Клуб Обектив: Нарушаването на човешките права засяга международната общност

Какво са правата на човека - набор от кухи фрази, употребявани от политиците, защото такъв е сега общоприетият език, заменил терминологията на "Устрема към светлото комунистическо бъдеще" или реални международни задължения, които трябва да се изпълняват? Задължения, разбира се, ще отговорят политиците. Но има разлика между договори и договори и между задължения и задължения. Неизпълнението на икономически, финансови или военни договори веднага и много болезнено се наказва от страните-партньори. В най-мекия случай те също престават да изпълняват своите си отговорности и от това настъпват лоши последици - няма заеми, спира търговския обмен, повишават се цените, секва газът и т.н.

С правата на човека нещата не са такива. Не можеш с нарушения на правата на човека на своите граждани да накажеш нарушенията на страната партньор - това е очевидна безсмислица и няма как пряко да я санкционираш, ако не спазва правата на гражданите си. Тук не става дума за масови и ужасни нарушения като предизвикан глад или избиване на цели групи невъоръжени граждани. Тогава е възможна т.н. "хуманитарна интервенция" и в последните години това стана на няколко пъти - например в Сомалия. Но основните договори - като Пакта за политическите и гражданските права или този за социалните и културните права, за правата на децата и т.н. имат контролен механизъм във вид на особени комитети, в които страните представят периодични доклади за напредъка в спазването на съответните права. Ако държавата приема задълженията си по тези договори сериозно, изпраща навреме и качествени доклади в тези комитети. Разбира се, това не е единственият елемент от едно сериозно отношение, но съвсем не е и най-маловажният.

Както писахме в майския брой на "Обектив" България стои много зле по изпълнението на това си задължение - тя е в група страни като Афганистан, Того, Централно африканската република, Чад, Гамбия и т.н. - все млади държави, без административни традиции и капацитет и с традиционна култура, която все още е на дистанция от модерното схващане за човешки права.

Какви са причините за това незавидно положение? Липса на уважение към правата на човека или желана, но непосилна за техническия капацитет на страната задача? Политическо пренебрежение или просто недоразумение? Какво да се направи, за да избягаме от тази си срамна позиция? Върху тези теми дискутираха в клуб "Обектив" на 14 юли г-н Ахмед Юсеин, зам. председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание, г-н Андрей Техов, директор на Дирекция "Права на човека и международни хуманитарни организации в МВнР и г-н Светослав Терзиев, известен журналист-международник от в. "Сега".

Има ли напредък в сътрудничеството на България с международните организации и институции по проблемите на правата на човека

Ахмед Юсеин: Крачката, направена след 1989 г., е огромна. В парламента има комисии, занимаващи се с правата на хората - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Бяха въведени два нови органа - Омбудсман и Комисия за защита от дискриминация, които работят в съответствие с европейското законодателство по проблемите на религиозните и етническите права на гражданите. Бяха приети Закон за вероизповеданията (някои неща в него са спорни) и Закон за радиото и телевизията. През 1999 г. ратифицирахме Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗМ) - прекрасен документ, който дава пълни права на малцинствата ни.

Комисията по правата на човека се тревожи от насилието на улицата и неразкритите убийства. Шефове на престъпни групи се избиват помежду си по улиците на столицата. Като член на Комисията и като представител на едно от най-големите малцинства, ме тревожи омразата, която се политизира. Във всяка страна има групи хора, които са силно националистически настроени, но не са хубави лозунгите, с които една формация, влязла в парламента, характеризира малцинствата. Тя има негативно отношение дори и към хората с недостатъци по здравословни причини. Затова започнахме да проучваме как в страните, където има подобни партии, се справят с тях.

Има инцидент с джамията в София във връзка със звука на молитвите. Въпросът е много лесно решим, тъй като има министерство, което измерва шума (на уличното движение, на нашите говорители, на камбаните) и може да се види кой прави повече шум и безспокои гражданите. В Германия има около 200 джамии, но на никой това не му прави впечатление.

Проблемът с ромите трябва да бъде решен с ресурси и действия от страна на всички правителства. Необходимо е силно желание от самото малцинство да се интегрира в обществото. Дано програмите на сегашното, а и на предишните правителства да доведат до успех.

Андрей Техов*: Ние може би не сме най-добрата институция, оценяваща спазването на правата на човека. Това по-скоро е задача на гражданското общество. Нашата задача е да защитаваме позицията на държавата в международните организации.

