Клуб "ОБЕКТИВ": За да бъдем коректни към публиката

БМК, БХК и дру­ги неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции, в кое­то при­зо­ва­ва­ха Ко­ми­сия­та да раз­гле­да и се произ­не­се вър­ху “ма­со­во­то на­ру­ша­ва­не на т. 2.5.2 от Ети­чни­я ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии, кой­то гла­си: “Няма да по­соч­ва­ме ра­со­ва­та, ре­ли­гиоз­на­та, ет­ни­чес­ка­та при­над­леж­ност, сек­суал­на­та ор­иен­та­ция, ум­стве­но­то или фи­зи­чес­ко­то със­тоя­ние, ако те­зи фак­ти нямат съ­щес­тве­но зна­че­ние за сми­съ­ла на ин­фор­ма­ция­та”. Към пис­мо­то е при­ло­жен спи­сък от пуб­ли­ка­ции на раз­лич­ни вес­тни­ци, в кои­то не са­мо се съоб­ща­ва, но до­ри се под­чер­та­ва ет­ни­чес­ка­та при­над­леж­ност на ли­ца, за кои­то се съоб­ща­ва, че са из­вър­ши­ли прес­тъп­ле­ния, ка­то, раз­би­ра се, те са ро­ми. Де­сет дни по-къс­но три­ма жур­на­лис­ти от съ­щия вес­тник - г-жа Та­ва­ние, Бо­рис­лав Кан­дов и Ро­сен Бо­сев на­но­во се объ­рна­ха към Ко­ми­сия­та, то­зи път по по­вод за­чес­ти­ли­те на­ру­ше­ния на дру­ги чле­но­ве на Ети­чни­я ко­декс - об­явява­не на хо­ра чрез пуб­ли­ка­ции за прес­тъп­ни­ци, пре­ди съ­дът да се е произ­не­съл (т. 2.6.1) и лип­са на съ­чувс­твие и сдър­жа­ност при съоб­ще­ния за жер­тви на прес­тъп­ле­ния (т. 2.3.3).

На 11 сеп­тем­ври БМК, БХК, Асо­циа­ция­та за ев­ро­пей­ска ин­тег­ра­ция и пра­ва на чо­ве­ка и Цен­тъ­ра за раз­ви­тие на ме­дии­те от­пра­ви­ха пос­ла­ние до Ети­чна­та ко­ми­сия за пе­ча­та, в коя­то, след ка­то спо­делят тре­во­га­та на жур­на­лис­ти­те от “Ка­пи­тал”, при­зо­ва­ват Ко­ми­сия­та “да объ­рне се­риоз­но вни­ма­ние на тех­ни­те сиг­на­ли”.

То­ва бе­ше по­во­дът спи­са­ние “О­бек­тив” на 12 сеп­тем­ври от­но­во да об­съ­ди ед­на своя тра­ди­цион­на те­ма - за спаз­ва­не­то на пра­ва­та на чо­ве­ка чрез ме­дии­те и най-ве­че за не­до­пус­ти­мос­тта да се правят от­ри­ца­тел­ни вну­ше­ния по ад­рес на ет­ни­чес­ки и дру­ги мал­цинс­тва чрез об­явява­не­то на ет­но­са, ре­ли­гия­та или сек­суал­на­та ор­иен­та­ция на пред­по­ла­гае­ми прес­тъп­ни­ци. По­ве­че­то из­да­те­ли и ав­то­ри на ду­ми под­крепят изи­сква­ния­та на Ети­чни­я ко­декс, но на де­ло не го спаз­ват. За­то­ва по­ка­них­ме за уча­стие Але­ксе­й Ла­за­ров, кой­то е еди­н от ав­то­ри­те на два­та апе­ла до Ети­чна­та ко­ми­сия. Мал­ци­на са те­зи, кои­то от­кри­то за­щи­та­ват иде­ята, че под­чер­та­ва­не­то на ет­но­са или ре­ли­гия­та, ко­га­то ин­фор­ми­ра­ме за из­вър­ши­те­ли­те на прес­тъп­ле­ния е по­лез­но и до­ри це­ле­съоб­раз­но. Мо­же би най-яркият им пред­ста­ви­тел е Или­я Ил­иев, ко­мен­та­тор от в. “Мо­ни­тор”, ед­но из­да­ние, кое­то не се при­съе­ди­ни към Ко­дек­са. За ар­би­тър в спо­ра по­ка­них­ме Свет­ла­на Джам­джия­та, за­мес­тник-гла­вен ре­дак­тор на в. “Труд”, член на Ко­ми­сия­та по ети­ка в пе­ча­та. Тя прие по­ка­на­та, обе­ща да уча­ства, но не дой­де на раз­го­во­ра. Та­ка клуб “О­бек­тив” то­зи път вмес­то в оби­чай­ни­я фор­мат от три­ма уча­стни­ци и до­ма­кин, се­га из­ли­за са­мо с два­ма дис­ку­тан­ти и до­ма­кин.

