Клуб Обектив: Ще се подобри ли спазването на човешките права след влизането ни в ЕС?

По­ло­вин го­ди­на пре­ди “вли­за­не­то в Ев­ро­па” в ме­дии­те няма по-об­съж­да­на те­ма от то­ва как ще “вле­зем” и как­во ще ста­не след то­ва. Всяка ду­ма на Оли Рен и на дру­ги­те брюк­сел­ски го­лем­ци се тъл­ку­ва и пре­тъл­ку­ва, всяка ста­тия за Бъл­га­рия в някой ев­ро­пей­ски вес­тник се пре­раз­каз­ва и об­съж­да, а ок­том­врий­ският док­лад на Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия се ча­ка ед­ва ли не ка­то Вто­ро­то при­шес­твие. Всич­ко се дис­ку­ти­ра и об­го­варя: ка­то поч­нем от оп­ти­мал­ния раз­мер на поз­во­ле­ни­те в Ев­ро­па крас­та­ви­ци, ми­нем през за­ко­но­да­телс­тво­то, еве­нтуал­ни­те бъ­де­щи ин­вес­ти­ции и стиг­нем, раз­би­ра се, до ми­лиар­ди­те, кои­то Ев­ро­па ще из­си­пе в бед­на Бъл­га­рия. Правят се най-раз­лич­ни - от пъл­ни с те­леш­ки оп­ти­ми­зъм до про­пи­ти с мрак - прог­но­зи за бъ­де­ще­то на как­во ли не в Бъл­га­рия. Но има те­ма, коя­то сякаш е из­вън дис­ку­сия­та и тя е как ще се из­ме­ни по­ло­же­ние­то с чо­веш­ки­те пра­ва след ис­то­ри­чес­ка­та да­та 1 януа­ри 2007 г. Всъщ­ност в то­ва няма ни­що чуд­но. Пра­ва­та на чо­ве­ка все още са из­вън об­се­га на пуб­лич­на­та кул­ту­ра. На­ша­та об­щес­тве­ност е сла­бо чувс­тви­тел­на до­ри към драс­тич­ни­те на­ру­ше­ния на пра­ва­та на чо­ве­ка. (Кой, ос­вен ед­но тясно мал­цинс­тво се ин­те­ре­су­ва от то­ва, кое­то ста­ва в Чечня, в Дар­фур или в Гуан­та­на­мо?) Ед­ва ко­га­то по­ли­ция­та уб­ие няко­го, как­то ста­на с Чо­ра­та през къс­на­та есе­н на 2005 г., пуб­ли­ка­та се раз­движ­ва. Но те­ми ка­то пра­ва на мал­цинс­тва­та, на сек­суал­но раз­лич­ни­те, на же­ни­те, на пси­хич­но­бол­ни­те и на още мно­го дру­ги прос­лой­ки у нас в най-доб­рия слу­чай се смятат за ек­зо­ти­ка, а оби­кно­ве­но се прие­мат от пуб­ли­ка­та на нож. Ло­ги­чен ре­зул­тат от всич­ко то­ва е, че в по­ре­ди­ца­та “пла­но­ве за дей­ствие” на пра­ви­телс­тво­то има на­бел­яза­ни мер­ки за про­ме­ни в ку­пи­ща об­щес­тве­ни сек­то­ри, но за пра­ва­та на чо­ве­ка няма ни­що.

Но спи­са­ние “Обе­кти­в”, вярно на тра­ди­ция­та си да об­съж­да те­ми, кои­то чак след вре­ме из­пък­ват в пуб­лич­ния дис­курс, ре­ши да об­съ­ди точ­но то­ва - как­ва ще е съд­ба­та на чо­веш­ки­те пра­ва след при­съе­дин­ява­не­то. Как­во да оча­ква­ме - по­ло­жи­тел­но или от­ри­ца­тел­но раз­ви­тие? Ко­га­то из­чез­не рол­ята на вън­шния на­тиск, кой­то до­се­га ка­ра­ше по­ли­ти­ци­те да прие­мат ев­ро­пей­ски нор­ми и стан­дар­ти за за­щи­та, как­во ще ста­не? Няма ли по­ло­же­ние­то в та­зи об­ласт да се вло­ши, вмес­то да се по­доб­ри?

