"Краят" на правата на човека

„Краят" на правата на човека

От Costas Douzinas*

В ръцете на западните правителства правата на човека загубиха истинската си цел и станаха последният вариант на цивилизаторската им мисия.

През последните 30 години правата на човека триумфираха. Те обединяват леви и десни, севера и юга, църквата и държавата. Космополитния световен ред обещава осъществяването на принципите на Просвещението и край на борбите, на съперничествата.

Независимо от това правата на човека ни предлагат само парадокси. Въпреки декларациите за всеобщото право на живот, всеки ден ни носи много ужасни новини от Дарфур, Палестина и Мумбай. Въпреки благочестивите изявления за равенство и достойнство, няма друг период в историята, когато икономическата пропаст между севера и юга или между бедни и богати да е била така огромна. Съгласно доклада на организацията „Oxfam" от октомври 2008 г., повече от един милиард души нямат достатъчно храна.

Правата на човека са израз на порива на хората да се съпротивяват на публичното и частно господство и подтисничество. Енергията им обединява дисидентите в Китай, защитниците на търсещите убежище, на имигрантите и на затворниците от „войната срещу терора", както и студентите в Гърция. Но в ръцете на западните правителства те се превръщат в последната версия на тяхната цивилизаторската мисия.

На Запад, възходът на неолибералния капитализъм съвпадна със завой към космополитизъм и филантропия. Разпространението на правата на човека не е резултат от либералната или човеколюбива нагласа на Запада, която той изнася заедно с дрехите втора употреба, предлагани на „Oxfam". Глобалните морални и граждански правила са просто необходимия придружител на неолибералния капитализъм. Правните норми, регулиращи инвестициите, търговията и интелектуалната собственост възникнаха през последните 30 години. Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация налагат на развиващите се страни в споразуменията за заем или за помощ, които сключват с тях, условие за „реконструиране на икономиката". Тези споразумения възпрепятстват способността на развиващите се страни да вземат решения за нивото на заплатите, образованието, политиките в областта на здравеопазването и социалното осигуряване, диктуват им да правят приватизация на публичните услуги и да либерализират търговията, като в същото време поддържат протекционистични политики в полза на най-важните за Запада селскостопански и промишлени сектори.

Всички тези мерки са това, което Робърт Купър назова „доброволният империализъм на глобалната икономика". Това е империализъм, „приемлив за света на правата на човека и космополитните ценности". Към икономическите правила бяха добавени различни договори и риторични декларации за правата, чрез които се подготвя бъдещия гражданин на света; той е пронизан от морални проповеди и е във висока степен подчиняващ се на всякакви правила, но в същото време е фрагментиран на групи, различаващи се много силно по материалното си богатство въпреки общите за всички права на човека, които всеки - от Хелзинки до Ханой - би следвало да ползва.

Неявното обещание, дадено на развиващия се свят, че приемането на неолибералния модел на добро управление и ограничени права неумолимо ще ги доведе до западните икономически стандарти, е измамно. Ако се вгледаме в историята, ще видим, че западната способност за завой от защита на формалните права към ограничено гарантиране на материалните, икономическите и социални права бе основана на гигантски трансфер на материални блага от колониите към метрополиите. Необходимите обратни течения не са възможни политически. Следващите една след друга кризи и преустройствата на неолибералния капитализъм водят до отнемане на собствеността им и изселване на семейства, занимаващи се с фермерство, от агробизнеса, до насилствена миграция на селските стопани към градовете и урбанизация. Тези процеси увеличават броя на хората без квалификация, без статус или без елементарни основи на съществуването си. Те стават човешки остатъци, хората с пропиления живот, милиардът, намиращ се на дъното.

Новият жаргон на космополитизма и на нещо, което можем да наречем по аналогия „хуманитаризъм", т.е. вярата, че хората са задължени да насърчават растежа на благополучието си, представя земното кълбо като общо символично пространство, което обещава напредък, равни права и вечен мир. Но както казва Immanuel Wallerstein** „ако всички човешки същества имат еднакви права и всички народи също имат еднакви права, то тогава ние не можем да поддържаме този вид неегалитарна система, която капиталистическият свят-икономика винаги е бил и винаги ще бъде". Неолибералният капиталистически „човешки боклук" е представен като природно бедствие или като фатални житейски евентуалности и е поради това изоставен на великодушието на филантропите и на доброжелателството на поп звездите.

Когато пропастта между декларациите на мисионерите за равенството и достойнството и мрачната действителност на едно противно неравенство стане очевидна, фалшивите обещания на хуманитарианизма ще доведат до неконтролируемо напрежение и конфликт. Испанските войници посрещнаха настъпващите армии на Наполеон, викайки „Долу свободата!". Не е трудно да си представим хора, които, посрещайки „миротворците" на Новите времена ще крещят „Долу правата на човека!".

Социалните и политическите системи стават хегемонистични чрез превръщане на техните ограничени идеологически приоритети във всеобщи принципи и ценности. При новия световен ред правата на човека са идеалният кандидат за тази роля. Техните най-основни принципи, изтълкувани по един негативен и икономически начин, насърчават неолибералното капиталистическо господство. Това не е неизбежно. Ако се формулират по различен начин, абстрактните им разпоредби биха могли да подложат неравенствата и униженията на късния капитализъм на унищожителна атака. Но това не може да се случи когато критиката на несправедливостта е оформена в термините на това, което я причинява и поддържа. Полезността на правата се изчерпва когато те загубят целта си да се съпротивяват на несправедливостта.

*Costas Douzinas професор по право в Birkbeck, University of London. Последните му книги са „Краят на правата на човека" (The End of Human Rights) и „Човешките права и империята" (Human Rights and Empire)

** Immanuel Wallerstein (Имануел Уолърстейн) е известен американски социолог и социален мислител.

Източник: в-к „Гардиън", 10 декември 2008 г.