Пуб­ли­ку­ва­ме диа­ло­га меж­ду Але­ксе­й Ла­за­ров и Или­я Ил­иев с мал­ки сък­ра­ще­ния и с ми­ни­мал­на ре­дак­тор­ска на­ме­са. Пос­та­рах­ме се да за­па­зим не­по­кът­нат сти­ла и ези­ка на уча­стни­ци­те.

Пра­вил­но ли е или не да се спо­ме­на­ва ет­но­са, ре­ли­гия­та и сек­суал­на­та ор­иен­та­ция на из­вър­ши­те­ли­те, ко­га­то съоб­ща­ва­ме не­га­тив­ни фак­ти за няко­го?

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: По­ра­ди пред­раз­съ­дъ­ци­те си, пуб­ли­ка­та чес­то смята, че ако някой спа­да към да­ден ет­нос, то вър­ши ло­ши не­ща. Ще дам еди­н нео­би­чаен при­мер. Моя поз­на­та се оже­ни за хо­лан­дец. Той каз­ва­ше, че ед­но от най-труд­ни­те не­ща с же­нит­ба­та му е би­ло да убе­ди прия­те­ли­те си, че же­на му не е прос­ти­тут­ка или джеб­чий­ка. То­ва е, за­що­то и хо­ланд­ски­те ме­дии на­ру­ша­ват прин­ци­па за нес­по­ме­на­ва­не на ет­но­са или ре­ли­гия­та. Те пос­тавят бъл­га­ри­те под общ зна­ме­на­тел с прос­ти­тут­ки­те и джеб­чии­те. Та­ка стоят не­ща­та и тук. Са­мо в мно­го ред­ки слу­чаи прес­тъп­ле­ния­та са свър­за­ни с ет­но­са на из­вър­ши­те­ли­те. В об­щия слу­чай той няма от­но­ше­ние към дея­ние­то и до­ри е вред­но да се опо­вест­ява, за­що­то ко­га­то под­чер­та­ва­ме ет­но­са на чо­ве­ка, не­вол­но вну­ша­ва­ме, че ви­на­та е в не­го, а не в лич­нос­тта, ма­кар да е ясно, че то­ва не е та­ка.

Ко­га раз­кри­ва­не­то на ет­но­са, ре­ли­гия­та и сек­суал­на­та ор­иен­та­ция мо­же да бъ­де оп­рав­да­но?

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Пон­яко­га е оп­рав­да­но. Нап­ри­мер ро­ми­те са гру­па със спе­ци­фич­ни проб­ле­ми. Ко­га­то се пи­ше за тях, трябва да се спо­ме­на­ва ет­но­са им. Но в мно­го от слу­чаи­те той няма зна­че­ние. Мно­го по-важ­ни са нис­ко­то об­ра­зо­ва­ние и нис­ки­те до­хо­ди.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: Въп­ро­сът е за­да­ден “За­що не би­ва да се спо­ме­на­ва ет­ни­чес­ка­та при­над­леж­ност?” Ав­то­рът на въп­ро­са е вло­жил свое­то от­но­ше­ние към проб­ле­ма. По-ко­рек­тно е да се ка­же “Т­рябва ли”, “Мо­же ли” и т.н. Г-н Ла­за­ров два пъ­ти упо­тре­би из­раз, че то­ва не е доб­ре, не би­ва да се пра­ви и т.н. Тук той вла­га ка­те­го­рия “до­бро-зло”. По то­зи на­чин въп­ро­сът опи­ра до еди­н мно­го се­рио­зен проб­лем - деон­то­ло­гия. “Д­еон” оз­на­ча­ва за­кон, а “ло­гос­” - нау­ка. През 1834 г.[1] Бен­тъм въ­веж­да то­ва пон­ятие, ко­га­то пи­ше сту­дия за мо­ра­ла в нау­ка­та. Мо­рал със со­циал­на на­со­че­ност съ­щес­тву­ва за пър­ви път в ме­ди­цин­ска­та прак­ти­ка. Пър­во­то ми об­ра­зо­ва­ние е ме­ди­цин­ско. По­ла­гал съм Хи­пок­ра­то­ва клет­ва. Зная как­ви са изи­сква­ния­та в та­зи гил­дия. Ще под­чер­тая, че тук се ка­сае за прин­ци­па “до­бро ли е или е зло не­що, кое­то се вър­ши”. Деон­то­ло­гия­та е нау­ка за дъл­жи­мо­то по­ве­де­ние.

