Иран: Краят на републиката? Тридесет години след ислямската революция, Ислямската република Иран – ако някой още може да я нарече република – е на кръстопът

Това, което бе демонстрирано на улиците на Иран след оспорваните президентски избори не е само колективното чувство на електората за несправедливост и гняв, но също е и подчертаване на разделението в средите на религиозно-политическия елит на Иран относно бъдещето на „велаят-е фагих" (на ислямисткия режим в Иран, бел. прев.) и на цялостната му политическа система. Когато Мохамед Хатами бе президент на Иран от 1997 до 2005, реформистката херменевтика бе изцяло центрирана върху понятието за справедливост, което е фундаментална догма на шериатското правораздаване, върху гражданското общество и правата на човека.

По времето, докато заемаше поста си на президент, исканията демократичните елементи на иранската конституция да бъдат осъществени на практика и гарантирани, както и тези да бъде прието ново законодателство за правата на човека, бяха осуетени както от насилието, така и чрез различните конституционни прерогативи на Върховния водач аятолах Али Хаменей и на органите, ръководени от него.

В периода от 1997 до 2004 г., когато реформистите загубиха контрола си върху парламента, Съветът на пазителите на иранската революция наложи вето върху общо 111 законодателни инициативи на Хатами. Въпреки това, президентството на Хатами бе от съществено значение, разполагайки се в дискурса за правата на човека в исляма, защото то, в рамките шериатското правораздаване, се опитваше да наблегне върху подотчетността на управляващите и върху властта на закона.

Като цяло Хатами обвърза правителството си - както правосъдната система, така и законодателната - с понятието за законност (каноунмнди) и правеше усилия за ограничаване на произволната употреба на властта от политическите водачи и от неизбраните колективни органи, упражняващи върховната власт в държавата.

За нещастие, обвързвайки себе си с концепцията за власт на закона и „играейки по правилата", реформаторското движение никога не постави под въпрос самите основи на двусмислената политическа система в Иран и в края на краищата се провали в опита си да я промени, като я превърне от такава, в която законът е основан на силата, в друга, при която законът е основан на правата.

Когато Махмуд Ахмадинеджад бе избран за президент през 2005 г., нарушенията на правата на човека в Иран драматично се увеличиха

Иранците не само загубиха един застъпник на свободите и на демокрацията, но и се сблъскаха с правителство, което имаше за цел да осъществи точно обратното - чрез прилагане на оригиналните радикални ислямски догми на революцията.

Милитаризация на политиката

Главният архитект на идеологията на Ахмадинеджад е духовникът хардлайнер аятолах Месбах Язди.

Язди отново и отново поставя под въпрос легитимността на понятието за република в рамките на ислямистката система и продължава да се застъпва за тоталитарната власт на Съвета на пазителите върху хората, които той смята за неспособни да влязат в какъвто и да е обществен договор с държавата.

През по-голямата част от пребиваването на Ахмадинеджад на президентския пост журналисти, правозащитни активисти и учени бяха подлагани на произволни арести, насилия, а в случая на Бахайската общност - и на явно преследване.

Съдейки по ужасните данни за нарушенията на правата на човека, които видимо достигат максимума си със сегашното ниво на насилия, извършвани от държавата срещу гражданите й, правителството на Ахмадинеджад изглежда близо до осъществяването на визията на хардлайнерите за Иран: милитаризация на политиката и разглеждането на всички възможни външни явления и отношения на Иран единствено от гледната точка, която ги схваща като потенциални заплахи за сигурността на обществото или, казано с други думи, правенето на грижата за сигурността основна ос на вътрешната и външната политика. (Английският термин, употребен в оригинала е „securitization". Добро описание на значението на този термин може да се намери на: http://en.wikipedia.org/wiki/Securitization_(international_relations)#cite_note-0 бел. прев.)

При управлението на Ахмадинеджад парамилитаристката въоръжена милиция „Basij" („Basij" означава „Мобилизиране на потиснатите" и е парамилитаристка структура, милиция, изпълняваща надзорни и репресивни функции вътре в страната; оценките за числеността на „Basij" варират в широки граници, но се смята, че постоянно в „Basij" служат около 90 хиляди души, а милиони други се смятат за резервисти, бел. прев.) и Корпусът на стражите на иранската революция придобиха огромна мощ.

