Как и защо умря радио "Нова Европа"
Обсъждането на въпроса със спирането на радио “Нова Европа” и трансформирането му в радио “Зи рок” бе проведено на 8 януари 2007 г. Публикуваме стенограмата със съкращения. БХК подготвя документална книга “Защо Радио Нова Европа спря”, в която освен цялата дискусия, ще бъдат представени документи по казуса, както и различни публикации в печата по скандала.
КРАСИМИР КЪНЕВ: На сайта на радио “Нова Европа” десетки български интелектуалци изразиха разочарованието си от трансформирането му. Интересът ни към тази тема е правозащитен. Целта ни е да осигурим независимостта, безпристрастността, инклузивността на българската медийна среда и нейната по-малка зависимост от комерсиални и политически интереси. Стъпката към трансформиране на радио “Нова Европа” в радио “Зи рок” за съжаление беше по посока именно на комерсиализация на тази обществена медия.
ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА: В едно интервю г-н Георги Стойчев казва: “Отговорното участие в публичния дебат изисква то да бъде базирано на факти”. Затова ще базирам своето изложение единствено и само на факти.
В началото на март миналата година започнахме да получаваме интензивна информация от колеги от медиите, че радио “Нова Европа” е продадено. Проверихме актуалното състояние на Фондация “Нова Европа”, която притежава лицензията за радио “Нова Европа” . Получихме документ от Софийския градски съд с дата 7 април 2006 г., според който на 16 септември 2005 г. в 11,00 часа на бул. “Витоша” 18 се е състояло заседание на Управителния съвет в състав Красимир Стойков, Георги Стойчев и Петко Георгиев, Таня Недялкова и Милва Караджова. На това заседание са се случили две неща: първо, Петко Георгиев и Георги Стойчев са излезли от Управителния съвет на Фондация “Нова Европа”, тъй като единият е изпълнителен директор вече в “Отворено общество”, а Петко Георгиев е директор на “ПроМедиа”; и второ - за членове на Управителния съвет са били избрани Таня Недялкова и Милва Караджова. Инициирахме събрание на 13 април 2006, за да разберем за какво е промяната в Управителния съвет на Фондация “Нова Европа”, след като е бил променен и уставът на радио “Нова Европа”. Поканихме на него Петко Георгиев и Георги Стойчев, за да чуем техните обяснения. Георги Стойчев отказа да дойде с аргумента, че присъствието му на “Витоша” 18, представлява конфликт на интереси, тъй като “Отворено общество” е един от спонсорите на радио “Нова Европа”. Той обаче потърси частен разговор с всеки един от нас. Един ден преди да направим това събрание, говорих с него по телефона. На този разговор (той беше чуваем) присъстваха Васил Чобанов, Георги Коритаров и Петър Андонов. На въпроса ми защо е излязъл от Управителния съвет, той отговори: “Да, аз излязох, но не знам кой влезе на мое място”. Ние обаче притежавахме документа, на който стояха подписите на всички участвали в заседанието.
На събранието на 13 април 2006 г. дойде Петко Георгиев. Зададохме му сходни въпроси. Единственият отговор, който получихме, беше, че радиото има финансови проблеми и това е наложило промяната в Управителния съвет. До този момент ние не знаехме кои са двете дами. Имайки достъп до публична информация, разбрахме, че те са служителки в РR-агенция, оглавявана от Моника Янова Йосифова, която правеше медийна кампания на Георги Първанов. Поканихме и тях на това събрание, но те не присъстваха, така че не получихме удовлетворяващите ни отговори. А те са: Защо в Управителния съвет са поканени Таня Недялкова и Милва Караджова? Защо вече 7 месеца ние не познаваме двете дами, които де факто управляват радио “Нова Европа”? Какви са техните професионални умения и познания в областта на електронните медии и радиоразпръскването, поради които са избрани в Управителния съвет? Какви са техните бизнесумения и възможности за привличане на инвестиции под формата на реклами, на подписване на договори, чрез които да получим допълнително финансиране за радиото? Защо се е наложила промяната в Управителния съвет? Защо се е наложила промяната при вземане на решения с мнозинство 2/3? Защо 7 месеца никой от нас не е бил уведомен, че Управителният съвет е в нов състав? Няколко дни по-късно се сдобихме с документ от 13 юни 2006 г. - искане от Красимир Стойков за изменение на индивидуалната лицензия за радиодейност. Това изменение предполагаше вместо “Нова Европа” радиото да бъде “Зи рок”, вместо обществен да бъде търговски оператор и вместо универсален да бъде специализиран за рок-музика оператор. Докато ни е бил отправен призивът да правим бизнесплан, трансформацията на радиото е била подготвена предварително.