На първо място, напълно и с чиста професионална съвест считам, че в годините от 1989 г. насам имаме изключителен прогрес в областта на спазването и защитата на правата на човека. Създадена бе адекватна законова рамка, която постоянно се развива. Първата важна стъпка беше приемането на Конституцията - съгласно чл. 5, ал. 4 от нея международните ни задължения по правата на човека са част от вътрешното законодателство. Създадоха се механизми за допълнителни гаранции за защита на правата на човека. Това са Комисията по правата на човека в Народното събрание, Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана, които провеждат активни действия.

Ситуацията с правата на човека през последните няколко години

Андрей Техов: Аз не съм политик. Отговарям за защитата на нашите позиции в рамките на международните организации. Не мога да давам цялостни конкретни оценки. Съгласен съм с част от казаното от г-н Ахмед Юсеин, без да навлизам в политически коментар по темата. През последните години досега гаранциите (конституционни и законодателни) се надграждаха и ние имаме такива за защита на правата на човека. Но в някои области има трудности. Например, периодически възникват проблеми с ромската общност. Според нас това е по-скоро социално-икономически, отколкото етнически въпрос. Държавата, обществото и ромската общност би трябвало да положат необходимите усилия и да вложат ресурси за решаването на проблемите в това отношение. Това е двустранен процес. Трябва да има и желание от страна на тази общност да се интегрира в гражданското общество. Понякога има обективни и субективни неудачи, но това е въпрос на развитие. Важно е как ще се използват институционните гаранции.

Светослав Терзиев: В България правата на човека се признават от 1989 г. насам в истинския смисъл на думата, но дали се защитават? Никой не спори по същността на правата на човека, по международноправните документи, които сме подписали. Спорът е по защитата на тези права. И тук е въпросът - ние направихме ли крачка напред от 1989 г. и колко голяма е тя? Или нещо сме сбъркали, дори сме се върнали назад?! Ако човек чувства, че правата му са защитени, защо ще превръща собствения си дом в затвор зад решетки?! С тях той се защитава, защото чувства, че властта не защитава спокойствието му, сигурността, безопасността, които би трябвало да съществуват в общество, признаващо правата на човека. Проблемът ни е тези права да стигнат реално до самия човек, да почувства той, че признаването им е гарантирано така, че да бъде спокоен като хората другаде. Българинът вече пътува, но се чувства по-сигурен в чужди столици, отколкото в София. Това е проблем на всички правителства, леви или десни, защото спорът не е политически. Когато обаче възрастните хора сравняват периодите, си казват: "Ние живеехме по-безопасно тогава, когато не се признаваха правата на човека". Това е фундаментално противоречие. Затова разговаряме сега - защото стигаме до извода, че работата в областта на правата на човека не е свършила. Тя е започнала, но не е извършена.

А как си сътрудничим с ЕС и Съвета на Европа (СЕ) в това отношение? Как защитаваме правата на човека и името на България? Критиките, които ни отправят, са все в този аспект: "Да, вие сте приели закони, на хартия сте свършили каквото трябва, но започнете да ги прилагате". ЕС иска най-сетне България да почне да прилага законите си, които ще гарантират, че се защитават хората, стабилността и етническото спокойствие. В последно време пренебрегнахме СЕ, а той е най-голямата правозащитна организация. От 2001 г., при правителството на Костов, България вече не е наблюдавана от СЕ. Оттогава се изредиха две правителства, а сигналите, които идват от Страсбург, са: "Вие нищо не правите, за да приключим окончателно наблюдението". То продължава да се влачи, защото ние загубихме интерес, а може би и контакта с тази организация. Така стигаме до констатирането на общи проблеми, а надявам се и до общи изводи. Въпросът е дали ще се стигне до общи действия.

Обектив: Процесът на сътрудничество е замислен като диалог, в който международната общност преценява критично състоянието на поетите ангажименти и прави забележки. Последният такъв документ е Докладът по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ). Там има остра критика, която трябва да бъде взета под внимание от властите.

Как нашата страна изпълнява ангажиментите си в това сътрудничество

Андрей Техов: От много години следя контактите ни със Съвета на Европа. Не мога да говоря за Народното събрание, но от страна на правителството нямам такива впечатления. Напротив, считам, че имаме изключително плодотворно и активно участие в дейността на Парламентарната асамблея на СЕ (ПАСЕ). Подчертавам това като представител на МВнР с ръководни функции. Винаги сме изтъквали, че СЕ има важно значение като организация, създаваща общоевропейски стандарти в областта на правата на човека, че той осъществява много важни дейности и в други области. България продължава да участва активно и постоянно във всички междуправителствени дейности на тази организация, а МВнР е координаторът.