За да об­съдят те­зи въп­ро­си по­ка­них­ме Ан­то­ни­на Желя­з-ко­ва, пред­се­да­тел на УС на Меж­ду­на­род­ния цен­тър за из­след­ва­не на мал­цинс­тва­та и кул­тур­ни­те взаи­мо­дей­ствия, Ма­рия Йор­да­но­ва, ръ­ко­во­ди­тел на Прав­на­та прог­ра­ма на Цен­тъ­ра за из­след­ва­не на де­мок­ра­ция­та, и Кра­си­мир Къ­нев, пред­се­да­тел на БХК.

Как оце­нява­те рол­ята на вън­шни­те фак­то­ри -
Съ­вет на Ев­ро­па (СЕ), ООН, Ев­ро­пей­ски съюз (ЕС) -
за прог­ре­са в спаз­ва­не­то на пра­ва­та на чо­ве­ка у нас
след 1989 г.?

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: Ви­на­ги съм твърд­яла, че пра­ви­телс­тва­та след 1989 г. не са има­ли воля и ку­раж да за­поч­нат как­во­то и да би­ло по за­щи­та на пра­ва­та и ин­тег­ра­ция­та на мал­цинс­тва­та. В края на 90-те усе­ти­х най-осе­за­тел­но на­тис­ка на Ев­ро­па. Ко­га­то при­съе­ди-н­ява­не­то бе­ше прие­то за на­ша ос­нов­на цел, ста­на ясно, че трябва да спаз­ва­ме кри­те­рии и изи­сква­ни­я, че трябва да се нап­равят стъп­ки за ре­ша­ва­не на за­ба­та­че­ни­те проб­ле­ми на мал­цинс­тва­та. Ви­на­ги съм твър-д­яла, че пър­ви­те ле­ки стъп­ки за ин­тег­ра­ция­та им бяха нап­ра­ве­ни от пра­ви­телс­тво­то на Ива­н Кос­тов под на­тиск. След­ва­щи­те по-осе­за­тел­ни стъп­ки, пак под на­тиск, ги сто­ри ка­би­не­тът Сак­ско­бур­ггот­ски, а се­гаш­ният най-ви­ди­мо пра­ви опи­т да дей­ства с явен и съ­щес­твен ефе­кт. Но всич­ко е под на­тиск, без струк­ту­ри­ра­не на ид­еи и прин­ци­пи, а не по вът­реш­но убе­жде­ние.

Ма­рия Йор­да­но­ва: При­съе­дин­явам се към ка­за­но­то, и то изо­бщо по за­щи­та­та на чо­веш­ки­те пра­ва.

ТЯ СТА­ВА ПОД НА­ТИСК И С ГОЛ­ЯМА НЕО­ХО­ТА

Стъп­вам на опи­та от ра­бо­та­та си в ЦИД, кой­то ра­бо­ти в кон­тек­ста на ин­сти­ту­цио­нал­ни­те и де­мок­ра­тич­ни ре­фор­ми.

През 1997 г. за­поч­нах­ме да ра­бо­тим за въ­веж­да­не­то на ом­буд­сма­на ка­то до­пъл­не­ние към за­щи­та­та на чо­веш­ки­те пра­ва. Сблъс­ках­ме се с всич­ки пра­ви­телс­тва и мно­зинс­тва до­се­га и им пре­дос­та­вих­ме кон­цеп­ции и за­ко­ноп­роек­ти. Поч­ти всич­ки ев­ро­пей­ски ом­буд­сма­ни ид­ва­ха тук, за да по­съ­вет­ват де­ли­кат­но род­ни­те по­ли­ти­ци кол­ко по­лез­но е да се ос­но­ве и тук ом­буд­сман­ска­та ин­сти­ту­ция, за да се за­щитят на­кър­не­ни­те от ад­ми­нис­тра­ция­та пра­ва на граж­да­ни­те. На­ша­та иде­я бе­ше мак­си­ма­лен брой ли­ца да мо­гат да за­щитят пра­ва­та и ин­те­ре­си­те си чрез нея. Ед­ва пре­диш­ният пар­ла­мент прие еди­н ор­язан и лош за­кон. Всич­ко, кое­то мо­же­ше да пос­лу­жи за ефи­кас­на за­щи­та на пра­ва­та, бе­ше мах­на­то, нап­ри­мер мес­тни­те ом­буд­сма­ни и въз­мож­нос­тта НПО да ги се­зи­рат. Га­ран­ции­те дос­тоен чо­век да мо­же да зае­ме то­зи пост бяха ор­яза­ни. Дъл­го вре­ме лип­сва­ше воля да се из­пъл­ни до­ри то­зи за­кон. То­ва по­ка­за­ха пър­ви­те два неус­пеш­ни из­бо­ра. Ед­ва тре­тият ус­пя, и то със съм­не­ния за па­зар­лъ­ци. Из­бо­рът бе нап­ра­вен на кво­тен пар­тиен прин­цип - на теб ед­на ин­сти­ту­ция, а на мен - дру­га. Про­це­сът, пре­диз­ви­кан от НПО, ос­та­на на­пъл­но неп­роз­ра­чен и точ­но на тях не поз­во­ли­ха да но­ми­ни­рат хо­ра и да ги об­съж­дат.

