Кога държавата дава политическа закрила на бежанци

Камран е пристигнал в България, за да търси политическо убежище. Влиза в нашата страна легално и няколко дни след пристигането си заявява пред българските власти, че се страхува за живота си в Иран. Въз основа на неговите изявления е образувано производство пред Държавната агенция за бежанците, в рамките на което Камран обстойно излага причините, принудили го да напусне своята страна.

Председателят на Държавната агенция за бежанците обаче, със свое решение от 11 март 2010 г., отказва на Камран предоставянето на политическа закрила в България. Мотивите за отказа са непоследователност в изложената фактология и липса на нужда от закрила.

Този отказ е последван от подаването на жалба до Върховния административен съд с искане за отмяна, но в свое решение съдът приема, че: „…не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Сочените от него факти във връзка с участието си в предизборния щаб на Мусави не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. От представените по делото писмени доказателства се установява, че независимо, че е сподвижник на Мусави, за което впрочем категорични данни няма, той не е имал сериозни проблеми с официалните власти. Във връзка нежеланието на кандидата да се яви в Иранския революционен съд и опасенията му от преследване, следва да се посочи, че статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят, когато кандидатът желае да избегне арест или присъда. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон, като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ”.

Решението на тричленния състав на съда също е последвано от жалба до петчленен състав и искането за неговата отмяна. Междувременно през 2011 г., докато продължават съдебните производства в България, властите в Иран продължават да издирват Камран и неговите роднини получават нови призовки, изходящи от прокуратурата на затвора „Евин”, с които е указано той да се яви в прокуратурата. Тези призовки са представени под опис пред петчленен състав на ВАС, но въпреки това и въпреки всички вече събрани документи, в свое решение съдът приема, че:

„По делото не са налице данни, въз основа на които, първоинстанционният съд е следвало да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него административно решение. Съдът правилно е възприел като кореспондиращи и обосновани изводите на административния орган за недостоверност на бежанската история на молителя, респ. са липса на основателен страх от преследване поради политическите му убеждения. Не е спорно и от наличните данни за Иран е установено, че официалните власти в страната преследват лица с опозиционна политическа принадлежност и убеждения, но доколкото бежанската история на молителя е очевидно недостоверна и са налице съмнения за подборното излагане на факти от същата, то съдът правилно е приел оспорвания административен акт за законосъобразен.” 

Въпросът, който тази история поставя, е еднозначен - ако при тези данни и тази бежанска съдба българската държава отказва да предостави политическа закрила, какво ли трябва да се е случило на човека, който ще покрие „високите” стандарти на специализираната ни администрация и съда, за да я получи?

Мариана Андреева е юрист в Правна програма за бежанци и емигранти, БХК.