Ко­га­то прег­леж­дам вес­тни­ци­те...

Как­во про­че­те бъл­га­ри­нът за жи­во­та на ро­ми­те през пос­лед­ни­те сед­ми­ци? Че раз­въж­дат хе­па­тит и дру­ги им чистят (“Дъжд и об­щин­ски фад­ро­ми чистят кв. “Сто­ли­пи­но­во” - “Ду­ма”), че не ис­кат да си вак­си­ни­рат де­ца­та (“Ек­спер­ти да­ват при­мер на ро­ми­те да се вак­си­ни­рат” - “Но­ви­нар”), че са мръс­ни, но се из­треп­ват за да­ре­ния (“Под по­ли­цей­ска ох­ра­на раз­да­до­ха са­пун и мок­ри кър­пи на де­ца­та в ге­то­то”- “Се­га”), че уби­ва­т (“Ро­ди­те­ли на ром уб­иец зак­ла­ни пред по­ли­ция­та” - “Труд”), че про­да­ват де­ца­та си (“Ка­рбов­ски поч­ти си ку­пи бе­бе за 1500 ев­ро” - “24 ча­са”, “10 000 стру­ва ром­ска невя­ста” - “Труд”), и съв­сем ве­че кли­ши­ра­на­та но­ви­на, че про­да­ват гла­со­ве­те си (“Ци­га­ни ста­ват ма­ке­дон­ци сре­щу 20 ле­ва” - “Т­руд”).

То­ва ли са ро­ми­те у нас? Чер­ни, гру­бо на­не­се­ни щри­хи офо­рмят ме­дий­ния им об­раз. От стра­ни­ци­те на все­кид­нев­ни­ци­те те уби­ва­т, кра­дат или по­лу­ча­ват (со­циал­ни по­мо­щи, да­ре­ния, от­стъп­ки, при­ви­ле­гии), а ко­га­то про­да­ват, все е най-цен­но­то. Друг те­хен об­раз не поз­на­ва­ме, а из­глеж­да и не до­пус­ка­ме съ­щес­тву­ва­не­то му. Не­поз­на­ти са ни ис­то­рия­та, би­та, кул­ту­ра­та на мал­цинс­тво­то, за­що­то с мал­ки из­клю­че­ния ни­то ед­на ме­дия в ре­пор­та­жи­те си не из­ли­за из­вън реф­ре­на - “уби­ва, кра­де, по­лу­ча­ва, про­да­ва”. Та­ка се до­пъл­ва ин­фор­ма­цион­ния ва­куум по те­ма­та за би­тие­то и ду­ха на ро­ми­те (ве­че съз­да­ден от от­със­твие­то на ет­но­са в об­ра­зо­ва­тел­на­та прог­ра­ма­та на МОН и от не­пуб­ли­ку­ва­ни­те тру­до­ве на бъл­гар­ски и чуж­ди ци­га­но­ло­зи и ет­ног­ра­фи). Ком­плек­сни от­го­во­ри на въп­ро­си­те “За­що съ­щес­тву­ва враж­да меж­ду ром­ски ро­до­ве?”, “За­що ро­ми­те се стра­ху­ват от вак­си­на­ция?”, “Ка­къв е всъщ­ност оби­чая­т с го­де­жи­те и сват­би­те?” са явно от жур­на­лис­ти­чес­ка глед­на точ­ка нез­на­чи­ми и не­по­пуля­рни. Раз­би­ра се, ме­дии­те не съ­щес­тву­ват с об­ра­зо­ва­тел­на цел, но име­нно те­хен е из­бо­рът на те­ми, с кои­то да ан­га­жи­рат об­щес­тво­то.

