Как да раз­ре­шим слу­чая Ко­ри­та­ров: Pаз­мис­ли за тех­но­ло­гия­та на мо­рал­ния акт

В су­ма­то­ха­та око­ло на­но­во раз­гор­яла­та се те­ма за т. нар. “до­сие­та” за­се­га има по­не ед­но без­спор­но не­що и то е, че из­вес­тният те­ле­ви­зио­нен жур­на­лист Геор­ги Ко­ри­та­ров е бил до­нос­ник на Дър­жав­на си­гур­ност. Всич­ко дру­го е нея­сно - ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти мо­ра­лен жест ли произ­ве­де, или се опи­та да от­мъс­ти на от­явле­ния си кри­тик, ав­тор­ка­та на за­пит­ва­не­то до не­го граж­дан­ския си дълг ли из­пъл­ни, или се ока­за то­ва, кое­то лов­ци­те на­ри­чат “мю­ре”, фал­ши­ва при­мам­ка, по­ли­ти­ци­те (и меж­ду тях от­да­ва­на из­вес­тни дъл­го­го­диш­ни чен­ге­та) за­що та­ка лю­бов­но пре­гър­на­ха иде­ята за “от­вар­яне­то досиетата?

Ко­га­то от­дав­на из­вес­тният факт за до­нос­ни­чес­тво­то ста­на на­пъл­но неоп­ро­вер­жим, ко­га­то хил­яди хо­ра има­ха въз­мож­ност да про­че­тат час­ти от до­не­се­ния­та на то­зи чо­век, за мно­зи­на въз­ник­на­ха въп­ро­си­те: как да пре­це­ним из­по­вед­та му и още - как да жи­веем по-на­та­тък заед­но с не­го? Убе­де­н съм, че за ам­би­циоз­ния жур­на­лист Ко­ри­та­ров ед­ва ли има по-неп­рия­тно пре­жив­ява­не от спа­да­не­то на рей­тин­га (кое­то, си­гу­рен съм, ве­че се е слу­чи­ло) и от за­гу­ба­та на до­ве­рие­то на (част от) зри­те­ли­те. То­ва всъщ­ност е и ос­нов­но­то му на­ка­за­ние - не фор­мал­но, а мо­рал­но. Хил­яди хо­ра раз­бра­ха, че са ин­вес­ти­ра­ли до­ве­рие там, къ­де­то не би­ва, и прес­та­на­ха да въз­прие­мат те­зи­те му от ек­ра­на на “Но­ва те­ле­ви­зия”. Но как­во да правят гру­пи­те, към кои­то Ко­ри­та­ров при­над­ле­жи? Те как да ре­ша­ват проб­ле­ма с досиетата?

Тук няма ед­ноз­на­чен от­го­вор, за­що­то няма об­що-п­рие­то пра­ви­ло. И им­пе­ра­ти­вът “не ис­кам да има­м ни­що об­що с чо­век, прес­тъ­пил важ­на мо­рал­на нор­ма” ва­жи за все­ки поот­дел­но, но няма бе­зус­лов­на ва­лид­ност за гру­пи­те. Ето нап­ри­мер про­фе­сио­нал­ни­те му гру­пи - “Но­ва те­ле­ви­зия” и ра­дио “Но­ва Ев­ро­па” - смет­на­ха, че нямат ос­но­ва­ния да се раз­делят с ко­ле­га­та си и той про­дъл­жа­ва да си ра­бо­ти там. Ала Геор­ги Ко­ри­та­ров е член и на гру­па­та “Бъл­гар­ски хел­зинк­ски ко­ми­тет”. Как­во да пра­вим ние?