Про­че­тох пис­мо­то на г-н Ла­за­ров и на гос­по­жа­та. Два­та тек­ста са про­пи­ти от мо­рал­но ети­че­н па­тос. Ме­ди­ци­на­та е ед­на от най-древ­ни­те про­фе­сии. Там дъл­жи­мо­то по­ве­де­ние се ви­зи­ра в три по­со­ки: от­но­ше­ние­то “ле­ка­р-па­циент”, от­но­ше­ние­то “ле­ка­р-друг ле­кар”, и нак­рая - от­но­ше­ние­то “ле­ка­р-се­мей­ство на па­циен­та”. Всич­ко се вър­ти око­ло то­ва да не се вре­ди с да­де­но дей­ствие, нап­ри­мер да се каз­ва ли или не на па­циен­та, че е неиз­ле­чи­мо бо­лен.

Къ­де­то има ети­че­н ко­декс, има ус­ло­вие - то­ва да бъ­де реал­но съ­щес­тву­ва­ща гил­дия, об­щност с всеоб­що из­вес­тни про­фе­сио­нал­ни ан­га­жи­мен­ти. Три пъ­ти съм по­ла­гал клет­ва пис­ме­но. Вто­ра­та бе­ше, ко­га­то ста­нах вое­нен ле­кар. Там съ­що има изи­сква­ни­я, кои­то има­т стой­нос­тта на ко­декс. Тре­та­та бе­ше свър­за­на с Ко­дек­са в Дър­жав­на си­гур­ност. И там има ети­ка. Под­готвял съм спе­циал­ни лек­ции за за­дъл­же­ния­та на офи­це­ра от служ­би­те по от­но­ше­ние на апа­ра­та, с кой­то ра­бо­ти, на хо­ра­та, кои­то раз­ра­бот­ва, и по от­но­ше­ние на дър­жа­ва­та, чии­то ука­за­ни­я из­пълн­ява. Проб­ле­мът е мо­гат ли служ­би­те да дей­стват из­вън рам­ки­те на за­ко­на? Се­га САЩ нап­ра­ви­ха ма­са на­ру­ше­ния по от­но­ше­ние на ра­бо­та­та на бри­тан­ско­то, из­раел­ско­то и рус­ко­то ра­зуз­на­ва­ния. На­пос­ле­дък има мно­го при­ме­ри за за­ко­но­на­ру­ше­ния, пра­ве­ни в име­то на кау­за­та. Има ли жур­на­лис­ти­чес­ка гил­дия? То­ва е съ­щес­твен въп­рос, за да мо­жем да вър­вим нап­ред. Кой е жур­на­лист? Ед­на тре­та от жур­на­лис­ти­те правят са­мо “ко­пи-пейст”. При тях няма су­бек­тив­но твор­чес­тво. Жур­на­лис­ти от ти­па на А. Ву­ле­ва каз­ват: “На та­зи през­рам­ка­та на су­тие­на й е мръс­на”. То­ва ли е жур­на­лис­ти­ка? Или пък те­зи от пор­ног­раф­ски­те спи­са­ния?! Пи­шат се раз­ни клю­кар­ско-кле­вет­ни­чес­ки ис­то­рии, за кои­то се съдят пос­тоя­нно. То­ва на­ши ко­ле­ги ли са?! Аз ли съм ко­ле­га жур­на­лист, след ка­то съм из­дал три жур­на­лис­ти­чес­ки кни­ги, 16 го­ди­ни съм “на те­ре­на”, има­м над 1500 пуб­ли­ка­ции, или дру­ги­те?! Гол­яма част от ко­ле­ги­те не ме приз­на­ват за та­къв, за­що­то съм бил в Дър­жав­на си­гур­ност. Зна­чи, вкар­ва се кри­те­рий как някой да из­ле­зе от иг­ра­та, да не вле­зе в схе­ма­та. За­то­ва твърдя, че жур­на­лис­ти­ка­та все още не пред­ставл­ява оно­ва зат­во­ре­но дон­якъ­де със­ло­вие, кое­то има об­щи про­фе­сио­нал­ни пра­ви­ла. Ка­то ги няма, не зна­чи, че не трябва да се правят. В то­зи сми­съл, на­чи­на­ние­то ви е пох­вал­но. Вие хва­ща­те те­ма­та от някак­ва стра­на, няма зна­че­ние да­ли се­га е най-важ­на­та, но все пак е важ­на. Най-зна­чи­мо­то е да се из­ра­ботят пра­ви­ла. Да взе­мем ду­мич­ки с ко­ре­на “п­рав” - пра­во, спра­вед­ли­вост, нап­ра­ва. Не мо­же да има спра­вед­ли­вост, ко­га­то се каз­ва, че бъл­га­ри­те са джеб­чии, за­що­то ци­га­ни­те са та­ки­ва у нас. Спо­ред мен тук е оп­рав­да­но да се ка­же, че те са ци­га­ни. И не са­мо бъл­гар­ки­те са прос­ти­тут­ки. Има ги от цяла Ев­ро­па. Най-ве­че ги кон­су­ми­рат на За­пад. Тър­се­не­то раж­да пред­ла­га­не­то.

