Интеграцията на ромите – тази приказка без край

През последните двадесет години, в ерата на т.нар. „преход”, темата за „интеграцията на ромите” е между неизменно присъстващите в публичния дебат. Елитите, както следва да се предполага, са „за” това ромите „да се интегрират” (като под „интеграция” най-често, но неявно, негласно, се мисли нещо от рода „да се побългарят”, да станат „като нас”, да „престанат да създават проблеми”). Голяма част от общественото мнение, както също лесно може да се предположи, е решително „против”, но не към думичката „интеграция” (и то иска „ромите да станат като нас”, казано простичко – да се асимилират), а към това държавата да има някакъв ангажимент към тази интеграция.

Разбира се, в тази двадесетгодишна пиеса главната роля се играе от елитите. Те, а по-точно тези техни части, които периодично идват на власт, са като онзи слуга, дето прислужвал на двама господари, всеки от които искал противоположното на исканото от другия, та се чудел какво да измисли, тъй че и двамата да са доволни, само и само да избегне съдбата на изгонения прислужник. Трябва да задоволяваш изискванията на „Европа” с нейните възвишени призиви за равенство, човешки права, мултикултурализъм и интеграция, и, от друга страна, да си имаш „едно на ум”, че ако започнеш „да танцуваш” твърде активно по тази свирка, българският избирател ще ти бие шута.

Затова правителствата усърдно почнаха да играят на криеница. Те създадоха структури за интеграцията, но ги проектираха така, че да нямат нито действителна власт, нито пари. Те написаха десетки документи (да не забравяме обаче, че първият и най-важен от тях – Рамковата програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество – бе написана изцяло от ромски и правозащитни неправителствени организации), сочещи пътищата и мерките за интеграцията, но някак все забравяха да подплатят развитите в тях идеи с пари от бюджета.

И все пак, през годините бавно и мъчително се родиха някакви държавни структури, които, макар и лишени от реална власт, полагаха усилия за интеграцията. Най-важна между тях бе Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси (НССЕДВ) и формално подчинената му администрация – първо секретариат, а след това – по време на мандата на тройната коалиция – и Дирекция по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. България бе въвлечена в международната програма (нека да не забравяме, че това бе частна инициатива, на Сорос и на Световната банка, а не на Европейския съюз) „Десетилетие на ромското включване” и създаде в администрацията си длъжност национален координатор на това десетилетие. През 200 –2009 г. двамата души, заемали тази длъжност, бяха по произход роми, а по ранг в правителството – заместник-министри на труда и социалната политика. Вече десет години продължава изцяло неправителствената кампания за десегрегация на образованието на ромските деца (на която държавата, ако и да не помага особено, все пак не пречи), бяха изпълнени няколко относително големи проекта (финансирани от европейски фондове, а не от бюджета) в областта на здравеопазването, инфраструктурата и осигуряването с жилища. Бе приет Законът за защита от дискриминация, започна да действа комисията, предназначена да разглежда и решава случаи на дискриминация, създаден бе Център за образователна интеграция на децата и учениците от малцинствата към Министерството на образованието.

И така до 5 юли 2009 г., когато на власт дойде ГЕРБ – с обещание за цялостни и дълбоки реформи във всички сфери на обществения и държавния живот, с призив за „ново начало” във всичко, включително и в областта на интеграцията на ромите. Публично станаха известни няколко значими организационни стъпки – бе ликвидирана Дирекцията по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет, част от персонала й бе пратен в нова структура в състава на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), наречена дирекция "Демографско развитие, етнически въпроси и равни възможности", в нея бе намерено място и за националния координатор на Десетилетието (с ранг много по-нисък от този на предишните заместник-министри), самият НССЕДВ бе сведен до координационно-консулативен орган без администрация, а бившият шеф на отдела за интеграция на ромите Георги Кръстев в Дирекцията по ЕДВ бе назначен за щатен заместник-председател (де факто ръководител) на НССЕДВ.

Шест месеца по-късно редакцията на сп. „Обектив” реши да се осведоми какви са били мотивите на тези големи промени, какви са плановете и намеренията на новите управляващи в областта на ромската интеграция и то във време, когато „няма пари” е лозунгът на деня. За тази цел събрахме на разговор в редакцията хора, които сега отговарят за държавната политика на интеграция на ромите, както и дейци от ромския неправителствен сектор, главните „консуматори” на тази политика, а също и изтъкнати експерти.

Както вероятно читателят ще установи, резултатите от този разговор не са особено насърчителни. Никакъв поврат към по-дълбок ангажимент на държавата с интеграцията на ромите не се и привижда дори. Шест месеца след изборите държавните чиновници, в отговор на въпроса какво правят и какво смята да правят отговарят, че „актуализират” планове и програми. Но как именно ги актуализират, какво конкретно ново са измислили, останаха въпроси без отговор. Без отговор остана и въпросът ще има ли някакво бюджетно финансиране на „мероприятията” по интеграцията. Как и защо новата структура, понижаваща значително ранга на поставянето и решаването на ромските проблеми в държавната йерархия, ще е по-добра от старата , така и не стана ясно, поне на водещия срещата.

За жалост, в темата за ромския НПО сектор натрапчива бе идеята за „криза”. Макар част от присъстващите да са били съветници на ГЕРБ в предизборния период по ромските въпроси, не стана ясно дали предприетите промени са следствие на техни идеи. Напротив, отчетливо бе изказано опасението, че тези промени вместо „да изпишат вежди”, може би ще „избодат очи”. Изглежда че поне засега, ромският НПО сектор не е готов да бъде както адекватен партньор, така и критик на правителствената политика. Нещо, което за съжаление, не е ново.

В разговора (пълният му текст е публикуван в раздела „Документи” на списанието) взеха участие Георги Кръстев, съветник на вицепремиера Цветанов и щатен заместник-председател на НССЕДВ, Милен Миланов, национален координатор на Десетилетието на ромското включване, Деян Колев, председател на известната ромска организация „Амалипе”, Румян Русинов, доскорошен заместник-директор на Ромския образователен фонд в Будапеща, а сега ръководител на ромската НПО „Център за публични политики и застъпничество” в София, Васил Чапразов, ромски общественик, писател и поет, издател на единствения ромски вестник „Дром Дромендар”, доц. д-р Мая Чолакова, доскорошен директор на Дирекция „ЕДВ” в Министерския съвет и доц. д-р Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желев, а от 2001 до 2005 г. – секретар на НССЕСВ.