кабинет няма да бъде различен от сегашния. И дори по-лошо: опозицията на бъдещия кабинет няма да е по-различна от сегашната.

В момента е много модерно да се спори дали комунистите, или мутрите са по-опасни за държавата. Двете реплики от парламентарната трибуна обаче показват, че по-адекватният въпрос е друг: мафиотизацията или етническата омраза са по-опасни за държавата? Все пак обвиненията бяха отправени към лидера на етническа партия и после върнати от лидера на етническа партия.

За последния въпрос имам отговор: най-опасна е мафиотизацията, която се легитимира политически чрез етническа омраза, а Бойко Борисов в момента посяга точно към този фитил. Имам и втори отговор: най-опасна е мафиотизацията, която се легитимира политически като етническа защита, а Лютви Местан в момента сипва точно от този бензин върху фитила на премиера. Може би го прави, защото се чувства предизвикан, но това надали е определящо за резултата. Как така след обвинение в убийство Местан взе да напомня за убийството на бебето Тюркиян по време на асимилаторската политика от 1984? Това насилие срещу българските турци да не е някакво универсално CD, което да се пуска, за да заглуши реалността?

Що се отнася до премиера, той очевидно има мащабни планове за използване на етническата карта в предстоящите избори. След като трима шефове на разузнаването, назначавани от три непримирими партии, заявиха, че никакъв Ахмед Доган не е искал да убива Борисов и че всичко това са измислици, въпросът е как на Борисов му хрумна да обвини този точно политик? Не можа ли да си хареса за „убиец“ някой бивш комунист, след като толкова много настоява, че е единствена алтернатива на БСП?

Истината е, че Борисов има крещяща нужда от гласове за предстоящите избори, а може да го постигне само при две условия: ако изборите се проведат максимално бързо и ако успее да мобилизира единствените многобройни избиратели, които в момента се чувстват неприютени: националистите. „Атака“ е по-скоро близо до небитието, останалите /Расате и други/ съществуват от твърде дълго време, за да успеят да оцелеят в българските условия, нов „месия-националист“ със сигурност ще възникне, но надали ще успее да го направи точно в сегашната суматоха. ДСБ, които през 2005-2006 година упорито дърпаха националистическата карта към себе си с убеждението, че го правят, за да я „измъкнат от ръцете на „Атака“, изглежда поизоставиха тази безобразна опора.

Борисов отдавна дава сигнал, че ще разчита на националистическия вот. Първият знак беше необяснимият и неоправдан завой в отношенията с Македония, вторият знак беше патриотарската агресия, с която кабинетът налага доктрината за „спасяването на евреите“, отказвайки да коментира съдбата на евреите от днешните Македония и Гърция, третият знак дойде сега с обвинението срещу Доган. Три инструмента за укрепване на едно управление, което в края на своя мандат постигна непостижимото: освободи мафиотския говор от всички окови на благоприличието.

Татяна Ваксберг е журналист. Автор е на книгата „Милошевич и Трибуналът" и на филма „Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио „Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика. От 2009 г. води колонка в сп. „Обектив“.