За “Сто­ли­пи­но­во” съм на­пи­сал по­ве­че от 12 ста­тии на те­ма­та “ци­га­ни”. Спе­циал­но съм хо­дил там, за да им изу­ча­ва­м жи­во­та. Пра­вих фил­ми, кои­то не из­лязо­ха, за­що­то Ке­воркян не ги пус­на. Те каз­ват “Ту­рци сме” и се на­реж­дат на опа­шка за по­мо­щи за ци­га­ни­те. А за­що да­ват со­циал­ни по­мо­щи на ци­га­ни­те? И за­що хо­лан­дка­та [2] пла­че за бед­ни­те ци­га­ни? Да пла­че за бед­ни­те в Бъл­га­рия. Зна­чи ед­но­то раз­дел­яне е до­пус­ти­мо, а дру­го­то раз­дел­яне не би­ло до­пус­ти­мо. Осе­м са ци­ган­ски­те об­щнос­ти в Бъл­га­рия, опи­са­ни в ли­те­ра­ту­ра­та, и по­ве­че­то от тях враж­ду­ват по­меж­ду си. И те са обе­кт на за­щи­та от пра­во­за­щит­ни­те ор­га­ни­за­ции?! Трябва да се про­ти­во­дей­ства на та­зи вред­на за Бъл­га­рия за­щи­та. От­но­во опи­ра­ме до прин­ци­па “до­бро-зло”. Ако ата­ку­ва­ш няко­го и го на­ре­чеш “пе­де­раст­”, трябва да те съдят. Но ако някой се гор­дее, че е хо­мо­сек­суа­лист, то­га­ва то­ва оби­дна ду­ма ли е? Ши­ро­ко раз­прос­тра­не­на у нас е ду­ма­та “чи­фут­”. Тя произ­хож­да от име­то на два­ма ми­нис­тър-пред­се­да­те­ли на Из­раел. Еди­ния­т от тях е Йе­ху­ди Ме­ну­хин [3] - лич­ност, с коя­то се гор­дее це­лият бъл­гар­ски на­род. “Йе­ху­ди­” и “чи­фут­” е ед­но и съ­що не­що - пи­ше го в из­точ­ни­ци­те. То­га­ва за­що трябва да се тър­си оби­днос­т в то­ва? “Йе­ху­ди­” оз­на­ча­ва “с­ла­ва на Йе­хо­ва”.

Дей­ствия­та ни са в да­де­но вре­ме и място. Но в някои слу­чаи мо­же, а в дру­ги - не. Не би­ва це­ле­на­со­че­но да се оби­жда. Но ис­ти­на­та трябва да се каз­ва. Най-важ­но­то в дъл­жи­мо­то ни по­ве­де­ние ка­то жур­на­лис­ти е да слу­жим на ис­ти­на­та и да я каз­ва­ме, как­ва­то е.

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: То­ва e без­спор­но, но на­ши­те изи­сква­ни­я не го из­ключ­ват. Мо­жеш да опи­ше­ш ис­ти­на­та, без да спо­ме­на­ваш ет­но­са на хо­ра­та. До­ри та­ка ще е по-ко­рек­тно. Ако два­ма ци­га­ни са от­крад­на­ли не­що, ет­ни­чес­ка­та им при­над­леж­ност няма ни­как­во зна­че­ние. В съ­щия ден два­ма бъл­га­ри съ­що мо­же да са от­крад­на­ли не­що, но ко­га­то се пи­ше за тях, не се спо­ме­на­ва за то­ва, за­що­то е из­лиш­но. Пре­ди вре­ме бяха от­крад­на­ли мед­ния об­ков от па­мет­ни­ка на Шип­ка. Ако бе­ше нап­ра­ве­но от ци­га­ни, мо­же­ше да се стиг­не до ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние. То­га­ва по­ли­ция­та бе­ше при­ну­де­на да ка­же, че за­ло­ве­ни­те са бъл­га­ри. В слу­чая то­ва бе­ше дон­якъ­де оп­рав­да­но, за­ра­ди об­рат­на­та от­ри­ца­тел­на наг­ла­са. От глед­на точ­ка на ко­рек­тнос­тта към пуб­ли­ка­та ни, е по-доб­ре въп­ро­сът с ет­ни­чес­кия произ­ход да се ос­тавя нас­тра­на.

