THE INDEPENDENT Климатичните промени и борбата за ресурси ще “възпламенят света”

Нов поглед към кризата в Дарфур

Кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни се пре­вър­на­ха в се­рио­зен проб­лем на си­гур­нос­тта, кой­то мо­же да до­ве­де до “въз­пла­мен­ява­не на све­та”, пре­дуп­ре­ди вър­хов­ният пред­ста­ви­тел за око­лна­та сре­да към ООН. От по­ви­ша­ва­щи­те се ни­ва на Ин­дий­ския ок­еан, до уве­ли­ча­ва­не­то на пус­тин­ята в аф­ри­кан­ска­та об­ласт Са­хел, гло­бал­но­то за­топл­яне ще при­чи­ни но­ви вой­ни по све­та, из­ра­зи пред­виж­да­ния­та си Ахи­м Стай­нър, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Прог­ра­ма­та за око­лна сре­да към ООН.

“По­ра­ди пром­яна­та в кли­ма­та хо­ра­та се при­ну­де­ни да нав­ли­зат в чуж­ди те­ри­то­рии и то­ва во­ди до кон­флик­ти” каз­ва той. “Об­щес­тва­та не са под­гот­ве­ни за сте­пен­та и ско­рос­тта с кои­то трябва да ре­шат как­во да правят със свои­те чле­но­ве.”

Спо­ред Стай­нър све­тът ве­че пре­жив­ява пър­ва­та си вой­на, от­час­ти при­чи­не­на от кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни. Дра­ма­тич­ни­те из­ме­не­ния в око­лна­та сре­да в об­ластта Дар­фур в Су­дан бяха ос­но­ва­та за днеш­ния кон­фликт, до­вел до из­сел­ва­не­то на по­ве­че от 2.5 ми­лио­на ду­ши и до смър­тта на най-мал­ко 200 000 ду­ши.

В док­лад на ООН се пра­ви пряка връз­ка меж­ду кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни и дар­фур­ския кон­фликт. “То­ва е еди­н от най-зна­чи­ми­те до­ку­мен­ти за свър­зва­не­то на пром­яна­та в око­лна­та сре­да и въз­ник­ва­не­то на кон­флик­ти,” каз­ва Стай­нър. “В док­ла­да се каз­ва, че кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни са ос­нов­но­то из­ме­ре­ние, кое­то трябва да се за­чи­та при въз­ник­ва­не­то на кон­флик­ти.”

Спо­ред до­ку­мен­та ко­ре­ни­те на че­ти­ри­го­диш­ния кон­фликт се от­кри­ват в опу­сто­ши­тел­на­та су­ша, спо­летяла Су­дан и Из­точ­на Аф­ри­ка през 80-те. От­то­га­ва ва­ле­жи­те в Су­дан са спад­на­ли с че­ти­рий­сет про­цен­та. Спо­ред уче­ни­те при­чи­на за то­ва е гло­бал­но­то за­топл­яне. Зе­ме­дел­ци­те са за­поч­на­ли да прег­раж­дат зем­ята, коя­то няко­га е би­ла дос­тъп­на за но­ма­ди­те. Чес­то сре­ща­ни ста­ват сблъ­съ­ци­те меж­ду но­ма­ди, по­ве­че­то от кои­то с ара­бски произ­ход и пре­дим­но аф­ри­кан­ски­те зе­ме­дел­ци.

Нас­тоя­ща­та кри­за бе под­кла­де­на от бун­та на три дар­фур­ски пле­ме­на и жес­то­кия от­ве­тен уда­р на су­дан­ско­то пра­ви­телс­тво, но явно доп­ри­насящ фак­тор са и дра­ма­тич­ни­те про­ме­ни в дар­фур­ска­та еко­ло­ги­я. “В Дар­фур виж­да­ме раз­ви­ва­ща се пром­яна в око­лна­та сре­да, пос­та­ви­ла под на­тиск мес­тни­те об­щнос­ти”, каз­ва Стай­нър. “При­ба­ве­те към то­ва все­въз­мож­ни напре­же­ния и бър­зо ще по­лу­чи­те взри­воо­пас­на смес, в коя­то на­рас­на­лият на­тиск мо­же да пре­рас­не в кон­фликт. Си­туа­ция­та в Дар­фур ще се пов­то­ри и в дру­ги час­ти на све­та”. Стай­нър пре­дуп­реж­да­ва за “е­дин въз­пла­ме­нен свят”, ако дър­жа­ви­те не се “съ­будят”. Той до­бавя, че то­ва е ма­ща­бен проб­лем на си­гур­нос­тта, кой­то се от­раз­ява на цяла­та съв­ре­мен­на гео­по­ли­ти­чес­ка ди­на­ми­ка.”

