Крайно десният възход

Клуб Обектив с участието на: Виктор Тарчев – прокурор; доц. Антоанета Христова – директор на Института за изследване на населението и човека към БАН; Виктор Лилов – издател, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, музикален мениджър.

Разговора води Антоанета Ненкова, кореспондент на Дойче веле.

ОБЕКТИВ: Унгарският философ Миклош Тамаш говори за „крайно дясно въстание“ на средното съсловие в Източна Европа. През лятото: жителите на две села в Румъния, например, подпалиха къщи на роми. В едно селце в източна Унгария неизвестни лица застреляха 45-годишна ромка и раниха опасно 13-годишната й дъщеря - четвърто поредно убийство за тази година.

В Чехия, Словакия и България, сочат наблюдателите, расте броят на случаите на атаки срещу роми. Има ли основание да се говори за по-брутална от всякога вълна на националистически погроми в Източна Европа?

ВИКТОР ЛИЛОВ: Определено има такава тенденция. Може би в Румъния нещата не са толкова ясно изразени, както бяха преди 7-8 години, когато беше изключено да се говори за всяка тема, свързана конкретно с ромското малцинство. Преди 10 години в Чехия имаше тенденция на консолидиране на идеологиите на крайния екстремизъм, но сега тя е отчетлива. Друго е вече състоянието на самите общества. Някои от тях направиха успешен преход от постсоциалистическо в съвременно общество, докато други не се справиха, както България. Ние сме в изкуствено състояние на преход, на „перестройка”, което още повече изостря тенденцията. Докато в Румъния и България процесите са сходни, то в Чехия има някаква степен на правова държава и демократични ценности, които биха гарантирали изолацията на подобна тенденция на консолидиране на паневропейски екстремизъм.

В Европа

Но основната причина за ултранационалистическата вълна днес е в липсата на визия у източноевропейските общества за собственото им бъдеще, а то е свързано с решаването на проблема с декласацията на малцинствата, с неслучилата се културна, социална и политическа интеграция.

ВИКТОР ТАРЧЕВ: В тази дискусия вземам участие като прокурор, като магистрат, разбира се, но ще изразявам лично мнение, доколкото не съм изрично натоварен от прокуратурата за друго. Въпросът за нарастващата хомофобия е глобален. През тази година в Москва се проведе конференция на Международната асоциация на прокурорите. В речта си при откриването на конференцията доскорошният президент, г-н Хамилтън, говори за върховенството на закона и ролята на прокурора, като обърна внимание, че има изключителна връзка между върховенството на закона и спазването на правата на човека. Подчерта, че в годините на засилваща се хомофобия прокурорът особено стриктно трябва да следи за спазването на човешките права и да се разграничава от всякакви форми ни дискриминация.

ОБЕКТИВ: Към европейския контекст да добавим и българския „пейзаж”: петима бяха зверски пребити от неонацисти в трамвая, на път за митинга в защита на чужденците от дома за временно настаняване в Бусманци. Броени дни след това пред президентството около 20 неонацисти с бухалки нападнаха роми. Появи се клип в интернет как общинари от Стара Загора празнуват рождения ден на Хитлер на 20 април. Къде е България?

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Отговорът на въпроса е комплексен. Първият отговор е свързан с нивата на авторитаризъм в българското общество - по данни от мое изследване за „ляво” и „дясно” като ценности в България, в което търся психологията на преживяването. Защо авторитаризъм? Защото има връзка между него и национализма? Авторитаризмът има три съставни части като преживяване.

Първата част е авторитарно подчинение. Това означава човек да харесва своя авторитет, личност, лидер. Казва, че той е велик, приема неговите ценности и идеи и е напълно подчинен на неговите изисквания, убеждения и рамки, в които го поставя.

Втората характеристика е авторитарна агресия. Това означава, че когато човек има мнение, до такава степен вярва в него, че е готов да нападне другия, да не чуе противоположното мнение. Диалог не се получава между хората с високи характеристики на авторитаризъм.

