Кой лъже и кой казва истината за Дома за деца, лишени от родителски грижи „Надежда“ в Русе?

Тя е социален педагог в дом за деца от 3 до 7-годишна възраст, лишени от родителски грижи в Русе от есента на 2009 г. Казва се Ценка Благоева, има две висши образования - за педагог и логопед. Има две деца. На 19 април 2011 г. заснема клипове с изявления на деца, които са били свидетели на побой над 4-годишния Габриел, който живее в дома. Според Благоева и децата нейната колежка Стоянка Петрова (социален работник от 2005 г. в дома) е нанесла побой на Габриел с токче от сандал и Библия за деца с твърди корици. След това го обърнала с главата надолу и по него се стичала кръв от главата. Благоева направила клипове с разкази на другите деца, но заради защитата на личните им данни не можела да ги показва широко в България. Габриел е взет от дома от родителите си на 19 май 2011 г., а те са били подпомогнати да сторят това от българката Милена Саха, омъжена за чужденец, която ги настанила в къщата си. Благоева е предала Габриел на родителите му и на Милена Саха след побоя. Те всички видели нараняванията на детето, но то не било прегледано от съдебен лекар.

На 12 юли 2011 г. в един от местните вестници – „Утро” (бр. 162) е отпечатана публикация „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда”. В тази публикация, чрез даденото от Благоева интервю на журналистката Ася Пенчева, Петрова е описана като лице, което няма място в социално заведение, след като вечерта на 19 април 2011 г. си е позволила да пребие едно беззащитно 4-годишно дете в Дома за деца без родителски грижи „Надежда” – гр. Русе. По повод публикацията последвали съответни проверки.

През август 2011 г. Държавната агенция за закрила на детето направила проверка и дала 11 предписания, както и наложила глоба 1 000 лв. на директорката за това, че не е съобщила за този и други инциденти и не е взела мерки да ги предотврати. [1]

ДАЗД изпратила препоръките до кмета на гр.Русе и до районната прокуратура. Според Благоева персоналът в дома е бил разпитван от прокуратурата за инцидентите, но не й е известно да има някакво движение по разследването им. Директорката на дома и социалната работничка не са били санкционирани, освен с глобата, наложена от ДАЗД.

И тук идва коварният момент.

След проверката на ДАЗД Петрова (социалната работничка) завежда дело за клевета срещу Благоева заради изнесената от нея информация във в. „Утро”. Делото преминава в няколко заседания – на 7 септември 2011 г., на 27 октомври 2011 г., на 23 ноември 2011 г. и 28 ноември 2011 г. и на 15 декември 2011 г. Първите две заседания преминават с доста формално участие на адвоката на Благоева и се налага да изпратим адвокат от София поради твърденията й за политическа и професионална обвързаност между юристите в града. Така на последните три заседания участва адв. Добромир Балджийски от София. Поисканите от него свидетели по делото не били допуснати от съдията.

На 15 декември 2011 г. Благоева бе осъдена на административно наказание – глоба 3 000 лв., заради това‚ че в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата си, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, чрез писмено изявление във водената в ДДЛРГ „Надежда" - гр. Русе „Книга за вписване и съхраняване на информацията за протичане на работната смяна": „Г. е бит от г-жа Ст. П.", публично и чрез публикация в печатно произведение - в. „Утро" от 12 юли 2011г. - „Дете с рани и отоци от побой в дом „Надежда", в гр.Русе, е разгласила позорното за Петрова обстоятелство, че на 19 април 2011 г., в гр.Русе, Петрова, в качеството й на длъжностно лице, социален работник в ДДЛРГ „Надежда" - гр. Русе, нанесла жесток побой над малолетното дете Г. Д. Й., от което са настъпили тежки последици, престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 1, т. 2, пр. 1 и 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 147 ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.‘

Според съда, със заповед на директора на дома Петрова била отстранена от работа до приключване на разследването по случая. Нещо повече, директорката на дома - Мария Йорданова, дори издала заповед за дисциплинарното уволнение на Петрова, ако твърденията на Благоева бъдат доказани. Тази заповед към настоящия момент не е връчена на Петрова, тъй като прокурорската проверка по случая с побоя така и не е приключила.

Странното в този случай е, че прокурорското разследване на побоя над детето така и не се провежда към момента. Но е факт, че Благоева вече не работи в дома, а пътува всеки ден до близко село, за да работи, след като повече от три месеца бе в неплатен отпуск. Също е факт, че след този инцидент местна неправителствена организация е била наета да обучава персонала как да реагира в случаи на насилие над деца.

От гледна точка на съда обаче интересът на децата съвсем не е приоритет. Той е имал за задача да докаже дали позорно обстоятелство е било разгласено, от кого и относно кого. От всичко казано до тук следва, че е по-позорно да съобщиш, че дете на 4 години е бито, защото репутацията на онзи, който го е бил, ще бъде опетнена, отколкото, въобще да биеш дете, когато ти плащат, за да го защитаваш. И между другото излиза и в пъти по-скъпо – 3 000 лв. глоба за клевета, но само 1 000 лв. за немарливост и непрофесионализъм и до момента 0 лв. за онзи, който е бил детето, защото неговите дела не се разследват. От онова, което държавният орган за закрила на детето си позволява да ни каже на интернет страницата си, очевидно проблем има, сигналът е потвърден, дете е бито и мерки не са били взети то да бъде защитено, както и подобни инциденти да не се повтарят. Освен това местната структура на агенцията за закрила на детето към момента иска показания от Благоева за това как и защо е снимала децата, за да й наложи вероятно отново санкция.

Какво излиза - никой не иска обяснения от прокурора за забавянето или въобще за хода на разследването за побоя, за да сме наясно поне кой наистина е бил детето, а оттам и дали е имало въобще клевета. Никой не иска обяснения от кмета какви мерки е предприел, за да гарантира правата на децата в дом „Надежда“, след като е бил уведомен от ДАЗД, че проблем в дома има. Никой не може да ни убеди и че в момента деца в този дом не се малтретират. Никой не може да ни убеди, че истински се интересува от това, какво се случва с тях. Но всеки, който иска да направи нещо смислено срещу посегателства по отношение на деца, трябва да е готов да бъде сам срещу всички, да бъде отречен, низвергнат и осмян, за да победи, като прокара нова пъртина за себе си.

Помните ли седмия принцип за промяна на света на Махатма Ганди? „Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после побеждаваш”. От цялото си сърце благодаря на Ценка, че е така смела и самоотвержена, за да мине по този път и да покаже на всички ни как се побеждава.
Следва продължение.

Славка Кукова е юрист, изследовател на детски институции. Участва в разработване на законодателство и политики, свързани със защита правата на децата.