Клуб Обектив: Може ли да има демографска политика

Преди четири десетилетия шумно беше отбелязано раждането на осеммилионния българин. Управляващите планираха кога нацията ще стане девет милиона с радостта на скотовъдец, чиито животни се плодят ударно. Това обаче така и не се случи. Оттогава насам раждаемостта в България, както впрочем в почти всички европейски страни, спада. От 1990 г. естествен прираст няма. В резултат на усилената емиграция след демократичните промени у нас, когато пътуването в чужбина престана да се контролира от властите, вече повече от десетилетие българските граждани намаляват. Според някои апокалиптични прогнози на социолози и демографи нацията ни след няколко десетилетия ще се стопи наполовина, а в перспектива ще изчезне напълно.

Още от 1968 г. българските правителства се опитват да влияят на тези процеси. Тогава беше подписан Указът за насърчаване на раждаемост-та, с който бяха въведени детските надбавки - мярка, приложена за първи път от френския президент генерал Дьо Гол. При невъзможността за легална емиграция повишаването на раждаемостта изглеждаше единственият път за решаване на проблема. Спрени бяха от продажба контрацептивните средства, комисии решаваха да се разреши ли на бременната аборт, или не. Но и този подход, според който на населението се гледаше като на глави добитък, не спря тенденцията.

В началото на март правителството представи проекта на своята нова демографска стратегия. Работата над нея е започнала още когато Симеон Сакскобургготски беше премиер и още не е завършена. Стратегията има за цел да забави намаляването на населението до 2020 г., като залага на повишаване на раждаемостта и на очакваната имиграция. През последните години, особено след като страната ни подписа договора за присъединяване към НАТО и получи дата за влизане в Европейския съюз, желаещите да станат български граждани се увеличиха неколкократно. Причината не е толкова в просперитета на нашата икономика, колкото във възможността България да се използва като път към емиграция в страните от ЕС.

Много страни издигат бариери пред имиграцията, като се стремят по различни системи да си подберат най-квалифицираните и перспективни хора сред кандидатите. Дали България ще успее да направи това още не е ясно. Имиграцията може да стане катализатор на ксенофобските настроения, които изразяват дори парламентарно представени партии като “Атака”.

Доколко реалистична е стратегията на правителството, как ще се осъществи и дали изобщо политиците могат да влияят на раждаемостта и демографските процеси? На дискусия по тези въпроси поканихме доц. Никола Чолаков, преподавател в УНСС, и ст. н. с. д-р Михаил Иванов, съветник на бившия президент Желев по етническите въпроси и председател на работната група, започнала работата над стратегията по времето на предишния кабинет.

На срещата беше поканен също представител на Министерството на труда и социалната политика. От пресцентъра обещаха, че ако не успее да участва в дискусията, той ще отговори писмено на въпросите. За съжаление, отговори не получихме.

Демографски стратегии се пишат още от шейсетте години
на миналия век, когато за тях отговаряше Пенчо Кубадински.
Кое е новото в новата демографска стратегия
на правителството?

Михаил Иванов: Включих се в тази дискусия с известно раздвоение, тъй като до средата на миналата година бях председател на работната група, назначена от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски за създаването на проект на Национална стратегия за демографско развитие. Междувременно аз напуснах администрацията на Министерския съвет и работата продължи благодарение на активност-та на проф. Атанас Атанасов, под чието ръководство се завърши и публикува в края на 2005 г. проект за Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 - 2020 г.). Това е и текстът, който беше представен на президента и послужи за основа в работата на новосформирания към него Консултативен съвет по демографските въпроси.

НОВОТО В НАШИЯ ПОДХОД Е ДА СЕ ПРЕМЕСТИ ТЕЖЕСТТА

От възпроизводството на населението към осигуряването на високо качество на “човешкия капитал”. Това е едно относително ново понятие, което включва хората с тяхното здравословно състояние, способности и умение. Ние наблягаме не толкова върху това с колко се увеличава или намалява населението, което само по себе си безспорно има значение, а върху това колко е здраво това население, каква е неговата образователна и професионална структура. Ново е и ударението, което поставяме върху необходимостта от балансирано развитие на населението, т.е. от такива пропорции по възраст, образование, здравен статус и пол, които да водят до устойчиво повишаване на качеството на живота на хората.