Консултативният комитет по РКЗМ е помощен орган. Той не изразява официалното мнение на СЕ. То е на Комитета на министрите на външните работи. Правителството даде бележките и обясненията си по доклада на Консултативния комитет. На 5 април Комитетът на министрите ги прие и одобри Резолюция за изпълнението от България на принципите на РКЗНМ. Това е меродавното становище.

Обектив: Консултативният комитет е експертен орган по малцинствата, а Комитетът на министрите е политически и затова резолюциите му са по-меки, балансирани и дипломатични. Но се публикува и едното, и другото. Всеки може да види разликите.

Светослав Терзиев: В България правителствената позиция никога не е била за подценяване. В началото на м. май тук дойде зам. - председателката на Комисията по наблюденията към ПАСЕ г-жа Северинсън, за да види защо толкова години не приключва последващият диалог след наблюдението в България. Срещна се с официални лица и когато се върна, заяви: "Вие сте се втренчили в ЕС и забравяте задълженията си към СЕ". Ние може да не следваме политика на пренебрегване, но когато има такова впечатление, значи нещо не е както трябва. Може би не е достатъчен ангажиментът в сравнение с това, което България прави за ЕС. Да, там е приоритетът, но защо да забравяме единствената важна организация, която създава норми в областта на правата на човека.

Андрей Техов: Г-жа Северинсън беше приета в МВнР, зададе въпросите си и получи изчерпателни отговори. Аз присъствах на срещата. Г-жа Северинсен изрази удовлетворение.

Ахмед Юсеин: Мъчейки се да променим законодателството и съблюдавайки това на ЕС може би пренебрегнахме задълженията си към СЕ. Има и други пренебрегнати. Наскоро в Комисията по правата на човека получих писмо от БХК за ангажиментите ни към ООН. Става дума за многобройните доклади, които страната дължи по международни правозащитни договори. Проведохме сериозен разговор за това, г-н Техов беше там. Това, че дължим доклади, не значи, че МВнР не си гледа работата. Но има някои законови неща, които може би трябва да бъдат променени. Има доклади, с които сме закъснели с 10 години. В МВнР има изградени позиции за подготовката им и за използването на научния ни капацитет за това. Не бива сменящите се по политически признак екипи да пращат доклади в ООН, просто за да има такива. Така въпросът ще се политизира. Затова трябва да се проведе граждански дебат с експертите към МВнР, правещи тези доклади, за да не ставаме смешни, защото от писмото на БХК излиза, че сме след Того и Сиера Леоне.

Обектив: Като обществена организация ние считаме за дълг да осведомим хората за официалните констатации на Върховния комисар на ООН по правата на човека.

Андрей Техов: В повечето случаи това е специализирана материя, която не се подготвя вътре в МВнР. То има задължението да нагоди текста към умножаващите се изисквания на контролните органи. Всеки договор си има свой контролен механизъм.

За разлика от много други държави, с които ни сравнявате в писмото ви, България е страна по всичките шест основни договора за правата на човека. Развити страни имат по-малко подписани договори. За законодателната и изпълнителните власти спазването на субстанциалните задължения, произтичащи от тези пактове, е изключително важно. Докладите трябва да отговарят на изисквания на комитетите, но не винаги получаваме текст, отговарящ на тях. Това е основен наш проблем. Представянето на доклади, без да са съобразени с материята, не довеждат до добро. Те отразяват състоянието в дадена област, но ние не можем да направим експертиза в много от тях, например в трудовите правоотношения. Специалистите по това не са при нас. Методологията за писането на тези текстове е да се предоставя материал, а ние помагаме при събирането на информацията. Но не винаги данните от компетентните органи е навременна, пълна или съобразно изискванията. Получаваме формални отговори, които не можем да ползваме. Ще направим всичко, за да преодолеем закъснението. Но пък и приведените дати не са точни. Например Докладът по Пакта за икономически и социални права е предаден през ноември 1999 г., а пише, че дължим доклад към 30 юни. Сега службата на Върховния комисар взема мерки да преодолее тяхното забавяне, и ние ще направим необходимото. Но не може веднага.

Светослав Терзиев: Мисля, че е необходима политическа воля, защото на равнище на МВнР не може да се реши това. Партиите се сменят, но тя трябва да остане, защото няма политически цвят. Това значи да се приеме, че нарушаването на човешките права не е национален въпрос, а засяга международната общност. Затова не можем да правим изключения. Когато има ясно съзнание и воля, трябва да се търси хармония между всички управляващи институции. Вие казвате: "Ние ще направим това, което можем, но не всичко зависи от нас". Правите тази уговорка, защото знаете, че няма гаранция, която да ви помогне да оформите тези доклади.