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ: Тук съм в две качества - изпълнителен директор на “Отворено общество” и на бивш член на Управителния съвет на радио “Нова Европа” (както и бивш програмен директор на радиото).
Преди да се стигне до трансформацията на радиото, трябва да се знае, че радио “Нова Европа” се появи като независима българска медия през януари 2004 г. след решението за закриване на българския отдел на радио “Свободна Европа”. Радио “Нова Европа” функционира при категорично различни обстоятелства. Радио “Нова Европа” е лицензиран обществен радиооператор” с 6 часова програма. То беше поставено в много трудни пазарни условия на оцеляване. Българските независими обществени медии са поставени в неравностойно законодателно положение, което от години предизвиква ясно отчетлива тенденция към превръщането на независими обществени в търговски оператори. Останалите 18 часа от програмата бяха предоставени за безвъзмездно ползване с десетилетна давност на “Класик FM радио”, според договорености с радио “Свободна Европа” още от 1994 година. Радио “Нова Европа” никога не е било господар на честотите, които има. В такава среда основната задача на Управителния съвет на радио “Нова Европа”, към който принадлежах до септември 2005 г., беше да се опита да постигне равнопоставеност на радиото спрямо останалите оператори - да се бори за 24-часова лицензия. В тази връзка бяха направени искания пред СЕМ с частичен успех - “програмата на радиото беше увеличена от 6 на 8 часа.
Друга задача на Управителния съвет беше да направи трансформация на радиото и да гарантира, че то може да оцелява в пазарни условия. Три години след прекратяване на финансирането на дейността в България, форматът и почти целият екип на радио “Свободна Европа” бяха запазени практически непокътнати, и то в пазарни условия. Това стана възможно благодарение на финансиране през проекти, към което се беше ориентирала Фондация “Нова Европа” през този период, благодарение на няколко големи рекламодатели (сред които ДЗИ) и на времево финансиране от Института “Отворено общество”. Подобен тип финансиране може да купи известно време за една медия, за една радиостанция, но за да може една обществена медия да оцелява дългосрочно, има само два потенциално устойчиви източника на финансиране - обществено финансиране и свободният рекламен пазар. От тази гледна точка, когато трябваше да се извършат промени в Управителния съвет, потърсихме такъв тип нови членове, които да могат да посрещнат подобен тип предизвикателства. Търсехме хора, които да могат да гарантират с експертизата си развитието на радиото и повишаването на капацитета му за оцеляване в конкурентни пазарни условия, като компенсираме два основни дефицита: изключително ниския размер на автентичните рекламни приходи, които бяха привлечени, и трудностите при изграждането на рекламен търговски отдел на радиото. Второто обстоятелство беше, че всички изследвания на общественото мнение показваха застаряване на аудиторията на радиото и необходимостта от млади хора. Затова когато избирахме членове на Управителния съвет, ние се ориентирахме към избора на млади професионалисти в сферата на рекламния бизнес, които да отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията. Такива хора бяха избрани.
