Иран: Афганистанските бежанци и мигранти се сблъскват със злоупотреби

Иранската политика към афганистанските бежанци и мигриращо население нарушава правните задължения на страната да защитава тази уязвима група от злоупотреби, обяви Хюман Райтс Уоч в скорошен доклад. Иранските власти депортират хиляди афганистанци произволно, без да им дават възможност да докажат, че имат правото да останат в Иран или да подадат молба за убежище.

Докладът от 124 страници „Неканени гости: нарушаването от страна на Иран на правата на афганистанските бежанци и имигранти” документира как компрометираната иранска система за даване на убежище води до процеси на задържане и депортиране без процес или възможност за правно обжалване. В последните години иранските власти имат ограничени правни канали за афганистанци, които да искат бежански или друг имиграционен статут в Иран, дори когато условията в Афганистан са се влошили. Тези политики представляват сериозен риск за правата и сигурността на почти един милион афганистанци, които Иран припознава като бежанци, и стотици хиляди други, които са избягали от войната и несигурността в Афганистан. Практиките също така нарушават задълженията на Иран според Конвенция 1951 за бежанците.

„Иран депортира хиляди афганистанци в държава, където опасността е както реална, така и сериозна, каза Джо Сторк, заместник-директор за Близкия Изток. - Иран е длъжен да чуе исканията на тези хора, а не да ги гони и захвърля обратно в границите на Афганистан.” ХРУ е документирала нарушения, включително физическа злоупотреба, задържане в нечовешки условия, насилствено плащане за транспорт и настаняване в лагери за депортация, насилствен труд и насилствено разделяне на семейства. ХРУ е особено загрижена за злоупотребите на иранските сили за сигурност срещу мигриращи деца, които пътуват без родители или други хора, които да се грижат за тях, и срещу значителна част от афганистанските мигриращи работници и депортирани.

Иранските власти оказват все по-голям натиск върху афганистанците да напуснат държавата. През юни 2012 г. иранското правителство прекрати регистрацията за своя План за регулиране, който е позволил на известен брой афганистанци без документи да легализират статута си и да получат ограничени визи. През ноември 2012 г. иранското правителство създаде регулация, която му позволява да изгони 1,6 милиона чужденци, „пребиваващи незаконно в Иран”, до края на 2015 г. Регулацията, одобрена от вицепрезидента, позволява на министерството на вътрешните работи да улеснява доброволното репатриране на други 200 000 афганистанци, правно класифицирани като бежанци, и да прекрати бежанския статут на други 700 000 афганистанци.

Иранските власти са се разпоредили други 300 000 афганистанци, които живеят в Иран с временни визи и временно разрешително за работа според регулационния план, да напуснат страната, след като визите им изтекат на 6 септември 2013 г., без шанс за удължаване на визите. Колкото до този указ, иранските власти все още не са приложили плана си за депортиране на тези афганистанци.

Докато иранското правителство оказва все по-силен натиск върху афганистанците да си вървят, влошаващата се икономическа ситуация и проблемите със сигурността в Афганистан водят до увеличаване на опасностите за завръщащите се. През първите шест месеца на 2013 г. от страната са се изселили нови 106 000 души и така общият брой на напускащите страната достига 583 000 души. Нападенията на талибаните и други бунтовнически групи са основният фактор за 23-процентното нарастване на цивилните жертви през първите шест месеца на 2013 г. в сравнение със същия период през 2012 г. Намаляването на международните помощи за развитие преди крайния срок за пълното оттегляне на международните сили през декември 2014 г. повишава икономическа несигурност.

Иранските законови ограничения и бюрократични препятствия отказват на новопристигналите афганистанци възможността да попълват формуляри за бежански статут или да се регистрират за други форми на защита според международното хуманитарно право и предвид условията в Афганистан. Иранските политики не дават шанс за правно оспорване на депортацията и това изправя стотици хиляди афганистанци пред риска от преследване или заплаха за живота им, когато се върнат в Афганистан, разкрива ХРУ.

„Иран поема своя дял от бремето на приемането на едни от най-големите бежански вълни повече от 30 години, но трябва да спазва и международните стандарти за отношение към тях, подчертава Сторк. - Може би в момента в Афганистан е по-опасно, отколкото, когато много от тези бежанци са избягали за пръв път – сега не е времето Иран да ги изпраща обратно в родината им.” Иранското правителство трябва да обърне внимание на сериозните пропуски в системата си за даване на убежище, която отказва на афганистанците правото да подават молби за бежански статут, допълва ХРУ. Понастоящем повече от 800 000 афганистанци, признати за бежанци, са се регистрирали през 2003 г. според държавната система Амайеш - програма за регистрация на бежанци. От тях се изисква да подновяват бежанските си регистрационни карти всяка година или рискуват да бъдат депортирани в Афганистан.

ХРУ е документирала и проблеми в отношението на Иран към регистрираните афганистански бежанци. Иранското правителство е установило сложен и обременяващ процес за афганистанците, за да запазят статута си според Амайеш. Процесът включва честа пререгистрация при съответните правителствени агенции, без официална помощ за онези с ограничена грамотност, които се борят да разберат бюрократичните процедури, както и обременителни такси, които много бедни бежанци не могат да си позволят. Депортираните афганистанци от Иран разказват пред ХРУ, че най-малките технически грешки, включително допуснати по време на регистрационния процес, могат да накарат иранските власти да лишат завинаги афганистанците от бежанския им статут и по свое усмотрение да ги депортират. Иранското правителство също така е определило големи райони от Иран, през които да се пътува, и „зони без достъп” за неиранци.

Иранската полиция и силите за сигурност също така нарушават правата на афганистанците и извършват сериозни злоупотреби, когато ги депортират. Някои от интервюираните афганистанци са получили правен статут като бежанци от иранските власти и много от тях са прекарали доста години или дори десетилетия в Иран. При все това те казват, че иранските власти, които са ги депортирали, не са им дали време и възможност да си получат заплатите, да си вземат личните вещи или дори в някои случаи да се свържат с членове на семейството си.

Политиката на иранското правителство към афганистанските имигранти предпоставя и други видове злоупотреби и дискриминация. Въпреки че иранските власти са положили усилия да образоват афганистанските деца, много от хората без документи са изправени пред бюрократични препятствия, които пречат на децата им да посещават училище в нарушение на международното право. Иранското законодателство ограничава достъпа до труд на афганистанските бежанци и им позволява да извършват неголям брой опасни и зле платени дейности, независимо от образованието и уменията им. Иранското законодателство също така отказва или сурово ограничава правата на афганистанците за гражданство и встъпване в брак. Афганистански мъже, които се женят за иранки, не могат да кандидатстват за иранско гражданство, а децата от подобни бракове също срещат сериозни трудности при тази процедура. Иранското правителство не е успяло да направи и необходимите стъпки, за да защити афганистанското си население от физическо насилие, свързано с надигането на ксенофобски настроения в Иран или да потърси отговорност на виновните за него.

„Иран в много отношения се проваля в спазването на правата на афганистанците, живеещи на територията му, заключава Сторк. - Дори имигрантите без бежански статут имат ясните права да образоват децата си, да бъдат защитени от злоупотреби и да имат възможността да поискат убежище, преди да бъдат депортирани – иранското правителство не прави нищо от изброеното.”

Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и в СУ "Св. Климент Охридски". Член на УС на БХК. От 12 години води рубриката "По света".