OБЕКТИВ: Оче­вид­но по те­ма­та има два въз­гле­да. Еди­ния­т твър­ди, че по пра­ви­ло прес­тъп­ле­ния­та за­висят от лич­ни­те осо­бе­нос­ти, а не от ет­но­са или вяра­та и за­то­ва рис­ко­ва­но и опа­сно е да се вну­ша­ват ет­ни­чес­ки или вер­ски обо­бще­ни­я. Дру­гият каз­ва, че в мно­зинс­тво­то от слу­чаи­те ет­но­са, ре­ли­гия­та или сек­суал­на­та ор­иен­та­ция де­тер­ми­ни­рат из­вър­шва­не­то на прес­тъп­ле­ния и за да бъ­дем ко­рек­тни към пуб­ли­ка­та, трябва да под­чер­таем то­ва.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: За­що и ко­га то­ва трябва да се спо­ме­на­ва? За по­ре­ден път гру­па ци­га­ни на­па­дат по­ли­ция­та, ко­га­то тя ид­ва да ги раз­тър­ва­ва. Как да не съоб­щиш, че слу­чаят ста­ва в ци­ган­ска­та ма­ха­ла?! То­ва трябва да се съоб­щи, за­що­то ние, бъл­га­ри­те, не пра­вим та­ка, а е ма­со­во явле­ние сред ци­га­ни­те. По­ве­де­ние­то им е дъл­бо­ко не­под­чи­не­ние на за­ко­на.

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Де­лът на осъ­де­ни­те за прес­тъп­ле­ния ро­ми, е мно­го по-голям, от­кол­ко­то то­зи на осъ­де­ни­те бъл­га­ри. Прес­тъп­ле­ния­та, из­вър­шва­ни от ро­ми в Бъл­га­рия, са при­мер­но око­ло 10 %, но приб­ли­зи­тел­но 60 % от зат­вор­ни­ци­те са ро­ми. Раз­ли­ка­та е драс­тич­на. Нямам дос­то­вер­ни дан­ни, за­що­то Ми­нис­терс­тво­то на пра­во­съ­дие­то смята за дис­кри­ми­на­цион­но да съоб­ща­ва дан­ни за ет­но­са на зат­вор­ни­ци­те. Мо­же би ро­ми­те мно­го по-чес­то се на­каз­ват за из­вър­ше­но­то по­ра­ди са­мо­то ес­тес­тво на прес­тъп­ле­ния­та им.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: Аз има­м дру­ги дан­ни - че мно­го ро­ми се ос­во­бож­да­ват от на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност, за­що­то би­ли бед­ни. Има та­ки­ва оп­ре­де­ле­ния на съ­да. Стран­но, но факт.

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Прав сте, че жур­на­лис­ти­те у нас не са ор­га­ни­зи­ра­ни за раз­ли­ка от из­да­те­ли­те. Над­явам се и ние няко­га да се ор­га­ни­зи­ра­ме. Смятам, че пов­ди­гай­ки те­ми за раз­го­вор ка­то та­зи за ро­ми­те, мо­жем да поч­нем да фор­му­ли­ра­ме ясни пра­ви­ла, кои­то да по­мог­нат наис­ти­на то­ва да се слу­чи по-ско­ро.

Аз мисля, че Ети­чния­т ко­декс е дос­та общ и по­върхнос­тен. То­ва не е уп­рек към ав­то­ри­те му, за­що­то все пак е ед­на смис­ле­на крач­ка. За да мо­же око­ло не­го да се обе­диня­т мак­си­мал­но мно­го ме­дии, той е най-об­що на­пи­сан. Във в. “Ка­пи­тал­” ние си има­ме ко­декс, кой­то е по­до­бен на из­да­тел­ския, но е мно­го по-под­ро­бен и по-стрик­тен. Все пак е доб­ре, че има Ети­че­н ко­декс, око­ло кой­то са обе­ди­не­ни мно­го ме­дии и че е съз­да­ден ме­ха­ни­зъм за уе­д­накв­ява­не на кри­те­рии­те. Но те да­ли го спаз­ват? Да­ли ко­ми­сия­та, коя­то трябва да сле­ди за спаз­ва­не­то му, да прие­ма оп­лак­ва­ния и да сан­кцио­ни­ра, ще ус­пее да се спра­ви? Не знаем. Тя е съв­сем но­ва. Над­явам се чрез на­шия слу­чай да схва­нем да­ли тя мо­же да вър­ши не­що смис­ле­но.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: Въп­ро­сът от­но­во опи­ра до прин­ци­па “до­бро-зло”. Нап­ри­мер “Ка­пи­тал” пуб­ли­ку­ва еди­н ма­те­риал за мен и там ин­фор­ма­ция­та бе­ше око­ло 60 % невя­рна. То­ва спо­ред ко­дек­са ли е?! Бяха ме из­ка­ра­ли кад­ро­вик. Ети­чния­т ко­декс не се спаз­ва. Жур­на­лис­ти­те не са гил­дия, не са об­щност. То­ва са съв­сем слу­чай­но съб­ра­ни хо­ра, част от кои­то си въоб­раз­яват, че са жур­на­лис­ти. А “жу­рна­лист­” все пак трябва се де­фи­ни­ра ка­то про­фе­сия, а прак­ти­ку­ва­щи­те я ка­то гил­дия. В жур­на­лис­ти­ка­та има мно­го по­ве­че фи­ло­ло­зи, кои­то ус­пяват да реа­ли­зи­рат не­що, от­кол­ко­то за­вър­ши­ли “жу­рна­лис­ти­ка­”, кои­то пък на­ри­чат та­зи спе­циал­ност “ПУ­Ц” [4] .