С пос­лед­на­та кон­сти­ту­цион­на пром­яна бе­ше сто­ре­на пла­ха ком­про­мис­на стъп­ка нап­ред: ос­та­на оби­кно­ве­но­то мно­зинс­тво за из­бор, но ом­буд­сма­нът ве­че мо­же да се­зи­ра Кон­сти­ту­цион­ния съд. Не ми­на­ха ид­еи­те за за­ко­но­да­тел­на ини­циа­ти­ва и за връз­ка меж­ду на­цио­нал­ния и мес­тни­те ом­буд­сма­ни.

И та­ка, и аз каз­вам, че под на­тиск, бав­но и труд­но се пра­ви до­ри и най-мал­кият прог­рес в та­зи сфе­ра.

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: Аз бях за­ме­се­на в оди­сея­та око­ло ом­буд­сма­на. Ах­мед До­ган ме по­ка­ни да се кан­ди­да­ти­рам. Из­че­тох най-де­тай­лно за­ко­на и видях, че ТОЙ СЕ ПРЕВ­РЪ­ЩА В КА­ПАН ЗА ОМ­БУД­СМА­НА От­ка­зах с ар­гу­мен­та, че за­ко­нът е пъ­лен с не­дос­та­тъ­ци и че прев­ръ­ща пос­та в за­ви­сим от пар­тии­те и ин­сти­ту­ции­те. Част от де­пу­та­ти­те, с кои­то го­во­рих, бяха изу­ме­ни и каз­ва­ха, че са пол­зва­ли най-доб­ри­те за­ко­ни. От­вър­нах им, че НПО са им по­да­ли ком­пи­ла­ция от най-доб­ро­то в та­зи об­ласт, но че пос­ле дру­ги пар­ла­мен­та­рис­ти са нап­ра­ви­ли та­зи фи­гу­ра не­фун­кцио­нал­на.

Мо­же би по­ра­ди гор­чи­ви­те нес­по­лу­ки със за­щит­ни­ка те не си поз­во­ли­ха чак та­ка да оса­катя­т За­ко­на за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция и той е по-до­бър.

Ма­рия Йор­да­но­ва: Та­ка е, за­що­то на­тис­кът от­вън за дис­кри­ми­на­ция­та бе­ше по-кон­кре­тен. Тъй ка­то за ом­буд­сма­на няма т. н. “за­дъл­жи­тел­ни изи­сква­ни­я”, в док­ла­ди­те на Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия се каз­ва­ше са­мо, че у нас то­ва го няма, а и за­то­ва про­це­сът тол­ко­ва се про­то­чи. Видя се, че са­мо вът­реш­ни­те уси­ли­я не сти­гат. С из­клю­че­ние на някои час­ти на бив­ша­та СФРЮ Бъл­га­рия е пос­лед­на­та ев­ро­пей­ска стра­на, коя­то го въ­веж­да. Та­ка че нап­ре­дъ­кът не е ни­то мно­го голям, ни­то мно­го нав­ре­ме­нен, но съ­щес­тву­ва­не­то на за­ко­на да­ва въз­мож­ност за час­тич­ни про­би­ви. В опи­т да го поп­ра­вим ние из­ра­бот­ва­ме пра­ви­ла и ще ги пред­ло­жим на ка­би­не­та. Спо­ред тях ад­ми­нис­тра­ции­те трябва за­дъл­жи­тел­но да реа­ги­рат на пре­по­ръ­ки­те на ом­буд­сма­на.

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: И все пак аб­сур­дно е пар­тия да из­лъч­ва ом­буд­сман и той да се из­би­ра с прос­то мно­зинс­тво.

