Кой стои зад погрома на казанлъшката джамия
На 26 юли през нощта неизвестни (това означава неоткрити) запалиха джамията в Казанлък. За щастие изгоря само малка част от дървената дограма. Събитието предизвика парламентарен дебат и Народното събрание гласува декларация, остро осъждаща случилото се. Тъкмо нещата се поуспокоиха, когато месец по-късно беше счупен прозорец на петвековната паянтова сграда. Този път виновните бяха хванати. Както пише местният вестник “Казанлъшка искра”: “Минавайки малко преди два часа сутринта във вторник покрай мюсюлманския храм на пазарската улица в града, на 21 годишния Илия Костадинов и 26 годишния Атанас Писков им хрумнало до побабаитстват и счупили с камъни три малки стъкла (45 на 35 см) от по-голям прозорец на джамийското предверие. Най-високото от стъклата е счупено с парче от базалтова плоча. То е останало вътре в джамията и е иззето като веществено доказателство. Полицейски екип реагирал и опитал да задържи хулиганите на местопрестъплението...” Те обаче успели да избягат, но малко по-късно били хванати... Но на 31 юли, пет дни след пожара, “по подобен начин прозорци на джамията бяха счупени по хулигански подбуди от петима ултраси на възраст от 17 да 21 години, безчинствали след футболен мач. Тогава те надраскаха и свастики по стените. Извършителите бяха разкрити и задържани за няколко дни.”
Изглежда, че нападенията над джамията в Казанлък са едва ли не всекидневие - три инцидента за един месец. Според г-н Назим Неджиб, председател на джамийското настоятелство, такива неща стават често. Само опитите за палеж са седем или осем в последните десетина години. Счупените стъкла, надрасканите и омацани стени, опитите за разбиване на портата никой не ги брои. През 1996 г. някой е взривил бомба пред входа на храма. Джамийското настоятелство се е принудило да смени наскоро старата дървена врата със здрава метална, за да може да устоява на атаките. В Казанлък живеят около 5000 мюсюлмани повечето от които са роми, а в селата на общини Казанлък и Павел баня - много повече - общо мюсюлманите са около 20 000. В града сега турците са около 50 семейства според г-н Неджиб, но са били много повече преди 1989 г. Той обяснява покушенията с хулиганстващи младежи.
Имамът Мюмюн Дервиш е млад човек, на 29 г., а в града е от една година.
- Колко са инцидентите от този род? - питам имама.
- Ако почнем да ги броим, аз се обърквам - отговаря той - на седмица по веднъж нещо се случва: я счупено стъкло, я надраскана стена, а нещо друго.
Докато приказваме, стари хора, седнали на приказка в предверието, казват, че през последните седем-осем години само по-сериозните инциденти (от рода на опити за палеж и чупене) са поне 12-13. Няма прозорец да не е чупен, казват хората. Шестстотин годишната сграда, паметник на културата, много изтърпява напоследък.
- Защо, според Вас, стават нападенията? - питам аз.
- За тия нападения аз нямам какво да коментирам. Просто нямам думи, какво да коментирам. Това са нечовешки постъпки, как да ги коментирам? - възкликва имамът. - Слава на Аллаха, малка беше сега бедата. И ние навреме се явихме, и пожарната. А можеше голяма беля да стане - да изгори тази дървена сграда. Защо се повтарят тези неща? Не знам. Не знам, какво повече да Ви кажа - почти изплаква имамаът.
След това става ясно, че с изключение на последните два случая досега заловени извършители няма. Освен това разбирам, че охрана няма. Настоятелството няма пари да плаща на охранителна фирма или да постави СОТ, но нито общината, нито местната полиция са сложили охрана.
Разговорът тече мъчително. Имамът не иска да е категоричен и затова отговаря уклончиво, на пресекулки. Той не иска никого да обвини. Но фактът си е факт - множество нападения над молитвен дом, липса на заловени извършители и съвсем доскоро - пълно безразличие на местната власт. Нападенията са очевидно и изцяло дело въпрос на омраза, защото нищо не се краде, не е като плячкосването на селските черкви, които ги ограбват, за да продават иконите. След пожара - с десет години закъснение - общинският съвет е гласувал 10 000 лв. за ограждане на джамията - паметник на културата.
Обяснението на имама на настойчивия ми въпрос “Защо?” е “Защото няма страх от Бога”. И предлага в училищата децата да бъдат научени на богопочитание, което ще рече - на елементарен морал.
Според г-н Емин Чука, заместник- кмет и бивш лидер на ДПС в града, в Казанлък няма етническо напрежение. Има хулигани. Това е очевидно официална теза и опитите ми да изтръгна нещо лично от него, удрят на камък.
* * *
В Казанлък поразява спокойствието и безразличието на местните власти. Ден след ден “хулигани” атакуват джамията и местният елит се размърда едва след като Народното събрание се занима с въпроса. Думата “хулигани” е магическа - тя обяснява всичко. Сякаш чувам с вътрешното си ухо как и прикачват социалистическия епитет “дребни”. По-възрастните помнят - преди 1989 г. нямаше нито етническа омраза, нито верска нетърпимост. Ако нещо - с изключение на голямото държавно терористично хулиганство, наречено “възродителен процес” - стане, то за това са виновни “хулиганите”. Никой никога не се е опитвал, доколкото успях да разбера, в този град да проведе някаква образователна кампания. Никой не се е сетил, че може да бъде активизирана местната общественост. Никой не е направил демонстрация в знак на протест срещу нападенията над религиозния храм. “Няма защо”, отговарят ми, когато се учудвам на това безхаберие, “в града няма етническо напрежение”. Когато се опитвам да кажа, че ако някой бъде ранен или не дай Боже, убит, ще е вече прекалено късно, ме гледат учудено. Как така не разбирам, че в града няма, ама съвсем няма “етническо напрежение”. А нападенията над джамията? “Хулигани....”
В Казанлък, както и на много други места, са свикнали с всекидневното дребно насилие. То си е влязло в бита и никого вече не вълнува - имам предвид местния елит. “Това не са хора, бе господине”, ми каза един едър старец, чакащ началото на петъчния намаз. Той имаше пред вид нападателите. “Какво можем ние? Ние сме безсилни”. Така е. Прав е човекът. Силен е елитът. Но кога и дали той ще се събуди от дълбоката си гражданска дрямка, никой не знае. Обикновено го прави, когато вече е късно. Изглежда това е една от цените на т.н. “преход”.