Гол­яма­та опа­снос­т е сдру­же­ния­та, кои­то се под­пис­ват под та­ки­ва ме­роп­рия­тия, да не се пре­вър­нат в лус­три­ра­ща ком­па­ния, коя­то про­веж­да кам­па­ния. Ед­на ве­че се про­веж­да, на­че­ло с вид­ния жур­на­лист Ло­за­нов. По­лу­чих пис­ма със съ­дър­жа­ние: “Ще си приз­нае­те ли, че сте би­ли в Дър­жав­на си­гур­ност?” Аз от­дав­на съм ка­зал то­ва, но то ли е важ­но­то се­га?! И как­во из­ли­за - бъл­гар­ски­те офи­це­ри са под­ло­же­ни на оп­лю­ва­не, а бъл­гар­ски­те ци­га­ни трябва да бъ­дат за­ви­ти в па­мук и ща­де­ни, та да не би да се за­сег­нат по няка­къв на­чин?! За ор­га­ни­те за си­гур­ност и за хо­ра­та в тях са на­пи­са­ни фе­но­ме­нал­ни глу­пос­ти, но то­ва - мо­же, въп­ре­ки че го пи­шат хо­ра, кои­то ни­що не знаят и ни­що не раз­би­рат по те­ма­та. И да от­во­ри­те до­сие­та­та, ни­що няма да раз­бе­ре­те, за­що­то цяла­та ра­бо­та е конс­труи­ра­на та­ка, че да не се раз­би­ра. И ако Дър­жав­на си­гур­ност е пра­ви­ла не­що по до­сие­та­та, няма­ше да се хва­не и ед­на сле­да! Да не ста­не та­ка, че да за­поч­нат да лус­три­рат всич­ки жур­на­лис­ти, кои­то поз­вол­яват да на­ри­чат не­ща­та та­ки­ва, как­ви­то са, по някак­ви мо­рал­но-ети­чни ка­те­го­рии. Днес мо­рал­но-ети­чно е ед­но, ут­ре - дру­го. Па­па Бе­не­дикт ХVI ка­за нас­ко­ро по по­вод на ед­ни ата­ки в Пол­ша: “Не се опи­твай­те, ще сгре­ши­те, ако съ­ди­те с мер­ки­те на днеш­но­то вре­ме хо­ра­та от пре­диш­ни­те вре­ме­на”.

Зас­тъп­вам по­зи­ция­та, че вре­ме­то изи­сква ед­но не­що да се каз­ва или да не се каз­ва. Глав­но­то пра­ви­ло в ме­ди­ци­на­та е: “Не пов­реж­дай!” Ако с на­зо­ва­ва­не­то на някой “хо­мо­сек­суа­лист­”, “ци­га­нин­” и т.н. це­лиш да го за­сег­неш, то­га­ва е неп­ра­вил­но, ло­шо е. Но ако то­ва е по­лез­но, е доб­ро. Да се дис­ку­ти­ра кое е доб­ро и кое ло­шо, е по­лез­но. Ако аз гре­ша някъ­де, доб­ре е то­ва да ми се каз­ва, но да се хвърлят ка­мъ­ни и да се ис­кат при­съ­ди - не вър­ви! Нап­ри­мер в Аме­ри­ка ако ка­жеш “не­гър­” - то­ва е оби­дно, но ако ка­жеш “б­лек мен” - не е оби­дно. Но на ла­тин­ски “не­гър­” оз­на­ча­ва “че­рен­”.

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Но ако някои хо­ра се чувс­тват оби­де­ни при упо­тре­ба­та на те­зи ду­ми, то то­ва е ос­но­ва­ние да не се упо­треб­ява­т.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: Ако за няко­го е оби­дно ци­га­ни­те да се на­ри­чат бъл­га­ри, до­къ­де ще стиг­нем та­ка?! Пра­вим кон­тра­пункт на БХК и ос­та­на­ли­те пра­во­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции.