Третата характеристика е конвенционализъм. Човек приема рамките на социалните норми и им се подчинява безпрекословно.

У българина „дреме” ултранационалистът?!

Пресечната точка на авторитаризма с национализма е директна. Личностната характеристика, която лежи в основата на национализма и на агресивните прояви на национализъм, е формирано дълги години поведение в рамките на авторитаризма (в една държава или една социална група).

Голяма беше моята изненада, когато видях, че при 80 точки средна стойност на скалата за определяне на авторитаризъм, всички изследвани лица в България имат стойности над 120.

ОБЕКТИВ: Искате да кажете, че у всеки българин „дреме” по един ултранационалист?!

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Абсолютно!

ВИКТОР ЛИЛОВ: Това е проблем, ярко изразен напоследък. Този културен феномен не се ограничава от ценностна система, той търпи собствено развитие. Ако ние като общество нямаме имунна система срещу развитието на този феномен, рискуваме да бъдем удавени от него.

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Авторитаризмът е директно свързан с национализма, защото обикновено хората, които вярват единствено и само на собствената си представа за ценности, за оцеляване, за собствения си лидер, за собствената си група, това означава, че те не могат да направят крачката към разбиране на другия, на различието. Това създава проблем в една култура, в едно общество. От тези данни се вижда, че в България диалогът и комуникацията са предположени на много ниско ниво. Изисква се съзнателно, целенасочено волево усилие, за да се постигне диалог, разбиране и приемане на различието, повече в сравнение с други общества, където културата на разбирането и диалога, ако щете – и на безразличието към другосттта, е в много по-голяма степен отколкото при нас. Това беше за психологията на връзката „личност и национализъм”.

Социологията на национализма е проблем на държавата. За периода на прехода, в който все още сме дълбоко потопени, ако си представим национализма в координатна система „ляво-дясно”, то той е крайната част на дясната идеология. Според теорията авторитаризмът се развива като идеология в крайно дясното и в крайно лявото. Проблемът на България е, че у нас тези понятия като ценности са смесени, неизяснени. Имаме етикети, които не са пълни със съдържание. Координатите са изкривени, поради което националистичното поведение и агресията са форма на защитно справяне на всеки човек със системата, в която се намира (оцеляване), а не толкова израз на идеология. Тоест идеологията е изпуснала национализма като поле, което може да бъде контролирано, докато в другите държави тази идеология е контролирана.

На трето място, всички живеем много бедно. Алиенацията, тоест отчуждението един от друг в нашата държава е много силно, защото в периода на прехода българинът не успя да припознае държавата и нито едно свое правителство като свое правителство. Формирайки бариерата „ние - вие”, тоест вие сте държавата, а ние сме управляваните, се създава отчуждение в обществото. При него човек се затваря в рамките на къщата и на семейството си, развива агресия към другите, които му пречат, и се опитва да оцелее в рамките на тези негативни преживявания.

Бедността и манипулацията чрез незнание или чрез псевдознание обърка хората в ценностите им за ляво и дясно. И децата, и възрастните влязоха в авторитарните нагласи, които обхванаха населението като болест. Това предполага, че у нас се очаква да имаме националистични прояви. Базата е за много по-висока степен на проявление.

Изследвания на мои колеги, още когато бяхме Институт по психология при БАН в началото на прехода, показаха, че между малцинства и мнозинство у нас няма напрежение, тоест няма база да стане конфликт. Политиците и социалните процеси индуцираха базата. Въпреки това ние все още държим да не се случват груби неща по улиците.

ОБЕКТИВ: Доц. Антоанета Христова очерта психолого-социално-икономическата почва, която прави възможно наличието на агресивния национализъм. Да добавим и политиката.

Къде е властта?

