Израел/Ливан: Една година по-късно няма справедливост за военните престъпления

Автори:
    Марта Методиева

Хю­ман Райтс Уоч опо­вес­ти, че ед­на го­ди­на след започ­ва­не­то на вой­на­та меж­ду Хиз­бо­ла и Из­раел, се­риоз­ни­те на­ру­ше­ния на воен­ни­те за­ко­ни от две­те стра­ни ос­та­ват не­на­ка­за­ни.

Ни­то из­раел­ско­то, ни­то ли­ван­ско­то пра­ви­телс­тво са раз­след­ва­ли те­зи на­ру­ше­ния, как­то и ни­кой не е дър­жан от­го­во­рен за тях. От сеп­тем­ври на­та­тък, ХРУ ще пуб­ли­ку­ва се­рия от три док­ла­да, кои­то ще оси­гуря­т най-об­шир­на­та до­ку­мен­та­ция до­се­га за те­зи на­ру­ше­ния, ос­но­ва­на на за­дъл­бо­че­ни след­воен­ни раз­след­ва­ния в юже­н Ли­ван и се­ве­рен Из­раел.

“И две­те стра­ни в то­зи кон­фликт на­ру­ши­ха воен­ни­те за­ко­ни, но цяла го­ди­на след то­ва на ни­ко­го не е по­тър­се­на от­го­вор­ност,” ка­за Са­ра Лий Уи­т­сън, ди­рек­тор на ХРУ за Близ­кия из­ток.

Ви­ног­рад­ска­та ко­ми­сия, сфор­ми­ра­на от Из­раел ско­ро след края на вой­на­та, оче­вид­но е със­ре­до­то­чи­ла раз­след­ва­не­то си над сла­бос­ти­те в под­го­тов­ка­та и справ­яне­то с кон­флик­та на из­раел­ска­та ар­мия и ци­вил­но­то ко­ман­два­не. Но та­зи ко­ми­сия няма ман­да­та да раз­след­ва на­ру­ше­ния­та на воен­ни­те за­ко­ни из­вър­ше­ни от Из­раел­ски­те за­щит­ни си­ли (ИЗС).

Ли­ван­ски­те влас­ти, по­гъл­на­ти от вът­реш­ни тър­ка­ния и нап­ре­же­ния след края на вой­на­та, нямат ни­то вол­ята, ни­то въз­мож­нос­тта да раз­след­ват на­ру­ше­ния­та на меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во, из­вър­ше­ни от Хиз­бо­ла. От своя стра­на, спе­циал­на­та ко­ми­сия, ус­та­но­ве­на от Съ­ве­та по чо­веш­ки пра­ва към ООН да раз­след­ва на­ру­ше­ния­та из­вър­ше­ни от Из­раел, по­лу­чи ман­дат кол­ко­то да раз­след­ва по­ве­де­ние­то на ед­на от стра­ни­те, как­то и пъл­на­та не­въз­мож­ност да на­ла­га свои­те пре­по­ръ­ки.

“До­се­га из­раел­ски­те и ли­ван­ски­те раз­след­ва­ния нямат ус­пех, за­то­ва е необ­хо­ди­мо да се на­ме­си меж­ду­на­род­на­та об­щност,” ка­за Уи­т­сън.

Дър­жа­ви­те, кои­то въо­ръ­жа­ват Из­раел и Хиз­бо­ла, трябва да спрат вно­са на оръ­жи­я, аму­ни­ции и дру­ги сто­ки или ре­сур­си, при на­ли­чие­то на дос­то­вер­ни до­ка­за­телс­тва, че те са из­пол­зва­ни по вре­ме на кон­фликт в на­ру­ше­ние на меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во, за кое­то няма ви­ди­ма ко­рек­ция в по­ли­ти­чес­ко­то по­ве­де­ние.

Аме­ри­кан­ския­т дър­жа­вен де­пар­та­мент е раз­след­вал да­ли Из­раел е из­пол­звал ка­се­тъч­ни му­ни­ции в Ли­ван, в на­ру­ше­ние на из­раел­ски­те спо­ра­зу­ме­ния със САЩ за то­ва ко­га и как дос­та­ве­ни­те там ка­се­тъч­ни му­ни­ции мо­гат да бъ­дат из­пол­зва­ни. През януа­ри дър­жав­ният де­пар­та­мент ус­та­но­ви, че Из­раел “мо­же и да е” на­ру­шил те­зи спо­ра­зу­ме­ния.