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Вие мо­же­те да си нап­ра­ви­те гру­па и да ка­же­те: “С­чи­та­ме, че е дис­кри­ми­на­цион­но да ни на­ри­ча­те “че­нге­та­”. Моля, на­ри­чай­те ни “би­вши слу­жи­те­ли на Дър­жав­на си­гур­ност”.

ИЛ­ИЯ ИЛ­ИЕВ: Но аз не се оби­жда­м от то­ва. Нап­ро­тив, гор­дея се с не­го. То­ва съ­що е гил­дия. Из­жив­явам се ка­то чо­век, кой­то за­щи­та­ва тех­ни­те ин­те­ре­си в ме­дии­те. Ни­то вед­нъж до­се­га не съм ка­зал ло­ши ду­ми за ле­кар, ако не е из­вър­шил прес­тъп­ле­ние. Ни­ко­га не съм ка­зал ло­ша ду­ма за офи­це­р, ни­то за слу­жи­тел от ор­га­ни­те на си­гур­нос­тта. То­ва се на­ла­га от гил­дия­та. Но за жур­на­лис­ти съм пи­сал, за­що­то лъ­жат наг­ло, из­мислят си фан­тас­тич­ни глу­пос­ти и си при­пис­ват някак­ви ге­рой­ства.

И два­ма­та сте съг­лас­ни, че меж­ду жур­на­лис­ти­те няма мно­го спло­те­ност и за­то­ва са­мо­регу­ла­ция­та ку­ца

АЛЕ­КСЕ­Й ЛА­ЗА­РОВ: Смятам, че ни­во­то на бъл­гар­ска­та жур­на­лис­ти­ка стре­ми­тел­но спа­да през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Но при­чи­на­та не е са­мо в ло­шо­то об­ра­зо­ва­ние, за­що­то нап­ри­мер в Аме­ри­кан­ски­я уни­вер­си­те­т то е мно­го доб­ро. Та­мош­ни ста­жан­ти ид­ват в “Ка­пи­тал­” и ние сме мно­го до­вол­ни. Друг е въп­ро­сът, че гол­яма част от те­зи хо­ра след то­ва оти­ва­т в чуж­би­на или изо­ставя­т жур­на­лис­ти­ка­та ка­то про­фе­сия. За­то­ва се над­явам с Ети­чни­я ко­декс ра­бо­та­та да тръг­не в об­рат­на по­со­ка. Трябва да е ясно, че то­ва не е про­фе­сия за еди­н ден, при коя­то мо­жеш да дой­деш, да из­лъ­жеш пет-шест пъ­ти и да оти­де­ш да ра­бо­тиш дру­го. То­ва наис­ти­на е от­го­вор­на ра­бо­та, от коя­то за­ви­си жи­во­тът на мно­го хо­ра, за­що­то, ако на­пи­шеш не­що оби­дно, невя­рно и ло­шо, мо­жеш, ос­вен че де­зин­фор­ми­раш де­сет­ки хил­яди, съ­що и да съ­си­пеш жи­во­та няко­му.

Над­явам се не­ща­та със са­мо­ре­гу­ла­ция­та чрез Ети­че­н ко­декс пос­те­пен­но да се оп­равят. Ма­кар да е на Съю­за на из­да­те­ли­те, за мен е съв­сем прием­лив, но бих ис­кал да е още по-стрик­тен и кон­кре­тен.

Бележки към текста:
[1] Ан­глий­ският фи­ло­соф Дже­ре­ми Бен­тъм е по­чи­нал през 1832 г. Той е еди­н от най-ярки­те кри­ти­ци на деон­то­ло­гия­та. “Деон” оз­на­ча­ва “дълг”. (Бел. ред.) обратно
[2] Г-н Ил­иев има пред­вид хо­ланд­ска­та ев­ро­де­пу­тат­ка г-жа Елс де Хрун. (Бел. ред.) обратно
[3] Из­вес­тният ци­гу­лар Йе­ху­ди Ме­ну­хин ни­ко­га не е бил пре­миер на Из­раел. Име­то “Йе­ху­ди” оз­на­ча­ва “ев­реин”. (Бел.ред) обратно
[4] ПУЦ е сък­ра­ще­ние на Про­фе­сио­нал­но уче­бе­н цен­тър, фор­ма на не­пъл­но об­ра­зо­ва­ние, съ­щес­тву­ва­ла до 1989 г. Си­но­ним на не­ка­чес­тве­но, ло­шо об­ра­зо­ва­ние. (б.ред.) обратно