Делата в ЕСПЧ стават все повече. Защо е толкова трудно за нас да постигаме споразумения преди произнасянето на съда? Много често се оказва, че държавата признава вината си и че е склонна да постигне споразумение, но не става така. Има примери, когато държавата е била склонна на споразумение, но няма механизъм, гарантиращ, че то ще се приложи. Няма чиновник, който да поеме ангажимент от името на държавата. Може би това трябва да е агентът, който води делата, но той няма ранг заместник-министър, за да може да говори от името на държавата. Но никой няма да приеме ангажимент от този вид, защото гаранцията за изпълнението ще е много несигурна.

Обектив: Г-н Техов на заседанието на Комисията по правата на човека настойчиво убеждаваше депутатите, че възможностите на МВнР са ограничени. Докладите са изявленията на държавата по проблемите и се вземат под внимание. Те не са силен механизъм за защита, но значението на заключенията по тях ще нараства.

Може би е време Комисията по правата на човека да регулира този въпрос с предложение за закон или решение как да се правят тези доклади.

Ахмед Юсеин: Не само експертите към МВнР или наетите от преди години капацитети, но и системата има вина. Всяко ново мнозинство прави чистка в министерството. Това е най-голямото зло. Допуснахме много можещи хора да напуснат България. На старите кадри трябва нова подготовка, за да бъдат използвани от МВнР във връзка с новите изисквания.

По делата в ЕСПЧ ние мислим, че те ще намалеят, когато си оправим нещата в нашия двор, т.е. в съдебната система.

Законодателно трябва да бъде уреден въпросът кой да плаща наложените присъди. Защо всички български граждани да плащат присъда на ЕСПЧ, когато някакъв чиновник е виновен за нарушаването на правата на този гражданин. Като пострадал от възродителния процес и като депутат виждам, че плащаме добавки върху пенсиите на репресирани. От хуманна гледна точка това е добре, защото тези хора са страдали, но нима всички български данъкоплатци са виновни за репресиите?!

Обектив: Г-н Юсеин, интересно е хрумването Ви (и други са казвали подобни неща) да има персонална финансова отговорност по присъдите на ЕСПЧ, защото сега ответник е държавата, а не даден чиновник. Би могло Комисията по правата на човека да предложи такъв механизъм, за да избягаме в бъдеще от големия конфуз при взаимоотношенията си с международните институции.

Андрей Техов: Контролът на органите по правата на човека, не се свежда само до докладите. Той е постоянен. Да се говори, че България изпада извън контрола, е несериозно. Има специални процедури по наблюдението, възприети от СЕ. Той ще направи преглед на мандатите и ще реши какво да прави с тях. Ние сме дали становище да бъдат запазени и развити. Комитетите, които са контролни органи по съответните договори по правата на човека получават жалби и чрез тях също се съди за изпълнението на задълженията. Но те се броят на пръстите на едната ръка. Това не означава, че няма знание за този механизъм, а че не са достатъчни основанията за търсене на защита така. ЕСПЧ си е отделно.

Няма да се спирам на причините, довели до увеличение на на жалбите. Те нарастват навсякъде в геометрична прогресия, но над от 90% се признават веднага за неоснователни. Срещу нас през 2005 г. има само 23 решения и нека не драматизираме събитията.

Съгласен съм, че не използваме ресурса на извънсъдебните споразумения. За това разговор трябва да се води с участието на службата на процесуалното представителство на България пред ЕСПЧ в Министерството на правосъдието. Не е въпрос на нежелание от страна на държавата или на липса на механизъм за сключване на споразумения. Отново опираме до волята.

МВнР функционира съобразно устройствения си правилник. Подготовката на докладите не зависи изцяло от нас. Ние правим своята част, но не можем да направим всичко. В Комисията по правата на човека решихме да продължим обсъждането за създаване на целесъобразни допълнителни механизми, за да бъде подготовката на докладите по-регулярна. Не бива да се забравя също, че непрестанно пристигат въпросници и искания за информация, които са много обемисти. През последните години сме подготвили 9 материала с характер и обем на доклади по процедури в областта на правата на човека на ООН и 15 материала по линия на ОССЕ.

*Позицията на А.Техов не ангажира официалната позиция на МВнР