Историята на една несправедливост

Добри мисли, добри думи, добри действия. Древна формула, която води Камран Гераминеджад в живота му. 52-годишният иранец е майстор по кунг-фу Тоа. Тази дисциплина, създадена в Иран на базата на множество бойни изкуства и стилове, развива тялото, духа и вътрешната енергия. През целия си живот Камран търси съвършенство. Намира го в преподаването. В споделянето на опит и умения. Такава е и религията, която изповядва – зороастризъм. Факт, достатъчен да му донесе сурово наказание в неговата родина, Ислямска република Иран.

Животът е несправедлив най-вече към тези, които отстояват справедливостта. Камран е твърде горд и мъдър, за да се оплаква от онова, което го е сполетяло в Иран. Мечтите му за едно по-добро управление са разбити още в началото на 80-те години на миналия век.

Тогава учителят по кунг-фу е твърде млад, но вече е придобил уменията на преподавател. Дейността и възгледите му обаче карат властите да го причислят към движението „Муджахидин халк”. Това им дава основание да го арестуват. Подложен е на мъчения и побои, без да се яви пред съд и без да има каквато и да било присъда. По-късно изтърпява нетърпимото. Поставят превръзка на очите му и го извеждат за разстрел с група хора. Карат го да каже последното си желание и стрелят. Когато се съвзема и махат лентата от очите му, вижда как само той е оцелял, а някои от най-близките му приятели са убити. Определението за този вид психически тормоз е „фалшива смъртна присъда”. Целта е ясна – пречупване на духа. Следват три години затвор.

През 1985 г. Камран отново е на свобода. Ограниченията обаче го следват и извън килията. Властите го наблюдават внимателно. Забранено му е да участва в каквито и да било социални дейности. Но никой не може да отнеме уменията му. Камран започва да преподава отново кунг-фу, преодолявайки тежките спомени от несправедливите обвинения и преживяното в затвора. Майсторът продължава да прави онова, което умее най-добре – да учи и да помага на хората. Част от системата Тоа е свързана с овладяването на вътрешната енергия и с лечение на енергийно ниво. Майсторът е почитан и търсен. Той не отказва никому помощ, но не взема пари за това. Убеден е, че не може да търгува с дарбата си.

До 2009 г. Камран Гераминеджад се старае да не излага на показ вярата си в зороастризма и в едно свободно бъдеще за Иран. Но тогава Махмуд Ахмадинеджад си осигурява втори президентски мандат, а милиони недоволни хора излизат по улиците, за да протестират. Майсторът по кунг-фу решава, че  е време да изрази открито своите идеи. Той дори разпространява лозунга, че Мусави (конкурентът на Ахмадинеджад) е само идея, а основната цел е режимът да бъде сменен. Но режимът потушава жестоко протестите. За точния брой на убитите и арестуваните може само да се гадае. Идват и в къщата на Камран. Но за негов късмет, той не е там. Оставят му призовка да се яви в съда. Преподавателят знае много добре какво означава това. Той не иска да преживява отново ужасите на затвора. Известно време се укрива, подобно на много от издирваните участници в събитията. После разбира, че за да оцелее, трябва да напусне страната.

Успява да си осигури билет за самолет и през септември 2009 г. стига до летище Варна. Сега е в София. И все още се надява, че България може да го приеме. Молбата му за убежище е отхвърляна на два пъти от Агенцията за бежанците и Върховния административен съд. Междувременно Камран отново започва да преподава кунг-фу Тоа. Българските му ученици са щастливи, че попиват знания и умения от майстор с неговия ранг. Преподавателят продължава да ги учи на формулата, която не признава граници и време: „Добри мисли, добри думи, добри действия”. Камран е убеден, че всеки човек трябва да разполага живота си според тези правила. И че преподаваната от него система е за самочувствие и самозащита, но в никакъв случай не предполага нападение и безсмислено причиняване на болка. За него всяко живо същество е важно. Моли се дори за живота на мравките и търпеливо чака засадените от него плодни дръвчета на българска земя да пораснат.

Въпреки симпатиите си към българите, Камран Гераминеджад непрестанно мисли за родината си. Мъдростта и надеждите му го отвеждат отвъд конкретните политически форми. Той очаква страната му да се промени, защото усеща, че е готова за промяна. Желанието му е хората в Иран да получат истинска свобода – свобода на говорене и свобода на мислене. Само така може да има еднаква справедливост за всички, а моите сънародници ще престанат да бъдат хора втора категория, твърди бежанецът.

Милен Атанасов е завършил френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист и преводач. От 2005 г. е международен редактор в дирекция „Информация” на БНТ.