ОРЛИН ДЖЕЛЕПОВ: Всеки делничен ден от 5,00 до 10,00 часа радио “Зи рок” излъчва сутрешен блок “Буги тайм” с водещ Буги Барабата, от 10,00 до 14,00 часа - “Голият обяд” с водещ Елена Розберг, от 14,00 до 18,00 часа - “Хай Джак шоу” с водещ Красимир Москов, от 23,00 до 24,00 часа - предаването “Преди полунощ е” с водещ Светослав Николов (което единствено попада в класификацията “Актуални публицистични предавания”). Всички останали предавания, излъчвани в момента в програмата на радио “Зи рок”, са с музикална насоченост, ако не броим новините, които се излъчват всеки ден на кръгъл час от 7,00 до 18,00 часа с времетраене до 5 минути. Освен това се излъчват различни музикални предавания: понеделник, сряда и петък от 20,00 до 21,00 часа - “Часът на различния избор”, предаване за алтернативна музика с водещ Красимир Москов; понеделник от 21,00 до 23,00 часа - “Гараш”, предаване за българска музика с водещ Гурко; вторник от 21,00 до 23,00 часа - “Нека бъде рок”, предаване за класически рок с водещ Буги Барабата; сряда от 21,00 до 23,00 часа - “Бруталика”, предаване за тежка музика с водещ Стоян Цонев. До всичко това се стигна с решение на СЕМ за промяна на лицензията на радио “Нова Европа”. От програма с дневна продължителност 8 часа, радиото започна да излъчва 24-часова програма. Това налага промяна на голяма част от програмните характеристики в променената лицензия от страна на СЕМ. Запазва се общественият характер на радиопрограмата. С решение от 21 август 2006 г. СЕМ се съгласява с всички искания на представителя на “Нова Европа” за промяна на лицензията, тоест изменени са основни параметри: програмата става от 8 на 24-часова; новините стават от 10% на 3%; актуалните предавания стават от 80% на 27%; в културните, научните, детските и младежките предавания има леко намаляване. При сегашните излъчвания на радио “Зи рок” има дефицит (неспазване) на програмните характеристики на актуалните предавания. В лицензията те са заложени на 27 %, което е с половин час повече от заложеното в предишната лицензия (80 %). Тогава радио “Нова Европа” е било задължено да излъчва седмично 2688 минути, а сега по новата лицензия актуалните предавания би трябвало да бъдат 2721 минута (увеличение от 33 минути). Това означава около 6 часа дневно актуални предавания, а в момента актуалното предаване е едно с времетраене 6 минути. В момента се изпълняват 4,16 % от лицензията, която изисква 27 % актуални предавания, тоест има неизпълнение повече от 6 пъти! Радиото трябва да наваксва още 6 часа в програмата си, за да изпълни този програмен параметър. Новините са със завишение от 1,16 процента.
Моята теза е, че ако радио “Зи рок” спази новата издадена лицензия, информацията и актуалните предавания би трябвало да надвишават излъчваните в 8-часовата дневна програмна схема на радио “Нова Европа” параметри.