Кра­си­мир Къ­нев: Раз­лич­ни­те сфе­ри на пра­ва­та на чо­ве­ка бяха раз­лич­но за­сег­на­ти и неед­нак­во по­дат­ли­ви на влия­ние­то на фак­то­ри ка­то СЕ, Ор­га­ни­за­ция­та за си­гур­ност и сът­руд­ни­чес­тво в Ев­ро­па (ОС­СЕ), ООН и ЕС. ОС­СЕ няма доб­ри ме­ха­низ­ми за на­ла­га­не на стан­дар­ти­те си, а след 1989 г. пра­ви­телс­тва­та драс­тич­но пре­неб­рег­ва­ха за­дъл­же­ния­та си да сът­руд­ни­чат с ор­га­ни­те на ООН, кои­то пък не мо­жа­ха да фор­му­ли­рат пре­по­ръ­ки, за да се ви­ди как на­ши­те влас­ти ще реа­ги­рат. За­то­ва ООН има­ше мал­ка роля в прог­ре­са при пра­ва­та на чо­ве­ка.

СЕ пов­лия на спаз­ва­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва по три пътя: чрез на­ло­же­ния ни мо­ни­то­ринг, в чии­то рам­ки бяха фор­му­ли­ра­ни мно­го пре­по­ръ­ки; чрез ме­ха­низ­ма на съ­да в Страс­бург, къ­де­то де­сет­ки бъл­га­ри спе­че­ли­ха де­ла­та си и то­ва има­ше се­рио­зен ефе­кт вър­ху про-м­яна­та на за­ко­но­да­телс­тво­то; и чрез Ев­ро­пей­ския ко­ми­тет за пре­дот­врат­ява­не на из­те­за­ния­та. Има и ор­га­ни, ка­то те­зи на Рам­ко­ва­та кон­вен­ция за за­щи­та на на­цио­нал­ни­те мал­цинс­тва (РКЗМ), но ефе­ктъ­т им е пред­стоящ - нап­ри­мер ме­ха­низ­мът на кон­вен­ция­та ед­ва се­га за­поч­ва да дей­ства тук.

ЕС за­поч­на да вли­яе през 1999 г. чрез пе­рио­дич­ни­те док­ла­ди на Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия (ЕК) и от­го­во­ри­те на тях. Без съм­не­ние той има­ше си­лен ефе­кт за­ра­ди прио­ри­те­та да вле­зем в ЕС. Бяха след­ва­ни всякак­ви пре­по­ръ­ки в сфе­ра­та на пра­ва­та на чо­ве­ка, но има­ше и ог­ра­ни­че­ния, свър­за­ни с по­ли­ти­ка­та на ЕК по при­съе­дин­ява­не­то: лип­са на ясни кри­те­рии, не­ко­хе­рен­тни пос­ла­ния в док­ла­ди­те, фо­ку­си­ра­ни вър­ху някои пра­ва и пре­неб­рег­ва­не на дру­ги. От­дав­на ЕС няма ясна по­ли­ти­ка по пра­ва­та на чо­ве­ка и то­ва е проб­лем и за но­ви­те, и за ста­ри­те член­ки.

В на­ша­та об­ласт има и пос­ти­же­ния в ре­зул­тат от диа­ло­га с меж­ду­на­род­ни­те ор­га­ни­за­ции. Аз оце­нявам за­ко­на за ом­буд­сма­на нис­ко. Ин­сти­ту­ция­та му още не е по­ка­за­ла, че има роля за по­доб­ре­ние на спаз­ва­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва. Ако ли пък се из­ро­ди в но­ва дър­жав­на бю­рок­ра­ция, от нея няма пол­за. За жа­лост из­глеж­да на­там се вър­ви. По-доб­ре оце­нява­м За­ко­на за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция. Той бе­ше нап­ра­вен под на­тис­ка на ЕС и е до­бър, но с пър­ви­те си ре­ше­ния Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция не по­ка­за ви­сок ка­па­ци­тет за раз­би­ра­не на съ­щи­на­та на ра­бо­та­та и же­ла­ние да се за­ни­ма­ва се­риоз­но със слу­чаи­те си. Някол­ко­то ре­фор­ми на НПК бяха из­цяло ре­зул­тат от диа­ло­га със СЕ и ЕС. Чрез про­ме­ни в За­ко­на за на­род­но­то здра­ве и в За­ко­на за бор­ба с про­ти­вооб­щес­тве­ни­те проя­ви на ма­ло­лет­ни­те и не­пъл­но­лет­ни­те, нап­ра­ве­ни под на­тис­ка на ЕС и ООН, БЕ­ШЕ ОГ­РА­НИ­ЧЕН ПРОИЗ­ВО­ЛЪТ, ОСО­БЕ­НО ПРИ НАС­ТАН­ЯВА­НЕ­ТО НА ПРИ­НУ­ДИ­ТЕЛ­НО ЛЕ­ЧЕ­НИЕ След 2000 г. на­мал­яха слу­чаи­те на по­ли­цей­ски из­те­за­ния и мал­тре­ти­ра­не и то­ва ста­на съ­що в ре­зул­тат на диа­ло­га с те­зи ор­га­ни­за­ции.

