Искра Баева не приема части от откритото писмо „България между Осанна и разпни я!”

Аз, Искра Баева, преподавателка по съвременна история в Историческия
факултет на СУ „Св. Климент Охридски” искам да заявя своето несъгласие с части от откритото писмо „БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ОСАННА И РАЗПНИ Я! За името България и неговата употреба в контекста на холокоста”, под което стои и моят подпис.

Става дума за онези части от откритото писмо, в които по недопустим начин се дават надменни съвети на ръководството на организацията на евреите в България „Шалом” как „да прецизира политическия език, с който интерпретира събитията, свързани със спасяването/неспасяването на евреи от нашата родина България по време на холокоста”. Струва ми се, че този текст представлява драстична намеса в автономността на една българска обществена организация, част от гражданското общество. Още по-неприятно е, че съветът ръководството „да прецизира политическия език” се отнася до интерпретацията на един проблем, който засяга най-пряко именно българските евреи и чиято оценка съвсем не е еднозначна и в българската историография. Да се иска от тях да изразяват благодарност за това, че не са били изпратени в лагерите на смъртта (но са били подложени на най-различни други репресии) и да им се налага модел на интерпретация, поне според мен, е недопустимо и показва надменно отношение към равноправни български граждани.

Не приемам да се обвиняват „среди от еврейската общност у нас и зад граница” за създаденото напрежение в отношенията между България и Македония във връзка с трагичната съдба на македонските евреи в годините на Втората световна война. Историята ме е научила, че героичните и трагичните събития са дело на хората, че те имат различни позиции и не бива да се обобщава, за да не се омаловажава делото на онези българи и обществени организации, които правят невъзможно изпълнението на държавните планове за „предаване” на българските евреи на Третия райх.