През последните четири години редица правителствени договори и назначавания на висши правителствени длъжности спомогнаха Корпуса на стражите да се сдобие с непрекъснато растящо икономическо и политическо влияние за сметка на ставащото все по-гневно духовенство.

По различни поводи командирите на Корпуса на стражите открито се противопоставяха на духовенството и го призоваваха да остави управлението на страната на военните и на политиците.

Страстната привързаност на Ахмадинеджад към есхатологията на шиизма и по-специално неговите нееднократни претенции, че е напътстван пряко от Махди (Пратеник на Аллах, който според мюсюлманската традиция ще се яви преди края на света, за да спаси праведниците и да довърши делото на Мохамед, бел. прев.), пророчествуващият месия на исляма, както и нарастващото усещане на този елит, че е загубил връзката с мнозинството от хората, все по-силно го разгневяваше.

Когато през ноември 2007 г. генерал-майор Джафари, командващият на гвардейците, заяви, че „главната мисия на „Basij" и на Корпуса на стражите на иранската революция е да се борят с „вътрешните врагове", бяха отворени нови фронтови линии в иранската политика. В края на краищата те се разкриха в голям мащаб в резултат на юнските президентски избори.

Организирано от държавата насилие

Що се отнася до следизборното насилие, то „Basij" и „Хизбула" употребиха обичайната си тактика на врязване с мотоциклети в тълпата, въоръжени с вериги и палки.

Наблюдавайки широкото отразяване на тези инциденти в международния новинарски обмен, подразделенията на милицията, а също и цивилните полицаи, измениха тактиката си.

Те започнаха да се въздържат от намеса по време на демонстрациите, като вместо това те се захванаха да проследяват групите демонстранти до предградията, където жилищата на хората биват нападани, а хората - бити.

В допълнение, съобщава се, че множество ирански семейства получават автоматични телефонни обаждания от държавни органи, които ги предупреждават, че службите за сигурност знаят за тяхната и на децата им дейност.

Има информации, че по време на станалите тези дни в централните гробища на Техеран демонстрации в израз на скръб за смъртта на Neda Agha-Soltan, поделения на милицията „Basij" са използвали електрошоково оръжие срещу протестиращите, както и че са ги маркирали с изстреляни от въздушни пушки специални приспособления (paintball), за да могат да ги идентифицират по-нататък.

Като правило милицията „Basij" замества липсата си на военно обучение с безгранично безпрекословно усърдие и решимост да приложи схващането си, че членовете й са стълбовете на ислямската революция и през последните седмици те отново доказаха, че са най-ефикасната сила за защита, която режимът има.

Малтретиране на затворници

На 29 юли, отчитайки увеличаващия се натиск, Qorban-Ali Dorri-Najafabadi, главният прокурор на Иран, каза, че голям брой от арестуваните по време на демонстрациите ще бъдат освободени в рамките на следващите няколко дни и че решението за съдбата на всички останали затворници ще бъде взето до 7 август, в деня, в който шиите отбелязват годишнината на 12-те имами. (Празник, характерен за шиитската разновидност на исляма., бел. прев.)

Един ден преди това изявление, аятолах Хаменей нареди да се затвори центърът за задържане в Kahrizak поради „неуспеха му да достигне изискуемите стандарти" и да бъдат освободени 140 затворника.

Съгласно ирански съдебни източници още около 500 души остават арестувани.

На 30 юли един специален парламентарен комитет се срещна с затворници и служители в техеранския затвор „Евин", за да разследва предполагаемите насилия над затворници, но едно обективно изследване на твърдените нарушения все още не е предстоящо.

Съдебната система продължава да казва, че има достатъчно доказателства за въвлечеността на 200 души в следизборните смутове и че някои от тези хора са членове на „Народните муджахедини на Иран", една бунтовническа организация, която се застъпва за сваляне на правителството от власт.

С необикновена откровеност, Хатами критикува насилието и арестите, казвайки: „Дори една капка кръв да е пролята, това е трагедия, да не говорим за това, което се случва в затворите. Всеки, който се е държал варварски, следва да отговаря. Но най-важното нещо е, че доверието на публиката бе накърнено и с това следва да се справим".

Сегашната вълна от арести и последващи задържания на арестуваните за продължително време в голяма степен отразява начина на действие на съдебната система и на тайните служби.