Но при ин­тег­ра­ция­та на мал­цинс­тва­та няма прог­рес въп­ре­ки ясни­те изи­сква­ни­я. То­ва е голям по­ли­ти­чес­ки проб­лем и няма ни­ка­къв ме­ха­ни­зъм той до­ри да поч­не да се ре­ша­ва.

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: В пос­лед­но вре­ме ра­ботя в Кър­джа­лий­ско и все пи­там: “Ако бъ­дат на­ру­ше­ни мал­цинс­тве­ни­те ви пра­ва, към ко­го ще се объ­рне­те?” Поч­ти навс­якъ­де ми от­го­варят: “Към ЕС, към НА­ТО и към БХК.”

Как­ва е рол­ята на док­ла­ди­те на ЕК за пра­во­за­щит­на­та прак­ти­ка през пос­лед­ни­те шест го­ди­ни?

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: Те ви­на­ги са ми би­ли ин­те­рес­ни - с бо­га­та­та си ин­фор­ма­ция кол­ко не раз­би­рат проб­ле­ми­те ни в Брюк­сел и как влас­ти­те са снабд­ява­ли ин­спек­то­ри­те им с нея­сни дан­ни. Те не са точ­ни до­ри и в кри­ти­ка­та си към свър­ше­но­то от ин­сти­ту­ции­те. Кра­си­мир Къ­нев: Мисля, че диа­ло­гът с ЕК - тех­ни­те док­ла­ди и от­го­во­ри­те на пра­ви­телс­тво­то - е не тол­ко­ва по съ­дър­жа­ние­то. Те има­т де­фек­ти, но в тях се пос­тавят и важ­ни пра­во­за­щит­ни въп­ро­си. Мно­го от оценки­те и пре­по­ръ­ки­те са точ­ни. Мисля, че ос­нов­ният проб­лем е в ста­ту­та им. Кри­те­рии­те са мно­го се­лек­тив­ни и в края на краи­ща­та нея­сни - още от­на­ча­ло бяха от­бел­яза­ни мно­го зна­чи­ми проблеми с поч­ти всич­ки чо­веш­ки пра­ва. Но за ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да нап­ри­мер няма да на­ме­ри­те ни­то ду­ма в ни­то еди­н док­лад. А за­що няма - до­се­га ни­то еди­н ев­ро­пей­ски чи­нов­ник не е ус­пял да от­го­во­ри.

Има и дру­ги не­пок­ри­ти те­ми. Ала гол­яма част от за­сег­на­ти­те са важ­ни. Но в края на все­ки док­лад ЕК каз­ва: “Въп­ре­ки те­зи проб­ле­ми Бъл­га­рия из­пълн­ява по­ли­ти­чес­ки­те кри­те­рии.” По­ли­ти­чес­ки­те кри­те­рии за членс­тво оба­че са прос­то две из­ре­че­ния в еди­н до­го­вор и те от ни­как­ва глед­на точ­ка не са кри­те­рии. Яс­но е, че та­зи оце­нка е ре­зул­тат от по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви, а не от някак­ви точ­ни кри­те­рии. Хем има пра­во­за­щит­ни проб­ле­ми, хем се каз­ва, че пок­ри­ва­ме по­ли­ти­чес­ки­те изис-ква­ни­я. Но пък има мно­го ико­но­ми­чес­ки кри­те­рии, с кои­то пра­ви­телс­тво­то трябва да се съоб­раз­ява. Лип­са­та на кри­ти­ка към по­ли­ти­чес­ки­те по­ка­за­те­ли де­мо­ти­ви­ра влас­тта да ра­бо­ти по пра­ва­та на чо­ве­ка. Но по­ли­ти­чес­ки­те кри­те­рии, про­тив­но на всякак­ва ло­ги­ка, из­ник­на­ха из­вед­нъж точ­но ко­га­то про­це­сът свър­ши. Ев­ро­де­пу­та­ти, чи­нов­ни­ци от ко­ми­сия­та и дру­ги каз­ват, че трябва да се мис­ли за от­ла­га­не на членс­тво­то на та­зи ос­но­ва. Но още от 1999 г. те твърдят, че сме на­ред с по­ли­ти­чес­ки­те кри­те­рии. То­ва за­да­ва пер­вер­зен ра­курс на при­съе­дин­ява­не­то. Въп­ре­ки та­зи ши­зоф­ре­нич­на по­зи­ция на ко­ми­сия­та мисля, че док­ла­ди­те под­тик­на­ха пра­ви­телс­тво­то да ра­бо­ти вър­ху по-бе­зо­пас­ни­те по­ли­ти­чес­ки кри­те­рии. Но то ни­ко­га не по­ка­за же­ла­ние да ра­бо­ти по ин­тег­ри­ра­не­то на мал­цинс­тва­та нап­ри­мер - ос­вен на хар­тия.