Нека да разсъждаваме доколко радио “Зи рок” е склонно да изпълни тези програмни параметри. Може би тяхното участие би трябвало да бъде свързано с тази дискусия. А как СЕМ е разрешил тази промяна, дори не искам да гадая.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Случилото се с Радио “Нова Европа” е един от най-мъчителни казуси за Българската медийна коалиция. От двете страни на спора стоят колеги, които са били интегрирани към нашата професионална и гражданска среда (включително и хора от Управителния съвет на коалицията). Проблемът има предистория. Както вече стана ясно, откакто на мястото на “Свободна Европа” се появи радио “Нова Европа”, започна конфликт на базата на заварения договор и “Класик FM” за преразпределение на времето и честотата. В момента “Класик FM” почти не съществува, а “Нова Европа” - съвсем. От наша гледна точка няма никакво съмнение, че трансформацията на “Нова Европа” в “Зи рок” е неприемлива. Има и други - пазарни гледни точки. Анализаторите смятат, че “Зи рок” се е превърнало в добро музикално радио, че това е професионално направен формат, който може да донесе определени финансови резултати. За нас това обаче е лошо, защото тези музикални формати са изключително разпространени в софийската медийна радиосреда и тя е пренаселена с тях. От тази гледна точка беше много важно запазването на едно говорещо радио с гражданска позиция и обществени функции. Никога обаче тази медия не е преставала да бъде обществена по документи, нито пък някой е снемал като хипотеза тези ангажименти от нея и е защитавал позицията, че тя трябва да се превърне в комерсиална медия. За мен е много важен мониторингът, който представи Орлин Джелепов, според който радио “Зи рок” в момента не изпълнява своите обществени функции (определени програмни ангажименти, свързани с програмна схема). За всички е ясно, че това е твърде екзотична, за да не кажа фалшива конструкция - радио с музикален формат в собствената си пазва да продължи да бъде обществена медия. Законът обаче не позволява такава трансформация. Макар всичко да е възможно, конкретно в случая не е възможно, защото медията е собственост на фондация, а тя не може да преразпределя печалба.
Затова ми се струва, че отстояването на обществените медии в този случай трябва да мине през изискването към радио “Зи рок” да спазва лицензията си.
Третият проблем е включен във втория, където има връзка “Отворено общество”. За съжаление досега наблюдавам два опита в България обществени медии да бъдат подпомогнати от фондации. Първият беше от Центъра за изследване на демокрацията, а вторият - от “Отворено общество”. В последна сметка и двете медии започнаха да работят в плана на комерсиалното, така че разпиляват фондационните усилия и усилията на гражданското общество, за да бъдат удържани като обществени медии.
А няма съмнение, че организациите на гражданския сектор са трети, много важен ресурс за функционирането на обществените медии.
В този смисъл случилото се с радио “Нова Европа” е предмет за анализ от “Отворено общество”, от гледна точка как и доколко може да се финансира обществена медия и да се гарантира, че тя ще запази обществения си характер, без накрая да стане жертва на подмяна.
РУМЯНА ЧЕРВЕНКОВА: Тук съм в тройна роля - като бивш журналист от радио “Свободна Европа”, бивш член на Управителния съвет на “Отворено общество”, когато финансирахме тръгването на радио “Нова Европа”, и като настоящ представител на издателска група с добронамерена подкрепяща роля спрямо радио “Нова Европа”.
Когато радио “Нова Европа” като проект получи доста сериозно финансиране от “Отворено общество”, това не беше защото ние сме добри и сме хора, за които се знае, че държат на демократичните ценности, които защитават гражданското общество и неговите стойности, а защото проектът беше реален. В него имаше заложени програми и действия, от реализирането на които можеше да се види дали може да съществува в този вид едно обществено радио. В проекта имаше програмни схеми, включително начини на търсене на финансиране, познати в света относно издръжката на обществени медии. Вярно е, че в България ги няма, но колкото и да е несъвършен законът, той не забранява изрично различни форми на набиране на средства. Това го правят всъщност всички фондации. За радио “Нова Европа” обаче не беше направено нищо подобно - нито като програмно обновяване (или поне това, което беше записано в проекта, срещу което бяха получени парите), нито като усилия да се въведат формите, които бяха обещани срещу тези пари. А парите бяха усвоени, изконсумирани.
Г-н Стойчев, доколкото знам, вие сте имали предоставена доста добра кредитна линия, от която не сте се възползвали. Въпросът се свежда дали са положени усилията от всички нас (в началото от ръководството на фондацията) да бъде запазена идеята за обществено радио. Ако тези усилия бяха положени, аз не твърдя, че то можеше да оцелее в тази медийна среда, но ние никога не можем да знаем дали у нас може да има нещо обществено, докато не положим усилия да го направим. Аналогичен е въпросът дали е възможно в България да има гражданско общество.