Досега в провежданите демографски политики на България се преследваше стратегическа цел за постигане на даден брой население и оттук се извеждаха необходимите условия в социално-икономическата среда, които трябва да бъдат осигурени за постигането на целта. Ние, обратно, предлагаме да се дефинират цели във връзка с формирането на определена социално-икономическа среда, в резултат на което след време да се очакват желани изменения в броя и състава на населението.

Трябва да бъдем реалисти в прогнозите. За цяла Европа е характерен отрицателен естествен прираст. Държавите с най-добри показатели като Франция и Ирландия имат тотален коефициент за плодовитост 1,7- 1,8, което не води до възпроизводство - то се постига при коефициент 2,1.

Какво е състоянието у нас? Интегралният показател, с който може да се оцени резкият дисбаланс в здравеопазването, е равнището на смъртността. В сравнение с другите европейски страни ние имаме екстремно високи равнища на смъртност - висока обща смъртност, висока майчина смъртност, преждевременна смъртност при мъжете, висока детска смъртност, като стойностите на детската смъртност при ромите и турците са типични за най-изостаналите страни от третия свят. Извод: кризисното състояние по отношение на този демографски показател е следствие от кризата в нашата здравна система. Нашето здравеопазване трябва радикално да се подобри - като организация, като заделяни средства и като ефективност при тяхното изразходване. Според приетата от правителството в началото на 2001 г. Национална здравна стратегия частта от брутния вътрешен продукт, който трябваше да се задели през 2005 г., е 5,8 %. Бяха заделени 4,3 %. Ето за това става дума.

По аналогичен начин много силни са дисбалансите в образователната структура на нашето общество. В нашия анализ са приведени необходимите данни, от които се вижда, че ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ОКОЛО 15 ГОДИНИ БЪРЗО СЕ УВЕЛИЧАВА ГРУПАТА НА НЕГРАМОТНИТЕ

И функционално неграмотните млади хора - предимно от бедното градско и особено селско население и най-вече от двете големи малцинствени общности - ромите и турците. Според публикувания в нашия сборник анализ за България на експерта към Фонда за населението на ООН сергей шербов, ако съществуващите тенденции се запазят, то при общ спад на населението броят на работещите в трудоспособна възраст с висше образование ще се запази, като в същото време броят на необразованите ще се удвои. Неговата препоръка е недвусмислена - за българското правителство е постижима и значима целта да инвестира в образованието.

Продължаващата криза в образованието има за следствие криза в състоянието на човешкия капитал. При това ние и тук заделяме в сравнение със страните-членки на ЕС значително по-малка част от брутния вътрешен продукт за образование - около 4,1-4,2 %.

Всеки сам може да продължи тези разсъждения например относно териториалните дисбаланси - неразвити и богати региони, град и село и т. н. Както и дисбалансите, свързани с незащитеността на семействата и особено на младите семейства. Напоследък беше предложено да се приеме Закон за закрила на семейството - мисля, че това е добра идея. От много по-ефективна закрила се нуждаят майките през целия период на бременността, след раждането и при отглеждането на децата - особено тези, които имат професионални амбиции.

По-нататък проектът беше поет от администраторите и със съжаление трябва да кажа - в значителна степен развален. Текстовете бяха пренаредени, бяха прибавени нови, други извадени, при което пострада логиката в него, загуби се системният му характер. Но това е по-малката беда. По-страшното е, че в проекта на стратегия е добавен нов раздел “Задачи по основните направления”, като въпросните задачи изцяло имат общопожелателен характер.

Този подход добива своя завършен вид в приложения проект за план, където, както това е честа практика на напоследък, са наблъскани дейности от други програми и планове, които и без това е предвидено да се правят, и то, което също е типична практика, без реална финансова обезпеченост. При това не е налице координация между различните области на евентуално въздействие.

