Избори с вкус на lifestyle
Социологически хипотези забулват истината за виковете “ядосани сме!” на привържениците на Волен Сидеров. Навярно черна неудовлетвореност и липса на доверие към управляващата коалиция с нейната мрънкаща опозиция, са движещите механизма на хората му от Добрич или Монтана. Още по-стряскаща е меланхолията около кандидата на опозиционната десница Неделчо Беронов. Мъчителни са съпоставките на енергичния гняв на атакистите срещу “продажния президент Георги Първанов” с отчайващата баналност на всичко, което произнася председателят на конституционния съд. На свой ред лицемерието, в което на 26 септември изпаднаха в Брюксел евродепутати и политиците в София, породи нови противопоставяния. Очевидна е връзката между гнева на митингите на Сидеров в същия ден със самодоволството на Първанов, Станишев, Симеон и Доган , пиещи шампанското на своята победа. Езикът на тълпите в Добрич и Монтана е евронеприятен и евронекоректен. Докато министър Кунева лансира терапевтично словосъчетанието “механизъм за сътрудничество и корекции” вместо думата “мониторинг”, по площадите във Варна анархистично искат нов шанс за АЕЦ “Козлодуй”, ревизия на приватизационни сделки и най-важното - ревизия на членството на България в ЕС.
А в София и Брюксел от портрета си Георги Първанов гледа усмихнат бащински мило към всички. И към опозиционния Беронов и към фюрерчето Волен. Животът му го е научил да побеждава. В тази страна неговата партия е сломявала исторически и по-гневни опозиции и протести по площадите. Днешните му противници нямат в душата си грам ентусиазъм за членството в ЕС, защото са бедни, леви, необразовани. Защото живеят с по 2 евро на ден. Не знаят английски и не могат да пишат проекти. Животът им е похарчен между строежа на петилетките в съкратени срокове и изтощителния демократичен преход. Затова пък електоратът на Първанов е устойчив и здравословно догматичен: лесно въприема правилата на Партията, дори когато те се извъртат на 180 градуса. Няма НАТО - има НАТО; няма участие във войната в Ирак - има участие. И най-важното - този електорат е европозитивен. Без значение обстоятелството, че ги наричат втора класа европейци и ги гонят от пазарите на Цюрих, Амстердам и Лондон. Крайнодесните и крайнолевите обаче се канят да живеят за дълго тук и сега. Обученият във владеене на психологията на тълпите Волен Сидеров е решен да се възползва именно от тези нагласи.