ВИКТОР ЛИЛОВ: Имаше консенсус около демократичните ценности в началото на прехода. Той беше масово подкрепен, но зациклянето на прехода, без обществото ни да има цел, постепенно изпразни от съдържание консенсуса от демократични ценности и човешки права. Намираме се точно в такава ситуация. Ако добавим към лявото и дясното „свобода” и „несвобода”, виждаме, че екстремизмът като идеологическа обосновка отива отвъд лявото и дясното и отива в посока към „несвобода” като желание за запазване на някаква сигурност. Тоест бихме жертвали свободата си, за да има сигурност. Може би желанието на политиците е да запазят политическата си власт, жертвайки всичко останало (като идеология, степен на свобода).

Тоест, склонни сме да жертваме ценностите на демокрацията, за да гарантираме продължаването на упражняването на власт, за да създаваме усещането, че нещо се случва, че ние работим за обществените приоритети. Ако няма публичен контрол на този феномен, той ще получи потенциал да се развива. Традиционната толерантност едва ли ще продължи да функционира като защитен механизъм и ще се превърне в нещо безсмислено, което заслужава да бъде подигравано. Така много хора ще бъдат принудени да заменят собствените си ценности с нещо друго.

ОБЕКТИВ: Къде е властта? Наблюдателите твърдят, че ако властите разследват случаи на насилие срещу роми и бежанци, то това разследване се прави бавно, което води до усещане за ненаказуемост. След побоя в трамвая, когато неонацисти пребиха с метални тръби пет души, тръгнали на митинг за защита на бежанци, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов нарече това хулиганска проява и сбиване между ляв и десен екстремизъм. Адекватни ли са реакциите на властта, когато става дума за агресивен национализъм?

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Не бих могъл да коментирам изявленията на вътрешния министър, които цитирахте, защото не ги познавам. Не вярвам прокуратурата да работи бавно или бързо по определени дела, само защото пострадалият е ром или българин. Впечатленията ми са, че повечето от моите колеги работят качествено и в срок. Реакцията не само на властта е важна. На 16 ноември беше Международният ден на толерантността. Аз обаче никъде не видях това да бъде отбелязано, оповестено. Медиите също не го отбелязаха, но пък отбелязаха футболната среща между ЦСКА и Левски.

ОБЕКТИВ: Отбеляза го само „петата власт” – гражданската журналистика.

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Във Вашингтон има кръстовище на името на Димитър Пешев. И този факт не видях да е отразен, а според мен това са важни неща. Според мен всички институции в държавата трябва да утвърждават тази ценност, която е и легално закрепена. В Конституцията, чл. 6 казва, че всички хора се раждат свободни и всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл. 11 е записано, че не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Гражданите срещу вълната

ОБЕКТИВ: Да посочим и ролята на гражданския сектор. Знаете, че 120 известни журналисти и общественици подадоха сигнал до главния прокурор да бъде спряна съдебната регистрация на новата Националистическа партия на България. Какво е последното развитие?

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Не мога да кажа. Главният прокурор заяви, че прокуратурата ще се запознае с всички факти по случая и ще изрази адекватно становище в процеса по регистрацията на партията. Заяви още, че ако партията бъде регистрирана, прокуратурата ще прецени дали да упражни правомощията си по Конституция. Тук искам да подчертая, че Европейският съд по правата на човека, чиято практика е задължителна за нас магистратите, на основание чл. 46, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съвсем скоро постанови по делото „Вона срещу Унгария”, че езикът на омразата не се ползва от защитата на Конвенцията, а сдружаването не може да се основава на расистка основа.

ОБЕКТИВ: Ще ви припомня и друг косвен сигнал на гражданското общество до прокуратурата. Гражданската инициатива „Да спрем неонацизма в България” поиска предприемането на необходимите мерки за наказание на неонацистките погроми. Когато такъв сигнал стигне до прокуратурата, обичайно каква е реакцията?