БХК е су­ма, сбор от хо­ра, обе­ди­ни­ли се с цел да бъ­дат “граж­дан­ски до­зор” за спаз­ва­не­то на пра­ва­та на чо­ве­ка у нас. Ние сме мно­го раз­лич­ни - има­ме чле­но­ве с из­вес­тни на цяла­та стра­на име­на, как­то и хо­ра, кои­то ни­кой ос­вен близ­ко­то им об­кръ­же­ние не поз­на­ва. Сред нас има бъл­га­ри, тур­ци, ро­ми, ев­реи, по­ма­ци, има свръ­хоб­ра­зо­ва­ни и та­ки­ва, на кои­то жи­во­тът не е пре­дос­та­вил дос­та­тъч­но въз­мож­ност да уча­т, има про­дук­тив­ни ав­то­ри и дру­ги, кои­то поч­ти не пи­шат. Има вярва­щи, ат­еис­ти и аг­нос­ти­ци. Но ка­то ор­га­ни­за­ция - ако ис­ка­ме да про­дъл­жим да сме та­ка­ва, а не тъл­па от раз­сър­де­ни еди­н на друг и на све­та хо­ра - ние има­ме пра­ви­ла.

За­то­ва не­ка да пос­тъ­пим спо­ред пра­ви­ла­та или, ако не ни ха­рес­ват, не­ка ги из­ме­ним. Ако мно­зинс­тво­то от хо­ра­та в Бъл­гар­ския хел­зинк­ски ко­ми­тет не ис­кат в спи­съ­ка на чле­но­ве­те му да фи­гу­ри­ра не­чие име, в слу­чая - на Геор­ги Ко­ри­та­ров, те мо­гат да го из­клю­чат. Ето как: ръ­ко­водс­тво­то (Уп­ра­ви­тел­ният съ­вет) или най-мал­ко три­ма чле­но­ве на ор­га­ни­за­ция­та трябва да пред­ло­жат няко­го за из­ключ­ва­не. Пред­ло­же­ние­то се раз­глеж­да на по­ред­но­то Об­що съб­ра­ние (ОС), а мо­же да се сви­ка и из­вън­ред­но ОС - по ре­ше­ние на УС или на най-мал­ко ед­на тре­та от чле­но­ве­те. По­ка­на­та трябва да е пис­ме­на, да е прис­тиг­на­ла при хо­ра­та най-мал­ко пет дни пре­ди да­та­та на съ­би­тие­то и (то­ва е изи­сква­не на за­ко­на) да е пуб­ли­ку­ва­на в “Дър­жа­вен вес­тник”. Пред­ла­га­ният за из­ключ­ва­не член трябва да при­със­тва (ако не дой­де, след­ва­що­то ОС мо­же да го из­клю­чи за­доч­но), да да­де об­ясне­ния за по­ве­де­ние­то си, ста­на­ло по­вод за пред­ло­же­ние­то за из­ключ­ва­не. То е факт, ако за не­го са гла­су­ва­ли две тре­ти от при­със­тва­щи­те. Та­ка гла­си чл. 11 от ус­та­ва на БХК. Раз­би­ра се, ни­що не пре­чи ус­та­вът да бъ­де из­ме­нен. Но и то­ва ста­ва чрез съв­куп­ност от пра­ви­ла - на Об­що съб­ра­ние, с ра­зис­ква­ния и гла­су­ва­не.