В “по-ме­ки­те” сфе­ри ка­то деин­сти­ту­цио­на­ли­за­ция­та на гри­жа­та за де­ца или по­добр­ява­не по­ло­же­ние­то на пси­хич­но­бол­ни­те има­ше нап­ре­дък, а и на­мал­яха по­ли­цей­ско­то мал­тре­ти­ра­не и из­те­за­ния­та.

Ма­рия Йор­да­но­ва: Док­ла­ди­те иг­рае­ха двой­на роля. Кри­ти­ки­те и пре­по­ръ­ки­те има­ха зна­че­ние, но чес­то по­ра­ди лип­са­та на ясни кри­те­рии по­ли­ти­ци­те не се чувст-ва­ха за­дъл­же­ни да пред­прие­мат пос­ле­до­ва­тел­ни дей­ствия. Все пак въз­дей­ствие­то от док­ла­ди­те е по-ско­ро по­ло­жи­тел­но, за­що­то мно­го пре­по­ръ­ки в дру­ги об­лас­ти непр­яко реф­лек­ти­ра­ха вър­ху по­добр­ява­не­то на об­щия фон в пра­во­за­щит­но­то по­ле: но­ви ин­сти­ту­ции, но­во за­ко­но­да­телс­тво, осо­бе­но ако се съ­ди са­мо по прие­ти­те до­ку­мен­ти. Но още няма оце­нка за дей­ствие­то им. За­ко­нът за дис­кри­ми­на­ция­та е прек­ра­сен, но няма оце­нка за ра­бо­та­та на не­го­ва­та ко­ми­сия. Има мно­го до­бър За­кон за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни и ко­ми­сия с ог­ро­мен щат, но кон­крет­на за­щи­та при на­ру­ша­ва­не на лич­ни да­нии ни­кой не да­ва. А тук в близ­ко бъ­де­ще мо­же да има чу­до­вищ­ни ма­ни­пу­ла­ции и злоу­пот­ре­би. Та­ка че нап­ре­дъ­кът на Бъл­га­рия чес­то е от­беля­зван са­мо с по­ред­на­та прие­та на хар­тия мярка.

Как­во ще спе­че­ли и как­во ще за­гу­би пра­во­за­щит­на­та си­туа­ция
у нас след при­съе­дин­ява­не­то? Как трябва да пол­зва­ме
но­ви­те ме­ха­низ­ми, но­ви­те на­чи­ни на ло­би­ра­не и т. н.?

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: Не ис­кам да вра­чу­вам. През пос­лед­ни­те го­ди­ни за­поч­нах­ме да ра­бо­тим по ев­ро­пей­ски науч­ни проек­ти за дис­кри­ми­на­ция­та, за ра­сизма, за рол­ята на проф­съю­зи­те. От­кри­ха се но­ви въз­мож­нос­ти, кое­то ме ка­ра в някак­ва сте­пен да съм оп­ти­мист. Влязох­ме в парт­ньорс­тво с 5-6 ста­ри де­мок­ра­ции, нат­ру­па­ли да­леч по-голям опи­т и с по-го­ле­ми струк­ту­ри­ра­ни уси­ли­я в те­зи об­лас­ти. За нас бе­ше без­край­но ин­те­рес­но да се сравн­ява­ме с тях, за­що­то в част от те­зи проек­ти ние бяхме еди­нстве­на­та бив­ша со­циа­лис­ти­чес­ка стра­на. Мо­жех­ме да се съиз­мер­ва­ме с Ан­глия, Бел­гия, Фран­ция, Ита­ли­я, Ис­па­ния, да ви­дим къ­де ни е място­то.