Нарушавайки не само правата на човека, но също и собствения си наказателно-процесуален кодекс, практически всичките арести бяха извършени в нарушение на член 31 от Конституцията, който предвижда, че „обвинението, в което се излагат причините за задържането, трябва незабавно да бъде съобщено в писмен вид на обвинения ... не по-късно от 24 часа от задържането, така че предварителните действия към съдебния процес да бъдат завършени колкото е възможно по-скоро".

Местонахождението неизвестно

Повечето от семействата на задържаните още от момента на ареста не са уведомени за мястото, в което биват държани арестуваните им родственици, нито им съобщават в какво са обвинени.

Що се отнася до това дали се спазва принципа на законосъобразния съдебен процес, т.е. с участието при всички случаи на защитник, в делата, в които предполагаемите престъпници са обвинени в ущърб на сигурността на държавата, а такива са делата на арестуваните и неосвободени хора, то в тези случаи съгласно чл. 128 от иранския НПК, съдията има дискреционната власт да откаже участието на адвокат в процеса.

Освен това, ако задържаните следва да бъдат съдени, то пръцесът със сигурност няма да е публичен, съгласно чл. 188 от НПК на Иран.

Въпреки че правилата на събиране на доказателства са основани на презумпцията за невинност (чл. 37 от Конституцията на Иран), последните съдебни процеси показват, както е отбелязано от работната група на ООН за произволните задържания, че те се опират върху „удовлетворението на съдията", а не на „основателната му увереност" в невинността или виновността на обвиняемия.

Случаят на Язон Атанасиадис, един гръцки журналист, който бе арестуван на 23 юни, илюстрира какви са „доказателствата", които иранските власти считат за достатъчни, за да обвинят човек в шпионаж: две снимки, правени докато журналистът е бил под наблюдението на специалните служби, показващи го в разговор с един английски дипломат в тълпата на една конференция през 2005 г. в Кум.

Наскоро освободени арестанти разказаха за ужасяващите хигиенни стандарти в местата за задържане и за многократно прилагане на изтезания и тактика на сплашване.

Макар че употребата на изтезания за целите на изтръгване на признания е забранена от чл. 38 от Конституцията на Иран, практиката да се изтръгват - както от официални съдебни служители, така и от служители на тайните служби - на признания чрез използване на принуда, не само че е нещо обикновено в Иран, но и съдиите редовно приемат като доказателства записани на видео принудителни признания.

Оценявайки сегашната политическа криза, аятолах Ali Montazeri, най-старшият ирански духовник, заяви в отворено писмо, че тези начини на добиване на показания нямат нито религиозна, нито юридическа обосновка и в действителност представляват престъпление.

Границите на политическото насилие

Намесата на Montazeri е само една от многото подобни, предприети от високопоставени политически и религиозни фигури, които подчертават почти пълната липса на легитимност на правителството.

Мълчаливото съгласие на хората винаги е представлявало насъщен елемент от поддържането на статуквото в Иран, но сега вече не е така.

Откритото политическо неподчинение продължава да се изявява в публични декларации на опозиционери, в парламента, в средите на въоръжените сили и в тези на религиозния елит от свещения град Кум и най-силно - на улиците на иранските градове.

Далеч от действителното управление, Ахмадинеджад се чувства принуден да изрази публична загриженост за числото на арестуваните и за насилията в затворите.

Това, което е най-важно, е че неговото открито неподчинение на отказа на върховния водач да признае избора му на първи вицепрезидент (сват на Ахмадинеджад) и продължаващата вълна от фетви (Мнение на ислямски теолог по въпроси, отнасящи се до ислямското право, което в шиитската разновидност на исляма може да има задължителна сила, бел. прев.), поставящи под въпрос легитимността на изборите и осъждащи поддържаното от държавата насилие срещу гражданите, показват, че сега президентът се бори на три фронта: срещу консерваторите, съмняващи се в компетентността му и пълни с резерви по отношение на неговата програма, срещу реформаторите, които по същество се борят за политическото си оцеляване и срещу собствения си народ, излязъл на улиците.

По всяка вероятност, изглежда, че Ахмадинеджад започна борба, която накрая не ще може да спечели. Въпреки това, ако все пак спечели, това наистина ще е краят на републиката в Иран.

*Bernd Kaussler преподава външна политика, проблеми на сигурността в Близкия Изток и политически ислям в университета „James Madison" в щата Вирджиния, САЩ. Той също доцент в Института по иранистика в университета „St Andrews" в Шотландия.

Статията му е публикувана на 01 август т.г. на уеб страницата на телевизия „Ал Джазира".

Превод: Емил КОЕН