У нас има синдром за правене на планове, така че да не се получи нищо. Всички неща, заложени в стратегията като цел и направления за въздействие, са тотално обезличени от сегашното състояние на този план.

Разбира се, документите са все още в процес на обсъждане. Министър Масларова представи проекта за демографска стратегия на журналистите в резюме. В същото време на проведеното през януари заседание на Консултативния съвет при президента се постави въпросът (особено остро от синдикатите), да има широко обсъждане на проекта за стратегия и на плана към нея преди тяхното окончателно приемане от правителството. Такава дискусия по документите реално не се води. Ето защо разговорът на страниците на сп. "Обектив" запълва една празнина и е много полезен.

Доц. Никола Чолаков: В този документ има и нови, и стари позабравени неща. Моите колеги са се захванали с трудна задача. В екипа има научни работници, но и чиновници администратори. Опитът ми показва, че тези две съсловия трудно работят заедно. Научният работник трудно може да влезе в релсите и каноните на чиновника бюрократ. И обратно, за чиновника е трудно да схване често пъти мислите на изследователя. За него реалният живот е между четири стени.

Този неудачен подход на експертно-административното начало никъде по света не е дал добър резултат. Виждам тук, че мои колеги професори, научни работници и преподаватели се опитват да правят политика, а резултатът е обикновено политиците да се изживяват като експерти. Така става каша и обикновено накрая нищо не излиза.

За мен този продукт ще има проблеми в своето развитие нататък, защото още в началото стои на много крехка позиция. Би трябвало БАН и университетите да дадат мнението си и да кажат “Това ще бъде демографската ситуация в продължение на 50 или 100 години”, а политиците трябва да формулират съответните политики и да търсят пари за реализацията им.

Друг голям капан е, че на много места пише “демографско развитие”, а всъщност се говори за образование, здравеопазване, култура, заетост, безработица, доходи и т.н. С такова разширено тълкувание на демографията само се пречи.

Кои са новите неща? Тук се обръща голямо внимание върху целия процес от сключването на брака, забременяването, раждането, отглеждането на децата и т. н. Това не е демография. Въпреки това смятам, че то е положително и че в тази насока трябва да се обединят усилията на колегите демографи, статистици, социолози, културолози и т. н., защото проблемът е комплексен.

Семейните функции сега са много по-различни от тези, които са били преди 50-100 години. Тогава цялата функция на семейството е била свързана с отглеждане и осигуряване препитанието на децата.

Днешното семейство е много по-сложно. Отглеждането на децата е сравнително малка част от неговите функции. Вече двамата съпрузи имат професии, гонят кариера, търсят престижна работа, контакти в обществото. Те трудно се затварят в рамките на семейството. Сега предназначението на децата е по-друго. Затова във всички развити страни виждаме спад в раждаемостта.

Може за тоталния коефициент за плодовитост да се очаква стойност 1,4 към 2020-2025 г. Това не е залитане. Според демографските данни, които ООН публикува, се предвижда за България през 2050 г. неговата величина да стане 1,5, което е реалистично. Но смятам, че ТОЗИ ПОКАЗАТЕЛ ТРУДНО ЩЕ РАСТЕ В БЪДЕЩЕ

И ако това стане, няма да бъде скоро, съдейки по това, което се случва в останалия свят. Сега висока раждаемост с интегрален коефициент за плодовитост 7 има само в някои държави на Африка, но и там раждаемостта спада. Подобни показатели извън Африка има само в Афганистан, Източен Тимор и Йемен, а в Америка - може би само в Хаити.

В Европа през последните 50 години раждаемостта също спада. Така е в САЩ и Канада. Преди в Америка са имали дори по 12 деца, но днешното американско семейство е с 1-2 деца. Същото е и в Европа - никъде не се постига коефициент на плодовитост 2,1, осигуряващ пълно заместване на поколенията. Най-висок е в Ирландия - 2,0. Във Франция е около 1,7 - 1,8. Европейски шампион по спад в раждаемостта за последните 20-30 години е Северна Италия, а не България.