Оп­ти­мист съм, за­що­то в съв­мес­тни­те уси­ли­я не са­мо по­лу­ча­вах­ме опи­т и зна­ние за за­щи­та­та на мал­цинс­тве­ни­те пра­ва. Мисля, че ко­ле­ги­те ни съ­що по­нау­чи­ха не­що от нас, за­що­то ние все още има­ме не­що ро­ман­тич­но, сан­ти­мен­тал­но, С ПО-ПРОС­ТИ МЕ­ХА­НИЗ­МИ МО­ЖЕМ ДА ПРЕО­ДО­ЛЕЕМ ЕТ­НИ­ЧЕС­КА­ТА ВРАЖ­ДА Има как­во да им да­дем, за­що­то сме мул­тиет­нич­ни и мул­ти­ре­ли­гиоз­ни. Нап­ри­мер из­след­вах­ме рол­ята на проф­съю­зи­те. Не че тук проф­съю­зи­те има­т роля, но ко­ле­ги­те ни се изу­ми­ха, че в син­ди­ка­ти­те ни има це­ли тур­ски сек­ции. Тех­ният ог­ро­мен проб­лем е да прео­до­леят ра­сиз­ма на бе­ли­те към цвет­но­ко­жи­те еми­гран­ти вът­ре в тях. Се­га има­ме фор­мал­ни проф­съю­зи. То­ва прос­то няма да го бъ­де, ко­га­то из­ле­зем на ев­ро­пей­ския па­зар. Бед­ни сме и за­то­ва още не прииж­дат у нас ма­си от хо­ра. Но ка­то ста­нем по-прив­ле­ка­тел­ни, ще сме под­ло­же­ни на из­пи­та­ние­то на при­ли­ва на еми­гран­ти и ве­роя­тно те ще ту­ши­рат нап­ре­же­ния­та с мал­цинс­тва­та се­га. Но ще има но­ви рис­ко­ве и към тях трябва да се ада­пти­ра­ме. Пог­ле­дът на НПО към то­ва ви­на­ги е бил реа­лис­ти­чен, а то­зи на уп­равл­ява­щи­те - фор­ма­лен.

Ма­рия Йор­да­но­ва: Труд­но е да пред­ви­дим в де­тай­ли как­во ще ста­не. Ста­ри­те стра­ни - член­ки съ­що има­т пра­во­за­щит­ни проб­ле­ми, но чрез дей­ствия­та си по­каз­ват, че търсят ре­ше­ния. А ние ще вне­сем свои­те си проб­ле­ми. ЕС съ­що трябва да по­мис­ли за от­го­вор в рам­ки­те на об­щнос­тта. Ре­ша­ва­не­то на на­ши­те пра­во­за­щит­ни труд­нос­ти мно­го ще за­ви­си от то­ва как­ви ме­ха­низ­ми ще се пред­видят. Как­во би спе­че­ли­ла Бъл­га­рия от то­ва? Мо­же би ще се въз­пол­зва от се­га съ­щес­тву­ва­щи­те или от но­во­съз­да­ва­щи­те се. Има­м пред­вид Ев­ро­пей­ския цен­тър по мал­цинс­тва­та, ра­сиз­ма и ксе­но­фо­бия­та и иде­ята от 1 януа­ри 2007 г. да има но­ва аге­нци­я по пра­ва­та на чо­ве­ка, ръ­ко­во­де­на от член на ЕК. Кол­ко бър­зо и как ще се случ­ват те­зи не­ща, ми е труд­но да ка­жа, но мисля, че ре­ше­ние­то на те­зи проб­ле­ми след 2007 г. няма да бъ­де са­мо чис­то на­цио­нал­но, кое­то мо­же би е за доб­ро.

