Испания: Делото „Гарзон“ заплашва човешките права
Предстоящото дело на испанския съдия Балтасар Гарзон за разследване на злоупотреби от испанското минало заплашва концепцията за търсенето на отговорност в Испания и по света, заяви Хюман Райтс Уоч. Преследването на Гарзон по второ дело за издаването на съдебна инструкция за прихващането на комуникациите между адвокат и клиент в корупционен скандал повдига въпроси дали съдията не е изправен пред отмъщение за действията му в противоречиви дела.
„Горчива ирония е, че Гарзон е преследван за опита да приложи у дома същите принципи, които толкова успешно промотира по света”, коментира Рийд Броуди, съветник към ХРУ. „Трийсет и шест години след смъртта на Франко Испания най-накрая съди някого, свързан с престъпленията на диктатурата му – съдията, който се опита да разследва тези престъпления.” По график Гарзон отива на съд на 24 януари 2012 г. за предполагаема криминална злоупотреба за разследването на случаи на незаконно задържане и принудителни изчезвания, извършени по време на диктатурата на генерал Франциско Франко и Испанската гражданска война, въпреки испанския закон за амнистия от 1977 г. за „политически актове”.
Решението на Гарзон да не прилага испанската амнистия се подкрепя от международното хуманитарно право, което изисква от държавите да разследват най-лошите международни престъпления и според което „изчезванията” са продължително престъпление, тъй като съдбата на хората в неизвестност не е изяснена. Всъщност, съдебната каскада, извършена през 1998 г. с историческото обвинение на Гарзон срещу чилийския генерал Аугусто Пиночет за убийството и мъчението на хиляди хора, доведе до премахването на законите за амнистия по света.
В другото дело, очевидно предвидено да започне на 17 януари, Гарзон е обвинен в криминална злоупотреба и нарушение на конституционните права. То се отнася до прихващането на комуникациите на задържани в огромен корупционен скандал, известен като „Гюртел”, включващ лица от понастоящем управляващата Народна партия. Гарзон нарежда да се подслушват разговорите с адвокатите на задържаните предполагаеми водачи, въз основа на това, че те използвали адвокатите си да прикрият следите от скандала. Един от адвокатите бил обвинен за пране на пари. Но подслушванията стигнали до разговори с други адвокати, незамесени в прикриването на корупционните дейности.
И в двете дела срещу Гарзон прокурорът се противопоставил на криминалните процедури, казвайки, че не е извършено никакво престъпление, а че делата били приети като частни. Били допуснати до Върховния съд, защото само той може да съди действащи съдии. В делото, свързано с Франко, ищците са две про-франкистки организации. В „Гюртел” те са адвокатите и арестуваните, чиито разговори били записани. Гарзон е освободен от длъжност през 2010 г., след като делото, свързано с режима на Франко, стига до процес.
Делото „Гюртел” срещу Гарзон е прието за процес от Върховния съд през февруари 2010 г., девет месеца след започването на делото, свързано с диктатурата на Франко. Неотдавна пенсиониран съдия във Върховния съд сподели с ХРУ, че смята, че враговете на Гарзон в съдебната система са придвижили „Гюртел”, за да може по-противоречивото дело срещу Гарзон, свързано с режима на Франко, да остане в сянка. Според „Ел Паис” това дело „странно замръзна” във времето, препратка към забавянето на вкарването му в съда.
Хюман Райтс Уоч няма позиция дали записите са били законни и дали могат да бъдат оправдани. Но крайните мерки на криминалното преследване, освен останалите възможни санкции, не изглеждат оправдани. Според ХРУ в Испания почти не са чували за преследване на съдии за съдебни злоупотреби. Специалните докладчици на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите твърдят, че съдиите не трябва да бъдат съдени за съдебните си решения, без наличието на изключителни обстоятелства и, че „за да се защитят съдиите от неоправдано преследване, е важно да им бъде даден някакъв криминален имунитет. „Експертите от ООН заключават, че „съдиите не трябва да бъдат отстранявани от длъжност заради грешки в съдебните решения или защото решението им е било отхвърлено за обжалване или за преразглеждане от по-висш юридически орган.”
„Без наличието на ясни и убедителни обстоятелства и мотиви, преследването на съдия за съдебните му действия подронва съдебната независимост”, заключава Броуди. „Много недемократични управници ще се радват да използват криминалните санкции, за да отнемат гласността на съдиите, чиято работа застрашава нечии защитени интереси.”
В добавка по делото на Пиночет Гарзон е поемал дела, свързани със злоупотреби в много държави. Адолфо Силинго, аржентински морски офицер, обвинен от Гарзон за убийството на политически затворници по време на военната диктатура, излежава 30-годишна присъда в Испания. Молбата на Гарзон към Мексико довежда до екстрадицията на Рикардо Мигел Кавало, друг бивш аржентински военен офицер. Кавало е екстрадиран в Испания през 2003 г. и след това е изпратен в Аржентина, за да бъде съден в аржентински съдилища.
Още по-скоро, през април 2009 г., Гарзон приема жалба от цивилни лица и започва криминално разследване за злоупотреба с четирима затворници в Гуантанамо, с връзки в Испания. Дипломатически посредничества, разгласени от Уикилийкс, разкриват, че американски представители скрито и последователно са се опитвали да оказват влияние на испански прокурори и представители на правителството, да се преустанови дейността по разследванията на Гарзон, който, според американския посланик в Испания, Едуардо Агир, има „антиамерикански нагласи”.
Марта Методиева е на 32 г., преподавател по латински в НБУ. Води рубриката „По света”. Член на БХК.