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Би трябвало да се реагира незабавно. Прокурорът се запознава с материалите по преписката и преценява дали да образува досъдебно производство, или да възложи проверка, която да се извърши от компетентните органи. Наказателният кодекс е предвидил механизми за защита, включително в глава първа от особената част, която регламентира престъпленията против републиката. Т.е. законодателят е решил, че такива прояви засягат устоите на държавата. Защитни механизми са предвидени, разбира се, и в други глави и раздели.

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Когато има нарушение на равнопоставеността на гражданите и различните групи, естествено е да се търси виновникът. Проблемът е в стереотипа да допускаме различни групи в обществото да се чувстват несправедливо поставени и несправедливо обгрижени от държавата. За мен в основата на вината са политиците и цялата история на политическата класа в България (по отношение на мнозинства-малцинство; по отношение на социалните политики, образователните политики към малцинствата). Формалното наказание не може да коригира проблема.

Законът

ВИКТОР ТАРЧЕВ: По дефиниция правовата държава не е държава, в която само се спазва законът. Това не е достатъчно една държава да се нарече правова. В нацистка Германия са се вършели безчет зверства въз основа на закона. Правовата държава е нещо повече от държавата на законността. Правовата държава изисква законите в нея да зачитат основните права на човека, да са създадени в интерес на обществото. Когато обществото придобие усещането, че живее де факто в правова държава и тази държава де юре е такава, може би нетолерантността ще намалее. Легитимността на държавната власт е свързана с правата на човека.  

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Причината за разделението в обществото е, че стигнахме до фазата да се мразим – от една страна, тези, които се чувстват използвани по време на прехода, а то друга страна, тези, които са се докоснали до властта и по някакъв начин са се „облажили” от нея (за нас те са част от виновните, които са допуснали да стигнем до тук); другите са корпоративните, онези, в чиито ръце е финансовото преразпределяне; третата част са медиите. Всички те са еднакво грешни за останалите, които са от другата страна на бариерата.

В тази картина, в която има тотална девалвация на всичко случило се в системата, има нещо, което би могло да бъде решение за нещастната ни държава – тоталното преструктуриране на основния закон на държавата, тотална промяна на основни елементи в Конституцията.

ОБЕКТИВ: Да уточним пак в края на разговора: кое днес е особено проблематичното в крайнодясното – пълзящата агресия, бруталността?

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: В момента в страната влизат хора, изключително различни по култура и образование, по стереотипи на мислене, по начин на поведение. Те предизвикват страх у този, който не ги познава. А знаем, че бежанците в Германия, Франция, Италия, различни от местната култура, създават особена среда, социална прослойка, която произвежда проблеми. Държавата трябва да мисли как да се справи с проблемите, които произвежда тази социална група.

България е пълна с проблеми страна. На фона на нерешените ни проблеми, прибавяйки още една прослойка, която произвежда проблеми, естествено е човек, който не познава тази социална среда, да си каже: „Боже, какво става?!”. Прибавяме и още един минус – ние сме децата, трудно припознати от Европа. Не сме равнопоставени. Затова искаме Европа да ни помогне да се справим с тези хора, да ни даде пари, експерти. Правителството прави нещо, но все още не сме видели ефекта от това. Трябваше много по-отдавна да усетим присъствието на Европа в подкрепа на България за справяне с бежанците.

Тук идва проблемът на цялата система, в която се намираме. Никой не ни обгрижва – нито държавата, нито Европа. Сами сме срещу всички, сами срещу различието, което не познаваме. От тук следва страх и очакване на проблеми.И този страх понякога избухва и в агресия.

Медиите

ОБЕКТИВ: Експертите казват, че подобна вълна от расистко насилие е имало в началото на 90-те години, но днес тя е много по-широка и по-брутална.

ВИКТОР ЛИЛОВ: Това е един от проблемите. Отсъстват критерии, по които можем да идентифицираме речта на омразата. А тя поставя под въпрос ценностите, които са заложени в Конституцията и които са дали началото на изграждането на държавата на базата на някакви демократични принципи. Тези критерии в момента или са занемарени, или отсъстват в обществените медии, финансирани с нашите данъци, които би трябвало да съблюдават тези критерии и да алармират, когато те се нарушават.