В стратегията има известен уклон към опити да се внуши, че е възможно някакво повишаване на раждаемостта, но това не е толкова фрапантно. Затова бих го отминал с лека ръка, стига да не събужда някакви очаквания в политическите среди, че е възможно. Ако някак си се подсказва на управляващите, че може да има политика за повишаване на раждаемостта, това ще бъде връщане назад, към времената на Пенчо Кубадински и Пеко Таков. Аз съм на мнение, че подобно понятие е безсъдържателно, ако не и вредно. Изобщо не може да се говори за управляемост на раждаемостта, а насърчаването є е безсмислено.

Смятате, че тези процеси не могат да бъдат
насърчавани или управлявани? Ако политиците не могат
да влияят на демографските процеси, значи не може да
съществува демографска политика.

Доц. Никола Чолаков: Терминът “демографска политика” е нещо спорно. Когато отворим стратегията, виждаме социална политика, политика в областта на здравеопазването, на образованието. Това, което ми харесва в разработката, е, че в по-голямата си част не е от демографско естество. В нея биха могли да се включат и други неща за раждаемостта, но не и от демографска гледна точка, не и като демографска политика.

Според мен трябва да се поддържа регистър на бременните жени и да се упражнява медицинско наблюдение на бременността. Записано е, че осигурените съпрузи и родители ще се ползват с някакви помощи от страна на държавата, което означава пренасочване, отделяне на демографската, всъщност социалната политика от неосигурените лица. А там попадат предимно хора от малцинствата и бедните. Какво ще се прави с тях? Така ще възникне нов социален проблем.

Смятам, че няма нужда от финансови помощи (еднократни и надбавки) за отглеждането на деца. Ако има такава потребност, тя трябва да възникне в началото на бременността или поне в последните 4-5 месеца. И тези средства да се пренасочат главно към здравеопазването на бременните жени и майките и образованието на подрастващите, а не безконтролно раздаване на пари.

Михаил Иванов: Подходът на БАН е, че целият комплекс от въпроси, свързан с развитието на населението, би трябвало да насочи държавата към провеждане на ефективни действия за преодоляване на кризата в здравеопазването и образованието, в социалната и регионалната политика.

В обществото има страх от етнически дисбаланс,
от обезбългаряването на България, както го наричат
националистите. Как стратегията ще реши този проблем?

Михаил Иванов: Не сме мислили за баланс на етническа основа. Това би противоречало на нашите разбирания за етническо равенство.

Истина е, че в нашето общество през последните години се роди много неграмотност, особено сред големите малцинствени групи. Проблемът не е, че те са етнически турци или роми, а че са неграмотни. Големи групи от хора, живеят в гета и бедни селски райони, където здравеопазването и образователното дело са на равнището на една неразвита държава. В тези гета и бедни селски райони живеят и българи. За тях положението е същото.

За съжаление, определени кръгове у нас насаждат в обществото страхове, че ще станем циганска нация. Възпроизводството на ромите е 19 на хиляда, но детската смъртност при тях е 25 на хиляда. През 1992 г. самоопределящи се като роми бяха 313 хиляди души. При прираст около 20 на хиляда при следващото преброяване през 2001 г. те нараснаха на около 370 хиляди. При тези стойности, ако някой казва, че ще станем циганска нация, това означава да се предизвиква напрежение на основата на етническа нетърпимост. Жалко, че хора, които се ползват с име на сериозни социолози, ни разказват, че от 4 деца, родени в България, 3 са циганчета. Вярно е, че жените ромки раждат повече, но пък българките са много повече. За периода 2001-2004 г. от 100 новородени деца 60 са българчета, 13 - ромчета и 13 - турчета, 1 - други; за останалите не е показано или не се самоопределят - това са данните на Националния статистически институт.