Кра­си­мир Къ­нев: А как­во би за­гу­би­ла Бъл­га­рия? Ве­роя­тно ще се за­гу­би ме­ха­низ­мът на вън­шния на­тиск и вол­ята за пром­яна при пра­ва­та на чо­ве­ка. Опи­тъ­т след 1989 г. по­каз­ва, че на­ши­те по­ли­ти­ци не раз­би­рат как­во зна­чи “пра­ва на чо­ве­ка”, не се ин­те­ре­су­ват от тях и нямат воля за пром­яна в та­зи об­ласт. Об­ра­зо­ва­ние­то, МЕ­ДИИ­ТЕ И ДРУ­ГИ­ТЕ ИН­СТИ­ТУ­ЦИИ НЯМАТ ЧУВС­ТВИ­ТЕЛ­НОСТ ПО ТЕ­ЗИ ТЕ­МИ

До­се­гаш­ният прог­рес се дъл­жи в гол­яма сте­пен на вън­шния на­тиск - пре­ди на­ча­ло­то на при­съе­дин­ява­не­то има­ше мо­ни­то­ринг на СЕ, а пос­ле - на ЕК. То­ва е неп­ре­къс­нат про­цес. В рам­ки­те на ЕС пак ще има няка­къв мо­ни­то­ринг, но той няма да бъ­де та­ка се­рио­зен и няма да произ­ве­де ефе­кти­те на пре­диш­ни­те два.

Но пред­по­ла­гам, че ще има не са­мо за­гу­би, но и пол­зи. Ще мо­жем да се об­ръ­ща­ме към Съ­да на Ев­ро­пей­ски­те об­щнос­ти в Люк­сем­бург, има ев­ро­пей­ски ом­буд­сман, ве­роя­тно Ев­ро­пей­ският пар­ла­мент ще бъ­де по-чувс­тви­те­лен към бъл­гар­ски­те пра­во­за­щит­ни те­ми и по­ли­ти­ки, въз­мож­но е ин­те­ре­сът към Бъл­га­рия да на­рас­не. Ще има но­ви оп­ции за сът­руд­ни­чес­тво в неп­ра­ви­телс­тве­на­та сфе­ра, ще се уве­ли­чи и ка­па­ци­те­тът на пра­во­за­щит­ни­те НПО в зас­тъп­ни­чес­тво­то и из­след­ва­ния­та. Ще се уве­ли­чи фи­нан­си­ра­не­то им и мощ­та за влия­ние на мес­тно и на ев­ро­пей­ско ни­во. Към та­зи но­ва си­туа­ция с но­ви­те є оп­ции трябва да се прис­по­со-б­ява­ме.

Кое ще на­те­жи - пе­чал­ба­та или за­гу­ба­та? Труд­но е да се ка­же, за­що­то то­ва за­ви­си най-ве­че от вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри. Дру­ги­те но­ви стра­ни по­каз­ват, че ефе­ктъ­т от при­съе­дин­ява­не­то е сил­но за­ви­сим от вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ко­то раз­ви­тие. При­мер е Пол­ша - там пра­во­за­щит­на­та си­туа­ция се вло­ши след вли­за­не­то в ЕС, за­що­то но­во­то кон­сер­ва­тив­но пра­ви­телс­тво има рег­ре­сив­ни по­зи­ции по пра­ва­та на чо­ве­ка.

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: Ко­га­то се при­съе­ди­ним, ще дей­стват об­що­ва­лид­ни мо­рал­ни пра­ви­ла. Нап­ри­мер Хай­дер бе­ше спрян там, къ­де­то трябва­ше да бъ­де спрян. Сре­щу Льо Пен във Фран­ция из­ле­зе ми­лио­нен ми­тинг, во­ден от са­мия Ми­те­ран. Въп­ро­сът е вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки, но мо­ра­лът е об­щоев­ро­пей­ски. Виж­да­ме кол­ко лес­но е у нас - до­ри и в пар­ла­мен­та - да се го­во­ри по­ли­ти­чес­ки не­ко­рек­тно. В Ев­ро­па има за­дъл­жи­тел­ни пра­ви­ла за ко­рек­тност и те трябва да се спаз­ват.

Кра­си­мир Къ­нев: Аз съм скеп­ти­чен да­ли при­съе­дин­ява­не­то ще на­ма­ли то­ва го­во­ре­не.

Ма­рия Йор­да­но­ва: И аз съм скеп­тич­на, за съ­жа­ле­ние.

Ан­то­ни­на Желя­зко­ва: А аз до­ри оча­ква­м пре­ди вли­за­не­то в ЕС някак­ва ис­те­рич­на об­ста­нов­ка.

Кра­си­мир Къ­нев: Нап­ри­мер за моя гол­яма из­не­на­да част от де­пу­та­ти­те от ОДС зас­та­на­ха зад ис­ка­не­то на “Ата­ка” да се заб­ранят но­ви­ни­те на тур­ски ези­к.