За да съм чес­тна, не­ка спо­ме­на как­ви пуб­ли­ка­ции през ав­густ и сеп­тем­ври се на­ми­рат из­вън рам­ка­та “уби­ва, кра­де, по­лу­ча­ва, про­да­ва”. По най-на­шу­ме­ли­те слу­чаи от пос­лед­ни­те сед­ми­ци - епи­де­мия­та от хе­па­тит А в кв. “С­то­ли­пи­но­во” и убий­ства­та в Асе­нов­гра­д, в. “Ка­пи­тал” пуб­ли­ку­ва ма­те­риа­ли с по-раз­лич­на глед­на точ­ка. “Па­рад след вен­де­та” (бр. 36) пред­ла­га дра­ма­та през очи­те на са­ми­те жи­те­ли на асе­нов­град­ски­я кв. “Лоз­ни­ца”, без ве­че стан­дар­тно­то ав­тор­ско сниз­хож­де­ние, на­ла­га­не на от­ри­ца­тел­ни сте­рео­ти­пи и тър­се­не на ко­мич­но­то в гла­са на ин­тер­вюи­ра­ни­те. В “Бла­гос­ло­вия­та на свет­ла­та ко­жа” (бр. 35) е пред­ста­вен жи­во­та на ус­пяло и явно щас­тли­во ром­ско се­мей­ство. Те­зи два ма­те­риа­ла, в кои­то гла­сът на ро­ми­те се чу­ва ви­со­ко и ясно, не са рад­ват на осо­бе­н чи­та­тел­ски ин­те­рес (ако прие­мам броя на ко­мен­та­ри­те под ста­тии­те в еле­ктрон­ни­я фор­мат за ва­ли­ден ин­ди­ка­тор). Под ед­на­та има се­дем ко­мен­та­ра, под дру­га­та - шест - пла­хи опи­ти за ос­мисл­яне на про­че­те­но­то. За срав­не­ние: под “Ми­лиар­ди, за­ро­ве­ни в ге­то­то” (“Ка­пи­тал”, бр. 35), ана­ли­з на ико­но­ми­чес­ки­те пе­чал­би от включ­ва­не­то на ро­ми­те в па­за­ра на тру­да, с мно­го ясна по­зи­ция “за” ин­тег­ра­ция, са се раз­пи­са­ли 58 чи­та­те­ли, по­ве­че­то не­го­ду­ва­щи сре­щу из­бо­ра на те­ма и глед­на точ­ка или пол­зва­щи ста­тия­та ка­то по­вод да из­леят гне­ва си сре­щу мал­цинс­тво­то. За ро­ми­те - ло­шо или ни­що и от спис­ва­щи, и от чи­та­те­ли. А и в то­ва вре­ме на ед­ро­гър­ди фолк пе­ви­ци, воа­йор­ски те­ле­ви­зион­ни прог­ра­ми, дол­ноп­ро­бен по­ли­ти­чес­ки жи­вот и прис­ми­ва­не над чо­веш­ки­те пра­ва, кой ли сред­нос­та­тис­ти­чес­ки пот­ре­би­тел на но­ви­ни ще из­тър­пи раз­лич­на глед­на точ­ка вмес­то из­бра­на и сдъв­ка­на ве­че от по­ред­ния бу­ле­вар­ден жур­на­лист “но­ви­на”?

И все пак, в прав текст и на ви­сок глас, от как­во ни ли­ша­ват ме­дии­те?

На пър­во място лип­сва гла­сът на ро­ми­те. Ако някой мо­же да об­ясни кои са, как­ви пра­ви­ла ръ­ко­водят все­кид­не­вие­то им, то то­ва са те са­ми­те. Та­ка­ва ви­ди­мост е нуж­на не са­мо в ек­сцен­трич­ни слу­чаи ка­то епи­де­ми­я, а във все­кид­не­вен план, с неп­ре­ду­бе­ден пог­лед. Ко­рек­тно­то от­раз­ява­не на кул­ту­ра­та им не на­ми­ра място във все­кид­нев­ни­ци­те ни та­ка, как­то нап­ри­мер хрис­тиян­ски и ис­лямски тра­ди­ции по­лу­ча­ват от­ра­же­ние. Че­тем за заб­ра­ни вър­ху ром­ски сват­би, но как про­ти­чат всъщ­ност те? За да раз­бе­рем и нак­рая, дай Бо­же, да се нау­чим да ува­жа­ва­ме раз­ли­чие­то на ро­ми­те, би трябва­ло и да се за­поз­наем с из­сле­до­ва­те­ли­те на мал­цинс­тво­то, как­то и с хо­ра­та, из­бра­ли да ра­ботят в пол­за на ин­тег­ра­ция­та. От тех­ни­те за­дъл­бо­че­ни све­де­ния за ис­то­рия­та и пси­хо­ло­гия­та на ро­ми­те се нуж­даем спеш­но, за да мо­жем ин­фор­ми­ра­но да взи­ма­ме от­но­ше­ние по на­бо­ле­ли проб­ле­ми. За мо­мен­та пла­хи­те опи­ти на дър­жав­ни­ци и жур­на­лис­ти да об­яснят мар­ги­на­ли­за­ция­та на ро­ми­те с об­щи при­каз­ки за те­жес­тта на пре­хо­да всъщ­ност има­т об­ра­тен ефе­кт (“След ка­то аз мо­жах да из­дър­жа 90-те, зна­чи и те би трябва­ло да мо­гат” каз­ва си оби­кно­ве­ния­т бъл­га­рин). Ну­жен е по-за­дъл­бо­чен, из­чис­тен от же­ла­ние да слу­гу­ва на пош­лос­тта пог­лед, кой­то наис­ти­на да ни по­ка­же как и за­що ро­ми­те се раз­ли­ча­ват от нас.