Вярно е друго - че здравният статус на ромите е много лош. Средната продължителност на живота в добро здраве в България е с 5 до 9 години по-ниска от тази страните от ЕВропейския съюз и в същото време този показател при ромите е с няколко години по-нисък от средния за страната. Тук не става дума за някакви специфични демографски политики, а за радикално подобряване на здравното дело у нас - за профилактика, за превантивна медицина, за активно търсене на болестите, както и, разбира се, рязко подобряване на условията на живот.

Аналогична е ситуацията и в образованието. Макар да сме в ерата на информационните технологии, образованието в много училища е под всякаква критика. В широки мащаби - в бедните селски райони, в гетата, където живеят над 400 000 души, се ражда и възпроизвежда неграмотност. Тогава какъв ще бъде приносът на неграмотните в производството на брутен вътрешен продукт? Какви ще бъдат техните лични стратегии за оцеляване?

Няма етнически проблем, свързан с демографското развитие. Има проблем на гетата. Между другото този проблем съществува и в други държави. Това, което се случи наскоро във Франция и в по-малка степен в други държави на Западна Европа, беше проблем на гетата, без това да са роми. Трябва да се преодолеят тези диспропорции, да се разбият гетата, защото ГЕТОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА СУБКУЛТУРА

Доц. Никола Чолаков: Проблемът не е толкова етнически и религиозен. Проблемът е, че в обществото има разслояване, фрагментиране, където етническият и религиозният признак са случайност. При фрагментирането много българи, цигани и турци се изхлузват от обществената тъкан.

Кой разреши да бъдат построени циганските гета? Кой разреши или по-скоро принуди турците да се занимават само с тютюн, кой направи монокултурен техния поминък? Българските управници! В момента, когато тютюнът няма да има пазар, турците какво ще правят?! Част от тях ще отидат в строителството, ще станат зидаро-мазачи, но какво ще правят жените и децата?! Живял съм 4 години в Америка, но никъде не съм виждал гета като нашите цигански. Нито в Харлем, нито в негърските квартали около Вашингтон можете да видите такова чудо! Там няма неасфалтирана улица. Няма улица с дупки! Няма сграда без ток. Там държавата присъства в гетата и упражнява строг контрол.

Навсякъде в проектоплана за осъществяване на
демографската стратегия е записано “финансиране - съгласно бюджета”.
Но бюджетът не се прави съгласно стратегията.
Как ще се реализира тя без необходимите допълнителни средства?

Михаил Иванов: Навлизаме в зоната на популизма и демагогията. Голямата ми тревога е, че отново ще прикрием зад едно голямо “ура!” Неправенето на нищо по отношение на много важни за нашето общество проблеми.

Доц. Никола Чолаков: Това е стандартна чиновническа формулировка. Държавата трябва най-напред да отговори на въпроса: защо у нас детската смъртност е толкова висока, и второ - защо се отчита по особен начин? Ако едно живородено дете под 1000 грама умре в първите пет или шест дни от живота си, го записват “аборт”. А съгласно стандарта на Международната здравна организация ако едно новородено, независимо от неговото тегло, покаже дори само един от трите признака: сърдечна дейност, дишане, мускулни движения, трябва да бъде записано като живородено. Така зад абортите у нас се прикрива детската смъртност и тя изкуствено е занижена.

Този подход на правене на стратегии, планове и програми в нашата администрация е дълбоко порочен. Ако вземете сегашното състояние на проекта за план, ще видите дейности от други сфери - примерно свързани със заетостта. Ще видите пожелателни дейности в областта на образованието. След това пък оттук ще се копират точки и ще се залепят в друга програма. Всичко това - в рамките на държавния бюджет, като отново ще се похвалят, че са направили нещо голямо в държавната политика по демографските въпроси.

Кой от изпълнителната власт ще координира
стратегията и ще отговаря за осъществяването й?