Казусът с радио “Нова Европа” показва, че не можем по принцип да виним някакви зли тъмни сили, които винаги са срещу добрите неща. Просто усилията не бяха положени. Ако сме се събрали постфактум да дискутираме дали можем да накараме “Зи рок” да стане обществено радио, това е смешно. Ако бяхме поканили всички тези хора, когато са се изчерпали дадените пари (не съм сигурна дали са се изчерпили), за да говорим как можем да продължим по-нататък, може би е могло да се направи нещо. Научаваме обаче всички тези неща постфактум. Тогава на кого и за какво да помагаме?! Ако разположим казуса на общественото радио “Нова Европа” в целия граждански сектор в България, мислите ми съвсем не са оптимистични.
ПЕТЪР АНДОНОВ: За мен е странно как американската администрация, която контролира и управлява и сега съществуващата корпорация “Радио “Свободна Европа”, решава да подари на трима души за вечни времена един актив, от който може да се печели. Този актив се трансформира и може да бъде предоставен. Става дума за честотата и лицензията. Това е странно. Може би самата американска администрация трябва да бъде попитана защо е направила този подарък.
Бе споменат и договорът на “Класик FM” от 1994 г., но той е с радио “Свободна Европа”. След като радио “Свободна Европа” бе закрито, не знам защо не са били положени усилия този договор да изчезне, защото има смяна на лицензията - от радио “Свободна Европа” на радио “Нова Европа”. Г-н Стойчев каза преди малко, че това са съвсем различни радиа. Промяната в Управителния съвет на радио “Нова Европа” е направена в условията на пълна непрозрачност, била е скрита от хората, които работят в радиото в продължение на няколко месеца. Двете дами по устав държат контрола върху радио “Нова Европа” и след 16 септември 2005 г. могат да правят с него каквото си искат. Защо те са от една, а не от две РR-агенции? Защо от май 2005 г. до август 2006 г. те не направиха нищо, за да привлекат реклама? Защо не доказаха своята експертиза, която се прокламира, че имат? Те нямаха достойнството да се появят не само пред хората, които работеха в радиото, но те не се явиха през юли нито пред Съвета за електронни медии, нито на обсъждането в Българската медийна коалиция.
Трансформацията е направена не само в тайна от служителите в радиото, но и в тайна от учредителите. Моите контакти през миналата година с изпълняващия длъжността тогава Джеф Трингъл и с Томас Дайн, който по време на тази трансформация ръководеше радиото, показаха, че те нямат абсолютно никакво понятие каква промяна се извършва. Дори да приемем, че новият Управителен съвет, одобрен от тях, не е длъжен да ги информира, етичността изисква те да бъдат информирани за това. Беше странно, че радио “Нова Европа” замлъкна точно преди началото на кандидат-президентската кампания. Това е обяснимо, защото РR-кампанията се води от Моника Йосифова. Казусът с радио “Нова Европа” показва нещо, което ми направи голямо впечатление. То беше в едно интервю на Стефан Попов - “За култура в неправителствения сектор в България”. Ние казваме как трябва да се променят икономиката, бизнесът, администрацията в България, но никой не говори как трябва да се промени самият неправителствен сектор в България.
КАЛИН МАНОЛОВ: За мен продажбата и закриването на радио “Нова Европа” беше доста добре изпълнена политическа и икономическа поръчка. Част от контекста, който ми липсваше, беше споменат от Петър Андонов - американският мениджмънт позволи тогавашната Фондация “Радио “Свободна Европа” да се трансформира във Фондация “Радио “Нова Европа”. Това направи членовете на Управителния съвет фактически собственици на радио “Нова Европа”. Дали от наивност или корумпираност, дали от пълно безхаберие, но американците позволиха това.