По вре­ме на кон­флик­та ХРУ до­ку­мен­ти­ра се­риоз­ни на­ру­ше­ния на меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во как­то от ИЗС, та­ка и от из­раел­ска­та ар­мия. След пър­во­на­чал­но­то пре­дуп­реж­де­ние към ци­вил­ни­те да на­пус­нат юже­н Ли­ван, из­раел­ска­та ар­мия прис­тъп­ва към на­па­де­ния, сякаш ра­йо­нът е бил обе­злю­де­н, а всъщ­ност не е би­ло та­ка. Ата­ки­те сис­те­ма­тич­но не са ус­пява­ли да раз­гра­ни­ча­ват ци­вил­ни от въо­ръ­же­ни бой­ци, кое­то е в пъл­но на­ру­ше­ние на ху­ма­ни­тар­но­то пра­во. Оне­зи, кои­то съз­на­тел­но са поз­во­ли­ли на­па­де­ния над ци­вил­ни зо­ни, без да правят необ­хо­ди­мо­то за­ко­но­во раз­гра­ни­че­ние, са из­вър­ши­те­ли на воен­ни прес­тъп­ле­ния.

Из­раел­ски­те за­щит­ни си­ли без­ми­лос­тно са бом­бар­ди­ра­ли ци­вил­ни об­лас­ти в цял юже­н Ли­ван, хвър­ли­ли са към 7000 бом­би и гра­на­ти. Към тях се при­бавят и хил­яди ар­ти­ле­рий­ски на­па­де­ния и мор­ски бом­бар­ди­ров­ки. Всич­ко то­ва е при­чи­ни­ло смър­тта на най-мал­ко 1125 ли­ван­ци - по­ве­че­то, от кои­то ци­вил­ни, до­ве­ло е до ран­ява­не­то на 4399 чо­ве­ка, а еди­н ми­лион ду­ши са би­ли из­се­ле­ни. На­па­де­ния­та на ИЗС са до­ве­ли до убий­ство­то и ран­ява­не­то на ци­вил­ни, тръг­на­ли да се спасяват от вой­на­та, как­то и до пре­си­ча­не­то на пътя на кон­вои­те с ху­ма­ни­тар­на по­мощ за оне­зи, кои­то са ос­та­на­ли в юже­н Ли­ван. Из­раел съ­що е стрелял с ка­се­тъч­ни му­ни­ции, кое­то е до­ве­ло до пос­лед­ва­що­то из­бух­ва­не на мно­жес­тво нев­зри­ве­ни снар­яди в над 32 ми­лио­на квад­рат­ни мет­ра земя. След края на воен­ни­те дей­ствия снар­яди­те са уби­ли най-мал­ко 24-а ду­ши, а са ра­ни­ли 183 ци­вил­ни. ИЗС са от­ка­за­ли да пре­дос­тавят под­роб­на ин­фор­ма­ция за кон­крет­но­то на­хож­де­ние на ка­се­тъч­ни­те му­ни­ции и по то­зи на­чин са поп­ре­чи­ли на обе­звреж­да­не­то им.

Хиз­бо­ла е из­стрел­яла най-мал­ко 4000 ра­ке­ти по гра­до­ве и се­ла в се­ве­рен Из­раел, из­пол­звай­ки на­бор от не­нап­рав­ляе­ми ра­ке­ти земя-земя. Те са уби­ли най-мал­ко 39 из­раел­ски ци­вил­ни, а са ра­ни­ли сто­ти­ци по­ве­че.

Хиз­бо­ла съ­що та­ка е стрел­яла с ки­тай­ски ка­се­тъч­ни ра­ке­ти, кои­то спо­ред из­раел­ска­та по­ли­ция са при­чи­ни­ли ед­на смърт, а два­най­сет чо­ве­ка са би­ли ра­не­ни.

От ед­на стра­на из­глеж­да, че Хиз­бо­ла е на­соч­ва­ла някои от свои­те ра­ке­ти към воен­ни це­ли, ка­то пон­яко­га ги е уце­лва­ла, но друг път мно­го от тях са уд­ряли ци­вил­ни ра­йо­ни, на­ми­ра­щи се да­леч от оче­вид­на воен­на ми­ше­на. В най-доб­рия слу­чай по­доб­ни на­па­де­ния са без­раз­бор­ни ата­ки сре­щу ци­вил­ни зо­ни, а в най-ло­шия са ди­рек­тни на­па­де­ния сре­щу ци­вил­ни. Оне­зи, кои­то съз­на­тел­но са поз­во­ли­ли по­доб­ни ата­ки, са ве­роя­тни из­вър­ши­те­ли на воен­ни прес­тъп­ле­ния и трябва да бъ­дат раз­след­ва­ни и из­пра­ве­ни на съд.

www.hrw.org