Наблюдаваме пребивания, побоища с метални прътове, убийства. И медиите не забелязват. Нещо повече, дори рекламират крайно десни идеи чрез присъствието на представители на тези течения в медиите. Това на практика е санкциониране на насилието. Ако аз съм привърженик на подобна представа за света и чуя представители на политическите партии, които съм идентифицирал като авторитети, да бъдат представени публично в медии (частни или обществени), за мен това е достатъчен сигнал, че имам право да извършвам на практика онова, което те казват на думи. Това е посланието.

Антоанета Христова: Какво се получава в момента в медиите? Те са припознали своите хора като говорители. Едни представят десницата, другите – друга група. Всяка от медиите има свой списък, канят се определени хора – едни постоянно, други в краен случай, трети въобще не се допускат, защото са припознати като „от другата страна”. Така абсолютно изкуствено се създава разделение между хората, вместо да се получи диалог между двете страни. Такива са нагласите. Това е проявлението на авторитаризма.

Лекарството

ОБЕКТИВ: И къде е лекарството срещу агресивния неонацизъм?  

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Аз съм убеден, че има институции, които контролират тези процеси. Прокуратурата прави всичко възможно, за да си върши качествено работата. Прокуратурата обаче реагира тогава, когато има извършено престъпление. А престъпление е това, което е записано в Наказателния кодекс. Това, че едно деяние не е престъпно, не означава, че не е морално укоримо. Затова не трябва да се иска прокуратурата да реагира като „пенкелер”. Когато има расистки и ксенофобски изказвания, които не са престъпление, и прокуратурата се произнесе, че не са престъпление, ние не трябва да си затваряме очите и да си казваме, че това е нормално. Не може да бъде морално стимулирано поведение, което се основава на дискриминационна основа. Затова „лекарството” не трябва да се търси само в прокуратурата, а и в нагласите на обществото.

Но е факт, че Наказателният кодекс е предвидил механизми за защита на обществените отношения от опасни тенденции и прояви на насили е и агресия на расова и етническа основа.

Искам да подчертая, че има съществена разлика между престъпленията против равенството на гражданите и тези срещу реда и спокойствието, каквото е хулиганството. Разлики има в насоката на деянието, в самото деяние, в мотива дори. Според съдебната практика мотивът на хулиганските прояви е свързан с желанието на личността да изяви себе си, да покаже, че е над закона, че не уважава принципите на обществото. Ако има причинена телесна повреда, тя не е мотивирана лично. Деецът прави това, за да покаже, че не се съобразява с обществения ред и че той е над него. При престъпленията против равенството на гражданите, каквото е това по чл. 162 от НК, мотивацията може да бъде друга – расово или националистически обусловена. Трябва да се прави много внимателен анализ на мотива на проявата. Ако една телесна повреда е мотивирана расово или ксенофобски, такава проява не може да бъде квалифицирана като хулиганска. Разбира се има въпроси, които са дискусионни, като например може ли да има съвкупност между престъпление по чл. 162 и хулиганство, ако – да, в кои случаи, изключват ли се съставите, мотивът при престъплението по чл. 162 може ли да не бъде расово или националистически обусловен и т.н. Тези въпроси трябва да са предмет на професионална дискусия, най-малкото, за да подчертаем ангажираността си към проблема.

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Фактът че има отклонения в обществените отношения не бива да ни стряска, защото е част от картината на обществото, откакто свят светува. Проблемът е, ако те се увеличават, поради липсата на политика и на усещане за справедливост. Това е валидно не само за България, а за почти всички държави в момента. Кризата се преживява във всички общества. Навсякъде виждаме увеличаване на честотата на поява на тези отклонения.