Следващата роля в този сценарий ще има Съветът за електронни медии със заобикалянето и грубото нарушаване на много членове от сега действащия Закон за електронните медии, чрез трансформацията на този лиценз и след това чрез приемането на програмна схема, която не отговаря на характера на медията. А дали ще глобите със 100-200 лв. “Зи рок”, че има по-малко актуални предавания на ден, честно да ви кажа - съвсем не ме интересува. Радио “Нова Европа” не може да бъде и вероятно не трябва да бъде възкресено. За мен ще остане горчивината от изключителната непочтеност и неморалност на няколко души, които съм смятал за колеги.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Не е продуктивно да се занимаваме с юридическия аспект на проблема. Хората, които са направили тази трансформация, очевидно са си изпипали нещата и обикновено казусът е юридически издържан. Има обаче морален проблем и аз се чудя защо никой не казва нищо по този въпрос. Това е вторият диалог и мисля, че е по-важният. С трансформацията на радио “Нова Европа” в радио “Зи рок” на практика се затваря един дискусионен прозорец, в който се култивираше тъй липсващото в България гражданско общество. От изказването на г-н Стойчев не мога да разбера защо не извика журналистите и не им каза: “Закъсали сме го с парите. По този начин радиото ще загине. Искате ли да направим нещо, за да го спасим?”. Защо не стана това? Защо се формира нов Управителен съвет, без те да бъдат предупредени. Мога да се поставя на мястото на г-н Стойчев, защото също съм шеф на фондация. За мен това би означавало да продам “Литературен вестник” на Тошо Тошев и той да стане след това някакво жълто издание. Но морално ли е да го направя?! Според мен не е морално, а подло! Може би “Зи рок” е хубаво радио, може би в него има хубава музика, може би не е чалга. Сред имената на тези, които го правят, има добри специалисти. Чалга е обаче трансформацията на радио “Нова Европа” в радио “Зи рок”. Това е пример за чалга-културата в България.
ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА: Според мен тази наша среща има три цели.
Първата цел е публично заклеймяване на отговорниците за това, което се е случило.
Втората цел, която ми се струва по-важна, е задаването на всички тези конкретни въпроси към различните институции, които са направили възможно това, то да бъде опубличностено и да се знае, че хората задават такива въпроси. Първо, въпросите са предимно към бившето ръководство на радио “Нова Европа”, но и към новото ръководство, защото продължавам да мисля, че основните отговорници за това са членовете на новото ръководство, а Красимир Стойков, който е представител и на старото, и на новото ръководство, просто не се появява. Не знам по какъв начин те могат да бъдат принудени да отговорят на тези въпроси. Второ, въпросите към СЕМ също са изключително важни и те трябва да продължават да бъдат задавани предимно от гражданското общество. И трето, трябва да бъдат зададени много въпроси на учредителите, защото Уставът, който е една от институционалните предпоставки за случващото се в момента, е зададен именно от тях. А Уставът не дава възможност за никакъв контрол върху дейността на радиото. Затова тези въпроси трябваше да бъдат казани и да бъдат чути.
Третата и най-важна цел според мен е какво гражданският сектор би могъл да направи за съществуването на обществени медии. Това е нашият казус.
Ще взема отношение по първата цел - публичното заклеймяване. Единствен тук е Георги Стойчев - сега изпълнителен директор на Институт “Отворено общество”, а председател на борда в момента съм аз. Имам чувството, че сме свидетели на сентенцията как добрите намерения водят към ада. И вие не отричате, че три години този човек се е борил за съществуването на това радио. И за какво му е трябвало да прави това? За да може в момента да поема цялата отговорност за случилото се?! Ние го избрахме за изпълнителен директор след разговори с вас и вие казахте, че това е почтен човек.
Не съм съгласна, че не е имало промяна в програмните схеми, защото радио “Нова Европа” направи формата с “Медиапул” и с телевизия “Европа”, като се опитваше да оцелява. Не мога да приема позицията да вървим от “Осанна” към “Разпни го”. Не мога да приема и обвиненията, че е взел пари. Ако можете, докажете го, но<