Михаил Иванов: Такава стратегия би трябвало да се координира от Министерския съвет. Това, което виждам В СЕГАШНИЯ ТЕКСТ НА СТРАТЕГИЯТА, Е ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ХАОС

Имаме дирекция по етническите и демографските въпроси на министерския съвет и едновременно с това дирекция по демографските въпроси към министерството на труда и социалната политика. Казано е, че това министерство ще има основната ръководна, координираща и контролираща функция. Не е ясно тогава какво ще прави дирекцията към министерския съвет. Идеята да има координация между системите на образованието, здравеопазването, социалната и регионалната политика остава подмината. А когато говорим за образование и здравеопазване, много неща се преплитат. Когато говорим за образование и социална политика, също много неща се преплитат и т. Н. При работата ми в администрацията на министерския съвет не видях да има такава работеща координация. Отново сме изправени пред опасността да се създаде поредният хаос в нашата администрация.

На заседанието на Консултативния съвет при президента се говореше,че трябва да се ангажират и други “актьори”. Участваха синдикатите. Трябва да се включат и работодателите и неправителствените организации.

В администрацията на изпълнителната власт нещата са в затворена черупка. Когато се работи по даден текст, по електронната поща се разпращат документи и се пише: “Дайте си корекциите до утре.” После нещата се поемат от администраторите без проблемите да се дискутират. Това не може да даде добър резултат

Доц. Никола Чолаков: Като научен работник бих искал да видя демографска доктрина, изказана от научните изследователи на висок и ясен глас в публичното пространство. Ако държавата иска да я вземе предвид, да я вземе. Университетски преподавател като мен много ясно трябва да вижда границата между собственото си битие и това на държавата.

За баланса на населението: проблемът не е в циганите и турците. Проблемът е, че в пенсионна възраст влиза два пъти по-многобройна гвардия. Това означава двойна тежест върху нашето пенсионно осигуряване. Като че ли никой обаче не се сеща за него. Ако вземете отчетите на НОИ - всичко е блестящо. Какъв смисъл има да се говори за баланс на населението при фрагментиране на обществото?

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ЩЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ВНОС НА РАБОТНА РЪКА

Каквато потребност е имал западът през 50-те и 60-те години на миналия век. В Швейцария винаги е имало много чуждестранна работна ръка. В Германия има 1 милион турци. Това ни очаква и нас и то трябва да се предвиди. Научните работници трябва да направят демографска прогноза примерно за близките 50 години, а държавата, ако иска, може да се съобразява с нея.

Влизането ни в ЕС ще увеличи ли емиграцията на
млади и квалифицирани хора, или ще я намали?

Доц. Никола Чолаков: Тук може и трябва да се направи човешка, а не демографска прогноза. Ще влезем в ЕС и ще има много млади хора, които ще търсят щастието си на друго място. Те и сега го правят.

Михаил Иванов: Част от напусналите може би ще се върнат, други - не. Човек живее един път и си прави лична стратегия. Става въпрос за изтичане на сиво вещество към САЩ, Канада, Европа. Познавам много млади хора, които, ако имат по-добри шансове за реализация у нас в сферата на науката, биха се възползвали от възможността да си останат тук. Сега условията за реализация на тези хора у нас не са добри, но с влизането ни в ЕС смятам, че ще се подобрят.

Стратегията предвижда постигане на положителен
миграционен баланс до 2015 г. Притокът на имигранти
няма ли да засили ксенофобските настроения у нас?

Доц. Никола Чолаков: Факт е, че в последните години у нас се появи ксенофобия и аз се чудя откъде дойде.

Прави ми впечатление, че в документа се предполага имигрантите да идват главно от българските диаспори в чужбина. Звучи малко фантастично и встрани от проблема. Като член на ЕС България ще стане примамлива дестинация за хора от Азия и Африка, които ще ни използват като трамплин за отиване в Западна Европа. Какво ще правим тогава? Каква имиграционна политика ще възприемем? Ще даваме ли българско гражданство на всеки баскетболист, който идва да играе в България? Това трябва да се предвиди.

Михаил Иванов: Мисля, че ксенофобията се разпалва от някои политици и това е много опасно. Някои от тях привличат избиратели, като им обясняват, че всички проблеми идват от чужденците.