Опи­са­на­та про­це­ду­ра би трябва­ло да след­ват те­зи от нас, кои­то ис­кат Геор­ги Ко­ри­та­ров ве­че да не е член на БХК, за­що­то не же­лаят да са в ед­на ор­га­ни­за­ция с не­го. Раз­би­ра се, вол­ята да не си в ед­на гру­па с няко­го мо­же да се ма­ни­фес­ти­ра и по мно­го по-прост на­чин. Ти на­пус­каш гру­па­та, за­що­то тя тър­пи ло­шия чо­век вът­ре в се­бе си. Но ако си пре­дан на то­ва, кое­то ви­со­ко­пар­ният но­вое­зик на пре­хо­да на­ри­ча “ми­сия” на гру­па­та, не би пос­тъ­пил по то­зи на­чин. По-ско­ро би се за­пи­тал: а тя за­що още го тър­пи? И би се вгле­дал в нор­ма­та, в на­шия слу­чай - в чл. 11 от ус­та­ва на БХК. Ако пра­ва­та на чо­ве­ка за теб наис­ти­на са цен­ност, ти би ува­жа­ва­л то­ва, кое­то мо­же да се на­ре­че "тех­но­ло­гия на мо­ра­ла", тоест про­це­ду­ра­та, нор­ми­те и пра­ви­ла­та на при­ло­же­ние­то им. За­що­то и опа­зва­не­то на де­мок­ра­ция­та, и спаз­ва­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва са до гол­яма сте­пен - не из­цяло - въп­рос на про­це­ду­ра. Тя ни па­зи от произ­вол, не ни поз­вол­ява да се пре­вър­нем от ор­га­ни­зи­ра­на гру­па сво­бод­ни хо­ра в тъл­па, коя­то раз­да­ва пра­во­съ­дие в за­ви­си­мост от из­вив­ки­те на мо­мен­тно­то си мо­рал­но нас­трое­ние. Тя връ­ща на мо­рал­ния ни жест жи­ве­ца и го прев­ръ­ща от ин­ди­ви­дуа­лен в пуб­ли­чен акт.

В на­ча­ло­то на т. нар. пре­ход бе­ше мно­го на мо­да из­ра­зът “да се учи­м на де­мок­ра­ция”. Сто­ти­ци проек­ти с хил­яди “тре­нин­ги”, из­да­де­ни кни­ги, кур­со­ве, обу­че­ни­я и тем по­доб­ни бяха из­пъл­не­ни, за да обу­ча­т из­гладн­яло­то за сво­бо­да и де­мок­ра­ция це­ло­куп­но на­се­ле­ние на цен­нос­ти­те, нор­ми­те, стан­дар­ти­те и про­це­ду­ри­те на де­мок­ра­ция­та. Ро­ди се до­ри твър­де­ние­то, че “де­мок­ра­ция­та е про­це­ду­ра”. Ако ис­ка­ме да сме сво­бод­ни, трябва да приз­наем пра­во­та­та на то­ва твър­де­ние и да се под­чи­ним на ис­ти­на­та. Без съм­не­ние иде­ята за “под­чи­не­ние на про­це­ду­ра­та” е пе­риф­ра­за на хе­ге­лиан­ска­та те­за, че сво­бо­да­та е осъ­зна­та необ­хо­ди­мост, но хе­ге­ло-мар­ксо­ва­та є об­ре­ме­не­ност не е ос­но­ва­ние да я при­чис­лим към то­та­ли­тар­ни­те лъ­жи.

Аз лич­но смятам, че БХК трябва да се раз­гра­ни­чи от Геор­ги Ко­ри­та­ров. То­ва ми дик­ту­ват чувс­тво­то за пор­я-дъч­ност и спра­вед­ли­вост, как­то и пре­да­нос­тта ми към ор­га­ни­за­ция­та Хел­зинк­ски ко­ми­тет. Не мисля, че трябва да об­яснявам то­ва си усе­ща­не - то се спо­деля от хи-л­яди­те, за кои­то иде­ше реч мал­ко по-го­ре. Но не­ка, ако мно­зинс­тво­то ре­ши, че Ко­ри­та­ров не би­ва по­ве­че да фи­гу­ри­ра в на­ши­те спи­съ­ци, то­ва ре­ше­ние да бъ­де взе­то как­то трябва.

Моят при­зив към хо­ра­та, кои­то се въз­му­ща­ват от про­дъл­жа­ва­що­то все още при­със­твие на Ко­ри­та­ров меж­ду нас, е: не­ка се обе­ди­ни­м, не­ка про­во­ки­ра­ме - в съг­ла­сие с ус­та­ва - необ­хо­ди­ми­те дей­ствия и чак след то­ва, ако не сме ус­пе­ли да убе­ди­м мно­зинс­тво­то в пра­во­та­та си, да на­пус­нем ор­га­ни­за­ция­та.