Контролът върху националистическите партии не може да бъде тотален. Във всяка държава има националистически партии. Въпросът е да бъдат контролирани идеологически и социално от институциите. Имаме ли обаче в България институции, които да контролират това? Според мен нямаме.

Едно от лекарствата срещу крайния национализъм и авторитаризма е в образованието – в училищата може да се въведе технология, с която да се обучават и дисциплинират децата към по-голяма отвореност, към по-голяма диалогичност, за да могат да чуват другата гледна точка, с което да се намалява рискът от засилването на авторитарните нагласи в по-късна възраст.

Българинът е изключително авторитарен по своята същност. Това означава, че държи на своето мнение, че не допуска другия, че се дразни от различното мнение на другия, че се подчинява на авторитетите. С това се обяснява, че ние винаги търсим харизматичния лидер, който да ни спаси, но не държавата или институцията. Българинът се подчинява на правилата, страх го е да тръгне срещу тях. Той вярва в себе си, в това, което смята за правилно, но не допуска, че другият може да има своя гледна точка, не му разрешава да има това право.

Не патрули, а преобръщане на политиката

ВИКТОР ТАРЧЕВ: Смятам, че всички държавни органи трябва да си вършат работата. Прокуратурата трябва да преценява съобразно вътрешното си убеждение и закона (всички факти по делото). 

ВИКТОР ЛИЛОВ: Обществото трябва с постоянство да приема сбора от различни „билки”.

Един от ключовите въпроси е за образованието – децата да се научат, че има различни хора, че всички имат право да съществуват, че всеки има свой поглед върху света. Училищата трябва да спрат да произвеждат хора без самочувствие, защото липсата на самочувствие създава компенсаторен механизъм на приемане на авторитарния модел, тоест личното мнение ще бъде заместено от мнението на авторитета, който ще каже какво да се прави.

Обществото трябва да изработи набор от „лекарства”, за да се предпазим. Иначе само със средствата на правосъдието няма да успеем. Правосъдието не може да коригира средата. Може само да санкционира проявите, и то само върха на айсберга. Подводната част на айсберга ще продължава да произвежда този модел на поведение.

Затова се връщам към желанието за преучредяване на държавата с нов конституционен ред. В една нова Конституция трябва да се заложат тези ценности като абсолютно водещи, за да се предпази обществото от екстремизми. Те могат да възникнат както в ляво, така и в дясно. Идеологическата форма няма значение. Те възникват и се развиват, ако има среда за тях.

Така биха се решили проблемите с бежанците, с религиозните различия, с неадекватното възприемане на религиозни малцинства в България. Ако не спрем негативната тенденция, ще се саморазрушим като общество.

АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: Тоест важното е у нас тенденцията на неразумното политическо поведение да се обърне. Но засега не виждам такава тенденция.

ВИКТОР ЛИЛОВ: Смятам, че има изключителна резистентност у хората, които би трябвало да вземат политическите решения. Тази резистентност води до увеличаване на хаоса в обществото и дава възможност отклоненията да се увеличават до такава степен, че да се превърнат в норма. Трябва да спрем тази тенденция. Самите ние трябва да донесем промяната. Ако няма общи действия, рискуваме патрулите на Расате да продължат да патрулират, неофициално санкционирани, защото няма кой да ги спре.

Не виждам сигнали от хората, които вземат политически решения, че са готови да отстъпят крачка назад и да се разделят с властта си в името на общественото благо, в името на запазването на ценностите, около които уж сме се обединили като общество. За съжаление към днешна дата държавата ни изглежда като празна конструкция, само с фасаден вид на правова държава и демокрация, а вземащите политическите решения (зад фасадата) – хора без ограничения и готови да жертват всичко в името на постигането на техните лични цели. Затова не съм оптимист, а силно притеснен. Не вярвам обществото ни да има достатъчно имунни сили, за да се предпази от тази ситуация. То трудно идентифицира причините за това. Необходимо е връщането на моралните категории.

ОБЕКТИВ: Минорна точка на днешния разговор!