Израел/Ливан: Умишлено разрушение или “косвени вреди”? Израелски атаки срещу цивилна инфраструктура
“Цивилното население в Ливан и в северен Израел губи най-много в този безсмислен цикъл от насилие...
В този конфликт цивилните трябваше да бъдат пощадени, но това не се случи.”
Ян Инглънд, заместник -генерален секретар на ООН за човешки проблеми
Между 12 юли и 14 август се осъществи мащабна военна конфронтация между Хизбула и Израел, вследствие на пленяването на двама израелски войници и убиването на други от страна на Хизбула, по време на транс гранично стълкновение между ливанската групировка и израелската армия. В последвалите военни действия Израел извърши атаки срещу Ливан по суша, въздух и море, с които причини смъртта на хиляда човека. Хизбула изстреля хиляди ракети срещу северен Израел и доведе до смъртта на четийресет цивилни. Хиляди семейства в Ливан и Израел бяха изселени.
В настоящето си изследване Амнести Интернешънъл накратко представя своята първична преценка и загриженост за мащабното разрушение на цивилната инфраструктура в Ливан по време на конфликта. Събраната информация е основана на сведения от първа ръка, дадени от представители на организацията, посетили Ливан, на интервюта с множество жертви на атаките, на официални изявления и прес комюникета, на дискусии с ООН, с представители на правителствата на Израел и Ливан, както и с разговори с израелски и ливански неправителствени организации.
Веднага след започването на конфликта, Амнести Интернешънъл изпрати свои представители както в Израел, така и в Ливан, и публично призова израелското правителство и Хизбула да спазват принципите на международното хуманитарно право. Членове на Амнести Интернешънъл и нейни поддръжници по света организираха кампании за прекратяване на огъня, призоваваха за безопасно придвижване на поставените в безизходно положение цивилни и нееднократно са подканяли Израел и Ливан да се съгласят на разследване, проведено от независим и безпристрастен орган, за да се установи моделът на нападенията както на Израел, така и на Хизбула.
Умишлено разрушение или “косвена вреда”?
По време на продължилите повече от четири седмици сухопътни и въздушни бомбардировки срещу Ливан от израелските въоръжени сили, инфраструктурата на страната бе подложена на разрушение с катастрофални размери. Израелските сили сринаха множество сгради, като превърнаха цели квартали в развалини, а множество градове и села добиха призрачен вид, след като техните жители избягаха от бомбардировките. Главни пътища, мостове и бензиностанции бяха напълно взривени. Цели семейства бяха убити по време на въздушните удари срещу домовете им или срещу превозните средства, с които са бягали от въздушните нападения над техните села. Множество ливанци останаха със седмици погребани под развалините на своите къщи, тъй като достъпът на Червения кръст и на други спасителни органи до засегнатите райони бе възпрепятстван от непрекъснатите израелски удари. А сега, дори и след прекратяването на военните действия, когато стотиците хиляди ливански бежанци започват да се завръщат по домовете си, те са изправени пред опасността от неизбухнали мини.
Във времето между 12 юли и 14 август израелските въздушни сили осъществиха повече от 7000 въздушни атаки срещу 7000 ливански цели. В същото време, флотът извърши още 2500 допълнителни бомбардировки. Нападенията, макар и широко мащабни, бяха концентрирани в определени райони. Освен човешките жертви, стигащи до 1183 убити, една трета от които деца, 4054 ранени и 970 000 изселени ливанци, жестоко засегната бе и цивилната инфраструктура. По приблизителната оценка на ливанското правителство са били частично или напълно разрушени 31 “жизненоважни обекти” (като летища, пристанища, водопроводи и канализации, както и електростанции), както и около 80 моста и 94 пътища. Засегнати са повече от 24 бензиностанции и около 900 търговски предприятия. Броят на напълно разрушените жилищни сгради, офиси и магазини надхвърля 30 000. По време на израелските нападения две държавни болници, в Бинт Жбейл и в Мейс ал-Джебел, са сринати до основи, а три други са сериозно повредени.
Пратениците на Амнести Интернешънъл в южен Ливан докладват, че в различните села моделът е подобен: улиците, особено главните, са набраздени от артилерийски кратери. В някои случаи се разпознават попадения от касетъчни бомби. Някои къщи са били определяни за мишени на прецизно насочвани снаряди и вследствие на това са напълно или частично разрушени. При липсата на електричество и невъзможността за доставка на храна и други продукти в селата, разрушаването на супермаркети и бензиностанции е изиграло основна роля в принудителното бягство на Говорителите на израелското правителство настояват, че позициите на Хизбула и подкрепящите ги съоръжения са били мишените, а вредата, нанесена върху цивилната инфраструктура е случайна или в резултат от използването на цивилното население като “човешки щит” от страна на Хизбула. Въпреки това моделът и обхватът на нападенията, както и броят на цивилните жертви и размерът на предизвиканото разрушение, карат подобни изявления да звучат кухо и неубедително. Доказателствата предполагат, че широко мащабното разрушение на обществени сгради, електроцентрали, цивилни домове и индустриални сгради е било умишлено и е представлявало съществена част от военната стратегия на израелската армия, а не “косвена вреда” или случайно предизвикана щета върху цивилни или цивилна собственост, в резултат от целенето във военни мишени.