По-ра­но та­зи го­ди­на Ве­ли­коб­ри­та­ния из­пол­зва пред­се­да­телс­тво­то си на Съ­ве­та по си­гур­нос­тта към ООН, за да по­ве­де пър­вия де­бат за кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни и кон­флик­ти­те. “Ка­къв е по­во­дът за вой­ни­те?”, по­пи­та Мар­га­рет Бе­кет, вън­шният ми­нис­тър на Ве­ли­коб­ри­та­ния, “Бит­ки­те за во­да. Про­ме­не­ни­те мо­де­ли на ва­ле­жи. Бор­би­те за ре­кол­ти, упо­тре­ба­та на земята. Ед­ва ли има по-го­ле­ми зап­ла­хи за ми­ра и си­гур­нос­тта на чо­ве­чес­тво­то.”

Спо­ред Стай­нър две­те най-об­шир­ни об­лас­ти, къ­де­то мо­же да въз­ник­не кон­фликт, са Са­хел­ският ре­гион и из­точ­на Ази­я. “В след­ва­щи­те 35 го­ди­ни по­ве­че­то от глет­че­ри­те в Хи­ма­лаи­те ще из­чез­нат. Го­во­рим за 500 ми­лио­на ди­рек­тно за­сег­на­ти чо­ве­ка и дру­ги 250 ми­лио­на ду­ши, кои­то ще пос­тра­дат непр­яко.”

По­ви­ша­ва­що­то се мор­ско рав­ни­ще при край­бре­жие­то на Бан­гла­деш прев­ръ­ща стра­на­та в дру­га въз­мож­на кон­флик­тна зо­на. Стай­нър при­помня, че Ин­дия ве­че е за­поч­на­ла да строи сте­на, коя­то да пре­чи на бан­гла­деш­ци­те да пре­ми­на­ват гра­ни­ци­те на те­ри­то­рия­та й. Пред­виж­да­но­то по­ло­винмет­ро­во по­кач­ва­не на мо­ре­то оз­на­ча­ва, че 34 ми­лио­на ду­ши ще сменят мес­то­жи­телс­тво­то си. И къ­де ще оти­да­т? Ще прек­ра­чат гра­ни­ци­те.”

Ве­роя­тно Аф­ри­ка ще пос­тра­да най-мно­го. Въз­мож­но е по­ви­ша­ва­що­то се мор­ско рав­ни­ще да уни­що­жи до трий­сет про­цен­та от край­бреж­на­та иви­ца, до­ка­то до 2085 г. мо­же би ще бъ­дат уни­що­же­ни меж­ду 25 и 40 про­цен­та от ес­тес­тве­ни­те аф­ри­кан­ски мес­тоо­би­та­ния. При­чи­не­ни­те от не­дос­тиг на ре­сур­си кон­флик­ти ве­че назр­яват в Аф­ри­ка. В Га­на при­мер за то­ва са все по-чес­ти­те стъл­кно­ве­ния меж­ду зе­ме­дел­ци­те и фу­лан­ски­те ско­то­въ­ди. В еди­н ке­ний­ски ра­йон са би­ли из­се­ле­ни над 40 000 чо­ве­ка, вследс­твие на бит­ки­те на раз­лич­ни­те пле­ме­на за дос­тъп до земя.

Кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни ще при­чинят и пос­лед­ва­щи кон­флик­ти. Спо­ред док­ла­да на ООН за Дар­фур, по­ве­че­то от из­се­ле­ни­те вследс­твие на въо­ръ­же­ни­те сблъ­съ­ци ни­ко­га няма да жи­веят от­но­во в до­мо­ве­те си. “Стиг­на­ли сме до точ­ка, от коя­то няма връ­ща­не на­зад”, за­вър­шва Стай­нър.

www.independent.co.uk