До Ко­ми­сия­та за ети­ка в пе­ча­та
Ко­пие: Бъл­гар­ска ме­дий­на коа­ли­ция,
Бъл­гар­ски Хел­зинк­ски ко­ми­тет,
Асо­циа­ци­я за ев­ро­пей­ска
ин­тег­ра­ция и пра­ва на чо­ве­ка
Цен­тър за раз­ви­тие на ме­дии­те

Ува­жае­ми ко­ле­ги,

Някол­ко слу­чая от пос­лед­ни­те сед­ми­ци ни да­ват по­вод да ви объ­рне­м вни­ма­ние вър­ху, спо­ред нас, ма­со­во­то на­ру­ша­ва­не на т. 2.5.2 от Ети­чни­я ко­декс на бъл­гар­ски­те ме­дии. Заед­но с то­ва зая­вле­ние ще по­лу­чи­те и спи­сък с пуб­ли­ка­ции, в кои­то - въп­ре­ки че няма съ­щес­тве­но зна­че­ние за сми­съ­ла на ин­фор­ма­ция­та, се по­соч­ва ет­ни­чес­ка­та при­над­леж­ност/сек­суал­на­та ор­иен­та­ция на хо­ра­та, за кои­то се пи­ше. То­ва съв­сем не е из­чер­па­тел­но из­броя­ва­не на всич­ки по­доб­ни тек­сто­ве от из­да­ния­та, кои­то под­пи­са­ха ко­дек­са - пуб­ли­ка­ции­те, кои­то ви из­пра­ща­ме, са прос­то илю­стра­ци­я на тен­ден­ция, коя­то ста­ва все по-сил­на.

То­ва, спо­ред нас, е при­тес­ни­тел­но.

То­зи на­чин за от­раз­ява­не на проб­ле­ми­те на ро­ми­те пре­чи на тяхно­то раз­ре­ша­ва­не и да­же ги за­дъл­бо­ча­ва. Всич­ки ма­те­риа­ли с вну­ше­ние “Ци­га­нин пак кра­де/бие/уби­ва“ не са­мо съз­да­ват ус­ло­вия за ет­ни­чес­ко нап­ре­же­ние, но и скри­ват ис­тин­ски­те при­чи­ни за проб­ле­ми­те на прес­тъп­нос­тта и ром­ско­то мал­цинс­тво. Ко­га­то не се виж­дат ис­тин­ски­те при­чи­ни за еди­н проб­лем, е мно­го по-труд­но той да бъ­де ре­шен.

То­ва, спо­ред нас, е опа­сно.

Изи­сква­не­то на Ети­чни­я ко­декс не е без­смисле­но по­же­ла­ние, ни­то прес­та­ра­ва­не на за­щит­ни­ци­те на чо­веш­ки­те пра­ва. Ет­ни­чес­ка­та (а и ра­со­ва­та, ре­ли­гиоз­на­та) при­над­леж­ност на хо­ра­та няма ни­как­во от­но­ше­ние към тех­ни­те дей­ствия Тя би би­ла от съ­щес­тве­но зна­че­ние за сми­съ­ла на ин­фор­ма­ция­та в мно­го ред­ки слу­чаи - нап­ри­мер ко­га­то се от­раз­яват сблъ­съ­ци на ет­ни­чес­ка ос­но­ва, или ко­га­то се ана­ли­зи­ра­т в дъл­бо­чи­на проб­ле­ми­те на да­де­на гру­па. Тек­стът в т. 2.5.2 от ко­дек­са не ни ог­ра­ни­ча­ва да пи­шем за ром­ски­те проб­ле­ми, а са­мо ни по­каз­ва как да го пра­вим мак­си­мал­но ко­рек­тно не са­мо към ро­ми­те, но и към всич­ки на­ши чи­та­те­ли.

Ис­ка­ме да ви объ­рне­м вни­ма­ние вър­ху та­зи тен­ден­ция, с на­деж­да­та, че ува­жае­ма­та ко­ми­сия за ети­ка в пе­ча­та ще се са­мо­се­зи­ра и ще из­ле­зе с пре­по­ръ­ка по то­зи въп­рос. Смята­ме, че той е от об­щес­твен ин­те­рес и на­пъл­но по­па­да в по­ле­то на чл.7, ал. 4 от пра­вил­ни­ка за дей­нос­тта на ко­ми­сия­та .

Пи­шем ви, за­що­то сме си­гур­ни, че не са­мо ние осъ­зна­ва­ме от­го­вор­нос­тта, коя­то но­сим ка­то жур­на­лис­ти. Вярва­ме, че ще на­ме­рим раз­би­ра­не.

В слу­чай, че има­те нуж­да от по­ве­че ин­фор­ма­ция, или же­лае­те да се срещ­не­те с нас, не се ко­ле­бай­те да ни по­тър­си­те.